РЕШЕНИЕ
№ 3239
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110109547 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Б. М. Д. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същата
дължи на ищеца сумата от 313.43 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******,
ведно със законна лихва от 24.03.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 45.49 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г., сумата от 39.07 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.03.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6.83 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 15.03.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 16714/2021 г. по описа
на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба, прави уточнение на исковата молба и претендира
1
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. М. Д. е депозирал отговор на
исковата молба, като оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Навежда доводи, че в случая се касае за непоискана доставка на топлинна
енергия и потребителят може да откаже заплащането й, цитирайки Директива
2005/29/ЕО на ЕП и на Съвета, чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на
Съвета. Излага съображения, че за възникване на облигационни
правоотношения между страните за доставка на енергия за индивидуална
консумация от потребител-етажен собственик следва да бъде сключен писмен
договор. При липса на такъв, заплащане от собственик се дължи единствено
на топлинна енергия за сградна инсталация и за общи части, за които искане
за доставка се прави от ЕС. Изтъква, че позоваването на чл. 153 от ЗЕ от
страна на ищеца представлява злоупотреба с право. Оспорва качеството
клиент на топлинна енергия, предвид че не е собственик/титуляр на вещно
право на ползване. Поддържа, че не е сключвала договор с ищцовото
дружество и не е обвързана от облигационни правоотношения с него. В
отговора е посочено, че са налице две влезли в сила решения на СГС, с които
е отречено наличието на договорни правоотношения между страните. Не
оспорва твърдяното количество топлинна енергия да е доставено до имота.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Пред съда процесуалния представител поддържа отговора на исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че имот находящ се в /административен адрес/ е
топлоснабден, като за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ищецът е
доставил до процесния имот топлинна енергия на стойност 313.43 лв., че е
осъществена услуга дялово разпределение, за което се дължи цена от 39.07
лв. за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
2
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
В настоящия случай по е представена заповед от 02.04.2012 г. на кмета на
район „Искър“, Столична община, по силата на която Б. Д. е настанена в
общинско жилище, находящо се в /административен адрес/. Представен е и
договор за наем от 02.04.2012 г., сключен между Б. Д. в качеството на
наемател и Столична община в качеството на наемодател, по силата на който
е предоставени за ползване под наем на общинско жилище, находящо се в
/административен адрес/, като договорът бил безсрочен. Съгласно
разясненията, дадени по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди / „битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В случая
ищецът е представил настанителна заповед от 02.04.2012 г. и договор за наем
от 02.04.2012 г., видно от които топлоснабденият имот е общинска
собственост, а ответницата е наемател на същия. Не са представени обаче
никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че между
ищеца и наемателя е бил сключен директно договор за продажба на топлинна
енергия, в т. ч. ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил
ответницата да е подала молба-декларация за откриване на партида за
процесния имот. Не са представени и доказателства за дадено от собственика
на имота писмено съгласие за откриване на партида на наемателя, каквото
изискване се съдържа в ОУ на ищеца. При липсата на други доказателства по
делото, следва да намерят приложение неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават
съда да приеме, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно, че между страните не е съществувало твърдяното
облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй
като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде
пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на
твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет факти, за
които ищецът носи доказателствена тежест/.
Следователно ответникът не дължи на ищцовото дружество
претендираните главници. А щом няма главни вземания, не може да има и
задължения за обезщетения за забава, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
3
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се
присъждат разноски. На основание на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр.
чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ответника се дължат
разноски за първата инстанция в размер на 400 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. По отношение на претенцията на процесуалния
представител на ответника за разноски в заповедното производство съдът
намира следното, че заповедното производство е уредено като едностранно,
поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други
едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 50 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените /фирма/, ЕИК **************, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/ против Б. М. Д., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание ч чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо Б. М. Д. да бъде признато за установено, че дължи
на /фирма/ сумата от 313.43 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******,
ведно със законна лихва от 24.03.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 45.49 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г., сумата от 39.07 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.03.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6.83 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 15.03.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 16714/2021 г. по описа
на СРС, 39 състав.
4
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на адв. К. К. Д., САК, с адрес
на кантората /административен адрес/ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр.
с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 450 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника Б. М. Д. пред
СРС в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5