№ 12537
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110137639 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:
********* в качеството му на цесионер по договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него /от
13.07.2020 г./ – сключен между ищеца и дружеството „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. Д. П., срещу М. Й. Георгиева, с ЕГН:
**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от общо 4095.13 лева, от които сумата от 2196.87
лева – представлява главница по договор за кредит №
PLUS-14732495/07.04.2017 г. по падежни вноски периода от 05.09.2017 г. до
05.06.2018 г., 1025.85 лева – представлява възнаградителна лихва за периода
от 05.09.2018 г. до 05.04.2019 г. /сумата първоначално е в размер от 1325.85
лева – но с молба с вх. № 79883/11.03.2024 г. е направен отказ от иск за
сумата от 300 лева и производството съответно прекратено/ и 572.41 лева –
представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 05.09.2018 г. до
16.08.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
47564/2021 г. на СРС – 16.08.2021 г., до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за кредит № PLUS-14732495/07.04.2017 г., сключен между
ответницата и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Посочва
се, че кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на
1
договора – като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 20 000
лева, но страните са уговорили към договора да бъде сключена и застраховка
при цена на премията от 5400 лева. Твърди се, че е уговорено
застрахователната премия да бъде заплатена от кредитодателя на
застрахователя, а впоследствие кредитополучателят да заплати стойността на
премията на кредитодателя на равни вноски, включени като част от вноските
по кредита. По тези съображения се уточнява, че стойността на премията от
5400 лева е включена към главницата по кредита или че кредитът е в общ
размер от 25 400 лева.
На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени
на дружеството ищец чрез договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2020
г. и приложение № 1 към него от същата дата. Уточнява се, че са направени
опити длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази
връзка са се връщали като непотърсени. По тези съображения се прави искане
длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба.
Посочва се, че ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по
договора за кредит, който е с краен падеж 05.04.2023 г. Ответницата
действително платила част от задълженията си по кредита, но изпаднала в
забава след вноската от 05.08.2017 г. Посочва се, че предсрочна изискуемост
на вземанията не е обявявана – като главницата по исковата молба
представлява частична претенция от общото вземане за главница – а именно
падежиралата главница по погасителен план в периода от 05.09.2017 г. до
05.06.2018 г. – т.е сумата от 2196.87 лева.
Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател
не са банки, а небанкови финансови институции, поради което спрямо тях не
намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за кредит №
PLUS-14732495/07.04.2017 г. с общи условия; сертификати за застраховка с
общи условия, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020
г. и приложение № 1 към договора от 13.07.2020 г., два броя писмено
потвърждение, два броя пълномощни, уведомително писмо и известие за
доставяне.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни.
В тази връзка се твърди, че ответницата М. Й. Георгиева действително
имала сключен договор за кредит, но не с ищеца, а с дружеството „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Излагат се подробни доводи, че
ответницата никога не е уведомявана за цесия на задълженията й – като дори
такъв договор да бил сключен, то същият бил недействителен спрямо нея и
цесията не я обвързвала.
На следващо място се поддържа, че договорът не бил обявяван за
2
предсрочно изискуем и ответницата не била в забава за заплащане на
процесните суми.
На последно място се прави възражение за давност като се поддържа, че
вземанията по кредита следвало да се погасяват с кратката три годишна
давност, която спрямо процесните главници била изтекла.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 72365/05.03.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г., от процесуалния
представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява
становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се
исковите претенции да бъдат уважени. Посочва се, че след цесията плащания
към новия кредитор не били извършвани.
Ответницата М. Й. Георгиева се представлява в съдебно заседание от
адв. Й., който изразява становище за цялостно евентуално частично
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски като представя
списък по чл. 80 от ГПК
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 13739/01.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 47564/2021 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
М. Й. Георгиева.
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит №
PLUS-14732495/07.04.2017 г. и погасителен план към него се установява, че
на 07.04.2017 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
с ЕИК: ********* като заемодател и ответника като заемополучател, е
сключен договор за паричен заем при следните параметри: размер на кредита
за потребителски цели: 20 000 лева, застрахователна премия 5400 лева, такса
ангажимент 700 лева, обща стойност на плащанията 31 932 лева, срок на
кредита 72 месеца – с падеж на първа вноска 05.05.2017 г. и с падеж на
последна вноска – 05.04.2023 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 11.72 %
и лихвен процент /ЛП/ 9.81 %. При тези параметри общото задължение по
кредита е в размер на 31 932 лева при ежемесечна погасителна вноска в
размер на 443.50 лева.
От приложени по делото сертификат № PLUS-14732495 с приложени
Общи условия за застраховка „Защита на плащанията” на кредитополучатели
на потребителски кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД се установява, че ответницата е посочена като застраховано лице и е
положила подписа си в сертификата. Документ за заплащане на
застрахователната премия от заемодателя в полза на трето лице не е
приложен по делото.
3
Съгласно справка в ТРРЮЛНЦ „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
с ЕИК: ********* е заличен търговец. Предвид поредица от сделки по
прехвърляне на търговско предприятие дейността на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е преминала към БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, с ЕИК: ********* /след датата на цесията, описана по-долу
последното също е вече заличен търговец/.
На следващо място от представен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него, се установява, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: *********/„БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: ********* е прехвърлило на
ищцовата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания към М. Й. Георгиева,
произтичащи от договор № PLUS-14732495 – отпусната главница /без
застраховка/ - 20 000 лева; остатък главница – 19 159.30 лева, остатък
договорна лихва – 5898.70 лева и остатък лихва за просрочие – 5140.27 лева.
Съгласно дефиницията, дадена в договора, „вземания” представляват всички
суми по договори за кредит, сключени с ФЛ, които включват, но не се
ограничават до: главница, лихва, просрочена лихва, неустойки, такси и
разноски – като тези вземания се определят именно в приложение № 1 към
договора. Цесията потвърдена с нарочен документ – приложение № 3.
По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е упълномощило ищцовото
дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за
сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „ЕОС Матрикс“
ЕООД, в качеството си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД е отправила уведомления до ответника за извършената цесия.
Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложените разписка
към него, същото не е получено от ответницата Георгиева. Исковата молба и
приложенията към нея в това число уведомление за цесията, са връчени на
ответницата лично.
На последно място по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза с вх. № 72365/05.03.2024 г.
Съгласно заключението по същата на ответницата е отпуснат кредит от
19 300 лева. Сумата от 19 300 лева е действително усвоена от ответницата
като е преведена на банкова сметка с титуляр ответницата в Общинска банка
АД /сметка с IBAN 98 SOMB 91301056131101/ - банкова референция №
000004400017/10.04.2017 г.
След получаване на сумата ответницата е извършила плащания по
първите четири вноски – като първите две вноски са платени в пълния си
размер от 443.50 лева, а по следващите две са платени сумите от по 368.50
лева. Така от страна на ответницата е постъпила сумата от общо 1624 лева –
при последна вноска с падеж от 04.08.2017 г. Със същата заемодателят е
погасил в счетоводството си 840.70 лева главница, 633.30 лева договорна
лихва и 150 лева застрахователна премия.
След датата на цесията – 13.07.2020 г. до датата на експертизата
плащания от ответницата повече не са постъпвали.
4
На последно място според заключението на вещото лице главницата за
процесния период от 05.09.2017 г. до 05.06.2018 г. или по вноски от № 5 до 14
вкл. от погасителния план възлиза на общо 2196.87 лева и съвпада с исковата
претенция.
Договорната лихва за процесния период възлиза на 1025.85 лева, а
обезщетението за забава върху главницата възлиза на 572.41 лева.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника по договор за потребителски кредит № PLUS-14732495/07.04.2017
г., за които е издадена заповед № 13739/01.10.2021 г. по ч.гр.д. № 47564/2021
г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед следва да се обезсили за сумата от 300 лева –
възнаградителна лихва – предвид отказа от иск за тази сума и прекратяване на
исковото дело – с протоколно определение от 12.03.2024 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока
по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен
ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане. В настоящия
случай следва да бъде установено и заплащане от страна на кредитодателя на
застрахователната премия на застрахователя по закупена допълнителна
услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна
премия.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Същият е сключен на 07.04.2017 г.,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от
5
05.03.2010 г., в редакцията си от ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г.). Съгласно чл. 11,
ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между „БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и
ответника в настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7,
8, 10, 11 от ЗПК, а именно:
1. В раздел „параметри и условия” по договора не е посочено как се
формира главницата по същия. В тази връзка в исковата молба се уточнява, че
главницата била в размер на общо 25 400 лева, която включвала чист размер
на кредита – от 20 000 лева и застрахователна премия от 5400 лева. Това
обстоятелството обаче не е отразено в раздел „параметри и условия” от самия
договор като никъде в договора не е уговорено изрично, че главницата се
формира от размер на отпусната сума и застрахователната премия. Тук следва
да се отбележи и че съгласно ССчетЕ главницата в действителност възлиза на
19 300 лева, а не на 20 000 лева – което също не може да се установи от
договора.
2. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения
процент - 9,81 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането му.
Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок
на кредита или променлив, дали се касае за годишен лихвен процент или
такъв за друг срок. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент – дали върху размера на кредита, дали върху общия
размер на кредита /чиста стойност на кредита и застрахователна премия/ или
върху остатъчната главница, разбирана било като чиста сума на кредита или
като чиста сума на кредита и застрахователната премия.
3. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока
на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в
договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и
начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора.
4. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е
посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им.
Съгласно чл. 19, ал 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
6
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е 11,72 %.
Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват
в посочения процент – напр. не става ясно дали в посочения ГПР е включена
т.нар. застрахователна премия и такса ангажимент. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че
единствено посочването с цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и
други компоненти на договора /застрахователна премия и такса ангажимент/
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
5. Съдът намира, че на практика в процесния договор липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от
погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението:
главница, лихва, застраховка, такса ангажимент и др. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че не е ясен размерът на главницата, като основа
за изчисляване на възнаградителната лихва, не е ясен самият вид /променлива
или фиксирана/ на лихвата, нейният размер и основа, а освен това в договора
е предвидена и застрахователна премия. В тази връзка и единствено от
посочване на размера на месечната вноска не може да се установи каква част
от задълженията по договора се погасяват с всяка вноска.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 от
ЗПК реквизити на договора за кредит води до недействителност на същия,
като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК, а именно изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Отделен е въпросът, че част от клаузите на процесния договор
противоречат на самостоятелно основание и на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, който също е приложим към процесния договор, тъй
като ответникът като потребител разполага и със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно.
В този смисъл е и Решение № 190/29.06.2020 г. по в.гр.д. № 118/2020 г.
7
по описа на Пернишкия ОС.
Налице е настъпила изискуемост на целия кредит. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че договорът е сключен на 07.04.2017 г. за срок от
72 месеца с първа падежна дата 05.05.2017 г. т. е. същият е изтекъл на
05.04.2023 г. В случая обаче ищецът заявява претенция за главница само за
част от вноските по кредита – в периода от 05.09.2017 г. до 05.06.2018 г.
Поради това и възраженията на ответницата, че кредитът не е падежирал или
предсрочната му изискуемост не е обявена надлежно няма как да бъдат
споделени.
Предвид гореизложеното относно недействителността на договора
съдът намира, че ответницата дължи само чистата стойност на кредита, но не
и други плащания по същия. В случая ответницата е извършила плащания в
общ размер от 1624 лева. От тази сума заемодателят е погасил 840.70 лева
главница, а остатъкът от 783.30 лева е отнесъл за покриване на други
плащания. С оглед недължимост на последните обаче сумата от 783.30 лева
също следва бъде отнесена само за погасяване на главницата по кредита.
Поради това и съдът намира искът за главница за основателен до сумата
от 1413.57 лева /2196.87 лева – 783.30 лева/ - като за разликата от 783.30 лева
исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Сумата от 150 лева – която заемодателят е удържал от направените
вноски, съгласно твърденията в исковата молба, а и видно от раздел
„параметри и условия” и ССчетЕ, представлява застрахователна премия, но
липсва основание за причисляването й като част от главницата, доколкото
такава уговорка не се съдържа в договора. В тази връзка на първо място
следва да се отбележи, че никъде в договора за потребителски кредит и
общите условия към него не е уговорено, че заемополучателят възлага на
заемодателя да сключи застраховка от негово име /на заемополучателя/,
съответно да заплати застрахователна премия, която впоследствие
заемополучателят да плати на заемодателя. В тази връзка не може да се
приеме, че чрез подписване на „сертификат” и общи условия към него
/сертификат № PLUS-14732495 с приложени Общи условия за застраховка
„Закрила на плащанията” на кредитополучатели на потребителски кредит,
предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД/, издадени относно
едно трето за спора и за облигационното отношение по основнния заемен
договор лице, ответникът се задължава да заплати на заемодателя
застрахователна премия. Освен това прави впечатление и че от приложения
сертификат не става ясно какъв точно е предметът на застраховката.
Представените сертификат и общи условия не са подписани от
застрахователя, нито към тях са представени каквито и да било документи,
удостоверяващи наличието на облигационно отношение между заемодателя и
застрахователя. В тази връзка следва да се отбележи, че договорът за
застраховк се сключва в писмена форма като застрахователна полица или
друг писмен акт /чл. 344 от КЗ/. Представеният сертификат и общи условия
към него няма как да представляват договор за застраховка. Освен това т.нар.
„сертификат” представлява частен свидетелстващ документ, който доказва
8
само че издателят му е направил определено изявление, но не и че същото е
истина. В случая чрез приложения сертификат издателите му удостоверяват
единствено, че едно трето лице за основното заемно правоотношение –
застраховател, се е съгласило да застрахова платежоспособността на
заемополучателя, но не и че е застраховал и то в предвидената от закона
форма. Това съгласие обаче също не може да се приеме за установето, тъй
като издателите на сертификата няма как да го удостоверят в този документ.
