Р Е Ш Е Н И Е
№261091/9.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 11202 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове от И.Т.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 19000 лева, съставляваща незаплатена главница по
неформален договор за заем от 04.07.2016г., както и сумата 1000 лева, съставляваща незаплатена стойност на дължимо от
ответника уравнение на делът на ищцата вследствие осъществена доброволна делба
на недвижим имот, обективиран в договор за доброволна делба с нотариална
заверка на подписите от 24.08.2011г., вписан в Служба по вписванията – Б.под №***,
вх. рег. № ***/****юг., ведно със законната лихва върху главниците считано от
депозиране на заявлението в съда – 24.04.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №3695/13.05.2019г., постановено по ч.гр. дело №
6412/2019г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В
исковата и уточнителните молби се навеждат твърдения, че страните се намират
обвързани по валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за заем
от 04.07.2016г., по силата на който ищцата в качеството й на заемодател е
предоставила в заем на ответника в качеството му на заемател
сумата от 19000 лева, с уговорка същата да бъде върната в срок до една година
от предоставянето й. Твърди, че в уговорено между страните срок същата не й е
върната.
Твърди,
че страните са валидно обвързани и по силата на договор за делба на недвижи
имот с нотариална заверка на подписите от 24.08.2011г., вписан в Служба по
вписванията – Б.под №***, вх. рег. № ***/****юг., по силата на който ответникът
е поел задължение да заплати в уравнение на получения от него имот сумата от
1000 лева в полза на ищцата. Твърди, че уравнението на делът й не е заплатено
от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който се релевират възражения за недопустимост,
а в условията на евентуалност се излагат, че предявените искове са
неоснователни.
Навеждат се възражения, като се посочва, че
между страните на 04.07.2016г. не е възникнало облигационно правоотношение по
договор за паричен заем, въз основа на което ответникът да е получил процесната
сума от 19000 лева. Посочва, че единствената сума, която е получавал от ищцата
е в размер на 10000 евро, на 24.08.2011г. е повод договор за делба от 2007г.,
по силата на който ищцата имала задължение да заплати уравнение на делът на
ответника, който договор не е предмет на спора. В условията на евентуалност, релевира възражение за погасяване на претенцията
по давност, считано от датата на възникване на задължението.
Не
се оспорва от ответника, че между страните е сключен договор за доброволна
делба на имот с нотариална заверка на подписите от 24.08.2011г., вписан в
Служба по вписванията – Б.под №***, вх. рег. № ***/****юг. Излага възражения,
като посочва, че в клаузите на същия не се съдържа уговорка, съобразно която
ответникът следва да заплати сумата от 1000 лева за уравняване делът на ищцата.
Такава устна уговорка също между страните не била постигана. С подписване на
договора, страните по него били уредили окончателно всички свои отношения по
отношение на посочените имоти, като никой от съделителите не може да има
претенции един към друг. В условията на
евентуалност, релевира възражение
за погасяване на претенцията по давност, считано от датата на възникване на
задължението.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за доброволна делба от 24.08.2011г. с нотариална заверка на подписите
рег. № 3626/2011г. по описа на нотариус Обретенов с район на действие Р.С.Б.,
сключен между И.Т.Ш., Паунка Т. Русева и Д.Т.Д. по отношение на имот с
идентификатор 39459.25.511 и имот 39459.25.512 и двата намиращи се в землището
на село К., община Балчик.
Разпитан в хода на
съдебното производство е свидетелят Д. П. Ш.– бивш съпруг на ищцата, който
посочва, че ме е известно, че на 04.07.2016г. ищцата е предоставила в заем на
ответника, неин брат сумата от 10000 евро. Тази факти свидетеля посочва, че са
му станали известни от самата ищца.Посочва, че в последствие той в присъствието
на ищцата и ответника станал свидетел на разговор между страните по делото, при
който ищцата запитала ответника кога смята да й върне заема, като ответникът
отговорил уклончиво, че ще й ги върне. Свидетеля изрично разграничава плащането
от 10000 евро, което ищцата е осъществила през 2011г. с оглед осъществена делба
на наследствен имот, от предоставеният на ответника заем през 2016г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Договорът за
заем е реален, каузален и неформален - за валидността му не е необходимо
спазването на някаква форма - той ще
произведе действие, но с оглед доказване
сключването на договор за заем над
5 000 лв. е необходима
писмена форма, тъй като нормата
на чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК не допуска
свидетелски показания за стойност над
5 000 лв. Ограниченията на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК не важат в
отношенията между съпрузи, роднини по права линия, роднини по съребрена линия и
по сватовство до четвърта степен включително, тъй като се предполага, че тези
лица не съставят документи за сключените между тях съглашения поради
съществуващата по-висока степен на вземано доверие между тях.
Няма спор между страните, че
същите са сестра и брат, а т.е че са съребрени роднини от втора степен на
родство, поради което следва да бъде прието, че е допустимо с гласни показания
в хода на съдебното производство да бъдат установявани наличните между тях
съглашения, доколкото в отношенията помежду им уповаващи се на взаимно доверие
и сигурност съставянето на писмени документи за постигнатите уговорки не се
изисква. При тези съображения съдът намира, че следва да постави на обсъждане
събраните в хода на производството гласни показания на разпитания по почин на
ищеца свидетел Ш..
В разпитът си свидетелят посочи, че същия е
бивш съпруг на ищцата, като след прекратяване на сключения между тях граждански
брак последните са запазили добри взаимоотношения помежду си.От самата ищца са
му станали известни релевентни за спора факти, а
именно, че на 04.07.2016г. последната е предоставила в заем на своя брак сумата
от 10000 евро. Този факт свидетеля узнал на семейно тържество през 2017г.Лично
е не е присъствал на предаване на сумата, като в последствие посочва, че е
присъствал на разговор между ищцата и ответника, при който ищцата е попитала
ответника кога ще й върне заема, а той отговорил уклончиво, че ще върне заетите
средства.
Гласните показания на свидетеля Ш.
са и единствените събрани по делото доказателства по почин възникването и
предмета на заемното облигационно правоотношение, което се твърди в исковата
молба, че е постигнато между страните. Съдът посочва, че за съдържанието на
посочения в исковата молба заем от 2016г. и в частност неговия предмет,
съответно момента на възникване на самото облигационно правоотношение, фактите
на свидетеля са станали известни от самата ищца. Това налага необходимостта
тези му знания да бъдат тълкувани ограничително предвид това, че свидетеля е
възприел релевантни по спора факти от страна (ищцата), която е заинтересована
от изхода на спора. В тази хипотеза събраните доказателства следва да бъдат
обсъдени в съвкупност с останалите събрани в хода на съдебното производство
доказателства, след което да бъде направен извод дали да бъде дадена вяра на
същите или не. Както вече съдът посочи в случая други доказателства за
възникване на заемното облигационно правоотношение през 2016г. не се
представят. В тази връзка съдът прави съпоставка на показанията на свидетеля по
отношение на фактите, които той е възприел от ищцата с тези, които лично са му
станали известни, а т.е. че ответникът Д. е заявил, макар и уклончиво, че ще
върне на ищцата заема. От това изявление на ответника, не може да бъде направен
извод за относими по делото факти в частност кога е възникнало облигационното правоотношение,
с какъв предмет е същото в какъв срок заемополучателя е поел задължение върне
на кредитора предоставената му сума. Като краен извод следва да бъде посочено,
че свидетелските показания се явяват единственото доказателство за
съществуването на облигационното правоотношение, но доколкото знанието за
същото е станало известно на свидетеля Ш. от самата ищца, то съдът не може да
кредитира тази показания, предвид това, че същите не се подкрепят от други
данни по делото. Самостоятелно възприетите от свидетеля факти са недостатъчни
да бъде прието, че на посочената в исковата молба дата – 04.07.2016г. между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем.
Отделно от това следва да бъде посочено, че предмет на посочения в исковата
молба договор за заем е сумата от 19000 лева, а свидетеля излага в обясненията си,
че предмет на договора от 2016г. е сумата от 10000 евро. Налице е липса в
съвпадение на предмета на договора, който в случая се явява размера на заетата
сума, съответно и валутата, в която е предоставен заема.
Предвид реалния характер на договора за паричен заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане
е от съществено значение за доказване на облигационното правоотношение.
Релевантни за спора факти по отношение на предаването на процесната сума от
19000 лева от ищцата на ответника, съответно поетото от него задължение за
връщане на получената сума, от показанията на свидетеля не може да бъде
извлечено. Същия не е възприел пряко и непосредствено тези съществени за
облигационната връзка елементи, поради което съдът не дава вяра на тези
показания при формиране на крайният си извод по спора.
При изложените съображения следва
да бъде отхвърлен предявеният иск за приемане за установено, че ответникът
дължи сумата от 19000 лева,
съставляваща незаплатена главница по неформален договор за заем от 04.07.2016г.
С договор за доброволна делба от 24.08.2011г. с
нотариална заверка на подписите рег. № 3626/2011г., по описа на нотариус Обретенов
с район на действие Р.С.Б., в дял на ищцата Ш. и П.Р>и поставен имот в
землището на село К., съответно друг имот в същото землище е поставен в дял на
ответника Д.. В договора страните изрично са посочили, че уреждат всички
претенции във връзка със собствеността върху имота, като занапред няма да имат
претенции. В този договор за доброволна делба, който е сключен в предвидената
от закона форма, страните не са постигнали уговорка за заплащане уравнение на
дял. Както ищцата, така и ответникът в качеството им на съделители са получили
в дял самостоятелен имот, поради което и въпросът за уравняване дяловете между
съделителите не съставлява съществен елемент от съдържанието на договора. В ТР 3/2013г. на ОСГК на ВКС се посочва, че ако всеки от
съсобствениците получи реален дял, съответстващ
на стойността на дела му в съсобствеността или при минимално
несъответствие е постигнато
съгласие за уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо. При положение, че съделителите не са уговорили
уравняване на получения вследствие доброволната делба дял, както и при това, че
изрично в договора са включили клаузата, че всички отношения по почин делбените
имоти са уредени, без възможност за бъдещи претенции, то следва да бъде
направен и извода, че задължение за плащане на уравнение на ищцата по процесния
договор за ответника не е възникнало или ако е възникнало то същото е било
предварително уредено.
С оглед изложеното следва да бъде отхвърлен предявеният иск за приемане за установено, че
ответникът дължи сумата 1000 лева,
съставляваща незаплатена стойност на дължимо от ответника уравнение на делът на
ищцата вследствие осъществена доброволна делба на недвижим имот, обективиран в
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 24.08.2011г.,
вписан в Служба по вписванията – Б.под №***, вх. рег. № ***/****юг.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1130 лева, съставляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство. Възражението на ищеца за прекомерност е
неоснователно доколкото размера на уговореното и заплатено възнаграждение за
процесуално представителство е в рамките на минимума определен в наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
отхвърля предявените искове от И.Т.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено, че
ответникът дължи сумата от 19000 лева,
съставляваща незаплатена главница по неформален договор за заем от
04.07.2016г., както и сумата 1000 лева,
съставляваща незаплатена стойност на дължимо от ответника уравнение на делът на
ищцата вследствие осъществена доброволна делба на недвижим имот, обективиран в
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 24.08.2011г.,
вписан в Служба по вписванията – Б.под №***, вх. рег. № ***/****юг., ведно със
законната лихва върху главниците считано от депозиране на заявлението в съда –
24.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3695/13.05.2019г.,
постановено по ч.гр. дело № 6412/2019г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79,
ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда И.Т.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет) лева, съставляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :