Р Е Ш Е Н И
Е №
100
гр.Силистра, 19.10.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на дванадесет и трети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония
Стоянова, с участието на прокурор……..…..., като разгледа докладваното от съдия М.Славова
адм.дело № 25 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Г.А. ***, подадена срещу Заповед с № 8121К-448/23.01.2020 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.194 ал. 2 т.4, във
връзка с чл.203 ал.1 т.13 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/
и чл.226 ал.1 т.8 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание, по вид
„уволнение“ като държавен служител в МВР - старши инспектор,началник на група
„Оперативен център“ в сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РД ПБЗН
гр.Силистра при ГД ПБЗН-МВР и е прекратено служебното му правоотношение. С
жалбата се твърди, че при нейното издаване е бил нарушен материалният закон, вкл.
Основният закон на държавата в лицето на чл.31 ал.3 от Конституцията на РБ, съгласно
който „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в
сила присъда“. Поддържа се, че дисциплинарно-наказващият орган е следвало да
изчака изхода на воденото наказателно производство, чак след което да преценява
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като дотогава е можел, според
оспорващия, при условията на чл. 214 ЗМВР, да го отстрани от заеманата
длъжност. Счита се още, че атакуваната заповед била издадена при нарушение на
нормативните изисквания за форма, защото приетите за извършени конкретни
изпълнителни действия не били индивидуализирани по начин такъв, че да се
гарантира правото на защита на наказания служител, което се родее с довод за
наличие на отменителното основание от чл.146 т.2 АПК. Това било така, защото
ответният орган не бил посочил как точно жалбоподателят е придобил и съхранявал
предметите и материалите, за които е знаел или предполагал, че са предназначени
за подправяне на лични карти, както и, че не били описани самите тези предмети
и материали. Липсвали в заповедта и конкретни факти,които да са годни да
обосноват извода на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/, че с поведението си е
уронил; накърнил обществения авторитет на МВР, т.е. че самото му поведение е
несъвместимо с морала и неговата оценка в етичен ракурс. В съдебното
производство жалбоподателят участва чрез представител по пълномощие адв.Г.В. от
АК-София /л.859/, който поддържа аргументите от жалбата, а с писмени бележки по
делото ги допълва още с това, че дисциплинарното производство било водено
тенденциозно, което довело до невъзможност да бъде установена обективната
истина в нейната пълнота, позовавайки се на свидетелските показания на св.Т.К.Г.,
според който, в процеса на разработване на някакъв софтуер (твърди, че бил IT специалист)
разчитал на помощта на жалбоподателя (били
дългогодишни приятели) за структурирането в таблици на измислени лични данни,
за да се тества разработвания софтуер. В този контекст се твърди,че оспорващият
не е „обработвал лични данни“ в нарушение на ЗЗЛД и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.95 г.
за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното
движение на тези данни /в сила до 24.05.18 г.; отменена от 25.05.18 г./, но
приложима за процесния период. Напротив, съгласно чл.3 §2 тире „второ“ от
същата директива, последната била неприложима когато обработването на лични
данни се извършва от физическо лице в хода на предимно лични или домашни
занимания, какъвто бил настоящият случай. Поддържа се още, че уволнителната
заповед била издадена затова, че жалбоподателят извършвал релевираната дейност
с цел изготвяне на лични документи, което противоречало изцяло на фактическото
обвинение в наказателното производство, почиващо на същата деятелност, но
прието за насочена към изготвяне на неистински парични знаци, респ. подправка
на такива или платежни инструменти. Ето защо се счита,че само на това основание
обжалваното дисциплинарно наказание следвало да бъде отменено. Оспорват се и
приетите за доказани конкретни действия, като се твърди, че липсват каквито и
да е доказателства, че жалбоподателят е изписвал електронните файлове, съхранявани
в личния му профил за посочените в заповедта 12 лица, както и че той лично е
обработвал въпросните данни. С оглед на всички тези възражения се поддържа, че
липсва доказателствена основа изобщо на възведеното тежко нарушение на
служебната дисциплина, което следвало да обоснове друг краен извод. На
самостоятелно основание се поддържа оплакване и за несъответствие на оспорената
заповед с целта на закона, както и за превратна преценка на събраните материали
в хода на дисциплинарното производство, изцяло повлияни от предоставените
такива на ДРО от воденото досъдебно наказателно такова срещу жалбоподателя. Това
било така и защото, макар посочени в заповедта възраженията му /л.30/, същите
не са били подложени на критичен анализ; не са били проверени изложените в тях
факти, което било довело до съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, засегнало сериозно правото му на
защита. С оглед на всичко това се настоява за отмяна на обжалваната заповед и за
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата - Министърът на Министерството на вътрешните
работи гр.София, чрез представител по пълномощие - началник отдел в
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР - Б.П., в писмени бележки по
делото /л.877-л.884/, поддържа становище за неоснователност на оспорването. Счита,
че обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган; при
стриктно спазване на нормираната дисциплинарна процедура; при правилно
приложение на материалния закон,вкл. в частта за индивидуализиране на
наказанието, както и в съответствие с неговата цел. Намира за изцяло
ирелевантно оплакването, че дисциплинарното производство е водено затова, че
служителят е придобил и съхранявал предмети и материали, за които е знаел или
предполагал, че са предназначени за подправяне на лични документи, каквото
макар и да не е фактическото дисциплинарно обвинение съгласно Заповед № 8121К-5838/04.07.17
г. за образуване на дисциплинарното производство /л.164-л.165/, същото е било
променено. Ответният орган със Заповед № 8121К-14093/26.11.19 г. /л.186-л.190/
е изменил както фактическото, така и юридическото обвинение на жалбоподателя, тъй
като преценявайки доказателствата, събрани от дисциплинарно-разследващия орган е
приел, че посочените за нарушени разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Обн. ДВ,
бр.67/14 г., посл.изм. ДВ, бр.64/03.08.18 г./, следва да бъдат прецизирани. А
със Заповед № 8121К-14466/23.12.19 г. /л.38-л.39/, съобразявайки, че
дисциплинарното производство е изградено на базата на предоставени
доказателства от наказателното дело, е разпоредил събирането на допълнителни
такива, давайки конкретни указания на ДРО, които са изпълнени. След
изчерпателно изброяване на всички връчени на оспорващия покани и други
съобщения, твърди, че процесуалните му права са били напълно гарантирани и той
се е ползвал от тях ефективно, вкл. подавайки възражения срещу Обобщените
справки и Становищата на ДРО, както и вземайки отношение по доказателствената
дейност на последния, настоявайки приобщеният в дисциплинарното производство
Протокол от негов разпит по наказателното дело от 17.11.2017 г. /л.424-л.426/
да бъде изцяло игнориран,защото показанията били дадени под натиск (непосочено от кого упражнен - от следователя, от
прокурора или от други лица). Поддържа и
материална законосъобразност на оспорената заповед, почиваща на задълбочен
анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, вън и
независимо от приобщените такива от наказателното дело. Счита, че непопадането
на релевираната деятелност в кръга на длъжностните задължения и служебната
работа на жалбоподателя, е без правно значение, защото нарушенията на т.15,
т.16, т.19, т.20, т.70 и т.83 от Етичния кодекс /ЕК/ във връзка с чл.1, чл.2
ал.2 т. 1 и т.2 и чл.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ - последно
посочените текстове отменени с ДВ, бр.17/2019 г., но приложими към процесния
период, са от такъв порядък, че са уронили престижа на службата изначално. Съгласно
приложения чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, процесната деятелност на служителя е квалифицирана
като „тежко нарушение на служебната дисциплина“ от нормотвореца. Поддържа, че е
съобразена и целта на закона, изведена от чл.6 т.1 и т.2 от Инструкция № 8121з-470/27.04.15 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /Обн. ДВ, бр.34/15
г., изм. ДВ, бр.25/ 17г./, издадена по законовата делегация от чл.215а ЗМВР. Ето
защо настоява жалбата да бъде оставена без последици, а оспорената заповед - потвърдена,
като съответна на фактите по делото и закона.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи,становищата
на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от
оспорването, при спазване на срока от чл.149 ал.1 АПК, приложим от препращането
на чл.211 ЗМВР, а обжалването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед № 8121К-448/23.01.2020 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.194 ал.2 т.4, във
връзка с чл. 203 ал.1 т.13 ЗМВР и чл.226 ал.1 т.8 ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на М.Г.А. като държавен служител в МВР -
старши инспектор,началник на група „Оперативен център“ в сектор
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РД ПБЗН Силистра при ГД ПБЗН-МВР и е
