Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 14885/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К.П.
срещу З. “Б.И.” АД, *** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 405, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 486, 40 лв.,
претендирано като неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Автокаско”, обективиран в застрахователна полица № Е17990017433,
със срок на действие от 21.12.2017г. до 20.12.2018г., в резултат на реализирано
на 07.08.2018г. в гр. Варна, ***застрахователно
събитие, при което водачът на лек автомобил марка “Ауди А 4”, *****, излизайки
от паркинг е ударил МПС в бетонен стълб, при което са причинени щети по предна
броня и преден ляв калник, ведно със законната лихва от 20.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед без
номер от 26.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 73538/2018г. по описа на Районен съд – София.
Претендират се и
направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът К.П. твърди, че на 07.08.2018г. в срока на действие на договор за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица
№ Е17990017433, е настъпило пътно – транспортно произшествие в гр. Варна, ***,
при което при управление на лек автомобил марка “Ауди А 4”, излизайки от
паркинг е ударил застрахованото МПС, в резултат на което били увредени
облицовка предна броня и преден ляв калник.
След настъпване
на събитието застрахованият уведомил застрахователя, чиито служители образували
преписка по щета № ********** и извършили опис на увредените детайли след оглед
на застрахованата вещ.
Твърди се, че
без основание застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, позовавайки се на Раздел VI, т. 2.15, която
задължава новият собственик на МПС да уведоми застрахователната компания за
прехвърляне на собствеността върху застрахованата вещ, което ищецът твърди, че
е сторил, факт, удостоверен с нарочно издаден добавък
към застрахователния договор.
Въз основа на
изложеното, се настоява за уважаване на претенцията в претендирания размер,
която би позволила на застрахования да възстанови вещта в същото състояние и в
същот окачество, като преди настъпване на застрахователното събитие.
В срока за
отговор, ответникът “Б.И.” АД, признава валидното сключване на договор за
застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № Е17990017433
между застрахователя и В.Я., както и че в срока на неговото действие, ищецът е
уведомил същия, че при настъпило прозишествие, са увредени детайли по
застрахованата вещ.
Предявеният иск
се оспорва по основание и размер с твърдения се, че е налице основание
застрахователно обезщетение да не бъде изплатено, поради нарушение на т.2.15 от
ОУ, предвиждаща, че при промяна в собствеността на ППС правата по
застрахователната полица се прехвърлят само след писмено изрично съгласие на
застрахователя в седемдневен срок от придобиване на собствеността и след
изършване на оглед.
В случая тези
изисквания на ОУ не са изпълнени от страна на новия собственик, което е дало
основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
В условие на
евентуалност, при доказване на основанието на иска се поддържа, че търсената
сума надвишава стойността, която е необходима за отстраняване на щетите.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът по реда на чл. 422 ГПК е процесуално допустим,
предявен в преклузивния срок след издаване на заповед
без номер от 26.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 73538/2018г. на Районен съд – София и постъпило
възражение в хипотезата на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са спорни между страните следните релевантни за
делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
1./ На 13.12.2017г. между В.Я. и “Б.И.” АД, е сключен
договор за застраховка „Автокаско”, обективиран в застрахователна полица № Е17990017433 относно лек автомобил марка “Ауди А 4”, ***** /л. 19/, със срок на действие от
00:00 ч. на 21.12.2017г. до 24:00 ч. на 20.12.2018г.
при определена застрахователна сума в размер на 15 000 лв. и уговорена премия
от 760, 80 лв., за която няма спор, че е заплатена;
2./ Безспорно е, че в срока на действие на
застрахователния договор К.П. е придобил правото на собственост върху застраховата вещ, с оглед данните в Свидетелство за
регистрация, Част II /л. 23, 24/.;
3./
На 08.08.2018г. К.П. е уведомил застрахователя, че „при
извършване на маневра излизане от паркирано състояние одрал предната предна
броня и преден ляв калник в близкия бетонен стълб“ на управлявания от него лек автомобил марка “Ауди А 4” в гр. Варна, ***, застрахован при ответното
дружество /л. 22/;
4./
Представител на застрахователя е извършил оглед на същата дата, за който е
съставен опис на щета № 2 /л. 27/, в който са удостоверени следните щети по
автомобила, както следва: 1./ облицовка предна броня с отвори за фарове за
мъгла; 2./ ляв преден калник;
С
писмо изх. № 27.08.2018г. застрахователят е уведомил застрахования, че не му
дължи застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на задължение по Раздел VI, точка 2.15, според което при промяна в собствеността на
ППС правата по застрахователната полица се прехвърлят на новия собственик само
след писмено изрично съгласие на застрахователя в седемдневен срок от
придобиване на собствеността и след извършване на оглед на ППС.
За
доказване механизма и размера на обезщетението е изслушано заключение по
допусната СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и се кредитира в
цялост.
Според
експерта, описаните от застрахователя щети: 1./ облицовка предна броня с отвори
за фарове за мъгла; 2./ ляв преден калник, могат да настъпят при извършената от
водача маневра.
Сумата,
необходима за възстановяване на автомобила към деня на произшествието възлиза
на 486, 40 лв.
Между
страните не е спорно, че в ОУ на застрахователя е предвидено в Раздел VI, точка 2.15, че при промяна в собствеността на ППС правата
по застрахователната полица се прехвърлят на новия собственик само след писмено
изрично съгласие на застрахователя в седемдневен срок от придобиване на
собствеността и след извършване на оглед на ППС.
Ищецът
поддържа, че застрахователят е уведомен за прехвърлянето на собствеността върху
застрахованата вещ, представяйки добавък към
застраховката /л. 55/, идентичен по съдържание, като този, находящ се в
преписката по образуваната при застрахователя щета /л. 20/.
Доколкото
документът носи подпис на страните по застрахователното правоотношение и е
попълнен по образец, издаден именно от “Б.И.” АД,
следва да се приеме, че дружеството е уведомено, че новият собственик на лек
автомобил марка “Ауди А 4”, *****, застрахован по договор за застраховка
“Автокаско”, обективиран в застрахователна полица № Е17990017433, е К.П., с
което съдът приема, че същият е дал съгласие, а предвиденото в общите условия,
е изпълнено. Обстоятелството дали застрахователят е упражнил правото си да
извърши оглед, е ирелевантно, защото същият не твърди, че собственикът е поканен,
но е отказал да сътрудничи на “Б.И.” АД за извършването на оглед.
За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че дори и да се приеме, че застрахователят не е
уведомен за прехвърлянето, какъвто безспорно не е настоящият случай, то
неуведомяването не предпоставя автоматично изгубване на правото на
застрахователно обезщетение за приобретателя, тъй като същият встъпва в правата
по застрахователния договор и неуведомяването не е предвидено от закона като
условие за встъпването или за отпадане на настъпилите по силата на закона
правни последици, както и няма законово предвидено основание за отказ / Така в
решение № 168/11.05.2016г. по т.д. № 2284/2014г. на ВКС, II т.о./.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от
застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката на застрахователя, която не
намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, по който въпрос е
постановена и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК
/ напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за застраховане, в сила от
01.01.2016г.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е
установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по иска по реда
на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 405, ал. 1 КЗ, като
предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания размер от 486, 40 лв.,
ведно със законната лихва от 20.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца К.П. следва
да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, от които 375
лв. в производството по ч.гр.д. 73538/2018г. на Районен съд – София и 375 лв. в
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. “Б.И.” АД, *** ДЪЛЖИ на К.Г.П.,
ЕГН **********,*** сумата от 486, 40 лв.
/четиристотин осемдесет и шест лева и четиридесет ст./, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Автокаско”,
обективиран в застрахователна полица № Е17990017433, със срок на действие от
21.12.2017г. до 20.12.2018г., в резултат на реализирано на 07.08.2018г. в гр.
Варна, ***застрахователно събитие, при
което водачът на лек автомобил марка “Ауди А 4”, *****, излизайки от паркинг е
ударил МПС в бетонен стълб, при което са причинени щети по предна броня и
преден ляв калник, ведно със законната лихва от 20.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед без номер от
26.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 73538/2018г. по описа на Районен съд – София по
предявения от К.Г.П., ЕГН **********,*** срещу З. “Б.И.” АД, *** иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.П., ЕГН **********,*** сумата от 750 лв. /седемстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 375 лв. в производството по ч.гр.д. 73538/2018г. на Районен
съд – София и 375 лв. в настоящото производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: