Р Е
Ш Е Н И Е
№516
гр. Перник, 08.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, 6- ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на 08 05 2018 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Д МАТЕЕВА
при секретаря В Вескова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 40 по описа за 2018 год.
на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по постъпила искова от
„Мобилтел“ ЕАД ЕИК ********* седалище и адрес
на управление гр.София ПК 1309 район Илинден ул.Кукуш № 1
И чрез адв.В.Г. САК
Съд.адрес ***
Срещу
К.К.З. ЕГН **********
***
с която са предявени иск по чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6708 /2017г.
на РС-Перник,
и
осъдителен диспозитив
за разноските
за следните суми /
след изменение на петитума на ИМ /
сумата 153.90лв. главница за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги М 4243340 от 30.09.2014г., от която сума :
сумата 91.80лв. незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор М 4243340 от 30.09.2014г.
сумата 62.10
неустойка за предсрочно прекратяване на договора
Ищецът твърди, че
като мобилен оператор се намирал в облигационно правоотношение с ответника като клиент, възникнало от посочения договор, което не
се оспорва от ответника
Твърди, че след предсрочното прекратяване на договорите за предоставяне на
мобилни услуги между същите по вина на потребителя поради изпадането му в
забава по отношение на дължимите парични задължения, на последния е издадена фактура, която включва задължение за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
далекосъобщителни услуги в претендирания размер
В срочно депозиран
писмен отговор ответникът оспорва иска с конкретни съображения, че не дължи
претендираната неустойка, тъй като ищцовата страна е имала право и е можела да
прекрати предсрочно едностранно договора, което не е направено
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от правна
и фактическа страна:
Предявеният установителен иск
има
за предмет установяване дължимостта на сума на основания, които не се различават от посоченото в издадената заповед
за изпълнение, поради което е процесуално допустим.
В исковата молба, по която е
образувано делото, ищецът твърди, че вземането е на същата стойност, както в
предходното запов.производство по чл.410 ГПК, но прави частичен отказ от
иска, което е допустимо / не е увеличение на иска /
Правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува
при наличието освен на общите, но и на специалните процесуални предпоставки за
надлежното му упражняване.
Производството по
установителния иск по чл.415 ГПК е за
установяване само и единствено на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, поради което и в това производство не намират приложение правилата
за изменение на иска с замяна на основанието или промяна в размера на иска. Тук
не намират приложения правилата на чл.214 ГПК при увеличение на иска или
изменение на основанията.
В случая се прави частичен
отказ / в частта за изтекла лихва /
С доклада е отделено като безспорно и от представените
по делото писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в
облигационно правоотношение със съдържание доставката на мобилни услуги.
При събраните доказателства съдът счита, че
предявеният установителен иск за сумите по петитума , е основателен и следва да
се уважи.
По иска за претендирана от ищеца като неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги, поради неизпълнение от страна на
потребителя в размер на всички абонатни вноски до края на договора,
съдът намира следното:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена
от тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/
15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава
принципа за справедливост.
Предвид изложеното съдът приема, че уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В този смисъл константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Поради това и предявеният иск за изплащане на претендирана
като неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед крайния изход на делото и съгласно
представеният списък по чл. 80 ГПК от двете страни, съдът изчислява дължимите
разноски спрямо уважената / отхв. част от исковете, както по УИ така и по
приложеното запов.производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск по чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК
от „Мобилтел“ ЕАД
ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София ПК 1309 район Илинден
ул.Кукуш № 1
И чрез адв.В.ГероГ.ва
САК
Съд.адрес ***
Срещу
К.К.З. ЕГН **********
***
За установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6708 /2017г.
на РС-Перник,
ЧЕ
К.К.З. дължи следните
суми :
сумата 91.80лв.
главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги М 4243340 от
30.09.2014г.,
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение на парично задължение № 5570 от 10.10.2017г. , издадена
по ч.гр.д. № 06708/2017г. на РС-Перник – в останалата част
При
уважен частичен отказ от иска за сумата 25.89лв. изтекла лихва ,
KATO ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги – за сумата
62.10 неустойка за предсрочно прекратяване на договора - като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА К.К.З. ЕГН ********** ***
ДА
ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА
„Мобилтел“ ЕАД ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София ПК 1309 район Илинден ул.Кукуш № 1
И чрез адв.В.Герова САК
Съд.адрес ***
В РАЗМЕР НА
25лв.д.такса по УИ и
150лв. адв.разноски – спрямо изхода на делото
25лв. д.такса по
запов.производство и 150лв. адв.разноски по запв.производство – спрямо изхода
на делото
ОСЪЖДА „Мобилтел“
ЕАД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София ПК 1309 район Илинден
ул.Кукуш № 1
И чрез адв.В.Герова
САК
Съд.адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ
НА
К.К.З. ЕГН **********
***
В размер на 100лв. по запов.производство и 150лв. по
УИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по частното гражданско дело , което да се
върне на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.