Определение по дело №223/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1983
Дата: 23 май 2013 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20131200600223
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 20

Номер

20

Година

14.2.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.24

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20124100501519

по описа за

2012

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 411 от 03.08.2012г. по гр.д.№ 2555/2011г. по описа на Районен съд Г.О. ,Т. И. Т. от гр.С. е осъден да заплати на Ц. Т. Ц. от с.П. сума в размер на 3006.70лв., ,представляваща обезщетение по чл.45,ал.1 ЗЗД за претърпени имуществени вреди-тотална щета по лекия му автомобил "Ф. " с рег.№ ВТ ..... в резултат на жп произшествие -ПТП, реализирано на 14.12.2010г. ,изразено в удар с дизелов локомотив № 55116,собственост на Локомотивно депо Г.О. и управляван от лок.машинист Т. Т., настъпило на неохраняем и несигнализиран жп прелез,намиращ се в маневрен район "юг" при км.01+160 в кв.К. на жп гара Г.О., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както да му заплати и сумата от 750лв. за причинените му неимуществени вреди изразени в силна уплаха и стрес, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като е отхвърлил иска за неимуществените вреди до претендирания размер от 3000лв., осъден е за направени от Ц. Ц. разноски по делото от 1129.05лв., отхвърлени са и предявените от Ц. Ц. искове против М.П. В., А. С. П. ,А. Я. А. искове по чл.45 ал.1 ЗЗД за претърпени имуществени вреди от 3006.70лв. и неимуществени вреди от 3000лв. в резултат на същото произшествие, като неоснователни и недоказани.Отхвърлен е и предявения от Ц. Ц. против Б. П. Е. С.-поделение товарни П. Г.О. иск с правно основание в чл.49 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната му отговорност като възложител на работата на Т. И. Т., М. П. В., А. С. П. и А. Я. А. като неоснователен и недоказан, осъден е Ц. Ц. да заплати на Т. Т. разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 74.92лв.

Делото е образувано пред въззивната инстанция по подадените две въззивни жалби от страните.Първата от тях е подадена от Ц. Т. Ц. ,чрез пълномощника му адв.Е. Д. -ВТАК, против решението в частта му, с която е отхвърлен частично предявеният иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 2250лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволеното увреждане и в частта,с която са отхвърлени предявените искове по чл.45 ЗЗД срещу другите ответници и по чл.49 ЗЗД срещу Б. П. Е.,поделение Товарни П. Г.О. за солидарното им осъждане наред с първия ответник.В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в тези му части.Въззивният жалбоподател счита, че неправилно е прехвърлена отговорността на произшествието само върху локомотивния машинист,който е в трудовоправни отношения с друго дружество и при неизяснена отговорност на същите. Жалбоподателят иска отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск за неимуществени вреди и срещу посочените от него ответници .Претендира разноски.

Вторият жалбоподател Т. И. Т. , с жалбата си до съда оспорва решението в частта му, с което е осъден да заплати на ищеца обезщетенията от 3006.70лв. за имуществени вреди и за 750лв. неимуществени вреди, както и за разноските.Твърди в противоречие със събраните по делото писмени доказателства съдът да е направил извод за наличие на виновно поведение единствено у него, независимо от заключението на СТЕ и вменените задължения на целия маневрен екип в Инструкция №21 за извършване на маневрена работа. Твърди,че ответникът "БДЖ Т. П." Е. Г.О. да е работодател и на четиримата от бригадата, поради което и е налице гаранционно обезпечителната отговорност на предприятието в качеството му на възложител на работата по чл.49 ЗЗД.Моли за отмяна на решението и постановяване на ново,с което всички ответници се осъдят солидарно да заплатят на ищеца имуществените и неимуществените вреди.

В законоустановения срок са постъпили отговори на двете въззивни жалби само от "Б. П."Е. С. със заето становище по неоснователността и недоказаността на жалбите и съотв.на исковете с твърдение за липсата на задължения за маневрената бригадата и наличие на задължения само на машиниста ,който следва да спазва знаците по трасето-напр.за ограничение на скоростта в определени участъци или на сигналите за контактната мрежа, както и на всички останали,раположени по него и описани в Наредба № 58.Във второто становище по жалбата на Т. Т. се навежда същия довод за отговорност единствено на машиниста .

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Производството е образувано по предявен от Ц. Т. Ц. против Т. И. Т., М. П. В.,А. С. П. ,А. Я. А. и БДЖ "Товарни П. "Е. С. иск с правно основание в чл.45 вр.чл.49 ЗЗД с искане за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят причинените му имуществени и неимуществени вреди от извършен деликт на 14.12.2010г. -около 8.30ч. на неохраняем и несигнализиран жп прелез,намиращ се в маневрен район"юг" при км.01+160 в кв.К.. с дизелов локомотив № 55-116,управляван от първия ответник и лек автомобил Форд фиеста с рег. № ВТ 2512 ВВ,управлян от ищеца.

Ответниците по делото са оспорили исковете , като ответникът БДЖ Т.. П. Е. С. с твърдение,че не е налице основание за отговорност по чл.45 ЗЗД по отношение на маневрените стрелочници и н-к влака В., а единствено виновен е локомотивния машинист и първи ответник.

За да стигне до извода,че само локомотивния машинист е виновен за настъпилото ПТП , ГОРС е приел,че същият като не е изпълнил задължението си да спре при преминаването на жп прелеза, това довело до обективна невъзможност маневрената бригада да изпълни нормативно установените си задължения , поради което е уважил иска само спрямо локомотивния машинист.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства ,изслушано е заключение на САвТЕ, приобщени са материалите по ДП № 126/2011г. по описа на РУП Г.О.. Въз основа на представените писмени доказателства съдът приема, че са бÕзспорни както датата на жп произшествието, така и ,че същото е реализирано в маневрен район"юг" при кв.01+160 в кв.Калтинец,на жп гара Г.О. и на неохраняем/без бариери/ и несигнализиран жп прелез.Безспорно е,че е извършвана маневра на процесната дата, същата е назначена редовно по график и работи по сменен план за деня. Безспорно е,че извършването на маневрата става от маневрен състав, състоящ се от маневрена бригада и локомотивна бригада.Маневрената бригада се състои от н-к влак М. В. и от двама маневрени стрелочници- А. П. и А. А., които към датата на ПТП са били в трудовоправни отношения с петия ответник по делото- БДЖ Т. П. Е. С.,поделение"Товарни П." Г.О. -възложител на работата. При извършване на маневрата локомотива се управлява от локомотивна бригада- в случая само от локомотивния машинист,тъй като на процесната дата не е имало пом.машинист. Безспорно е и се установява от заключението на СТЕ по приложеното ДП № 126/2011г. ,че причина за реализирането на ПТП е в неизпълнение на нормативни изисквания от страна на маневрената бригада и локомотивния машинист относно задължителното спиране на маневрата пред процесния неохраняем прелез и преминаването му след извършване на охрана от маневрена бригада, визирани в чл.481 ал.4 от наредба № 58/2006г., част ІІ,Правила за движението на влаковете и маневрената дейност в ЖП транспорта, и в чл.42 от Наредба № 4/1997г. и в Инструкция № 21 за извършване на маневрената дейност в маневрен район "юг" на жп гара Г.О., с които нормативни правила локомотивния машинист и двамата маневрени стрелочници и н-к влак са запознати и което обстоятелство са заявили по реда на чл.176 ГПК.Освен това в трудовите досиета на същите фигурират длъжностни характеристики,подписани от тях, в които категорично е записано изискването съответния служител да познава всички основни нормативни документи,разработени методики,наредби,правилници,инструкции,правила и норми, регламентиращи превозната дейност.В тези документи категорично е налице изискването на маневрения състав да извършва задължителните действия при преминаване прз жп прелез.Така съгл. Инструкция 21 " при преминаване през прелезите на територията на маневрен район "юг" на жп гара Г.О., маневрения състав задължително спира пред прелеза.Той преминава през прелеза след охраняването му от маневрената бригада /придружителят/ с ръчни сигнали. Въззивният съд намира,че в тази връзка неоснователни са доводите на възложителя на работата -пети ответник по делото ,относно доказателствената стойност на заключението на СТЕ по ДП. За събиране на доказателства по образувано такова са ползвани правилата на НПК, но събраните в това производство доказателства няма процесуална пречка да се ценят и като такива наред с останалите ,събрани по реда на ГПК.Освен това производството по това ДП е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство водено срещу виновно лице ,но поради причина,че деянието не осъществява състав на престъпление по чл.343 ал.1 б.А НК с оглед ниския размер на причинените имуществени вреди.След като по делото е установено,че такова спиране и охраняване на прелеза не е осъществено ,вина за това има целия маневрен състав, а не само локомотивния машинист, както неправилно е приел първоинстанционният съд.Следователно обстоятелството,че тези действия не са извършени, което е довело и до ПТП, имат всички четирима ответници, чието бездействие- неизпълнение на визираните им задължения, е станало причина за реализиране на удара между лекия автомобил и локомотива.Съдът намира,че в тази връзка не следва да се кредитират показанията на М. В. ,дадени в ДП, тъй като с тях същия цели да отхвърли отговорността си за произшествието при положение, че съгласно посочената по-горе Наредба 58/2006г.-чл.419/3/ маневрата се ръководи само от едно лице- в случая н-к влака, който е отговорен за правилното й извършване, при което и съгл.чл.422 ръководителят на маневрата е длъжен да познава плана и начина на извършването й и да осигурява правилно разпределение и съгласуваност в дейността на всички участващи в маневрата или същият следва да участва активно и да отговаря за неизвършването на задължителните действия от маневрения състав при преминаване през жп прелеза. В този смисъл и твърдението на н-к влака ,че е подал сигнал на машиниста да спре,но същият отказал да изпълни указанието, не се подкрепят от останалите събрани доказателства,в т.ч. и показанията на маневрените стрелочници. Но дори и да се приеме,че н-к влака е е подал сигнал за спиране,а машинистът е отказал да спре, няма данни за поведението на маневрените стрелочници, които също могат да подадат такъв сигнал- в т.ч. ръчни сигнали, а е безспорно,че такива не са подадени и охраняването на прелеза не е осъществено по вина на целия маневрен състав. При така изложената фактическа обстановка съдът приема ,че предявения иск от увреденото от ПТП лице-ищеца по делото Ц. Ц. против всички участници в маневрата на 14.12.22010г. е доказан по основание. Налице за ангажиране отговорността на същите по реда на чл.45 ЗЗД за деликтната отговорност са изискуемите предпоставки - деяние/действие или бездействие/ , противоправност ,вина на деликвентите и настъпила вреда в пряка причинно-следствена връзка с деянието. Същите наред с работодателя на ответниците М. В., А. П. и А. А. като участници в маневрения състав и БДЖ "Товарни П." Е. С. отговорен по см.на чл.49 ЗЗД, следва да отговарят солидарно за причинените на Ц. Ц. вреди-неимуществени и имуществени. Пред въззивната инстанция нови доказателства ,които да променят фактическата и правна обстановка по делото не са събрани. Що се касае до размера на претърпените вреди,съдът намира,че същите правилно са определени от първоинстанционният съд със събраните доказателства, като мотивите в тази връзка и с липсата на съпричиняване и оглед нормата на чл.52 ЗЗД за неимуществените вреди, се споделят от въззивната инстанция.При така направените правни изводи исковата претенция на Ц. Ц. следва да се уважи срещу всички ответници със солидарното им осъждане за имуществени вреди в размер на 3006.70лв. и за неимуществени вреди в размер на 750лв.

По жалбата на Ц. Т. Ц.- Основателни и доказани са изложените доводи за наличие на необоснованост на решението в отхвърлителната му част, с която исковете против н-к влака и двамата маневрени стрелочници за отговорност по чл.45 ЗЗД и техния работодател с гаранционно-обезпечителната отговорност по реда на чл.49 ЗЗД са отхвърлени изцяло. С оглед изложените по-горе мотиви , решението в тази обжалвана част следва да се отмени,вместо което да се постанови друго,с което ответниците М. П. В., съотв. неговите наследници,конституирани във въззиното производство-Г. Г. В. и П. М. В., А. С. П., А. Я. А. и БДЖ "Т. П." Е. С. следва да се осъдят солидарно с осъдения Т. И. Т. ,да заплатят на Ц. Т. Ц. причинените му имуществени вреди от 3006.70лв. и неимуществени вреди от 750лв.

Съдът намира,че жалбата в отхвърлителната част за разликата над присъдените 750лв. до претендираните 3000лв. за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в психическа травма -силна уплаха и стрес от преживяното ПТП с локомотива, е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение, а решението в тази част- се потвърди.

По жалбата на Т. И. Т.- с оглед изложените по-горе съображения по правилността на решението в същата част, в която съдът е приел,че наред с него отговорността на останалите ответници е доказана, следва да се уважи.

При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.1 ГПК на жалбоподателят Ц. Ц. следва да се присъдят направените от него разноски в производството в общ размер на 1620лв. в т.ч. 120 лв. ДТ и 1500лв. адвокатско възнаграждение ,солидарно дължими от ответниците по жалба.

Водим от изложеното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 411 от 03.08.2012г. по гр.д.№ 2555/2011г. на Районен съд Г.О. в частта, с която е отхвърлен предявените от Ц. Т. Ц. от с.П., ЕГН * против М. П. В. от гр.Л., ул."Хр.Б." .. с ЕГН..., А. С. П. от с.К. Б.,ул."Хр.Б." ... с ЕГН * ,А. Я. А. от с.В. ,ул."Т." ..,общ.П.,с ЕГН *, искове по чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3006.70лв. и искове по чл.45,ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000лв. в резултат на жп произшествие- ПТП ,реализирано на дата 14.12.2010г. ,настъпило на неохраняем и несигнализиран жп прелез, намиращ се в маневрен район "юг" ,при км.01+160 в кв.К..., на жп гара Г.О. ,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането 14.12.2-10г. до окончателното изплащане и в частта , с която е отхвърлен предявения от Ц. Т. Ц. против "Б. П." Е. със седалище и адрес на управление С. 1080, район С., ул."И.В." .. с ЕИК .. - Поделение Товарни П. Г. О., иск с правно основание чл.49 ЗЗД за анÒажиране гаранционно -обезпечителната му отговорност като възложител на работа на Т. И. Т., М. П. В., А. С. П. и А. Я. А., вместо което постановява:

ОСЪЖДА М. П. В. от гр.Л., ул."Хр.Б.". с ЕГН *, А. С. П. от с.К. Б.,ул."Хр.Б." .. с ЕГН * ,А. Я. А. от с.В. ,ул."Т." ..,общ.П.,с ЕГН * и "Б. П." Е. със седалище и адрес на управление С. .., район С., ул."И.В." .. с ЕИК .. - Поделение Товарни П. Г. О., да заплатят солидарно с осъдения по решението Т. И. Т. от гр.С.,ул."П." .. с ЕГН * на Ц. Т. Ц. от с.П., ул."Т." 4, ЕГН * , обезщетение по чл.45,ал.1 ЗЗД вр.чл.49 ЗЗД за претърпени имуществени вреди в размер на 3006.70лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 750лв. в резултат на жп произшествие- ПТП ,реализирано на дата 14.12.2010г. ,настъпило на неохраняем и несигнализиран жп прелез, намиращ се в маневрен район "юг" ,при км.01+160 в кв.Калтинец, на жп гара Г.О. ,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането 14.12.2010г. до окончателното изплащане , както да му заплатят солидарно и сумата от 1620лв. направени за въззивното производство разноски.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част с която е отхвърлен предявения от Ц. Ц. иск с правно осн.чл.45 ал.1 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 2250лв.-разликата между присъденото обезщетение и претендираното такова.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

AE38BCC5D97F0A87C2257B09004637F4