На последно място от представеното по делото приложение № 1 към
договора за цесия, не може да се установи с категоричност, че процесното
вземане за застрахователна премия е прехвърлено на ищеца. Това е така,
доколкото съгласно дефиницията на понятието „вземания” в договора именно
в това приложение същите се индивидуализират – както това е сторено по
отношение на главницата /без застраховката/, договорната лихва и лихвата за
просрочие. Същевременно обаче не става ясно какво се включва в сумата,
посочена като „остатък главница – 19 159.30 лева”, доколкото единствената
друга главница по приложението е тази без застрахователната премия. Това
обстоятелство в последна сметка потвърждава извода, че липсва основание за
причисляване на застрахователната премия към главницата по заема. Липсва
документ и за заплащане на премията от заемодателя в полза на
застраховател.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени исковете за су мата от
1025.85 лева – представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.09.2018 г. до 05.04.2019 г. и 572.41 лева – представлява обезщетение за
забава, дължимо за периода от 05.09.2018 г. до 16.08.2021 г.
По делото се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД/ „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” и ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с
който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за заем – като е прехвърлено вземането за главница в
размер на 19 159.30 лева. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество)
става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с
прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента. Това съобщаване до длъжника може да бъде
извършено и от лице по възлагане на цедента – в това число цесионерът (в
този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС,
III г. о.). В настоящия случай уведомление за цесията е връчено на ответника
длъжник заедно с исковата молба като приложение към същата. Това налага
извод, че обсъжданото уведомление е получено от ответната страна, с което й
е съобщена извършената цесия /по арг. от Решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС /. Освен това по делото не са налице данни
или твърдения за заплащане от страна на ответника на каквито и да било суми
по кредита след образуване на ч.гр.д. № 47564/2021 г. на СРС, поради което и
така съобщената цесия следва да се приеме, че обвързва същия.
9
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 1413.57 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ, като искът за разликата над посочената
главница до пълния предявен размер, както и исковете за сумата от 1025.85
лева - възнаградителна лихва и за сумата от 572.41 лева – обезщетение за
забава, са неоснователни.
В случая възражението за давност на ответницата е неоснователно –
доколкото приложимата по главница за кредит давност е общата пет годишна
такава, а не тригодишна, както твърди ответницата – съгласно чл. 110 от ЗЗД
(в този смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 2853/2017 г., IV г. о., ГК и много други). Поради това и предвид процесния
период 05.09.2017 г. до 05.06.2018 г. и датата на образуване на ч.гр.д. №
47564/2021 г. на СРС – 16.08.2021 г. – възражението за давност е
неоснователно.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 47564/2021 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 81.90 лева – държавна такса. С оглед изхода на делото
съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде
присъдена сумата от 26.27 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 37639/2022 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски – 109.02
лева държавна такса и 450 лева възнаграждение за вещо лице, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. От така посочените суми /общо 559.02
лева/с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 192.96 лева съобразно уважената част от исковете.
Ответната страна претендира разноски от 400 лева за адвокат –
действително извършени, видно от ДПЗС и разписка. От тази сума с оглед
отхвърлената част от исковете се дължи сумата от 261.93 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Й. Георгиева, с ЕГН:
********** и адрес: гр. ************** ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петров Казанджията № 4-6, в
качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него /от 13.07.2020 г./ – сключен
между ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД и дружеството „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: *********, сумата от 1413.57 лева –
представляваща неплатена главница по договор за кредит №
PLUS-14732495/07.04.2017 г. по падежни вноски в периода от 05.09.2017 г.
до 05.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 47564/2021 г. на
СРС – 16.08.2021 г., до окончателното плащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 47564/2021 г. по описа на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции, както следва: 1/ за сумата от 783.30 лева – представляваща
разликата между уважения размер на главницата по договора за заем и пълния
предявен размер на това вземане от 2196.87 лева; 2/изцяло за сумата от
1025.85 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018 г. до
05.04.2019 г. и 3/ изцяло за сумата от 572.41 лева – представлява обезщетение
за забава, дължимо за периода от 05.09.2018 г. до 16.08.2021 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/, поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА М. Й. Георгиева, с ЕГН: ********** и адрес:
******************* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петров
Казанджията № 4-6, сумата от общо 26.27 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 47564/2021 г. по описа на СРС и сумата от общо
192.96 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 37639/2022 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, кв. Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо
Петров Казанджията № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на М. Й. Георгиева, с ЕГН: ********** и адрес: ******************* сумата
от общо 261.93 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 37639/2022 г. на СРС – съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 13739/01.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 47564/2021 г. по описа
на СРС за сумата от 300 лева – възнаградителна лихва за периода от
05.09.2018 г. до 05.04.2019 г. /за която сума настоящото производство е
прекратено с протоколно определение от 12.03.2024 г./.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 47564 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12