№ 28856
гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110122057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. №
119093/28.04.2023 г. на адвокат Е. С., пълномощник на ответника по делото.
В молбата се иска изменение на решението в частта за разноските, като се навеждат
доводи относно това, че размера на възнаграждението в полза на адвоката, предоставил
безплатна правна помощ в полза на страната следва да бъде определен върху материалния
интерес на всеки един отделен иск, включително и върху евентуалните искове, както и този
размер да бъде справедлив, съобразно с действителната правна и фактическа сложност на
делото, съобразно с последната редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Изложени са подробни мотиви,
като молителят твърди, че адвокатското възнаграждение е изчислен грешно, тъй като не е
определено възнаграждение върху всеки един отделен иск. Претендира решението в частта
за разноските да бъде изменено, като му се присъди сума в общ размер, съобразно
посочените от него критерии, считайки, че общият минимален размер на адвокатското
възнаграждение, съгласно Наредбата възлиза на 1480 лв. без ДДС.
Ответникът по молбата Я. Ю. Г. не е ангажирала становище в указания от съда срок.
След като взе предвид материалите по делото, съдът счита, че молбата се явява
неоснователна по следните съображения: Ответникът в производството е представляван от
адвокат, който му е предоставил правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата – без да заплаща адвокатски хонорар, като съгласно посочената разпоредба, в
случай на благоприятен изход от производството по делото възнаграждение в полза на
адвоката се присъжда от съда за сметка на ищеца. Молителят в настоящото производство е
адвокатът, предоставил безплатната правна помощ в полза на ответника. В тази хипотеза не
се ангажират доказателства за реално плащане, нито се доказва дали лицето, което се ползва
от тази безплатна правна помощ е такова, което не е в състояние да заплати адвокатски
хонорар. В мотивите към решението, чието изменение и допълнение се иска в частта за
разноските, съдът е обсъдил защо и как присъжда в полза на адвоката, оказал безплатна
1
правна помощ в полза на ответника, конкретна сума и как е достигнал до този размер.
Наредбата на Висшия адвокатски съвет се явява подзаконов нормативен акт, който урежда
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които клиентите на лицата,
упражняващи адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в определени случаи
други нормативни актове препращат към тази наредба, съдът прилага посочените размери,
но същата не дерогира действието на нормативните актове от по-висок ранг, какъвто се
явява Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено императивно как се определя
цената на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се определя държавната
такса, дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1). Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на молителя, почиващи на цитираните разпоредби на Наредбата, че за всеки
отделен иск, независимо дали е за главно вземане или за акцесорно такова, или такова по
иск, предявен при условията на евентуалност, следва да се определя отделно
възнаграждение, включително и в случаите на определяне на възнаграждение, платимо и
присъждано от съда по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Легитимната цел на
разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., забраняващи
договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от
минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции за осигуряване на високо
равнище на качеството на адвокатската услуга, включително чрез предотвратяване на
всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на
потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието, като при определяне и
присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът е обвързан от предвидените в
Наредбата минимални размери (в този смисъл вж. Определение № 28 от 21.01.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. о.).
Предвид това, че при присъждане на възнаграждение на адвокат за предоставена от
него безплатна правна помощ на лице, отговарящо на условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, а не се касае за уговорено между страната възнаграждение, разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 от Наредбата е неприложима. Не може да се приложат и съображенията за
преценка на фактическата и правна сложност на производството по делото, валидни при
хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като не е налице аналогия между двете хипотези. В
случая приложими са разпоредбите на чл. 7 и следващите от Наредбата относно размерите
на минималните адвокатски възнаграждения за всеки отделен вид иск и съответно цената на
иска. Да се приеме обратното, би означавало да се възприеме, например, че по
бракоразводни дела следва за всяко отделно основание за прекратяване на брака да се
присъжда отделен хонорар, както и за всеки един от исковете, които съгласно ГПК се
съединяват задължително с исковете за развод (чл.322, ал. 2 от ГПК). В Наредбата обаче е
възприета една обща сума като минимален размер за дела за прекраяване на брака по исков
ред и една такава за развод по взаимно съгласие.
На следващо място, съдът е достатъчно подробно е мотивирал защо присъжда
определен размер възнаграждение в полза на молителя адвокат Е. С., като не е налице нито
грешка в изчисляването на сумата, нито има непълнота, за да се извършва изменение или
2
допълване на решението в частта за разноските. Касае се за несъгласие на заинтересованото
лице с мотивите на съда за определянето на разноските, което обаче подлежи на проверка от
съответната въззивна инстанция, а не чрез изменение или допълване на акта на
първоинстанционния съд.
Ето защо, съдът счита, че молбата се явява неоснователна, поради което и на
основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 119093/28.04.2023 г. на адвокат Е. С., пълномощник на
ответника по делото, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3