№ 93
гр. П., 13.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500019 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явяват стрА.те, редовно призовА..
На второ повикване в 10:05ч. не се явяват стрА.те, редовно призовА..
Постъпила е молба от жалбоподателя „Агенция за контрол на просрочени
задължения“АД чрез юрк.Н. Т. със становище по хода на делото и
съществото на спора.
Постъпила е молба от А. Л. Б. чрез адв. Й. М. със становище по хода на
делото и съществото на спора и приложен договор за правна защита и
съдействие.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседА.е стрА.те са редовно призовА., надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основА.е чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
1
С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№3065 по описа на
съда за 2023 година е отхвърлен иска на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „П.В.“ №29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я.,
чрез процесуален представител юрисконсулт Т.П.-Д., съдебен адрес за
получаване на книжа: гр.С., ул.“П.В.“ №29, етаж 3 против А. Л. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“Н.П.“ №14, с правно основА.е
чл.415 ал.1 от ГПК - за признаване за установено, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК ******** има следните вземА.я срещу А.
Л. Б., с ЕГН ********** по Договор за паричен заем №4401149 от 15.02.2022
г.: главница в размер на 669.19 лв., мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на 50.75 лв., за периода от датата на настъпване на забавата,
а именно - 30 септември 2022г. до 29 юни 2023г. - датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Осъдена е „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„ П. В.“ №29, етаж 3,
представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я. да заплати на А. Л. Б., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“Н.П.“ №14 разноски по делото
в общ размер на 650,00 лева.
В срок постановеното решение е обжалвано от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД.
Неправилно първоинстанционният съд достигнал до извода, че
процесният договор не е годен да породи правно действие и съответно го
обявил за недействителен на основА.е противоречие с нормата на чл.22 ЗПК.
В чл. 143 от ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от
05.04.1993 г., конкретно чл. 3, е уредена т. нар. генерална клауза за
неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за
потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.Тези положителни материални предпоставки трябва
2
да са проявени кумулативно. Поръчителят по договора за поръчителство -
"Файненшъл България" ЕООД е търговско дружество, вписано като
финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с
основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с
добрите нрави е неоснователно и поради това, че в българското действащо
право, в отношенията между правните субекти действа принципът на
свободно договаряне /чл. 9 от ЗЗД/. Съгласно този принцип всеки е свободен
да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като
сам определя и се съгласява със съдържА.ето на създаденото по негова воля
правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на
индивида за свободна инициатива. Тази свободна инициатива е огрА.чена
единствено от императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което
изискване в този случай било спазено. Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразявате
тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са
уредени с императивни правни норми. Поради това, възражението на
ответника в този смисъл било неоснователно.
Според чл. 4 от договора за кредит длъжникът се е задължил да
предостави на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД обезпечение чрез
гаранция на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на
одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В
изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем,
потребителят е сключил с "Файненшъл България" ЕООД /одобрено от
кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в
действие, при неизпълнение задължението на заемателя по чл. 4 от договора.
Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно
правоотношение възникнало на база договаряне между "Файненшъл
България" ЕООД и ответника. По него "Файненшъл България" ЕООД е поело
задължение да отговоря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му
задължения по сключения с "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен
заем. Поетото насрещно задължение на ответника по него за заплащане на
3
възнаграждение подлежи на самостоятелна преценка за действителност.
Поради тази причина нямало основА.е уговореното с него възнаграждение на
довереника да се разглежда като разход за кредитополучателя, пряко свързан с
договора за кредит, а от там няма основА.е и за включването му в общите
разходи по кредита по см. на чл. 19, ал, 1 ЗПК. Поради това и неправилно
съдът приел,че на основА.е чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК договора е
недействителен.
Налице бил валиден договор за гаранция сключен между кредитора
"Изи Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД, цедент на
ищеца. Поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя, в
съответствие с уговореното в договора за поръчителство между Изи Асет
Мениджънт АД и цедента на ищеца /чл. 6/, кредиторът изискал и поръчителят
погасил задължение по договора. Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу
него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането. Прието било в съдебната практика, че доколкото с договора за
поръчителство, поръчителят отговаря за чужд дълг, ако плати на кредитора
има регрес срещу длъжника, за онова което е платил. Предявявайки вземането
си срещу поръчителя, последният следва да уведоми длъжника, за да узнае
неговите възражения и за да избегне риска да плати недължимо или нещо в
повече от дължимото. Неуведомяването на длъжника от поръчителя води до
запазване правата на длъжника спрямо кредитора и той ще може успешно да
ги противопостави на платилия поръчител. След като е изпълнил чуждия
дълг, "Файненшъл България" ЕООД е встъпил в правата на кредитора, поради
което и като носител на вземането валидно се е разпоредил с него в полза на
ищеца.
Следвало да се има предвид,че последиците от прогласяване на договора
за потребителски кредит за нищожен, са едни и същи (доколкото
недействителността е родово понятие) и са регламентирА. с разпоредбите на
чл. 23 от ЗПК и чл, 34 от ЗЗД, като се свеждат до връщане на полученото по
договора.
Предвид установената недействителност на процесния договор за
потребителски кредит е следвало, на осн. чл. 23 ЗПК, да се определи размера
4
на чистата стойност на кредита и за тази стойност да се уважи предявения иск,
в конкретния случай размерът на сумата представляваща чистата стойност на
кредита е 800.00 лева, която сума е усвоена веднага след подписването на
договора. Длъжницата е извършвала плащА.я в размер на 224.00 лв. преди
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда и към
момента дължимата главница по задължението е в размер на 669.19 лв.
