Решение по дело №840/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Г., чрез адв. С. П. от АК - Пловдив, против Решение № 105/09.07.2024 г., постановено по АНД № 193 по описа за 2024 година на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие със закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В тази връзка най-напред се твърди, че не били спазени принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), тъй като районният съд не изяснил всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина. В случая не били изследвани дадените от митнически служители, които не били установени и не били разпитани в хода на съдебното следствие, погрешни съвети, които впоследствие довели до съставяне на акт за установяване на административното нарушение (АУАН), реализиране на административнонаказателна отговорност на касатора и отнемане в полза на държавата на лекия му автомобил. Не било изяснено и на кого били пренасяните препарати за растителна защита, като по предполагаем начин същите били разделени от митническите служители на двамата пътуващи в МПС. Така отговорността била реализирана чрез наказване на Д. Г., без същият да имал отношение към административното нарушение. На следващо място се поддържа, че приложената от административнонаказващия орган (АНО) национална разпоредба била непропорционална на нарушението, поради което не следвало да се прилага с оглед противоречието ѝ с член 42, параграф 1 от Регламент 952/2013, а съдът трябвало отмени наказателното постановление (НП).

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 105/09.07.2024 г., постановено по АНД № 193 по описа за 2024 година на Районен съд – Свиленград, а при условията на евентуалност – да се отмени и да се върне делото на друг състав на районния съд за ново разглеждане. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – И. Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, в представена чрез процесуален представител писмена молба, я оспорва и моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Свиленград, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 105/09.07.2024 г. по АНД № 193/2024 г. Районен съд – Свиленград е потвърдил НП № BG2023/1000-3761/НП от 15.02.2024 г., издадено от И. Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, с което се налага на Д. И. Г., на основание чл. 233, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), административно наказание глоба в размер на 24 001.20 лв., отнема се в полза на Държавата от Д. И. Г., на основание чл. 233, ал. 6, във връзка с ал. 3 ЗМ препарат за растителна защита инсектицид “EFFORE 20 SP” – 405 бр. по 1 кг. и препарат за растителна защита инсектицид „EFFORE 20 SP“ - 36 броя по 0,4 кг и на основание чл. 233, ал. 8 ЗМ е отнето в полза на Държавата от Д. И. Г. превозното средство послужило за превозване на стоките - предмет на митническата контрабанда, а именно: лек автомобил марка „RENAULT MASTER“ с рег. № [рег. номер], шаси № *****************, ведно с регистрационен талон част II с № ********* и един брой контактен ключ. Със същото решение Районен съд – Свиленград е осъдил Д. И. Г. да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 80.00 лева, представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. По същество е преценил, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение. Посочил е също, че не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай. Наложеното административно наказание е приел за правилно определено. Мотивирал се е, че с оглед разпоредбите на чл. 233, ал. 6 и ал. 8 ЗМ, НП е законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на нарушението, както и на превозното средство, което е послужило за превозването им, доколкото стойността на МПС не надвишава стойността на стоките.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, подробно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията в касационната жалба са неоснователни.

Настоящата инстанция възприема изцяло изводите на контролирания съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, че са посочени по безспорен начин всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението (чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН), а установените факти са правилно подведени под релевантната по време и място правна уредба.

Правилна е преценката на съда, че във фазата на съставяне и предявяване на АУАН няма допуснати процесуални нарушения с характер на съществени, тоест такива, чието недопускане да би могло да доведе до различен краен резултат на производството, а възраженията в касационната жалба в посочения смисъл са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че нарушението е надлежно описано, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на посочване на някой от задължителните му реквизити. Не е налице и противоречие между направеното фактическо описание и дадената правна квалификация. Правилно е квалифицирано извършеното административно нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ. Наказанието за това нарушение е глоба, като размерът на същата се определя според митническата стойност на стоките – предмет на нарушението. От доказателствата по делото е безспорно, че на установените дата и място на извършване на нарушението административнонаказаното лице е осъществило фактическия му състав, като е пренесъл стоки, забранени за внос, а именно описаните препарат за растителна защита, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя във въззивното производство и аргументирано ги е приел за неоснователни.

Касационната инстанция изцяло споделя изложените от районния съд доводи, че осъщественото митническо нарушение е съставомерно и от субективна страна, като мотивите му в тази връзка са подробни и на дават отговор на всички възражения на касатора.

Неоснователно е твърдението, че районният съд не спазил принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция е изяснила всички релевантни по случая факти и обстоятелства и след като ги е анализирала правилно, е стигнала до разкриване на обективната истина. Възраженията за това, дали са изследвани дадени от митнически служител съвети на нарушителя са несъстоятелни, тъй като дори и посоченото обстоятелство да е вярно, в случая то няма пряко отношение към реалното фактическо положение, а именно, че забранените за внос препарати за растителна защита действително са били превозени през границата на Република България без знанието е разрешението на митническите органи от наказаното лице. Така установено безспорно се субсумира в разпоредбите на чл. 233, ал. 1 и ал. 3 ЗМ. В тази връзка не може да се сподели и довода, че не е било изяснено на кого били превозваните препарати. Както правилно е посочил районният съд в решението си, от показанията на разпитаните по делото митнически служители М. Б. и З. Т., пътникът и водачът на МПС сами са посочили коя задържана стока на кого от тях е. Освен това, видно е от приобщеното в кориците по делото на РС лично обяснение от Д. Г., че е взел 400 кг. моспилан (което безспорно е инсектицид) и макар посоченото наименование да не съответства на наименованието на установения препарат, безспорно е, че превозваното количество от препарата за растителна защита е малко над 400 кг., колкото са описани в документите по административнонаказателната преписка и посочени в АУАН и НП, като важно е да се отбележи, че относно вида на стоката не са налице възражения от страна на наказаното лице. А и такива за несъответствие в наименованието е нямало как да бъдат наведени, тъй като видно от изготвената във въззивното производство експертиза, експертът изрично е посочил, че вносът на препарат “EFFORE 20 SP” не е разрешен в Република България, но с еднакво съдържание на активно вещество – 20% ацетамприд, за страната е разрешен препарат, който се предлага за продажба – „Моспилан 20 СП“. Изложеното води до извода, че жалбоподателят е бил с ясното съзнание какъв препарат е превозвал и защо е посочил именно наименованието моспилан. Ето защо необосновано се изтъква в касационната жалба, че отговорността била реализирана чрез наказване на Д. Г., без същият да имал отношение към препаратите.

Относно оплакването, че приложената от АНО национална разпоредба е непропорционална на нарушението, поради което същата не следвало да се прилага с оглед противоречието ѝ с член 42, параграф 1 от Регламент 952/2013, въззивният съд е изложил мотиви, които настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към тях. Освен това следва да се отбележи, че в процесния случай, стоките, предмет на нарушението, са забранени за внос в България и това обстоятелство не е спорно, а и се установява от публично достъпната информация от сайта на БАБХ, на която се е позовало вещото лице в приетата по делото пред районния съд съдебна експертиза. Следователно самият факт, че тези препарати са забранени за внос на територията на страната е достатъчен да обоснове отнемането им в полза на държавата. В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно Решение на Съда (трети състав) от 19 декември 2024 година по съединени дела C-717/22 и C-372/23 член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност, какъвто е и настоящият случай.

Законосъобразно районният съд е потвърдил и обжалваното НП в частта му по пункт III, с която в полза на държавата от жалбоподателя е отнето собственото му, използвано за превозване на стоките, моторно превозно средство, ведно с прилежащите му регистрационен талон и 1 бр. ключ. Както правилно е посочено в оспореното решение, преценка за наличието или липсата на съответствие между стойността на превозното средство послужило за превозване на стоките и предмета на митническата контрабанда при внос на територията на Република България е митническата им стойност и това ясно е посочено в чл. 233, ал. 1 ЗММ. Предвид установените по делото и неоспорени от страните стойности на предмета на контрабанда и на послужилото за превозването им през държавната граница МПС, от които е видно, че стойността на лекия автомобил не надвишава тази на стоката, не е налице несъответствие по смисъла на чл. 233, ал. 8 ЗМ.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105/09.07.2024 г., постановено по АНД № 193 по описа за 2024 година на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Д. И. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 80,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.