№ 1001
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501087 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕООД против Определение № 808/24.01.2022, пост. по
ч.гр.д.№12440/2021, ПдРС, с което в производство по чл.248 от ГПК
жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Й. Д. разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
В жалбата се поддържа неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. Излагат се доводи, че в Наредба №1/2004 МРАВ
не е предвидена специална хипотеза за минимален размер на адвокатско
възнаграждение в случаите на подаване на възражение в заповедното
производство. Жалбоподателят счита, че в тези случаи възнаграждението
следва да се определя по реда на чл.6, т.1 от наредбата, доколкото посочените
в тази норма случаи на дължимост на възнаграждение за адвокат се
доближават най-много до процесния случай. Позовава се и на съдебна
практика в подкрепа на твърдението си. Моли за отмяна на обжалваното
определение.
По делото е постъпил отговор от Г. Й. Д., в който оспорва жалбата и
поддържа, че заявителят не е възразявал в срока за предявяване на иск и по
отношение на претендираните от него разноски в заповедното производство.
Развива и доводи, че заповедното производство е самостоятелно такова,
предшестващо исковото и по него също се правят , респ. дължат разноски.
Моли за потвърждаване на определението. Претендира разноски и в
настоящето производство.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
1
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и
същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Въз основа на заявление от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№12440/2021, ПдРС по чл.410 от
ГПК против Г. Й. Д.. Длъжникът е подал възражение, чрез пълномощник
адв.П.., като е приложено и пълномощно и договор за правна защита и
съдействие. Даден е срок за предявяване на иска, като заявителят не е
предявил вземанията си по исков ред, поради което с определение
заповедният съд е обезсилил издадената заповед. Длъжникът ********* е
подал молба за изменение на прекратителното определение в частта за
разноските. С обжалваното определение заповедният съд е уважил молбата и
е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е
законосъобразно определянето на разноски в полза на длъжника, доколкото
същият е представляван от адвокат. Съгл. правилата на чл.78 от ГПК за
присъждане на разноски, такива се дължат винаги в полза на страната, чийто
искове са уважени или при прекратяване на производството. В конкретния
случай обезсилването на издадената заповед за изпълнение и прекратяване на
производството води до възникване на право на разноски за изправната
страна, съгл. чл.78, ал.4 от ГПК.
С оглед възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, направено от страна на заявителя, то се дължи произнасяне и
по него. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва
да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното представителство
за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по
аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото
процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от
20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените
образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка
за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се
признава, това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжникът чрез
процесуален представител е подал бланкетно възражение в утвърдения
образец срещу цялото вземане. Извършените от адвоката действия са се
изчерпали с подаване на бланкетно възражение с попълнени данни на
страната и на адвоката и номера на делото, както и на искане за присъждането
на разноски. С оглед на така извършените от адвоката действия по изготвяне
на възражението по аналогия следва да намери приложение предвиденото
възнаграждение в чл. 6, т.5 от Н №1/2004 МРАВ за изготвяне на книжа, в тази
част и на други молби. Тези действия на адвоката са най-близки до
2
действията му по подаването на бланката на възражението по чл. 414 от ГПК,
поради което дължимото за тях възнаграждение е 50 лв.
Тук следва да се отбележи, че макар подаването на възражението да не е
самоцелно и предпоставя задължението на заявителя да подаде иск по реда на
чл.422 ГПК, то за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в
заповедното производства са релевантни извършените от адвоката действия.
В заповедното производство действията на процесуалния представител на
длъжника са се изчерпали с подаването на бланкетно възражение и за тези
действия следва да му се определи горепосоченото възнаграждение. В случай,
че е било инициирано производство по реда на чл.422 ГПК след подаване на
възражението по чл.414 ГПК, за това производство страните също биха имали
право на разноски съобразно изхода на делото.
Ето защо, определението на ПРС, с което е уважена молбата на Д. по
чл.248 от ГПК и жалбоподателят е осъден да му заплати разноски в размер на
300лв. следва да се отмени над размера от 50лв.
По отношение претенцията за присъждане на разноски в настоящето
производство, съдът намира същото за неоснователно, доколкото това
производство няма самостоятелен предмет , а е спор за разноските по делото.
Трайна е съдебната практика, че разноски в производстовто по разноски не се
дължат, поради което и искането за присъждане на такика няма да бъдат
уважени.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 808/24.01.2022, пост. по ч.гр.д.№12440/2021,
ПдРС в частта, в която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, е осъдена да заплати на Г. Й. Д., ЕГН **********, сумата над
50лв. до присъдените 300лв., разноски за платено адв. възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3