Като постановено в нарушение на закона, решението в частта, с която,
като краен резултат е отхвърлен изцяло искът, като не е присъдена чистата
стойност на кредита в размер на 669.19лв., следвало да бъде отменено.
Молят решението да бъде отменено и прието за установено, в
отношенията между „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД и А.
Л. Б., че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 669.19 лв.,
представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законна лихва върху
главницата от момента на подаване на Заявлението в съда до окончателно
изплащане на задължението.
Претендират разноски в размер на 350.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Направено е и бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение , претендирано от ответника.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника А. Б..
Намира въззивната жалба за неоснователна.Съдът правилно приел, че е
налице сключен договор за потребителски кредит между ищцовото
дружество/очевидно се касае да фактичска грешка/ и ответницата.
Отношенията по договор за паричен заем ,всъщност били такива по договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК, поради което попада
в обхвата на специално приложимите правила на ЗПК и ЗЗП. Съдът проверил
действителността на договора за паричен заем, както и акцесорния договор за
поръчителство.
Правилно било прието от първоинстанционния съд, че сключеният
между стрА.те договор за поръчителство е акцесорен по отношение на
договорът за отпускане на паричен заем. И двата договора са подписА. на една
и съща дата и съдържат един и същ номер. Недействителността на основният
договор за кредит водела и до недействителност на акцесорният договор за
поръчителство.
5
Правилно съдът приел, че ответницата е поставена в положение да
няма право на избор по отношение на търсеното по договора за кредит
обезпечение. Правилно съдът приел,че изисквА.ята за поръчителство са били
неизпълними.
На кредитополучателят е останала единствената възможност да
представи обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с
посоченото от кредитора трето лице. Съдът приел обосновано ,че клаузата на
чл. 4 е неравноправна на основА.е чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗПК. Клаузата не е
индивидуално уговорена.
Правилно съдът приел, че предвиденото по договора за поръчителство
възнаграждение в полза на „Файненшъл“ е разход по кредита, който
кредиторът е следвало да включи в ГПР.С включването му кредитът бил
значително оскъпен, като възнаграждението по договора за поръчителство е
повече от половината от стойността на отпуснатият кредит. Правилно съдът
приел, че е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, която
предвижда, като част от задължителното съдържА.е на договора за
потребителски кредит, посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение №1 начин. Посоченият в договора за паричен заем
размер на ГПР бил неточен и заблуждавал потребителя, тъй като не отразява
действителния размер на разходите по кредита. Действителният размер на
ГПР е изчислен от изслушаната и приета по делото експертиза, вещото лице
по която установява, че ГПР по отношение на отпуснатият договор за кредит е
350.71 %, стойност която драстично надхвърля установеният по закон размер.
Нарушени били изисквА.я на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,като в договора
никъде не били посочени взетите предвид допускА.я, използвА. при
изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Нарушение имало ,тъй
като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно
6
разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не
е ясно по какъв начин е формиран ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР. противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК /в т см. - трайната
практика на Окръжен съд Пловдив и Окръжен съд П. - Решение №
242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см.
на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно
цената и икономическите последици от сключването му, поради което
договорът е недействителен. Възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е
задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
следва да бъде включено в ГПР.
Съдът правилно взел предвид разпоредбата на чл.138 ал.2 от ЗЗД,
съгласно която поръчителство може да съществува само за действително
задължение. В случая липсват валидни задължения, които да бъдат
обезпечени. Следователно договорът за гаранция е нищожен. Длъжникът не е
страна по този договор, тъй като за него не съществува защитен от закона
интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това сключването на договор
за поръчителство от длъжника е лишено от правно основА.е, а това прави
договора за предоставяне на гаранция нищожен съгласно чл.26 ал.2, пр.4 от
ЗЗД. Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да
издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали от договора за заем, както и за всички
последици от неизпълнението. Възраженията на ответника за относителната
му самостоятелност били абсолютно неоснователни.
Моли решението да бъде потвърдено , претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
7
възнаграждение.
С определение от 26.07.2024 година по същото дело съдът е оставил без
уважение молбата на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„П.В.“ №29,
етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я., с правно основА.е
чл.248 от ГПК - с искане да бъде изменено Решение №652 от 23.05.2024г.,
постановено по гр. дело №3065/2023г. по описа на Районен съд-П. в частта за
разноските, като бъде намалено присъденото на ищеца адвокатско
възнаграждение на сумата от 400,00 лева.
Това определение е обжалвано с частна жалба от “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД.
По отношение на разноските, дължими в исковото производство,
следвало да се вземат предвид характерът и естеството на исковите
претенции, както и материалният интерес.
Проведеното производство и предприетите от ответника действия не се
отличавали с правна и фактическа сложност.
ВземА.ята произтичали от един договор, поради което и следвало да
бъде определено едно възнаграждение.
Позовават се решения на СЕС относно разумния размер на разноските и
правомощията на съда.
Изложени са доводи относно определяне на разноските за особен
представител, които са неотносими.
Прави се извод, че при дължимостта и компенсирането на разноските
законодателят възприема принципния подход, че определянето им следва да е
в съответствие с конкретно защитимия интерес и принципа за справедливост.
Продължава да се подържа,че адвокатския хонорар в размер на 650,40
лева и се явява несправедлив, прекомерен и непропорционален.
Молят обжалваното определение да бъде отменено и изменено
решението, в частта относно разноските, съобразно направеното от тях
искане.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от А. Б..
Ответницата по частната жалба я намира за неоснователна.
Уговорения адвокатски хонорар бил в размер на 450 лв. и той бил
8
съответен на фактическата и правна сложност на спора.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗА.Я
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезА.я за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 12.03.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседА.е, което приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9