О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 87 21.02. 2019
година Град Варна
Апелативен съд – Варна, търговско
отделение, на горепосочената дата в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като разгледа
докладваното от А. Братанова в.т.д. № 21/2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК,
образувано по въззивна жалба на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София
(НЗОК), представлявано от д-р Дечо Дечев в качеството му на управител, чрез
процесуалния му представител гл. ю.к. С., срещу решение № 866/09.11.2018г.,
постановено по т.д. № 662/2018г. по описа на ОС – Варна, с което съдът е осъдил
НЗОК да заплати на „АМБУЛАТОРИЯ – МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ СВЕТА ПЕТКА” АД - гр. Варна сумата 44 640 лв., представляващи стойността на
неплатени 124 бр. дейности, извършени през периода м. март 2015 г. – м.
декември 2015 г., по клинична пътека № 131, на осн. Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015 г. №
030785/24.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяването на иска – 08.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 3 940,17 лв., разноски по делото, на осн. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивникът НЗОК -гр. София счита обжалва
решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано. Намира извода на съда за нищожност на договорните клаузи – чл.
20, т. 6, чл. 40, ал. 2 и ал. 3 и чл. 42, ал. 2 от процесния Договор, за
неправилен и възприет при липса на мотиви за противоречието на цитираните
клаузи с разпоредбата на чл. 52 КРБ, чл. 5 и чл. 35 ЗЗО. Навежда доводи за
това, че разпоредбата на чл. 52 КРБ е обща по своя вид и няма пряко отношение
към реда, начина и условията, при които НЗОК има право да заплати отчетената от
изпълнителя дейност по процесния договор. Излага съображения за това, че
обхватът и обемът на пакета здравни дейности по ЗЗО не са ограничени и трябва
да бъдат определени, поради което прогласеното с разпоредбата на чл. 52 КРБ
право на гражданите на здравно осигуряване и на безплатно ползване на медицинско
обслужване следва да се тълкува кумулативно с нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗО, на
което основание прави извода, че обхватът и обемът на пакета здравни дейности
не е неограничен. Следва да се съобрази и нормата на чл. 29 ЗЗО, предвиждаща
ежегодното приемане на ЗБНЗОК, като НЗОК е органът, който администрира бюджета.
Именно бюджетът определен и утвърден по реда на ЗБНЗОК за 2015г. е правно
значим и меродавен и следва да се приложи в отношенията между страните по
делото. Лимитирането на закупените здравни дейности за съответния период е
установено в нормативен акт с ранг на закон и следва да става в рамките на
разпределените на РЗОК за съответния период разходи. Счита, че поставените
лимити не нарушават правото на достъп до медицински услуги на здравноосигурените
лица (ЗОЛ), като излага подробни съображения за това. Касае се за правила за
изпълнение разходната част на бюджета на НЗОК, които е неоснователно да се
считат за противоконституционни. Излага съображения за това, че се касае за
допустими ограничения при закупуването на медицинската помощ. Съвместното
тълкуване на чл. 45 и чл. 51 ЗЗО изключва разбирането, че НЗОК дължи безусловно
заплащане на оказаната такава (арг. чл. 1, ал. 2 ЗБНЗОК за 2015г.). Наведени са
доводи за неправилното тълкуване на нормата на чл. 35 ЗЗО. Необосновано съдът
се е позовал на принципите за осъществяване на ЗЗО, при липса на мотиви, сочещи
на кой от изброените в чл. 5 ЗЗО принципи противоречи процесният Договор. От
друга страна, признава за съществуващата
възможност за заплащане на отчетената медицинска помощ над планираните разходи,
при определени ред и условия за това. Действително е предвидена възможност за
промяна в стойностите на дейностите, но ищецът не твърди за спазването на тази нормативно
установена процедура по отношение на дейностите, за които претендира заплащане.
Затова и намира претенцията за заплащане стойността на надлимитната медицинска
дейност на основание процесния Договор за неоснователна. Счита, че не е налице
ограничение в правото на избор на лечебно заведение от страна на пациента.
Отделно от това, следва да се вземе предвид възможността за създаване на листи
на чакащи на осн. чл. 22 и сл. от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ, като при това следва да се различи спешния от плановия
прием в лечебното заведение. Намира отказа на НЗОК за заплащане отчетената
дейност над определената месечна стойност за законосъобразен, действайки в
изпълнение на ЗБНЗОК за 2015г. при спазване Методиката за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ в сила от 20.03.2015г., приета с ПМС №
57/16.03.2015г., и съблюдавайки приетите правила от надзорния съвет на НЗОК.
Прави извод, че закупуването на болнична медицинска помощ от НЗОК чрез РЗОК не
е неограничено, а в рамките на определения по нормативен път годишен бюджет на
касата. За правилното разрешаването на спора по делото следва да се вземат
предвид нормативно утвърдените финансови отношения между НЗОК и изпълнителите
на болнична помощ. Реалното извършване на дейността счита за недостатъчно
основание само по себе си да обоснове заплащане. Следва да се отчете и факта на
фактуриране на извършената дейност или липсата на такова. При това навежда
доводи за нарушение нормата на чл. 28 от процесния Договор, указваща
необходимите финансово-отчетни документи при отчитане от страна на болничното
заведение, които следва да се представят ежемесечно в РЗОК, по утвърден график,
съгл. чл. 29 от същия. По делото липсва писмен отказ от страна на РЗОК за
приемане на представените от болничното заведение финансово-отчетни документи
за извършена надлимитна дейност по клинични пътеки за процесния период.
Признава съществуването на възможност за промяна на стойностите на дейностите,
но ищецът не е отчел по законоустановения ред и в указания срок надлимитната
дейност, поради което намира искът му за неоснователен. Не на последно място,
счита, че правото на защита на ищеца по отношение на претендираната сума за м.
март 2015г. е преклудирано поради изтекла на 01.05.2018г. погасителна давност
на вземането по см. на чл. 111 ЗЗД. В тази връзка са изложени съображения за
наличие на вътрешно противоречие в направените от съда правни изводи. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
исковата претенция. Претендират се сторените по делото разноски за двете
инстанции и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Не се правят доказателствени
искания.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от АМБУЛАТОРИЯ
– МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ СВЕТА ПЕТКА АД - гр.
Варна, с който се
излагат подробни съображения за неоснователността на въззивната жалба на НЗОК.
Иска присъждане на съдебни разноски , вкл. адвокатско възнаграждение за двете
инстанции. Няма направени доказателствени
искания.
След като разгледа книжата по делото и извърши
проверка за редовността на жалбите, съдът установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което
се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна и следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
НАСРОЧВА
производството по в.т.д. № 21/2019г. по описа на ВАпС в о. с. з. на 27.03.2019 г.
от 14.00 часа.
ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните с
препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: