№ 407
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500444 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.437 ГПК и е образувано по
повод жалба на СТ. Д. Д. -длъжник по изп.дело №2852/2019г. по описа на
ЧСИ Наско Георгиев с рег.№802 на КЧСИ изразяващи се в насочване на
принудителното изпълнение чрез налагане на запор върху пенсията на
длъжника,която е несеквестируемо парично вземане.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното действие по съображения,че пенсията на длъжника Д. е в размер
на 305 лева,а съгласно чл.446а ал.2 ГПК запорното съобщение не би следвало
да породи действие,тъй като вземанията по изпълнителното дело не са за
задължения за издръжка.
Взискателят по делото ЦУ на НАП е представил писмено становище
по жалбата,като е изложил възражения по допустимостта и,тъй като запорът
не е от категорията на действията,предвидени в разпоредбата на чл.435 ал.2 и
ал.3 ГПК,за които е предоставена възможност на длъжника да
обжалва.Изложени са и доводи в подкрепа на становището за
неоснователност на жалбата,като се изтъква,че несеквестируемият минимум е
определен абсолютно в размер на минималната работна заплата и това се
отнася както за всяко възнаграждение за труд,така и за пенсията.Позовава се
на ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС досежно частичната
секвестируемост на пенсията и се сочи,че налагането на запор върху частично
секвестируемо вземане,каквото е и пенсията е допустимо изпълнително
действие,тъй като обхваща само секвестируемата част,а гаранция за защита
1
правата на длъжника при накърняване на несеквестируемия доход по чл.446
ГПК е задължението на работодателя или пенсионния орган да му изплати
пълния размер на несеквестируемата част от дохода,която е засегната от
извършеното неоснователно плащане на взискателя.Позовава се също на
установените по изпълнителното дело факти,че длъжникът е имал сключени
трудови договори за периода от 19.08.2021г.до 01.12.2021г.,а към момента
има сключен друг трудов договор с основна заплата 650 лв.С оглед сбора от
пенсията и трудовото възнаграждение на длъжника съобразно правилата на
чл.446 ГПК взискателят счита,че се налага извод,че наложеният запор
обхваща само секвестируемата част от посочените вземания и жалбата е
неоснователна.
ЧСИ Наско Георгиев е дал писмени обяснения по жалбата,в които
намира наведените доводи за незаконосъобразност на действията му за
неоснователни. Излага доводи,че от направена справка за имуществото на
длъжника е установил,че същият получава едновременно пенсия и
възнаграждения по трудови правоотношения.Изпратил е запорно съобщение
до ТП на НОИ за получавания от длъжника осигурителен доход за една
година назад и по реда на чл.446 ГПК НОИ е удържал съответната част от
секвестируема сума и я е превел по специалната сметка на ЧСИ на
08.03.2022г. По делото е било установено,че трудовото правоотношение на
длъжника е било прекратено на 15.03.2022г.и ЧСИ е уведомил НОИ,че вдига
запора. Впоследствие е установил,че длъжникът е сключил нови трудови
договори,за които е уведомил НОИ на 03.09.2021г.и отново е наложил запор
върху пенсията на длъжника.Посочва,че жалбоподателят сключва
непрекъснато трудови договори ,от които получава месечни доходи ,които
самостоятелно или прибавени към пенсията му надхвърлят несеквестируемия
размер и подлежат на удръжки за заплащане на задълженията му по
изпълнителното дело.
Жалбата е допустима-подадена е от длъжник по изпълнителното
дело,срещу действия на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението
срещу несеквестируем доход от пенсия по смисъла на чл.435 ал.2 ГПК. В т.1
на ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС е възприето
становище,че принудителното изпълнение се насочва с налагането на запор
или възбрана върху отделен имуществен обект на длъжника,като на
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество,а не изпълнителното действие,с което се нарушава
несеквестируемостта. Прието е също така в цитираното ТР,че когато
принудителното изпълнение е насочено върху вземания на длъжника чрез
налагане на запор,той трябва да е наложен. В настоящия случай тази
предпоставка за допустимост на жалбата е изпълнена,тъй като длъжникът
обжалва насочването на принудителното изпълнение чрез налагането на
запор върху пенсията му,за която се твърди,че е несеквестируем
доход,извършено със запорно съобщение от 03.09.2021г.,връчено на ТП на
НОИ гр.Бургас на 09.09.2021г.
2
Съдът приема,че жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл.436 ал.1 ГПК. Длъжникът е заявил,че е узнал за наложения запор на
12.10.2021г. при извършена от него справка в НОИ,Пенсионно
обслужване,след като не е получил пенсията си за м.октомври 2021г.
Представил е с жалбата пореден номер от НОИ,Пенсионно обслужване,с дата
12.10.2021г. По отношение твърдения момент на узнаване за насочването на
изпълнението към пенсията на длъжника,взискателят не е направил
възражения,ЧСИ Наско Георгиев също не е оспорил това твърдение на
жалбоподателя.По делото няма твърдения и доказателства съдебният
изпълнител да е уведомил длъжника за наложения запор върху пенсията му
със запорното съобщение от 03.09.2021г.По гореизложените съображения
съдът приема,че длъжникът е узнал за насочването на изпълнението към
пенсията му чрез наложения запор от 03.09.2021г. на посочената от него дата-
12.10.2021г.,на която е извършил справка в ТП на НОИ за причините,поради
които не му е изплатена пенсията за м.октомври 2021г. Внесена е държавната
такса за обжалването.
Бургаският окръжен съд,като взе предвид наведените в постъпилата
жалба на С.Д. оплаквания,събраните доказателства и съобразно закона
намери следното:
Изпълнително дело № 2852/2019г.по описа на ЧСИ Наско Георгиев е
образувано по молба на взискателя ЦУ на НАП и представени изпълнителни
титули- изпълнителни листи срещу длъжника СТ. Д. Д. за събиране на частни
държавни вземания. ЧСИ Наско Георгиев е наложил запор върху инвалидната
пенсия на длъжника със запорно съобщение от 02.02.2021г.,който е бил
вдигнат от него след депозирани молби от длъжника и негови
пълномощници,последната от които от 07.05.2021г.
На 03.09.2021г. ЧСИ Наско Георгиев е изпратил ново запорно
съобщение до ТП на НОИ,с което отново е наложил запор върху пенсията на
длъжника С.Д.. Със запорното съобщение ЧСИ е уведомил ТП на НОИ,че е
установил,че длъжникът е сключил трудови договори,за което е приложил и
справка. Безспорно е,че доходът на длъжника от инвалидната му пенсия е в
размер на 305 лева, не се спори и по факта,че длъжникът е реализирал доходи
и от трудови възнаграждения. Видно от справката от НАП за подадени
декларации по Наредба Н-13,за длъжника са подавани справки за
регистрирани трудови договори и респективно- осигурителен доход по тях от
различни работодатели,обичайно в рамките на няколко месеца,с периоди на
прекъсване.
Становището на ЧСИ по въпроса за несеквестируемия доход на
длъжника е в смисъл,че същият следва да се преценява като сбор от всички
месечни доходи и тъй като длъжникът има доходи от трудови
правоотношения, които самостоятелно или прибавени към пенсията му
надхвърлят несеквестируемия размер, то от пенсията му,независимо от
размера и, може да се извършват удръжки за заплащане на задълженията му
3
по изпълнителното дело и принудителното изпълнение е допустимо да се
насочва към пенсията на длъжника в периодите,в които има данни,че
получава и доходи от трудово възнаграждение.
Съгласно чл.446 ал.1 т.1 ГПК,ако изпълнението е насочено върху
трудово възнаграждение или върху каквото и да е възнаграждение за труд
или върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата/МРЗ/
може да се удържа само една трета част, ако длъжникът е без деца или една
четвърт,ако е с деца и получава месечно възнаграждение в размер между
МРЗ и двукратния размер на МРЗ. В чл.446 ал.1 т.2 и т.3 ГПК са уредени
хипотези на частична секвестируемост при месечно възнаграждение в по-
високи размери.В разпоредбата на чл.446 ал.2 ГПК е посочен начинът на
определяне на месечното трудово възнаграждение по ал.1 – след
приспадане от него на дължимите данъци и осигурителни
вноски.Логическото,езиково и систематическо тълкуване на горецитираните
разпоредби не обосновава извод,че всички доходи на длъжника следва да
бъдат сборувани и ако сборът им,включващ и доход от пенсия надхвърля
минималната работна заплата,съдебният изпълнител разполага с възможност
да насочи изпълнението върху дохода от пенсия,въпреки,че размерът на
вземането за пенсия сам по себе си да е под МРЗ. Тълкуване относно
приложението на чл.446 ГПК в такъв смисъл не може да се извлече и от ТР
№2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС,на което се е позовал и
посочил като основание за наложения запор и ЧСИ Наско Георгиев.
В т.1 на ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС е
възприето следното становище: „Принудителното изпълнение се насочва
върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или
възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху
несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са
допустими изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор
върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло
несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице,
върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор
върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително
действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.“ В т.3 на същото
Тълкувателно решение са дадени разяснения,че наложеният запор върху
трудово възнаграждение или пенсия не обхваща нито вземането на длъжника
от третото задължено лице до размера на МРЗ,нито пропорционално
определената несеквестируема част от това вземане.В мотивите на ТР по този
въпрос е посочено,че след отпадане на специалната уредба на частичната
несеквестируемост на пенсията до размера на МРЗ няма законови основания
за различно третиране на възнаграждението за труд и вземането за пенсия и
какъвто и да е източникът на дохода,абсолютно несеквестируемата част е
еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата.
4
Така дадените,цитирани по-горе разяснения в т.1 и т.3 на ТР
№2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС обаче не дават основание
да се приеме, че е законосъобразно съдебният изпълнител да насочи
изпълнението чрез налагане на запор върху вземане на длъжника за
инвалидна пенсия,която е в несеквестируем размер, разглеждайки я като част
от сбора и с доходите му от трудови възнаграждения и да не насочва
изпълнението към доходите му от трудови възнаграждения.
Със ЗИДГПК –ДВ бр.86/2017г./ е създадена нова разпоредба- чл.446а
ГПК. В императивната разпоредба на чл.446а ал.2 ГПК по отношение на
запора върху пенсия,законодателят е предвидил изрично,че запорното
съобщение не поражда действие спрямо пенсията до размера на
минималната работна заплата. При това положение, дадените разяснения по
приложението на чл.446 ГПК с горецитираното ТР по въпроса за отпадането
на частичната несеквестируемост на дохода от пенсия до размера на
МРЗ,предвид отмяната на специалната уредба в отменения Закон за пенсиите,
вече не са актуални спрямо действащото законодателство. Пенсията на
длъжника,разгледана като отделно негово вземане към датата на налагане на
новия запор- 03.09.2021г.е в несеквестируем размер – 305 лева и в случая
съдебният изпълнител е следвало да приложи императивната норма на
чл.446а ал.2 ГПК. В хипотезата на установени доходи на длъжника от пенсия
и трудови възнаграждения,чийто сбор надхвърля МРЗ,изпълнението
законосъобразно следва да се насочи към трудовите възнаграждения,а не към
пенсията, с оглед защитата на този доход до размера на МРЗ.
Със запорното съобщение,изпратено до НОИ съдебният изпълнител е
уведомил третото задължено лице,че длъжникът има сключени трудови
договори с „М-Груп Бургас“ЕООД с трудово възнаграждение 650 лева и с
„Бултранс трейдинг“ ООД с трудово възнаграждение 1960 лева. От
приложената по изпълнителното дело справка от НАП –декларации по
Наредба Н-13 обаче е видно,че към 03.09.2021г. не са били регистрирани
такива трудови договори с длъжника,а е регистриран само трудов договор с
„Тоши транс“ЕООД с дата на подаване 19.08.2021г.,с осигурителен доход
590.91 лева. Трудови договори с посочените в запорното съобщение двама
работодатели са регистрирани в периода от 09.09.2021г.до 25.10.2021г.,като
трудовият договор с осигурителен доход 1960 лева е регистриран на
07.10.2021г. – повече от месец след изпращането на запорното съобщение до
НОИ.
Със запорното съобщение ЧСИ е информирал третото задължено
лице НОИ за сключени от длъжника трудови договори,като е изискал
изпълнение на запора върху пенсията му,независимо от размера и, с оглед
общия размер на месечните доходи на длъжника, които надвишават МРЗ.Като
основание за налагане на запора върху пенсията на длъжника,чийто размер е
под МРЗ,ЧСИ се е позовал на ТР №2/26.06.2015г. ,но в разрез с действащата
от 2017г. разпоредба на чл.446 а ал.2 ГПК.
5
Водим от горните мотиви,БОС намери,че насочването на
изпълнението към вземането на длъжника за пенсия,чийто размер е под МРЗ
е незаконосъобразно и следва да се отмени. Съгласно чл.446а ал.2 ГПК
запорното съобщение не поражда действие спрямо пенсията до размера на
МРЗ.При налагане на запор върху пенсия, съдебният изпълнител следва да
укаже на третото задължено лице,че съгласно чл.446а ал.2 ГПК запорното
съобщение не поражда горепосоченото действие-т.е. че запорът се счита за
наложен и подлежи на изпълнение само ако пенсията е в размер над МРЗ. В
случая съдебният изпълнител в нарушение на тази разпоредба е насочил
изпълнението към дохода на длъжника от пенсия,без да укаже ограничението
по чл.446а ал.2 ГПК,а точно обратното- със запорното съобщение е изискал
изпълнение на запора от третото задължено лице, позовавайки се на
данни/при това непрецизни и грешни/,за доходи на длъжника от трудови
възнаграждения,които е настоял да бъдат съобразени от третото задължено
лице,позовавайки се и на ТР№2/2015г. .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.437 ГПК
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ действията на ЧСИ Наско
Георгиев с рег.№ 802 на КЧСИ по изп.дело №2852/2019г. по описа на същия
ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение по
изпълнителното дело върху доходите на длъжника С.Д. Д с ЕГН-**********
от месечна инвалидна пенсия,която е в размер под минималната работна
заплата за страната чрез налагане на запор върху пенсията на длъжника
С.Д. Д със запорно съобщение от 03.09.2021г.отправено до третото задължено
лице ТП на НОИ гр.Бургас,без указание към третото задължено лице,че
съгласно чл.446а ал.2 ГПК запорното съобщение не поражда действие спрямо
пенсията до размера на минималната работна заплата.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.437 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6