прекратено служебното му правоотношение. Така релевираната юридическа
квалификация на фактите, описани в заповедта - „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“/Обн. ДВ, бр.67/14 г., посл.изм. ДВ, бр.64/2018г./, корелира
с разпоредбата на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, дефинираща ги като „тежко нарушение на
служебната дисциплина“, при наличието на каквото, в хипотезата на обвързана
компетентност, органът налага дисциплинарно наказание „уволнение“, което
детерминира процеса до установяване или не на процесните нарушения на Етичния
кодекс, довели до уронване престижа на службата, ирелевирайки критериите от
чл.206 ал.2 ЗМВР. /Вж. Решение № 2491/17.02.20 г., адм.д. № 9772/19 г.; Решение
№ 2115/11.02.20 г., адм.д. № 2919/17 г. - двете на VО; Решение № 1799/04.02. 20 г., адм.д. № 12347/19 г. и
Решение № 14140/23.10.19 г., адм.д. № 8802/19 г. - на 5-членни състави и други
от най-новата практика на ВАС/
От приложената на л.862-л.864 от делото
Кадрова справка на М.Г.А. се установява, че е постъпил на служба в МВР през
2004 г., а към процесния период, видно от Заповед № 8121К-2494/28.07.15 г. на
министъра на МВР, е изпълнявал длъжността Началник на група „Оперативен център“
в сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ при Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Силистра /РД ПБЗН/ при Главна
дирекция „ПБЗН“-МВР, считано от 10.08.2015 г., от която длъжност е уволнен,
поради налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.6 ЗМВР.
При първоначалното встъпване в длъжност в системата на МВР е подписал Клетвен
лист /л.875/, а видно от приложените протоколи на л.865-л.868, е запознат с
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
По повод постъпило Предложение за образуване на производство
за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина /л.755/ от дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР, е установено, че на 12.06.2017 г., съгласно
Постановление по ДП № 12/17 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Силистра, са
проведени оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия, включително
в жилището на старши инспектор М.Г.А., в резултат на които същият е задържан за
24 часа. Впоследствие, по ЧНД № 176/17 г. по описа на Окръжен съд гр.Силистра, му
е определена окончателна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която с
Определение № 386/07.12.2017 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново (подсъдността на наказателното производство е била променена) е изменена в „Домашен арест“. С изтичане на
8-месечния общ срок от НПК за задържането на обвиненото лице, с Постановление
от 14.02.2018 г. на Заместник окръжен прокурор на ОП гр.Русе /л.715-л.717/, мярката
за процесуална принуда на жалбоподателя е изменена в „Парична гаранция“ от 5000
лева, които са внесени. Повдигнато му е обвинение с Постановление на
разследващия орган от 13.06.2017 г. за извършване на престъпление по чл.246
ал.3 пр.2 и пр.3, във вр. с ал.1 и с чл.26 ал.1 НК. Допълнително, с
Постановление от 06.10.2017 г., жалбоподателят е привлечен като обвиняем и за
престъпление по чл.318, във връзка с чл.20 ал.4 и с чл.26 ал.1 НК.
На
12.06.2017 г. в жилището му, при извършеното претърсване и изземване по ДП № 12/2017
г. по описа на ОСлО при ОП гр.Силистра, са намерени и иззети компютърна
конфигурация, таблет, мобилни телефони, флаш-памет и други материали. Изготвена
е Експертна справка от 15.06.2017 г., а впоследствие и Техническа експертиза от
07.06.2018 г. /л.521-л.675/, съгласно която акаунт ***********@*****.*** принадлежи на М.А.. При отваряне на потребителския
профил на служителя, в папка „Кошче“ са намерени 263 запаметени електронни
съобщения (писма). До 29.05.17 г. в пощенската кутия на ***********@*****.*** са получавани и
изпращани писма към различни потребители. Към по-голяма част от тях са били
прикачени файлове на сканирани български документи за самоличност, таблици с
изписани имена на лица, ЕГН, електронни кутии, пароли, потребителски имена за банкови
платформи с изписани пароли, номера на кредитни и други банкови карти, с
имената съответно на техните притежатели, срок на валидност и секретен код. На
тази база е установена съпричастност на полицейския служител към престъпна дейност
на лицата Т.К.Г. (разпитан в съдебно заседание като
свидетел) и М.К.Д., свързана с придобиване и съхраняване на
компютърна и банкова информация, в.т.ч. на лични карти и сканиращи програми -
предназначени за подправка на платежни инструменти,както и с набавяне на копия от лични карти, като са си послужили
с тези документи, с цел да заблудят длъжностно лице - служител на „ВЕТ 365“-
Онлайн платформа за спортни залагания.
