№ 175
гр. Пазарджик, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500493 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260109/07.05.2021г., постановено по гр.д.№991/2020г. по
описа на РС- В. е развален частично, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД,
сключения между Р. М. Р., ЕГН **********, от с.вВ., общ.В. и Ф. М. Б., ЕГН
********** от с.Г.Д., общ.В. и ДЖ. М. К., ЕГН ********** и ОСМ. АЛ. К.,
ЕГН ********** и двамата от с.Д., общ.В., ул.“К.П.В.“, без номер /края на
улицата/, Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 29.05.2006г.,
обективиран в Нотариален акт №172/29.05.2006г., вписан в СВ с вх.рег.№737,
акт89, т.3, н.д.№559/2006г., по силата на който Р. М. Р. и Ф. М. Б. продават на
ДЖ. М. К. /по време на брака й с ОСМ. АЛ. К./ срещу задължение „да ги
гледа и издържа, като им осигури при нужда средства за отопление,
лекарства и храна, както и да полага грижи относно личната им хигиена“, в
частта и по отношение на следните имоти:
-ПИ с идентификатор №12989.3.24, начин на трайно ползване: Нива, с
площ- 2л750дка, в местността „Даутица“, с.вВ., общ.В., номер по предходен
1
план- 003024, при граници и съседи: имот №12989.3.25, 12989.3.56,
12989.3.79;
-ПИ с идентификатор №12989.3.68, начин на трайно ползване: Нива, с
площ- 3.106дка, в местността „Даутица“, с.вВ., общ.В., номер по предходен
план- 003068, при граници и съседи: 12959.3.67, 12989.3.77, 12989.3.52 и
12989.3.72, който имот е образуван при разделянето на имот 003051;
-ПИ с идентификатор №12989.3.69, начин на трайно ползване: Нива с
площ- 3.086дка., в местността „Даутица“, с.вВ., общ.В., номер по предходен
план- 003069, при граници и съседи: 12959.3.48, 12989.3.53; 12989.3.67 и
12989.3.72, който имот е образуван при разделянето на имот 003051;
-ПИ с идентификатор №07836.2.16, начин на трайно ползване: Нива с
площ- 1,675дка, в местността „Колибите“, с.Б., общ.В., номер по предходен
план- 00216, при граници и съседи: 00836.2.17, 07836.2.18, 07836.2.15,
07836.2.14 и 07836.2.13.
Осъдена е ДЖ. М. К., ЕГН ********** и ОСМ. АЛ. К., ЕГН **********
и двамата от с.Д., общ.В., ул.“К.П.В.“, без номер, да заплатят на Р. М. Р., ЕГН
********** от с.вВ., общ.В. и Ф. М. Б., ЕГН ********** от с.Г.Д., общ.В.,
сумата от 50лв.- разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ДЖ. М. К. и ОСМ.
АЛ. К., чрез пълномощника им адв.Л.К..
Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
В тази връзка се визира, че съгласно сключения между страните договор
за покупко- продажба на недвижими имот срещу задължение за гледане и
издръжка, купувачът Д.К. е поела задължението спрямо продавачите да ги
гледа и да ги издържа, като им осигури при нужда средства за отопление,
лекарства и храна, както и да полага грижи относно личната им хигиена.
Счита се, че от събраните в първоинстанционното производство по
делото писмени доказателства, а също и обяснения на ищците е установено,
че такава нужда все още няма, тъй като те все още с ежедневните нужди се
справят сами. Двамата ищци са в сравнително добро здравословно състояние,
2
което се потвърждава от факта, че все още продължават да гледат животни,
грижат се за тях, въпреки, че е намален техния брой. Ищецът Р.Р. регулярно
посещава джамия в сБ., а понякога и във В., като ходи ежемесечно пеша до
с.Чолаково за да получи пенсиите: неговата и тази на сестра си и съпругата
му.
Сочи се, че в обясненията си по реда на чл.176 от ГПК, ищцата Ф.Б. е
заявила, че на са искали от ответниците помощ, нито парична, нито лична и
такава не им е отказвана.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е преценил обективно
събраните по делото доказателства, като необясними са причините поради
които е дал вяра единствено на показанията на св.Д. и който свидетел живее
със семейството в гр.В., като няма ежедневни и непосредствени впечатления
от живота на ищците, а в случая се явява и заинтересовано лице, като
племенни на съпругата на ищцата.
Визира се, че съдът не кредитира показанията на свидетелите доведени
от ответниците, които не са заинтересовани от изхода на делото. В този
смисъл се излагат факти, които тези свидетели установяват.
Счита се, че от събраните по делото доказателства не се установява, че
ищците на този етап имат нужда от финансови средства, нито от лични
грижи, като исковата претенция е предявена поради личната неприязън на
ищците към ответницата Д.К., с цел същата да не се върне при тях.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови ново,
с което да се отхвърли предявения иск, като недоказан.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Р. М. Р. и Ф. М. Б., чрез пълномощника им адв.Д.К..
Счита се, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.
В тази връзка са изложени подробни съображения даващи основание да
се приеме, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована.
Искането е да се потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателите ДЖ. М. К. и ОСМ. АЛ. К.,
3
редовно призовани не се явяват. Не се явява и упълномощения от тях
пълномощник- адв.К..
Ответниците по жалбата- Р. М. Р. и Ф. М. Б., редовно призовани не се
явяват. За същите се явява процесуалния им представител- адв.К.. От страна
на последната се моли да бъде постановено решение от въззивния съд с което
да се потвърди решението на РС- В.. В тази връзка излага съображенията си.
Моли за присъждане на направените разноски пред настоящата
инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното
решение, неговата допустимост, прие за установено следното:
Производството пред РС- В. е образувано по искова молба на страна на
ищците Р. М. Р. и Ф. М. Б., против ДЖ. М. К. и ОСМ. АЛ. К., с която се
предявили иск спрямо последните двама с правно основание чл.87, ал.1, вр. с
ал.3 от ЗЗД. В този аспект се иска разваляне на договорът сключен на
29.05.2006г. между Р. М. Р. и Ф. М. Б.- от една страна и ДЖ. М. К.- от друга,
обективиран в Нотариален акт №172/29.05.2006г., вписан в СВ с вх.peг.№737,
акт.89, т.3, н.д.№559/2006г., по силата на който Р. М. Р. и Ф. М. Б. продават на
ДЖ. М. К. /по време на брака й с ОСМ. АЛ. К./ срещу задължение „да ги
гледа и да ги издържа, като им осигури при нужда средства за отопление,
лекарства и храна, както и да полага грижи относно личната им хигиена“, по
отношение на целите два и част от третия от продадените недвижими имоти,
находящи се в землището на село Браненци.
Твърди се от страна на ищците, че Р.Р. е на 86г., а сестра му Ф.Б. е на
79г.
Сочи се, че на 29.05.2006г. ищците прехвърлили на ответника- Д.К.
собствените си земеделски земи, в землището на с.вВ., а именно:
-Нива е площ от 2.750 дка, в местността „Даутица“, представляваща им.
№003024, ЕКАТТЕ12989, при граници и съседи: имот №003056 и имот
№003025;
-Нива с площ от 9.217 дка, в местността „Даутица“, представляваща
4
имот №003051, ЕКАТТЕ 12989, при граници и съседи: имот №№003048,
000013. 003052, 003053, 003054 и 003060;
-Нива с площ от 1,675дка, в местността „Колибите“, представляваща
имот №002016, ЕКАТТЕ 07836, при граници и съседи: имот №№002017,
002013, 002014, 002015 и 002018.
Твърди се, че при прехвърлянето на собствеността на горните имоти
преобретателят- ДЖ. М. К. се е задължила спрямо прехвърлителите „да ги
гледа и да ги издържа, като им осигури при нужда средства за отопление,
лекарства и храна, както и да полага грижи относно личната им хигиена“.
