№ 480
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900159 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от ЗД "Бул
Инс" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул."Джеймс Баучер" №87, ет.2, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К.,
действащи чрез адв.М.Г., против СТ. АС. ХР., с ЕГН **********, с настоящ и
посочен по делото адрес: ******, с която е предявен иск с правно основание
чл.500, ал.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, сумата от 120000лв., представлява изплатеното от застрахователя
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р.Г.И., в качеството на
майка на починал при ПТП, настъпило на 14.12.2015г. по вина на ответника,
който е управлявал застрахованият при ищеца по задължителна и валидна
към датата на инцидента застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег.№В 2480 ВС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба-30.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2015г. около 18:00 ч. при
управление на л.а."Фолксваген Поло", с рег.№В 2480 ВС с несъобразена
скорост в населено място и без да има необходимата правоспособност,
ответникът е предизвикал настъпването на ПТП, в резултат, от което е
починал седящият на предна дясна седалка пътникът-З.А.З.. Сочи се, че към
датата на инцидента процесното МПС е било застраховано по застраховка
"Гражданска отговорност" при ищцовото дружество със Застрахователна
полица №BG/02/115002296620, която е била валидна. Сочи се, че пред
1
застрахователя са заведени щети под №********** от А.З.Й. и Р.Г.Й.-
родители на починалия. В последствие от майката на починалия З.А.З. е
предявен иск, срещу застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение и законна лихва от датата на ПТП, за което е образувано
гражданско дело №14968/2017г. по описа на СГС, като исковата претенция е в
размер на 150000лв. Твърди се, че съгласно влязла в сила Присъда №39 от
07.06.2017г. по НОХД №423/2017г. на Окръжен съд Варна, ответникът има
качеството на виновен водач за реализиране на ПТП, при което е настъпила
смъртта на З.А.З., като по време на инцидента е управлявал МПС без да е
имал необходимата правоспособност за това. Ето защо се поддържа, че на
основание чл. 500 от КЗ, застрахователят има право да получи от ответника
платеното застрахователно обезщетение.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите и се
оспорват фактическите твърдения на ищеца.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на
деловодни разноски. В изпълнение на дадените указания представя
доказателства, приети от съда и приложени по делото, за това че е осъден да
заплати застрахователното обезщетение, както и за това, че го е заплатил.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна, следното:
От представения по делото и заверен за вярност препис от
Застрахователна полица №BG/02/115002296620, ведно с Добавък №1 от
10.09.2015г., се установява, че по отношение на лек автомобил „Фолксваген
Поло“, с рег.№В 2480 ВС, при ищеца е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна за периода от 09.09.2015г. до
08.09.2016г.
От приложената по делото и влязла в законна сила на 23.06.2017г.
Присъда №39/07.06.2017г., постановена по НОХД №423/2017г. по описа на
ОС Варна, се установява, че ответникът СТ. АС. ХР. е признат за виновен в
това, че на 14.12.2015г. в гр.Варна, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№В 2480 ВС, нарушил
правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране на скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
2
следните стойности на скоростта в km/h: пътното превозно средство в
категория B – в населено място 50 км/ч“, като се движел със скорост около
84.13 км/ч и чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по
непредпазливост причинил смъртта на З.А.З., като деецът е управлявал
моторното превозно средство без да има необходимата правоспособност,
поради което и на осн. чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1, вр. чл.343, ал.1, б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.36 от НК, вр. чл.54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което на осн.
чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3, като е присъдено изтърпяването му за
срок от три години. На осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от пет години.
С решение №4039/08.07.2020г. по гр.д. №14968/2017г. по описа на СГС,
потвърдено с решение №164/25.02.2021г. по в.гр.д. №3094/2021г. по описа на
Апелативен съд-София, по пряк иск с правно осн. чл.267, ал.1 КЗ /отм./, вр.
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, заведен от Р.Г.И., в качеството й на майка на
починалия в следствие процесното ПТП З.А.З., застрахователят по
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите /ищец в настоящото
производство/ е осъден да заплати на Р.Г.И. сумата от 120000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на З.А.З., настъпила вследствие пътно-
транспортно произшествие, реализирано на 14.12.2015г., в гр.Варна, ведно
със законна лихва, считано от 14.12.2015г. до окончателното й изплащане.
От представените от ищеца в открито съдебно заседание и приети от
съда заверени преписи: Копие от Покана за доброволно изпълнение с изх.
№18517/28.05.2021г., Копие от Изпълнителен лист от 17.05.2021г., Копие от
изходящ превод от 11.06.2021г., Копие от изходящ превод от 18.06.2021г.,
Копие от изходящ превод от 20.07.2021г., Копие от Разпореждане за
приключване на изпълнително дело по чл.433, ал.2 от ГПК с изх.
№1888/21.07.2021г. се установява, че ищеца в качеството му на застраховател
на причинителя на процесното ПТП СТ. АС. ХР. е изплатил претендираната в
настоящото производство сума в размер на 120000лв. на Р.Г.И. в качеството й
на взискател по изпълнителното дело, като сумата представлява
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на З.А.З., настъпила следствие процесното ПТП, ведно със законна
лихва, считано от 14.12.2015г. до окончателното изплащане.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ, застрахователят има право
да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение заедно с
3
платените лихви и разноски, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство.
В конкретния казус за да бъде уважена регресната претенция на
застрахователя, следва да бъде установено, че вредите са настъпили, в
резултат от виновно поведение на водач на лек автомобил довело до
реализиране на ПТП, размера на вредите и изплащането на обезщетение на
пострадалите, а така също и че автомобилът управляван от водача без да
притежава необходимата правоспособност, който е виновен за настъпване на
инцидента и с който е причинена щетата, е застрахован при него по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ по отношение на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, с рег.№В 2480
ВС, в периода от 09.09.2015г. до 08.09.2016г. се установява от представената
застрахователна полица №BG/02/115002296620, ведно с Добавък №1 от
10.09.2015г., от която е видно, че гражданската отговорност на ответника за
причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, към датата на ПТП-14.12.2015г. е
застрахована при дружеството-ищец.
На следващо място, съобразно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В разглеждания
случай влязлата в сила Присъда №39/07.06.2017г., постановена по НОХД
№423/2017г. по описа на ОС-Варна, установява противоправното поведение
на застрахования, настъпилите застрахователно събитие и вреда за трето
лице, както и причинната връзка между тях, а имено виновно предизвикано
ПТП от ответника, довело до смъртта на пострадалия при инцидента,
респективно до болки и страдания за неговата майка Р.Г.И.. Цитираната
присъда установява още, че към момента на инцидента ответника, е
управлявал моторното превозно средство без да притежава необходимата
правоспособност за съответната категория МПС.
На последно място от представените от застрахователя и неоспорени от
ответника платежни нареждания, се установява, че първия е заплатил
дължимите по образуваното срещу него изпълнително производство суми,
сред които е и претендираното по настоящото дело обезщетение за
неимуществени вреди на правоимащото лице в размер на 120000лв.
В заключение съдът намира, че в случая са налице всички елементи от
сложния фактически състав на чл.500, ал.2 от КЗ, като ищецът е насочил
4
регресната си претенция към заплатената от него главница, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди. Поради това и съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед основателността на главната претенция и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважено и акцесорното искане на ищеца за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, и в
съответствие с направеното от ищеца искане, в негова полза следва да се
присъдят разноски за настоящото производство. По делото липсват
приложени доказателства както за размера, така и за факта на плащането на
адвокатско възнаграждение от ищеца. Доколкото условие за присъждане на
разноските е те действително да са направени и това да е удостоверено, в
настоящия случай разноски за правна защита не следва да бъдат присъдени
/т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г., на
ВКС, ОСГТК/. В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски за държавна такса, които възлизат на 4800лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. АС. ХР., с ЕГН **********, с адрес: ******, да
заплати на Застрахователно дружество “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87,
ет.2, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., сумата от 120000лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
“Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица
№BG/02/115002296620, валидна от 09.09.2015г. до 08.09.2016г., по
отношение на лек автомобил марка "Фолксваген Поло" с рег.№В 2480 ВС, за
претърпени неимуществени вреди от Р.Г.И., в качеството й на майка на З.А.З.,
който е починал в резултат от ПТП, настъпило на 14.12.2015г. в гр.Варна,
причинено от ответника, при управление на посочения автомобил без да
притежава необходимата правоспособност за управление на съответната
категория МПС, ведно със законната лихва върху главницата от 120000лв.,
считано от датата на предявяване на иска- 30.06.2020г. до окончателното
плащане, както и сумата от 4800лв., представляваща съдебно деловодни
разноски.
Сумите могат да бъдат заплатени от ответника по следната банкова
сметка: BG75UBBS80021073536320.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6