Решение по дело №2869/2009 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                            24.11. 2009 г.                            град Стара Загора  

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският  районен съд                                       V  граждански състав

На двадесет и шести октомври                                    година две хиляди и девета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

                                                                                                  Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                             

Секретар: Е.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Г.гражданско дело № 2869 по описа за 2009 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

 

Производството е с правно основание чл.232, ал.2 във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

 

Ищецът ППК „Крепост” – с.Ракитница, представлявано от председателя на управителния съвет Г.Х.Г. твърди в исковата си молба, че на 01.11.2005 г. ищцовата кооперация, като наемодател, сключила дългосрочен договор за наем с ответника, с предмет стопански двор с площ от 1 100,00 кв.м., представляващ част от парцел №150, кв.VІ по плана на село Ракитница, община Стара Загора и помещение за офис с площ 16,00 кв.м, находящо се в сградата, разположена в западната част на същия парцел, при определяема наемна цена, съгласно чл.ІІ от същия договор. Твърди още, че по-късно наемателят със съгласието на наемодателя прекратил договора само по отношение на стопанския двор, но продължил ползването на помещението за офис, като работилница за ремонт и вулканизиране на автомобилни гуми. Сочи, че за описаното помещение за офис ответникът дължи ежемесечно до десето число на текущия месец наем в размер на 30 % от минималната работна заплата, съгласно чл.ІІІ, т.2 във връзка с чл.V, т.2 от наемния договор.  На основание чл.VІІ, т.1 от същия договор, при забава изплащането на договорения наем, ответникът дължи неустойка в размер на 10 % от наемната цена за текущия месец. В началото на наемното правоотношение наемателят редовно и своевременно заплащал дължимите суми за наем и консумираната ел.енергия. Повече от половин година, въпреки многобройните покани, отправени от председателя на ищцовата кооперация лично до наемателя, последният обещавал, но не заплащал нито наема, нито изразходваната ел. енергия от 2008 г. Твърди, че общия размер на задълженията на ответника – наемател към ищеца – наемодател към днешна дата възлизат на сумата от 764,66 лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовата кооперация сумата от: 546,00 лева – наемна цена за месец септември 2008 г. и за шестте месеца от месец януари 2009 г. до месец юни 2009 г.; 164,06 лева – цена на консумираната от наемателя и заплатена от ищеца електрическа енергия, ведно с ДДС, отчетена по електромер с инв.№2677006 за месеците юни, август и септември 2008 г.; 54,60 лева – неустойка за забава заплащане на договорената наемна цена за месеците септември 2008 г. и от месец януари 2009 г. до месец юни 2009 г., или общо сумата от 764,66 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното заплащане на дължимата сума, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар.  

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А.Й.. Претендира за направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адвокат С.Ч. пълномощник на ответника ЕТ „Нора – П.С.”, в който заявява, че исковата претенция е основателна, но ответникът е изплатил изцяло задължението си към ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан поради плащане на дължимите суми. Твърди, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, поради което същият не следва да бъде осъждан да заплаща разноските по делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:

 

От представения по делото договор за наем на имот от 01.11.2005 г. се установява, че ППК „Крепост” – с.Ракитница, представлявана от председателя на кооперацията Г.Х.Ге предоставила на П.М.С., в качеството му на ЕТ „Нора – П.С.” ползването на следния свой недвижим имот: 1 100,00 кв.м. находящ се в западната част на двора, който се намира в границите на село Ракитница, квартал VІ, парцел 150, с граници на стопанския двор: от двете страни – улици, УПИ № ІІ-151, УПИ №ІІІ-149, който да се използва за пункт на изкупуване на черни и цветни метали „скраб” и едно помещение от 16,00 кв.м. находящо се в сградата на западната част на стопански двор за офис. В договора е посочено, че същият се сключва за срок от девет години и шест месеца, считано от датата на подписването му. Посочено е, че наемната цена на имота е 100.00 лева, месечно към момента на подписване на договора. Същата е договорена на базата на минималната работна заплата, която към този момент е 150.00 лева. Наемната цена ще бъде променена, когато минималната работна заплата за страната премине границата от 200.00 лева. От месеца, в който минималната работна заплата премине 200.00 лева, то наемната цена се увеличава с 50% върху минималната работна заплата. Това е наемната цена за част от дворното място. Наемната цена за помещението за офис е 40.00 лева. В т.V задължение на наемателя е посочено, че същият следва да заплаща месечния наем на наемодателя в срок до 10-то число на текущия месец. В следващата точка е посочено, че при недобросъвестно стопанисване на обекта от наемателя, изразяващо се в повреждане на имота или на неплащане на повече от два месеца на изразходваните ел.енергия, вода и други консумативи, с което се нарушава нормалното ползване на други сгради и обекти от собственика или от други наематели на дворното място наемодателят, чрез писмено предупреждение до наемателя може да прекрати сключения договор. В договора е уговорена и неустойка в размер на 10/100 от наемната цена за текущия месец при забава изплащането на договорения наем.

 

От представените по делото фактури №№**********, 10031044552, **********, ********** и приложените към тях фискални бонове се установява, че изразходваната ел.енергия, ведно с ДДС е в размер общо на 164,06 лева.

 

По делото е представена разписка от Г.Х.Г. в качеството му на председател на ППК „Крепост” – с.Ракитница от 10.08.2009 г., в която е посочено, че на същата дата е получил 764,66 лева от ответника по делото ЕТ „Нора – П.С.”. В разписката е отбелязано, че сумата е получена за: наем за месец септември 2008 г. и от месец януари 2009 г. до месец юни 2009 в размер на 546,00 лева; ел.енергия за месеците юни, юли, август и септември 2008 г. – 164,06 лева; забава за неустойка за месец септември 2008 и от месец януари 2009 г. до месец юни 2009 г. за договорена наемна цена – 54,60 лева или общо 764,66 лева. В разписката е посочена, че ищецът по делото няма претенции към ответника, поради това, че сумата е изплатена. Разписката е подписана от ищеца и от ответника по делото.

 

По делото е представен и договор от 10.08.2009 г. сключен между ответника ЕТ „Нора – П.С.” и ищеца ППК „Крепост” – с.Ракитница, от който се установява, че ако Р.Т.Г. не заплати посочените задължения, същите ще бъдат заплатени от ответника. Посочено е, че на 19.09.2009 г. Г.Г.е получил от Р.Г. сумата от 252,06 лева.

 

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М.Д.И., М.М.П.и Р.Р.Т.(.

От разпита на свидетелката М.Д.И.се установява, че въпросното помещение се е държало от ответника. Същата е председател на контролния съвет на ищцовата кооперация и живее в село Ракитница. Твърди, че през периода в който ответникът е държал помещението е нямало заплащане на наема и на изконсумирана ел.енергия. Твърди, че след като завели дело ответникът написал договор, че до месец ще освободи помещението и ще заплати всички дължими суми. Сочи, че ответника по делото не е канен  писмено да изплати задълженията си.

От показанията на свидетелката М.П., че същата въпросното помещение се е държало от ответника по делото, където той е извършвал търговска дейност – поправял коли. Твърди, че консумираната ел.енергия не била заплащана. Това обстоятелство същата знаела, тъй като била член на кооперацията и живеела в село Ракитница.

Свидетелката Р.Т.заявява, че през месец май 2008 г. синът й Р.Т.Г. сключил договор с П.С..  По този договор се дължали суми за: ток за четири месеца и наем, който свидетелката изплатила на председателя на кооперацията. Свидетелката сочи още, че от месец май 2008 г. до септември 2008 г. ответникът преотсъпил на Р.Т.Г. ползването на въпросното помещение. Парите на кооперацията платила лично, като общата сума била някъде около 257 или 267 лева, от които 80,00 лева за наем, 8,00 лева за неустойка и останалата сума за изконсумирана ел. енергия.

 

За изясняване на делото от фактическа страна по делото беше изслушан Г.Х.Г., в качеството му на Председател на Управителния съвет на ППК „Крепост” – с.Ракитница. От обясненията на същия се установява, че на 10.08.2009 г. е получил сумата от 546,00 лева от ответника П.М.С.. На 19.09.2009 г. получил сумата от 252,06 лева от майката на Р.Г.. От обясненията на Г.Х.Гсе установява, че на 10.08.2009 г. е подписан договор между ЕТ „Нора – П.С.” и ППК „Крепост” – с.Ракитница, след това била подписана разписката и накрая получил сумата от 252,06 лева. Заявява, че към 10.08.2009 г. общата сума, която получил е 764,66 лева. Същата сума получил в качеството си на председател на кооперацията. Към 19.09.2009 г. всички задължения към кооперацията били изплатени. Получените суми били заприходени в кооперацията.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, наемателят е длъжен да плаща наемна цена и разходите свързани с ползването на вещта.

 

По делото безспорно е установено, че между страните е налице наемно правоотношение, видно от представения договор за наем от 01.11.2005 г. По силата на договора наемодателят е предоставил ползването на процесното помещение, наемателят се е задължил да заплаща определената наемна цена и консумативите свързани с използването на вещта.

 

По делото е безспорно установено, а това не се оспорва и от страните, че ответникът дължи на ищеца посочените в исковата молба суми в размер на 546,00 лева наемна цена за месец септември 2008 г. и за месеците януари 2009 г., февруари 2009 г.  март 2009 г., април 2009 г. , май 2009 г. и юни 2009 г., сумата от 164,06 лева цена на консумираната от ответника ел. енергия за месеците: юни, юли, август и септември 2008 г., сумата от 54,60 лева неустойка за забава за заплащане на договорената наемна цена за месец септември 2008 г. и за месеците януари 2009 г., февруари 2009 г.  март 2009 г., април 2009 г. , май 2009 г. и юни 2009 г. или общо сумата в размер на 764,66 лева.

 

По делото е установено, и че сумата от 764,66 лева е заплатена от ответника по делото. Това обстоятелство се установява от представените по делото писмени доказателства, а именно договор от 10.08.2009 г. сключен между ответника ЕТ „Нора – П.С.” и ищеца ППК „Крепост” – с.Ракитница и разписка  от Г.Х.Гв качеството му на председател на ППК „Крепост” – с.Ракитница от 10.08.2009 г. Този факт се потвърждава и от обясненията на председателя на ищцовата кооперация Г.Х.Г., който заявява, че към 19.09.2009 г. всички задължения към кооперацията са изплатени. Същият заявява още, че подписа положен под договора и разписката от 10.08.2009 г. е негов. Заявява също така, че сумата от 764,66 лева е заприходена в кооперацията. В тази връзка съдът намира възражението на процесуалния представител, че плащането на сума е станала на два пъти за неоснователно. Между страните по делото не е спорно, че претендираната от ищеца сума е изплатена след завеждане на исковата молба в съда.

 

При това положение съдът намира, че предявените искове от ППК „Крепост” – с.Ракитница против П.М.С.в качеството му на ЕТ „Нора – П.С.” за заплащане на за заплащане на сумата от 546,00 лева наемна цена за месец септември 2008 г. и за месеците януари 2009 г., февруари 2009 г.  март 2009 г., април 2009 г. , май 2009 г. и юни 2009 г., сумата от 164,06 лева цена на консумираната ел. енергия за месеците: юни, юли, август и септември 2008 г. и 54,60 лева неустойка за забава за заплащане на договорената наемна цена за месец септември 2008 г. и за месеците януари 2009 г., февруари 2009 г.  март 2009 г., април 2009 г. , май 2009 г. и юни 2009 г., са неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

 

Относно разноските съдът намира следното:

 

Относно искането на процесуалния представител на ответника адвокат С.Ч. за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно. За да е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските върху ищеца, следва да са налице кумулативни две предпоставки: ответникът в поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В процесния случай не е налице нито една от двете предпоставки. Факта, че ответникът е платил в хода на процеса задължението си не го освобождава от разноски. Същият с поведението си неплащането на свое задължение е станал причина за завеждане на делото.

 

Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане по-нисък размер възнаграждение на адвокат. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил договорно възнаграждение за адвокат в размер на 300,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не може да определи по-малко адвокатско възнаграждение от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, т.е. присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията посочени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В процесния случай договореното възнаграждение за адвокатска защита , съгласно договор за правна защита и съдействие №022001 е в посочения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Закона за адвокатурата размер. Съдът обаче счита, че исканите в представения списък на разноските от ищеца : удостоверение от КАТ/ по Тарифа №4 за таксите, събирани от системата на МВР по ЗДТ, внесена сума по ЗЧСИ не следва да бъдат възлагани на ответника, тъй като същите не попадат в разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 374 лева представляващи, направени по делото разноски .

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от ППК „Крепост” – с.Ракитница, община Стара Загора, ЕИК:*********, представлявано от Председателя на Управителния съвет Г.Х.Гпротив П.М.С., в качеството му на ЕТ „Нора – П.С.”, ЕИК:*********, село Калояновец, община Стара Загора, улица Ясен №13 искове за заплащане на сумата от 546,00 лева наемна цена за месец септември 2008 г. и за месеците януари 2009 г., февруари 2009 г.  март 2009 г., април 2009 г. , май 2009 г. и юни 2009 г., сумата от 164,06 лева цена на консумираната ел. енергия за месеците: юни, юли, август и септември 2008 г. и 54,60 лева неустойка за забава за заплащане на договорената наемна цена за месец септември 2008 г. и за месеците януари 2009 г., февруари 2009 г.  март 2009 г., април 2009 г. , май 2009 г. и юни 2009 г., като неоснователни и недоказани.

 

ОСЪЖДА  П.М.С., в качеството му на ЕТ „Нора – П.С.”, ЕИК:*********, село Калояновец, община Стара Загора, улица Ясен №13 да заплати на ППК „Крепост” – с.Ракитница, община Стара Загора, ЕИК:*********, представлявано от Председателя на Управителния съвет Г.Х.Г. сумата 374 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                            

 

 

 

                                                    Районен съдия :