Визира се от страна на ищците, че страните по настоящия иск са живели
в едно домакинство, в жилището на ищците в с.вВ., до декември 2019г.
Сочи се, че причина ответниците да напуснат общо обитаваната къща
била издадена заповед за незабавна защита в полза на съпругата на ищеца
Р.Р.- Д.С. Р., заради лошото отношение и психическия тормоз, който им бил
налаган от ответника Д.К..
Твърди се, че високата възраст на ищците била причина да не могат да
се справят без чужда помощ в ежедневието си. С напредването на възрастта
вероятността от подкрепа се увеличавала. От началото на 2020г. ищците
живеели сами. Ответниците не се интересували от нуждите им и не полагали
никакви усилия да ги задоволят, дори със заместваща грижа. Ищците
финансово изнемогвали, тъй като наличието на договора, с който ответницата
К. се е задължила да ги гледа и да ги издържа не им позволявал да участват в
социални програми за да подсигурят отоплението за зимата и да получат
помощи, с оглед ниския им доход от пенсии. Освен това старостта ги правела
трудно подвижни и се нуждаели от периодична подкрепа при пазаруване и
почистване.
От страна на ищците се визира, че прехвърляйки имотите са разчитали,
че ще получат от ответниците помощ в старините си, но очакванията им не се
оправдали.
В подадена Молба- уточнение от 11.01.2021г., от страна на ищците се
твърди, че след като се снабдили със скици за имотите установили, че
5
ответниците ДЖ. М. К. и съпругът и ОСМ. АЛ. К. са провели процедура за
разделяне на Нивата с площ от 9.217 дка, в местността „Даутица“, имот
№003051, ЕКАТТЕ12989, при граници и съседи: имот №№003048, 000013,
005062,003053, 003054 и 003060. В резултат на това, този процесен имот бил
разделен на три нови имота, както следва: имот 003067, с площ от 3,024 дка,
имот 003068, с площ от 3,106 дка и имот 003069, с площ от 3,086 дка.
Твърди се, че ответниците ДЖ. М. К. и съпругът и ОСМ. АЛ. К. са се
разпоредили през 2010г. в полза на трето лице с имот 003067, с площ от
3024кв.м., в местността „Даутица“, с.вВ..
По отношение на прехвърления на трето лице имот № 003067 ищците
не претендират от ответниците заплащане на заместваща облага в размер
пазарната стойност на имота и същия го изключват от исковата си претенция.
За имотите предмет на договорът, който претендират да бъде развален
договора на основание чл.87 ал.1 вр. ал.3 от ЗЗД била одобрена кадастрална
карта през 2019г. и същите имали нови идентификационни номера. По тази
причина променят първоначалното си искане, като изключват имота, с който
са се разпоредили ответниците и посочват актуалните идентификационни
номера, съгласно действащите кадастрални карти.
Искането е да бъде развален на основание чл.87, ал.1 вр. ал.3 от ЗЗД
договорът, сключен на 29.05.2006г. между Р. М. Р. и Ф. М. Б.- от една страна
и ДЖ. М. К.- от друга, обективиран в Нотариален акт №172/29.05.2006г.,
вписан в СВ с вх.peг.№737, акт 89, т.3, н.д.№ 559/2006г., по силата на който Р.
М. Р. и Ф. М. Б. продават на ДЖ. М. К. /по време на брака й с ОСМ. АЛ. К./
срещу задължение „да ги гледа и да ги издържа, като им осигури при нужда
средства за отопление, лекарства и храна, както и да полага грижи относно
личната им хигиена“, следните недвижими имоти:
-ПИ с идентификатор №12989.3.24, начин на трайно ползване: Нива, с
площ- 2.750дка, в местността „Даутица“, с.вВ., общ. В., номер по предходен
план- 003024, при граници и съседи: имот №12989.3.25, 12989.3.56,
12989.3.79;
-ПИ с идентификатор №12989.3.68,начин на трайно ползване: Нива, с
площ- 3.106 дка, в местността „Даутица“, с.вВ., общ. В., номер по предходен
6
план- 003068, при граници и съседи: 12959.3.67, 12989.3.77, 12989.3.52 и
12989.3.72, който имот е образуван при разделянето на имот 003051;
-ПИ с идентификатор №12989.3.69, начин на трайно ползване: Нива, с
площ- 3,086дка, в местността „Даутица“, с.вВ., общ. В., номер по
предходен план- 003069, при граници и съседи: 12959.3.48,
12989.3.53, 12989.3.67 и 12989.3.72, който имот е образуван при разделянето
на имот 003051;
-ПИ с идентификатор №07836.2.16, начин на трайно ползване: Нива, с
площ-1.675дка, в местността „Колибите“, с.Б., общ.В., номер по предходен
план- 002016, при граници и съседи: 07836.2.17, 07836.2.18, 07836.2.15,
07836.2.14 и 07836.2.13;
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
Д.К. и О.К.. В него се изразява становище, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен, по следните съображения:
Сочи се, че не са верни твърденията, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба относно периода на съвместното живеене в с.вВ.. Вторият
ответник бил живял с ищците до 28.11.2020г., след което бил заминал на
работа за срок от 9 месеца в чужбина. Неговото заминаване било станало със
съгласието на ищците.
Визира се, че преди заминаването на ответника К., същият бил снабдил
ищците с дърва за огрев през зимния период. Прехвърлянето на имотите било
извършено срещу задължението за гледане и издръжка, като при нужда да им
бъдат осигурени средства за отопление, лекарства и храна.
Твърди се, че ищците все още били в добро здравословно състояние,
първият от тях, Р.Р., всяка седмица ходел пеша до сБ. на джамия, като на
връщане от там купувал по около десет хляба и ги носел сам в с.вВ., въпреки
възражения им да не се натоварва прекалено. Когато било имало нужда от
медицинска помощ, със собствения си автомобил водил ищците на преглед в
болница в гр.В.. За да се облекчи живота на ищците и за нужди на
ответниците включително по време на съвместното им съжителство била
направена пристройка към жилищната сграда на ищците, като се изградили
7
баня и тоалетна и прекарали вода. Ответниците препокрили изцяло покрива
на жилищната сграда с нов покрив, като всички направени подобрения
възлизали на стойност над 12000лв., включващи материали и труд.
Ответниците твърдят, че са закупили и монтирали в жилището на
ищците бойлер, пералня, хладилник, купили мобилен телефон на ищеца Р.Р.,
като и обучили същия да ползва телефона и да включва автоматичната
пералня. През цялото време на съвместното им съжителство ищецът бил
ползвал добиви от процесните земеделски земи в качеството му на земеделски
производител, като получавал и държавните субсидии, ползвайки труда на
цялото им семейство, включително и децата. За обработване на земите били
закупили селскостопанска техника: сенокосачка и сеносъбирачка.
Получаването на субсидиите можело да се проследи от сметката му в
„Централна кооперативна банка“ АД. Двамата ищци и съпругата на ищеца
Р.Р. получавали пенсия по старост, като размерите им не били известен на
ответниците, тъй като ищецът Р.Р. ходел лично в с.Б., Ч. махала да получава
парите и за тримата. Всички закупени вещи все още се намирали в
паримониума на ищците.
Искането е да се отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Пазарджишкият окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт №172/29.06.2006г. за покупко- продажба на
недвижим имот се установява, че ищците Р. М. Р. и Ф. М. Б., в качеството им
на собственици са прехвърлили на ответника ДЖ. М. К.- купувач,
собствеността си върху три земеделски имота, а именно: 1. Нива с площ 2,750
дка, съставляваща имот №003024; 2. Нива с площ 9,217 дка, съставляваща
имот № 003051 и 3. Нива с площ 1,675 дка, съставляваща имот №002016,
всичките находящи се в землището на с.вВ., срещу задължението на купувача
да ги гледа и издържа, като им осигури при нужда средства за отопление и
храна, както и полага грижи относно личната им хигиена.
Не е спорно по делото, че по силата на издадена по реда на чл.8 от ЗЗДН
Заповед за незабавна защита №23/27.12.2019г. постановена по гр.д.
№1368/2019г. на РС- В. е дадена защита от домашно насилие на Д.С. Р.
8
/съпруга на ищеца Р.Р./, като ответницата Д.К. е отстранена от съвместно
обитаваното с ищците жилище в с.вВ. за срок до приключване
производството по делото. Не е спорно, че производството по гр.д.
№1368/2019г. на РС- В. е приключило, като е прекратено от съда на
основание чл.231, ал.1 ГПК, с Определение от 30.11.2020г., с което е
отменена и издадената Заповед за незабавна защита №23/27.12.20219г.-
влязло в сила на 16.12.2020г.
Не е спорно също така, че ответниците ДЖ. М. К. и ОСМ. АЛ. К. са
съпрузи, като са сключил граждански брак на 15.06.2000г. при което
прехвърления на съпругата Д.К. с Нотариален акт №172/29.06.2006г. са
станали СИО, като и за двамата съпрузи е възникнало задължението да гледат
и издържат ищците- прехвърлители, при което и това задължение следва да се
изпълнява от всеки от приоретателите, който има задължение да изпълняват в
пълен обем.
Няма спор между страните, че след издаване на гореописаната Заповед
за незабавна защита №23/27.12.2019г. от домашно насилие и отстраняване на
ответницата Д.К. от съвместно обитаваното от нея и ищците жилище, тя
повече не се завръщала в него, а и в момента не е при ищците. Не са налице
данни по делото, а и не се твърди от страна на ответницата Д.К., същата или
съпруга й да е възложила на някой друг да изпълнява нейните задължения за
издръжка и гледане на ищците.
Видно от Справка от регистъра на земеделските земи- л.37 се
установява, че имота Нива от 9,217 дка с № 003051, който е втория имот
описан в нот.акт/ е бил разделен на три имота, като от него са образувани
следните имоти:
1.ПИ №003067, с площ от 3,024 дка, продаден на „Бива Енерджи“; 2.ПИ
№003068, с площ от 3,106 дка и 3.ПИ №003069 с площ от 3,086 дка.
Видно от приложени скици по делото се установява следното: 1. ПИ с
идентификатор 12989.3.24- Нива с площ от 1675 кв.м. находящ се в
м.Колибите; 2.ПИ с идентификатор 07836.2.16- Нива с площ от 2750кв.м.,
находящ се в м.Даутица; 3.ПИ с идентификатор 12989.3.68- Нива с площ от
3106кв.м. находящ се в м.Даутица; 4.ПИ с идентификатор 12989.3.69- Нива с
9
площ от 3086кв.м., находящ се в м.Даутица. Първите два са идентични с
описаните в нотариалния акт под номера 1 и 3 поземлени имоти, а
следващите два са тези образувани при разделянето на имота Нива от 9,217
дка с № 003051.
Видно от показанията на свидетелите на страните, а именно: на ищците-
свР. Д. /роднина по съребрена линия на ищците/ и на ответниците Б.Т. и Р. Х.-
съседи се установява, че след отстраняването на Д.К. от общото жилище, в
него е останал да живее заедно с ищците съпруга й О.К.. И тримата свидетели
твърдят, че О.К. не живял постоянно при ищците, а е ходил да работи в
Пловдив през 2020г., както и същата 2020г. е ходил по за няколко месеца да
работи извън страната през лятото, а от м.октомври 2020г. е заминал да
работи във Франция и от тогава не се е прибирал.
В показанията си свР. Д. сочи, че ищците са имали нужда от помощ за
закупуване на хранителни продукти и лекарства, тъй като нямало от къде да
ги купят в с.вВ., а вече били започнали да вдигат кръвно. Имали и нужда да
им се приготви храна и да им се изперат дрехите, тъй като вече били
възрастни и не било по силите им сами да си сготвят, а и като били
неграмотни не знаели как да пускат пералнята. Същият твърди, че той лично
ходил по три пъти в седмицата да ги вижда и да им помага, като всеки път им
носил хранителни продукти и лекарства, каквито му поръчат. Освен това им
носил и сготвена храна, която приготвяла неговата съпруга, тъй като видял
през другото време да ядат само мляко с хляб. Наложило се в края на 2020г.
