№ 1546
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20221100901317 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Спарки“
АД (н), ЕИК *********, чрез В. С. С., в качеството й на постоянен синдик на
дружеството в несъстоятелност, срещу „Спарки Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********,
както следва:
- иск с правно основание чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за заплащане на сумата 52154.16 лева – непогасена главница по договор за заем
от 01.03.2016г., по който ищецът е заемодател, а ответникът заемополучател, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 15.07.2022г., до окончателното
плащане;
- иск с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 19375.13 лева
– договорна лихва върху главницата от 100613.32 лева по договора за заем от
01.03.2016г., дължима за периода 01.03.2016г. (датата на сключване на договора) –
31.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.07.2022г.,
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за заем от 01.03.2016г. е
предоставил на ответника заемни парични средства в общ размер от 100613.32 лева в
периода 01.03.2016г. – 28.04.2020г., които не били върнати. Заявява, че съгласно чл.3 от
договора страните се съгласили, че заемополучателят дължи възнаградителна лихва в
размер на 5 % годишно, която за периода от сключване на договора – 01.03.2016г., до
31.12.2020г., възлизала на 19375.13 лева. Пояснява, че за част от главницата са били
1
образувани няколко заповедни производства, поради което по настоящото дело
претендира само тази част от главницата, която не е била предмет на други
производства, а именно за сумата от 52154.16 лева. Пояснява, че сумата е сбор от два
превода, осъществени от ищеца в полза на ответника, както следва: на 04.04.2016г. за
сумата от 13333.00 евро или 26077.08 лева и на 29.07.2016г. за сумата от 13333.00 евро
или 26077.08 лева, а съгласно молба от 10.06.2025г. поддържа, че преводите са били на
правени на 01.03.2016г. и на 27.03.2016г. Твърди, че заявява и втори иск, а именно
присъждане на дължимата договорна лихва, която не е била предмет на друго съдебно
производство и също не е заплатена от ответника. Указва, че предявява исковете в
качеството си на назначен постоянен синдик на дружеството ищец, по отношение на
който било открито производство по несъстоятелност с решение от 21.06.2021г. по т.д.
№ 69/2021г. на ОС – Русе. Прави изрично изявление, че обявява незабавна изискуемост
на вземанията на кредитора по договора за заем. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначен по реда на чл.29 ГПК особен представител адв.К.
(предвид обстоятелството, че ответното дружество е със заличен управител, съгласно
вписване в ТР от 15.06.2020г.), оспорва претенцията с твърдение, че сумите не са били
реално предадени на ответника и не са дължими, евентуално че същите са погасени по
давност.
Съдът, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа страна:
От приетия договор за заем от 01.03.2016г. се установява, че ищецът е
предоставил на ответника заемни средства в размер на 40000.00 лева (чл.1) за
временно и възмездно ползване, като договорената лихва за заемодателя била
определена на 5% годишно – чл.3, т.1 от договора. Съгласно чл.2 всеки превод на суми
от ищеца по сметка на ответника следва да се счита за увеличение на заемната сума,
съответно всяко плащане, осъществено от заемополучателя към заемодателя – за
намаление на главницата. В чл.4 страните са постигнали съгласие договорната лихва
да е платима ежемесечно върху главницата до 28-мо число на съответния месец.
Падеж за плащане на главницата не е бил установен отнапред, а е уговорено, че
същата става изискуема при поискване и е платима незабавно – чл.4, т.2 от договора.
От приложено решение, постановено по т.д.№ 69/2021г. на Окръжен съд – Русе,
обявено по партида на „Спарки“ АД на 25.06.2021г., се установява, че по отношение на
дружеството ищец е било открито производство по несъстоятелност, а с решение от
08.03.2022г. същото е обявено в несъстоятелност (така при справка в ТР). Синдик на
несъстоятелния търговец е В. С. С..
Спорни са всички обстоятелства по делото – предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя, размер на същата, размер на възнаградителната (договорна
лихва), погасяване на евентуално възникналото вземане по давност.
2
За изясняване на спорните обстоятелства по делото съдът е допуснал
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след преглед на
материалите по делото и воденото от ищеца счетоводство, е установило следното:
Общият размер на предоставения от ищеца на ответника заем е 127378.64 лева,
като част от преводите са в евро, друга – в лева, и същите са извършени в
периода от сключване на договора до 28.04.2020г.;
От така предоставените средства върната е само сумата от 26765.32 лева с
преводи на 11.03.2016г. (26000.00 лева), на 12.09.2016г. (748.52 лева) и на
14.03.2019г. (16.80 лева);
От общият размер на непогасена главница са издадени изпълнителни листа в
полза на ищеца за сума в общ размер от 59592.29 лева;
Дължимата договорна лихва е в размер на 19375.13 лева на база 1/360 дни и
19109.72 лева на база 1/365 дни. За никаква част от нея не е бил издаван
изпълнителен лист. Лихвата по изследваните изпълнителни листа е мораторна и
е в размер на 36480.42 лева върху главницата, за която са издавани
изпълнителните титули (59592.29 лева).
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа
на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По иска за главница:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество – чл.240, ал.1 ЗЗД. Съществена характеристика на
този договор е, че той е реален, т.е. за да породи правно действие следва да се докаже,
че заемната сума е била предадена от заемодателя на заемателя. Именно предаването
на сумата е спорно, предвид наведеното от ответната страна възражение в тази насока.
От приетото като неоспорено заключение на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че са налице множество преводи, осъществени от „Спарки“
АД в полза на „Спарки Трейдинг“ ЕООД в периода от сключване на договора –
01.03.2016г., до 28.04.2020г., като общият размер на предадените парични средства в
държане на ответника са 127378.64 лева. Същият е формиран при зачитане на чл.2 от
договора, че всички последващи сключването на договора преводи от заемодателя към
заемателя следва да се калкулират в завишение на главницата по договор за заем.
Преводът на средствата по банковата сметка на ответника съставлява изпълнение на
задължението на ищеца да предаде паричната сума, поради което съдът намира, че
договорът е породил правно действие и валидно обвързва страните по него.
Установява се от експертизата, че от така предадените средства върнати от
заемополучателя са 26765.32 лева, поради което непогасеният остатък от главницата
възлиза на сочените от ищеца 100613.32 лева. От тях за сумата от 59592.29 лева
3
заемодателят се е снабдил с изпълнителен титул, поради което дължимият размер, за
който ищецът не разполага с изпълнителен лист, поради което има право да ги
претендира с осъдителния иск по чл.240, ал.1 ЗЗД, е 41021.03 лева, до който размер
искът се явява доказан, съответно за разликата над този размер до търсените 52154.16
лева се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При изграждане на изводите си съдът взе предвид следното:
На първо място, предмет на претенцията по иска по чл.240, ал.1 ЗЗД е за
заплащане на остатъчната главница по договора за заем, за която ищецът не разполага
с изпълнителен титул. В този смисъл, изявлението на синдика в исковата молба, че се
претендира главница по два превода от 04.04.2016г. и от 29.07.2016г., а с молба
уточнение от 10.06.2025г., че сумата е формирана от преводи от 01.03.2016г. и
27.03.2016г., е ирелевантно за спора. В случая е без значение кога точно са предадени
паричните средства, а каква част от общо предоставения заем не е погасен, за която
част ищецът не разполага с изпълнителен лист. Този въпрос е изяснен от вещото лице,
чието заключение съдът приема за обективно и обосновано. Съгласно това заключение
непогасеният остатък от чистата заемна стойност е 41021.03 лева.
На второ място, проследените от вещото лице и описани в заключението му
изпълнителни листа са за главница по процесния договор за заем в общ размер от
59592.29 лева. При приспадане на върнатите от заемополучателя суми (26765.32 лева)
и главницата, за която заемодателят се е снабдил с изпълнителни листа (59592.29
лева), се обосновава извод, че остатъкът, за който ищецът няма изпълнителен титул е
именно 41020.03 лева.
На трето място, съдът намира, че вземането на заемодателя не е погасено по
давност. Същото е изискуемо след покана. Характер на покана за плащане има
исковата молба, по която е образувано настоящото дело – в този смисъл е налице
изрично изявление на ищеца. Ето защо, погасителната давност не е започнала да тече,
тъй като за задължението за връщане на главницата не е настъпила изискуемост преди
това – договорът не съдържа падеж за погасяване на главницата
По иска за договорна лихва
Установява се от договора, че страните са уговорили възмездност на заема.
Дължимата договорна лихва е в размер на 5% годишно. Съгласно заключението на
вещото лице договорната лихва при изчисляване на същата на база 1/365 дни, както е
заложено в чл.3 от договора, е 19109.72 лева. Експертът е установил също, че за
никаква част от това вземане заемодателят не се е снабдил с изпълнителен лист
(сочената в таблица 2, колона 3, стр.5 от заключението лихва е мораторна, а не
договорна). Възнаградителната лихва е платима ежемесечно на 28-мо число – чл.4, т.1
от договора, т.е. за същата е уговорен падеж, от който момент същата става изискуема
(чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД). При зачитане на своевременно заявеното от ответната
4
страна възражение за изтекла погасителна давност (чл.111, б. „в“ ЗЗД), съдът намира,
че непогасена по давност от общия размер на договорната лихва -19109.72 лева, е
сумата от 4480.32 лева. Изчисленията са направени въз основа на данните, дадени от
вещото лице на стр.3 и стр.4 от заключението при изчисляване на възнаградителната
лихва за съответните месечни периоди на база 1/365 дни. За горницата до пълния
заявен размер от 19375.13 лева исковата претенция по чл.240, ал.2 ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователна (в частта над 19109.72 лева) и като погасена по давност
(в частта над 4480.32 лева до 19109.72 лева).
По разноските
При този изход на спора отговорността за разноски се определя по правилата на
чл.78 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в размер на 2100.00 лева, от които 1600.00 лева
депозит за вещо лице и 500.00 лева депозит за особен представител на ответника. От
тях в тежест на ответното дружество се присъждат 1335.81 лева, съобразно уважената
част от исковата претенция.
Ответникът не е направил разходи, поради което такива не му се присъждат.
По делото не е била внесена дължимата държавна такса (чл.620, ал.5 ТЗ), която
възлиза на 2861.17 лева. От тях 1820.00 лева следва да се внесе от ответника, а
разликата от 1041.17 лева от ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, „Спарки трейдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Първа българска
армия“ № 18, да заплати на „Спарки“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул. „Розова долина“ № 1, представлявано от В. С. – синдик, с
адрес за кореспонденция: гр.София, бул. „********1, сумата от 41021.03 лева
(четиридесет и една хиляди двадесет един лева и три стотинки) лева – непогасена
главница по договор за заем от 01.03.2016г., ведно със законната лихва от 15.07.2022г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до
пълния заявен размер от 52154.16 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД, „Спарки трейдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Първа Българска
Армия" № 18, да заплати на „Спарки“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул. „Розова долина“ № 1, представлявано от В. С. – синдик, с
адрес за кореспонденция: гр.София, бул. „********1, сумата от 4480.32 лева (четири
хиляди четиристотин и осемдесет лева и тридесет и две стотинки) лева –
5
непогасена възнаградителна лихва за периода 01.03.2016г. – 31.12.2020г. по договор за
заем от 01.03.2016г., ведно със законната лихва от 15.07.2022г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер
от 19375.13 лева, като неоснователен и като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Спарки трейдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „Спарки“ АД (н), ЕИК *********, сумата от 1335.81 лева –
разноски по делото.
УКАЗВА на „Спарки трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, че може да заплати
задълженията си към „Спарки“ АД (н), ЕИК *********, по следната сметка на
дружеството в несъстоятелност: IBAN BG ******** при „Уникредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК вр.чл.620, ал.5 ТЗ, „Спарки трейдинг“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Софийски градски съд сумата от 1820.00 лева –
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК вр.чл.620, ал.5 ТЗ, „Спарки“ АД (н),
ЕИК *********, да заплати на Софийски градски съд сумата от 1041.17 лева –
държавна такса по делото, която сума е платима от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6