№ 28
гр. Харманли, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20215630100980 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд против Ж. К. З.,
ЕГН **********, с която се иска да ответникът да се осъди да заплати сума в размер на
2994,59 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета №
110228/16.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 28.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил обезщетение за имуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 17.03.2018г. по вина на ответника. Поддържа се, че
ищецът е заплатил сума в размер на 2 994,59 лева по щета № 110228 от 16.04.2018г. на
собственика на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. ****** за нанесени на
автомобила вреди. Навежда доводи, че ПТП било настъпило по вина на ответника, който
управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ***** с
несъобразена скорост на кръстовището в село Браница загубил контрол над управлението
над автомобила и ударил паркирания лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. ******.
Излага съображения, че управляваният от ответника лек автомобил бил без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Твърди, че ответникът бил
поканен да възстанови платените суми, но към датата на подаване на исковата молба не бил
погасил задължението си към ищеца.
С тези мотиви ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер
на 2 994,59 лева, представляващо заплатеното от него обезщетение по щета №
110228/16.04.2018г. за имуществени вреди, причинени в следствие на ПТП настъпило по
вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се направените съдебни разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото
процесуален представител. Подадена е писмено становище, с което се поддържа исковата
претенция и се моли за уважаването й. Ведно с молба се представя списък с разноски по чл.
80 от ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
1
искова молба.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован, се явява лично. Ответникът
признава иска и моли за постановяване на решение при признание на иска. Признава
настъпването на всички материални предпоставки от фактическия състав на правото на иск
по чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, предл.
второ от КЗ. Твърдяното с исковата молба застрахователно събитие е настъпило на
17.03.2018г., а следователно приложимият материален закон, уреждащ правоотношенията
по повод на настъпилото застрахователно събитие, е Кодекса за застраховането в сила от
01.01.2016г.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, предл. второ от КЗ Гаранционният фонд изплаща
на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранно споразумение за моторно превозно средство,
което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В случаите когато Гаранционният фонд заплати обезщетението встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
Следователно за да бъде предявеният иск основателен, следва в обективната
действителност да са настъпили всички юридически факти от сложния му фактически
състав, а именно: 1) да е настъпило твърдяното ПТП по вина на ответника, като
причинените имуществени вреди по лекия автомобил да са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, 2) ответникът да е заплатил твърдяната сума на собственика на увредения
автомобил и 3) към датата на настъпване на ПТП-то по отношение на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ****** да липсва валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Последната предпоставка за пораждане на правата спрямо
причинителя на вредата е наличието на вина, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
Необходимо е да се отбележи, че ответникът признава иска и желае да се постанови
решение при признание на иска, но разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК предвижда, че
решение при признание на иска може да се постанови само по искане на ищеца, каквото в
настоящия случай липсва. Ето защо съдът не е обвързан от направеното признание и следва
да постанови решение при обсъждане на всички материални предпоставки за уважаването на
предявения иск.
По делото е приет като писмено доказателство протокол за ПТП № 1577544, съгласно
който в село Браница, община Харманли е настъпило ПТП, в което са участвали МПС с рег.
****** със собственик „Кредилайн“ ООД и МПС с рег. № ****** с водач Ж. К. З. – без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като водачът на МПС
с рег. № ****** изгубил контрол над управлението на автомобила поради несъобразена
скорост и се ударил челно в паркирания лек автомобил с рег. ******.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за определяне на
2
механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та, участници в ПТП-то, характера и вида
на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
Протоколът за ПТП е подписан от ответника без възражения относно изложените в
него обстоятелства, поради което следва да се разглежда и като извънсъдебно признание на
факти, които са неблагоприятни за него. Такова признание е направено изрично и в
проведеното на 23.02.2022г. съдебно заседание, като ответникът изрично признава описания
в процесния протокол за ПТП механизъм на настъпване на ПТП и виновното си поведение.
А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателства в гражданския
процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до
изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл.
175 ГПК и чл. 10 ГПК.
В случая при съвкупната преценка на представените по делото писмени
доказателства, съдът счита, че същите подкрепят направеното извънсъдебно признание на
факти и по делото при условията на пълно и главно доказване се установява твърдения от
ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП поради виновното поведение на
ответника. Същевременно съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното, а в хода на съдебното дирене не са представени никакви доказателства,
оборващи законоустановената презумпция.
По делото са приети като писмени доказателства опис на претенция № 70-05050-
00004/18 от 19.03.2018г., ведно със 17 страници снимки, техническа експертиза по щета №
11-0228/16.04.2018г. и заключителна техническа експертиза по щета № 11-0228/16.04.2018г.,
от които се установява видът и размерът на имуществените вреди причинени в резултат от
ПТП-то на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. ******. Следва да се отбележи,
че посочените документи са частни свидетелстващи и обективират изгоден за издателя си
факт, поради което не биха се ценили с висока доказателствена стойност, но ответникът
изрично заявява, че признава настъпването на описаните имуществени вреди причинени от
неговото виновно поведение при управлението на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“ с рег. № ******, както и техния вид и размер. Едновременно с това посочените
частни свидетелстващи документи кореспондират с описаните в неоспорения протокол за
ПТП. Ето защо съдът приема за установено, че вследствие на виновното поведение на
ответника е настъпило ПТП, с което са причинени имуществени вреди на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. ******, като необходимите средства за ремонт, включващи
стойността на частите и труда са в размер на 2 994,59 лева.
По делото е прието свидетелство за регистрация на МПС част 1, от което се
установява, че лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. ****** е собственост на
„Кредилайн“ ООД. По повод на подадено от „Кредилайн“ ООД уведомление за
имуществени вреди до Гаранционния фонд е образувана гаранционна преписка №
110228/2018г. Видно от писмо с изх. № 07-00-29-54/31.05.2018г. с решение № 10-
1/31.05..2018г. на управителния съвет на Гаранционен фонд е била уважена молбата за
изплащане на обезщетение за настъпилите имуществени вреди вследствие на ПТП,
причинено от моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ и е определено обезщетение в размер на 2 994,59 лева.
С представено платежно нареждане за плащане на обезщетение по гаранционна
преписка (именувана „щета“) № 110228/2018г. се доказва извършването на плащане от
ищеца на сума в размер на 2 994,59 лева в полза на увреденото лице.
Приложено е справка от база данни на Информационен център към Гаранционен
фонд от която се изяснява, че към датата на настъпване на процесното ПТП МПС – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ****** не е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно нормата на чл. 574,
ал. 12 от КЗ данните в Информационния център имат официално оповестително действие и
до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с
3
обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С оглед гореизложеното съдът намира предявеният иска за основателен, поради което
следва да бъде уважен в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ищеца. С молба с вх. рег. № 407 от 18.01.2022г. е депозиран списък по
чл. 80 от ГПК, съгласно който се претендира заплащането на сума в размер на 119,78 лева,
представляващи заплатена държавна такса. Видно от представеното по делото преводно
нареждане в полза на бюджета на съдебната власт е внесена дължимата държавна такса,
следователно направените разноски по делото са реално заплатени - арг. т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк д. № 6 по описа за 2012г. на
ВКС, ОСГТК, и следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. К. З., ЕГН **********, с адрес община Харманли, село Браница, към
момента изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в затвора в гр. Стара Загора на
основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, предл. второ от КЗ да заплати на
Гаранционен фонд, Булстат ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„********** сума в размер на 2 994,59 лева, представляваща изплатено обезщетение по
щета № 110228/2018г. за причинение на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег.
******, собственост на „Кредилайн“ ООД имуществени вреди, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 17.03.2018г. в село Браница, община Харманли, ведно със законната
лихва върху тази сума от 28.09.2021г. (датата на завеждане на исковата молба) до
оконачателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ж. К. З., ЕГН **********, с адрес
община Харманли, село Браница, към момента изтърпяващ наказание „Лишаване от
свобода“ в затвора в гр. Стара Загора да заплати на Гаранционен фонд, Булстат ******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********** сума в размер на 119,78 лева,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса.
Посочената от ищеца на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК банкова сметка, по която да
се преведат присъдените суми, е: „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN: ******, BIC:
UNCRBGSF, тилуляр – Гаранционен фонд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4