да им почисти и филтъра на пералнята, която поради натрупани в него неща
се бил задръстил и пералнята не работела. Свидетелят визира, че
осигуряването на субсидии за земеделски производител ставало по
инициатива на К., която попълвала всички документи и водила с колата Р.
само за да подписва.
Свидетелите Б.Т. и Р. Х. в показанията си твърдят, че ищците се
справяли сами в ежедневието, като си гледали животни- кон крава и 6-7 овце
в обор на около 50 м от дома им. Сочат също, че ищцата Ф. ходила да събира
борови колони, за да храни овцете. Преди били имали повече животни, но ги
намалили. За изхранването на животните ответника Осман бил накосил сено и
го подредил в плевнята, а и бил им нацепил и нареди около 7куб.м. дърва за
10
огрев, което направил преди да замине за Франция. От своя страна Р.Р. ходил
всяка седмица на джамия на 1 км. от дома си и от там носил със себе си 3-4
хляба. Твърдят още, че ищците били помагали при саденето и прибирането на
картофите.
Не е спорно, че ищецът Р.Р. е бил регистриран като земеделски
производител. От представената извадка от движение по сметка на Р.Р. се
установява, че последно му е приведена субсидия от ДФЗ на 30.05.2019г. в
размер на 278,38лв., след което повече няма данни да получавана такава.
При тези данни, въззивният съд прави следните правни изводи.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено
по допустимо надлежно предявен иск.
Въззивният съд в конкретният казус приема, че по делото са събрани
всички относими доказателства по съществото на спора, които са
анализирани в тяхната цялост и въз основа на които РС- В. е достигнал до
обоснован правен извод за основателност на предявения иск.
В случая не могат да бъдат споделени като основателни възраженията в
насока, че ищците все още нямат нужда за средства за отопление, лекарства и
храна, както и да се полага грижа относно личната им хигиена.
В тази насока следва да се посочи, че със сключването на процесния
договор между ищците и ответника, първите с прехвърлянето на
собствеността на имота са изпълнили своите задължения. Същите твърдят, че
не са получили необходимите грижи по гледане и издръжка, което от правна
страна се явява неизпълнение на задължение по договора от страна на
ответника.
В случая не може да бъде спорен факта, че ищците са в напреднала
възраст, съответно 87години - Р. и 80 години- Ф.. Не е спорен и факта, че от
2020г. ответницата К. и не живее там където живеят първите двама.
Категоричен е в показанията си св.Д., който излага данни в насока, че същите
са имали нужда от помощ за закупуване на хранителни продукти и лекарства,
а са започнали и да вдигат кръвно. Неотречени са неговите показания и в
това, че ищците вече нужда да им се приготви храна и да им се изперат
11
дрехите, тъй като вече били възрастни и не било по силите им сами да си
сготвят. Били неграмотни не знаели как да пускат пералнята. Също така
неотречени са и изложението от него данни, че свидетелят ходи по три пъти в
седмицата да ги вижда и да им помага, като всеки път им носил хранителни
продукти и лекарства, каквито му поръчат. Освен това им носил и сготвена
храна, която приготвяла неговата съпруга, тъй като видял през другото време
да ядат само мляко с хляб. Същият в края на 2020г. им е почистил и филтъра
на пералнята, която поради натрупани в него неща се бил задръстил и
пералнята не работела.
При тези доказателства категорично се установява, че ищците са имали
нужда, респ. двамата ответници да ги гледат и издържат.
Действително по делото са налице доказателства- показания на
свидетелите Б.Т. и Р. Х., че ищците се справяли сами в ежедневието, като
гледали животни, на около 50 м от дома им. Съответно, че ищцата Ф. ходила
да събира борови колони, за да храни овцете, като ответника Осман е бил
накосил сено и го е подредил в плевнята. Р. е ходил всяка седмица на джамия
и от там е носил хляб. Тези данни в случая не са достатъчно основание да се
оборят показанията на св.Д..
На практика, настоящата инстанция не приема, че ответниците реално
са доказали пълно и точно изпълнение, което да съответства на нуждите на
прехвърлителя. В този смисъл са Решение №363/26.05.2010г. по гр.д.
№756/2009г., на ВКС, ІІІг.о.; Решение №622/25.10.2010г. по гр.д.№212/2010г.,
на ВКС, ІІІг.о.
В случая, няма данни да има уговорка дължимите се грижи и издръжка
за бъдат трансформирани в друга форма. Следва да се отбележи, че
прехвърлителите не са длъжни да сочат в какво се състои неизпълнението,
нито да доказват липса на изпълнение. В този смисъл, Решение
№217/26.05.2011г. по гр.д.№999/2010г. на ВКС, ІІІг.о.
По делото липсва индивидуализация за дължима издръжка и след като
такава липсва, то следва да се приеме, че в същата се включва храна,
режийни разноски, дрехи и други според нуждите на прехвърлителите. При
липса на ясно разграничение в договора на обема на дължимата грижа и
12
издръжка, следва да се приеме, че страните по договора са се съгласили да се
осигурява цялата необходима за прехвърлителите издръжка и да бъдат
полагани всички необходими за тях грижи. Безспорно се установява
напредналата възраст на ищците, които се нуждаят, както от гледане, така и
от издръжка, без оглед на това, дали прехвърлителите разполагат с
достатъчно имущество и доходи, за да си ги осигуряват сами.
Следва да се посочи, че ответниците с поетото от тях задължения по
процесния договор са поели задължение с продължително изпълнение.
Последното следва да е ежедневно, непосредствено, а не епизодично, в
каквато насока има събрани доказателства. В тази насока са Решение
№293/24.06.2009г. по гр.д.№491/2008г., ВКС, Іг.о.; Решение
№165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г., ВКС, ІІІг.о. Ето защо престирането от
време на време на грижи и храна, без изрично съгласие на прехвърлителите,
за каквото и не се твърди, че е налице, не е точно изпълнение на договора от
страна на длъжника.
Следва да се посочи, че приобретателят е длъжен да изпълнява по
начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителите, като не е
необходимо кредиторът да го уведомява за промяна на нуждите си.
От страна на ответната страна не са ангажирани доказателства, че са
възпрепятствани да изпълняват задълженията си, като данните са
категорични. Ответницата не живее на адреса на ищците, а за другия
ответник, данните са че той не живее постоянно при тях, като ходи да работи
в чужбина.
След като не е установено по делото от страна на ответниците, че са
осигурили на прехвърлителите дължимата им издръжка и гледане, процесния
договор следва да бъде развален поради тяхното неизпълнение, а иска уважен.
Поради съвпадане крайните правни изводи на първоинстанционния и
въззивния съд и несподеляне на възраженията изложени във въззивната
жалба, същата като неоснователна следва да се остави без уважение, а
обжалваното решение, се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора, ищците на основание чл.78, ал.1 от ГПК имат
право на разноски. Представени са и доказателства за направени такива в
13
размер на 600лв, представляващи адвокатски хонорар. В тази връзка, в тежест
на жалбоподателите следва да се присъдят направените от въззиваемата
страна разноски.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260109/07.05.2021г., постановено по гр.д.
№991/2021г. по описа на РС- В..
ОСЪЖДА ДЖ. М. К., ЕГН ********** и ОСМ. АЛ. К., ЕГН
********** и двамата от с.Д., общ.В., ул.“К.П.В.“, без номер, да ЗАПЛАТЯТ
на Р. М. Р., ЕГН ********** от с.вВ., общ.В. и Ф. М. Б., ЕГН ********** от
с.Г.Д., общ.В., съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция-
адвокатски хонорар в размер на 600лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14