По направеното предложение за образуване на дисциплинарно
производство срещу ръководния полицейски служител и, след преценка на силния
обществен отзвук по повод задържането му (представените медийни публикации по случая в периода
м.юни - м.юли.2017 г. на л.839-л.845),
ответният орган със Заповед № 8121К-5835/04.07.2017 г. /л.164-л.165/, на
основание чл.207 ал.1 т.1 ЗМВР, е разпоредил образуване на процесното
производство и е определил персоналния състав на дисциплинарно-разследващия
орган. Видно от записването върху самата нея е, че оспорващият е запознат със
съдържанието ѝ, а от доказателствата по делото се установява, че поради продължителното
му задържане, назначеният ДРО е бил силно ограничен във възможностите си да
работи интензивно по преписката. Последното е наложило няколкократното
удължаване на срока, искано с Докладни записки /л.761-л.838/, за което са
издавани и съответните заповеди /л.166-л.185/ - с всички тях надлежно
запознаван и жалбоподателят. Със Заповед № 8121К-5338/26.03.18 г., след
фактическото освобождаване на служителя чрез заплащане на определената му „Парична
гаранция“, органът по назначаването го е отстранил временно от длъжност, до
приключване на дисциплинарното производство, на основание чл.214 ал.1 т.1 ЗМВР
Тази заповед е обжалвана пред ВАС и оставена в сила с Решение № 6597/07.05.19 г.
по адм.дело № 5483/2018 г. на Пето отделение на ВАС /л.870-л.874/.
На 28.07.2017 г. на жалбоподателя е връчена Покана
/л.244-л.245/ за даване на писмени обяснения относно посочените в Заповедта за
образуване на дисциплинарното производство и изрично повторени в поканата, нарушения
на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, но такива не са
последвали. Впоследствие,на различните етапи от дисциплинарното производство,
са били връчвани нови покани за обяснения на оспорващия, като последният на
29.08.19 г. /л.258/ и на 29.11.19 г. /л.253/ е депозирал възражение както срещу
поставените въпроси в поканите за обяснения, така и срещу Обобщената справка
рег. № 1107р-2407/27.11.19 г.
В изпълнение на указанията на ДНО, водещите дисциплинарното
разследване, на самостоятелно основание са събрали сведения от 12-те посочени лица
(избрани на случаен принцип с оглед тяхното
местоживеене ***), намиращи се на л.102-л.113 от делото, видно от които е, че
същите не познават А., не са му предоставяли личните си данни и не са давали
съгласие за тяхното съхраняване и обработване от него. След съпоставяне на
личните данни на тези лица с данните, открити и съхранявани в акаунта на
жалбоподателя, ДРО е установил пълната им идентичност с приложените справки от
АИС „Български документи за самоличност“, за което е съставен Протокол № 1107-18/06.01.2020
г. Последното изцяло опровергава свидетелските показания на св.Т.К., че били използвани
произволни данни на измислени лица с цел разработването на някакъв софтуер.
Напротив, в протокола за разпит на жалбоподателя от 17.11.2017 г. в досъдебното
наказателно производство, последният не е отрекъл горната дейност, но
обработваните от него лични данни, му били предоставяни от св.К., т.е. той не
бил злоупотребявал със служебното си положение и достъпа му до различните
електронни бази с данни. Той лично ги е въвеждал в таблица с установените
колони, вкл. име и фамилия, адрес на лицето и т.н., като за тази цел е
използвал акаунта си. Като съответни на безспорно установената идентичност на
обработваните лични данни, открити в личния профил на жалбоподателя, действителните такива, съгласно справката от
АИС „БДС“, следва изцяло да бъде отклонено възражението му за несъставомерност
на деянието по ЗЗЛД и Директива 95/46/ЕО.
На 07.01.2020 г. жалбоподателят е бил поканен да се запознае
с новата Обобщена справка, като му е предоставен срок за допълнителни обяснения
/л.99/. На 09. 01.2020 г. /л.100/ ответният орган е получил Възражение, което е
обсъдил подробно в оспорената заповед,намирайки го за неоснователно. Министърът
на МВР е изрично запознат (видно от
поставената резолюция) както с новата
Обобщена справка /л.69-л.97/, така и със Становището на ДРО /л.40-л.68/, след
което е издал Заповед № 8121К-448/23.01.2020 г., налагайки на жалбоподателя
оспореното дисциплинарно наказание.
Несъмнено е било установено в хода на дисциплинарното
производство, че сред описаните прикачени файлове се съдържат лични данни на
реално съществуващи 8 лица, дали обяснения пред ДРО. Не може да има колебания,
че въпросните данни са „лични“, съгласно дефиницията от чл.2 ал.1 ЗЗЛД (към ДВ, бр.81/2011 г.), както и, че тяхното вписване в таблици и електронни
файлове представлява „обработване на лични данни“, според определението от §1
т.1 ДР ЗЗЛД (към ДВ, бр.81/ 11 г.), както и съгласно чл.2 б. „а“ и б. „б“ от Директива
95/46/ ЕО. Следователно, верен е изводът на ответния орган, че жалбоподателят е
съхранявал и обработвал лични данни на изрично посочените в заповедта 8 лица, без
тяхното съгласие, което е нарушение на чл.2 ал.2 и чл.4 от ЗЗЛД, в приложимата
му редакция към ДВ, бр.81/ 2011 г., като част от действащото право за релевантния
период и преди изричната им отмяна с ДВ, бр.17/2019 г. А щом това е така, то
следва, че в грубо нарушение на закона, жалбоподателят е извършвал процесната
дейност, с което е простъпил възведените в процеса разпоредби от ЕК, както
следва:
т.15
- „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява
да предприеме“;
т.16 - „Стриктното спазване на закона от страна на държавния
служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите […]“
т.19 - „Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“;
т.20 - „Държавният служител насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си“;
т.70
- „Обработването на лични данни от държавни служители се осъществява съобразно
международните принципи за защита на данните и вътрешното законодателство […]“;
т.83 - „Държавният служител не прикрива доведеното до
знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема
необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване“
Очевидно е, че всяко
от горните предписания на Етичния кодекс жалбоподателят е нарушил пряко и това
не се нуждае от някакъв специален коментар. Нещо повече, той не само не е
пресякъл станалата му известна противоправна дейност на приятеля му св.Т.К., а
напротив, взел е активно участие в нейното осъществяване, както правилно е
съобразил и ответният орган. Ето защо, несъмнено е установено нарушението на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР. Деянията, които са
несъвместими с етичните правила за поведение на полицейските служители и
уронват престижа на службата, са възведени от закона като „тежки нарушения на
служебната дисциплина“, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“,
което в обобщение сочи на материална законосъобразност на оспорената заповед.
Като неоснователно следва да бъде
отклонено оплакването на жалбоподателя, че липсвали фактически установявания
как точно релевираната деятелност била уронила престижа на службата, на което е
даден законосъобразен отговор и в самата уволнителна заповед. Правилно е
преценено от ДНО, че действията му са станали известни на широк кръг лица,
включително на всички разпитвани лица, чиито лични данни е обработвал в акаунта
си, а не само на разследващите органи, като съвсем отделен е въпросът с
медийната популяризация на случая.По този начин силно е накърнено доверието в
МВР, без съмнение е дискредитирана службата и уронен престижът ѝ, щом
ръководни полицейски служители недопустимо обработват, за нелегитимни цели,
лични данни на граждани, които дори не подозират за това. Верен е изводът на
ДНО, че в обществеността е създадено впечатление, че служители на МВР се
възползват от дадените им правомощия по служба, разчитайки, че не може (няма кой) да им търси
отговорност при неправомерно използване на лични данни на трети лица. Оспорената
заповед е съответна и на нормативната цел, свързана с постигане на
индивидуалната и на генералната превенция, заложени в чл.6 т.1 и т.2 от
Инструкция № 8121з-470/27.04.15г. на МВР.
Следователно, ирелевантни са възраженията за липса на
идентичност между дисциплинарното и наказателното обвинение на жалбоподателя,
като сърцевината на спора не е в това на колко лица обработваните от него лични
данни са действителни, а съставомерността на действията му по чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, за което по-горе са изложени съображения. Това е така и защото, жалбоподателят
е наказан затова, че с действията си (установени) на
12.06.2017 г. в гр.Силистра, на личния му адрес, е извършил дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР, нарушавайки т.15, т.16, т.19,
т.20, т.70 и т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
във връзка с чл.2 ал.2 и чл.4 ЗЗЛД, в приложимата му към 12.06.2017 г. редакция
от ДВ,бр.81/11 г. и на чл.3 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 24.10.1995 г., с което е осъществен съставът на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР.
При
горните фактически установявания се налагат следните изводи от правна страна: Съгласно
чл.204 т.1 ЗМВР, дисциплинарно наказание от процесния вид /по чл.197 ал.1 т.6 ЗМВР/ се налага от Министъра на МВР за държавни служители на ръководни
длъжности, каквато несъмнено е заеманата от жалбоподателя, съгласно регулацията
от чл.142 ал.1 т.1, във връзка с чл.143 ал.1 т.3 ЗМВР. Следователно, относно
компетентността на ДНО не може да има никакви колебания, както и за това, че
дисциплинарната му власт е осъществена съобразно предписанието от чл.210 ал. 1 ЗМВР - за писмена форма на заповедта със задължителни реквизити, които се
установяват по делото. Спазени са процесуалните изисквания от Глава осма
„Дисциплинарна отговорност“ ЗМВР и Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г., което
сочи на липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Следователно, оспорената заповед е
издадена от орган с нормативно възложена му материална,териториална и по степен
компетентност, при спазване на законоустановената форма и предписаната
процедура, което сочи на отсъствие на порок по смисъла на чл.146 т.1, т.2 и т.3
от АПК.
Видно от мотивите на оспорената
дисциплинарно-наказваща заповед е, че ответният орган е обсъдил задълбочено
събраните в дисциплинарното производство доказателства и е извел верен, съответен
на тях извод, за съставомерност на деянието на жалбоподателя по чл.203 ал.1
т.13 ЗМВР, за което по-горе също са изложени мотиви. Следователно, процесната
дисциплинарнонаказваща жалбоподателя заповед е съобразена с материалния закон и
неговата цел, което сочи на отсъствие на отменителните основания от чл.146 т.4
и т.5 АПК. А щом всичко това е така, то очевидно е осъществено основанието от
чл.226 ал.1 т.8 ЗМВР и правилно е било прекратено служебното правоотношение с
него.
В
обобщение настоящият състав приема, че ДНО вярно е квалифицирал фактите по чл.203
ал.1 т.13 ЗМВР, за което приложил чл.197 ал.1 т.6 ЗМВР, налагайки на
жалбоподателя оспореното най-тежко дисциплинарно наказание, действайки в
условията на обвързана компетентност. Следователно, обжалваната заповед е
съответна на закона и на установените факти по делото, а издаването й не е
обвързано с извършване на преценка на обстоятелствата от чл.206 ал.2 ЗМВР,
въпреки което такава има. Разноски своевременно е поискал само оспорващият, но
с оглед изхода на процеса, такива не му се следват, воден от което и на
основание чл.172 ал.2 пр. “посл.“ от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.А. ***, против Заповед № 8121К-448/23.01.2020 г. на Министъра на Министерството на
вътрешните работи, с която на основание на чл.194 ал.2 т.4, във връзка с чл.203
ал.1 т.13 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл.226 ал.1 т.8 от
същия закон, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ като държавен
служител в МВР - старши инспектор, началник на група „Оперативен център“ в
сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РД ПБЗН Силистра при ГД
ПБЗН-МВР и е прекратено служебното му правоотношение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, съгласно
чл.211 и чл.231 ЗМВР.
СЪДИЯ: