Решение по дело №1003/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗОДИ/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.В. Т., ЕГН ********** *** против Решение рег.№ ДОИ23000082ВН_001ВН/13.04.2023г. на секретаря на Община-Варна, с което на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ му е отказан достъп до обществена информация по заявление с рег.№ ДОИ23000082ВН/30.03.2023г. Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, по съображения изложени в жалбата; твърди, че не е давал пълномощно на лицето В. Г. Д.; сочи, че два пъти е искал да се запознае с тази преписка по административен път, но му е отказано. Поради изложените съображения моли съда да отмени решението. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък.

Ответната страна, редовно призована не се явява представител в съдебно заседание. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако е над минималния предвиден размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбоподателят е подал до Кмета на Община Варна Заявление с рег.№ ДОИ23000082ВН/30.03.2023г. за предоставяне на достъп до обществена информация. С Решение рег.№ ДОИ23000082ВН_001ВН/13.04.2023г. на секретаря на Община-Варна, на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ е отказан достъп до поисканата обществена информация.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – лицето, подало заявление за ДОИ, по което е постановен обжалвания отказ, в срока по чл.149, ал.1 АПК, вр.чл.40, ал.1 от ЗДОИ, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че в проведеното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазен е срока по чл.28, ал.1 ЗДОИ, както и изискванията на чл.32 ЗДОИ.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – секретаря на Община-Варна, по силата на делегация от чл.28, ал.2 ЗДОИ, в предвидената по чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, съдържа реквизитите по ал.2 на с.р. и отговаря на задължителното съдържание по чл.38 от ЗДОИ.

Решението обаче е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Между страните не се спори, че кметът на Община-Варна е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ. Видно от представената по делото Заповед № 3620/07.11.2022г. на Кмета на Община Варна правомощията му за разглеждане и разрешаване на заявленията за достъп до обществена информация са надлежно делегирани на Секретаря на общината.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали информацията по процесното заявление, а именно – преписката по издаване на Удостоверение рег.№ МД-Т18004887ВН/25.07.2018г. и пълномощно на В. Г. Д. представлява обществена информация, за разкриването на която е приложим реда по ЗДОИ или снабдяването със същата следва да стане по реда на извършване на административните услуги.

За разрешаване на така формирания спор между страните, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти.

Съгласно чл.8, т.1 от ЗДОИ, приложното поле на закона е изключено и разпоредбите относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

В конкретния случай решаващият орган неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.8, т.1 от ЗДОИ и изисканите документи могат да бъдат предоставени на заявителя като административна услуга. Не е съобразено обстоятелството, че жалбоподателят вероятно не е бил страна в производството по издаване на Удостоверение рег.№ МД-Т18004887ВН/25.07.2018г., както предвид посоченото в искане от 01.03.2023г., така и в самото удостоверение, а именно, че искането за издаването му е подадено от лицето В. Г. Д., като негов пълномощник.

За да е обществена информацията по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, следва да са изпълнени двете кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

С процесното заявление са поискани документи – преписката по издаване на Удостоверение рег.№ МД-Т18004887ВН/25.07.2018г. и пълномощно на В. Г. Д., които са различни по своето съдържание, официални са по смисъла на чл.10 от ЗДОИ и се ползват с материална и формална доказателствена сила. Същите са издадени по повод развило се административно производство между Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна и трето лице – В. Г. Д., на която жалбоподателят твърди, че не е давал пълномощно.

Решаващият орган бланкетно е заключил, че заявителят е поискал достъп до информация, която не е относима към обществения живот и не би могла да му даде възможност да си състави собствено мнение, като не е изследвал осъществяването на фактическите състави на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ и последиците от тях - въпроси, които са от съществено значение за разрешаване на спора по същество.

В случая естеството на акта не позволява разрешаване на спора от съда по същество, поради което е налице хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК – за отмяна на постановеното решение за отказ по ЗДОИ и връщане на преписката на секретаря на Община-Варна за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на жалбоподателя с рег.№ Заявление с рег.№ ДОИ23000082ВН/30.03.2023г. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

При новото разглеждане е необходимо да се изследва прецизно осъществяването на фактическия състав на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ и да се обосноват фактически и правни основания за постановения по заявлението акт.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК се претендират общо в размер на 410лв., от които 10лв. за държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие от 26.06.2023г. е изплатено изцяло в брой към датата на сключване на договора. Възнаграждението е под предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение рег.№ ДОИ23000082ВН_001ВН/13.04.2023г. на секретаря на Община-Варна, с което на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ на Г.В. Т. е отказан достъп до обществена информация по заявление с рег.№ ДОИ23000082ВН/30.03.2023г.

ВРЪЩА на Секретаря на Община-Варна преписка за достъп до обществена информация за ново разглеждане и произнасяне с акт по от заявление с рег.№ ДОИ23000082ВН/30.03.2023г. на Г.В. Т. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Г.В. Т., ЕГН ********** *** сумата от 410лв./ четиристотин и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.

	Съдия: