№ 4024
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110201794 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.
А. Л. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 8514426, на СДВР, с който на
жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
От страна на жалбоподателката се прави искане за отмяна на фиша и за присъждане на
разноски, като се излагат конкретни доводи за липса на материалноправно основание за
ангажиране на отговорността й, както и за нарушаване на процесуалните правила.
Възиваемата страна излага конкретна аргументация за процесуална и материална
законосъобразност на фиша, без обаче да вземе каквото и да било отношение към
конкретните оплаквания по жалбата (виж и по-долу в тази връзка!), като претендира
потвърждаване на ЕФ, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение (правейки
и възражение за прекомерност на претендиран от насрещната страна като разноски
адвокатски хонорар).
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност
с определения с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа и приобщените
към същата съвкупност като доказателства с нарочно определение книжа), от предявените в
съдебно заседание по реда на чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН материали и от
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел еднозначно (безпротиворечиво) и
напълно логически обосновано - освен датата на изготвяне на ЕФ (05.01.2024 г.) - се
установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към
която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за
1
излагане /именно за излагане/ на установената от съда фактическа обстановка /при която
техника просто не се извършва повтаряне на дадено текстово съдържание/ не се открива
никъде в релевантната нормативна уредба и неслучайно в полза на застъпваното тук
становище за допустимост на така използваната техника е и /еднозначно/ практиката на
ВКС), с изричното уточнение, че процесният автомобил е бил придобит от
жалбоподателката като вписано (в договора) придобиващо собствеността лице посредством
съответния писмен (с нотариална заверка на подписите – конкретно това следва еднозначно
от служебното уведомяване на органите на МВР за сключването) договор по време на брака
между същата жалбоподателка и лицето С.П.Н., вписано в съответното СРМПС като
ползвател, без извършване на последваща (след сключване на договора) пререгистрация от
страна на нов собственик, като след това бракът, за който стана дума, бил прекратен с
необжалваемо съдебно решение без произнасяне в него касателно автомобила и без да е
налице в отношенията между съпрузите режим, изключващ съпружеската имуществена
общност по отношение на процесното превозно средство (това конкретно следва от
съдържанието на съдебното решение по развода), което е било предоставено още по време
на брака на С. Н., респективно без да е налице друго основание, изключващо
съсобствеността (конкретно това следва косвено, но еднозначно, от цялата релевантна за
въпроса доказателствена съвкупност, в това число от показанията на разпитания свидетел),
като се установява още съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на
министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на
процесното техническо средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и
успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок
на валидност към датата на установяване на нарушението (имайки предвид и съответната
обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на
ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), успешното преминаване към датата на
процесното заснемане от страна на съставилия протокола за осъществената контролна
дейност (респективно осъществилия тази дейност) служител през обучение за боравене със
съответната ползвана техника за контрол, както и това, че срещу родената през 1972 г.
жалбоподателка към процесната дата 23.12.2023 г. нямало издадени и влезли в сила НП за
нарушаване на правилата за движението по пътищата, респективно в крайна сметка
правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), като при цялостната и служебна
проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било
основания за изменение или за отмяна на ЕФ (включително като липсват нарушения на
процесуалните правила, които да се явяват съществени по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден, при който
изход на делото законово основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката
изначално липсва. На съда служебно е известно, че приложеното писмено становище
(писмено възражение срещу жалбата по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), с
което се изчерпва участието на процесуалния представител на СДВР, явяващ се
упълномощен юрисконсулт, е бланково (по бланка, в която обичайно се правят леки
2
изменения по отделните дела /както и по настоящото дело/, съобразени с конкретния
обжалван ЕФ, като например относно дата и място на извършване на нарушението, номер на
фиша, конкретна стойност на превишението на разрешената максимална скорост, конкретна
нарушена разпоредба и други подобни, но практически с излагане на едни и същи доводи по
същество), като в същото не се взема каквото и да било отношение към конкретните
поставящи много сериозен въпрос в практиката доводи, релевирани с жалбата (а се
обсъждат единствено въпроси, които въобще не са спорни по делото), поради което
присъждането на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в полза на СДВР в
действителност би противоречало на принципа на добросъвестността по чл. 3 от ГПК вр. чл.
144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, респективно не се следва такова присъждане.
Данните за дисциплината на въззивничката във връзка с пътното движение макар и отлични
не могат от правна страна да обосноват нещо различно от санкционирането й, включително
като не е налице хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН (обществената опасност
на правонарушението оправдава санкционирането му).
Напълно вярно е, че въпросът за извършени нарушения, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, с
превозно средство, което се явява съпружеска имуществена общност (виж чл. 21 и сл. от
СК!) или съсобственост (чл. 30 и сл. от ЗС!), не е изрично уреден от законодателя, в който
смисъл действащата законова уредба може да търпи критика. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП поставя като условие за собственика на превозното средство, за да се освободи от
отговорност, да предостави (наред със съответната декларация) копие на свидетелството за
управление на МПС на лицето, комуто е предоставено превозното средство. В хипотезите на
съпружеска имуществена общност, която след прекратяването на брака се е трансформирала
в обикновена съсобственост (съобрази чл. 27 и чл. 28 от СК!), липсва правно основание
единият съпруг/съсобственик да откаже предоставянето на превозното средство на другия
съпруг/съсобственик, от което логически следва и това, че не може да се очаква, че
съпругът, който се явява лице, комуто по съответния договор се прехвърля собствеността (по
време на брака), ще бъде в състояние да осигури управление на така прехвърленото нему
превозно средство на законно основание само от лице, на което може (същият вписан в
договора съпруг) да изиска СУМПС, от което да направи копие, респективно да изиска копие
на съответното СУМПС, ако бъде изявено желание от другия съпруг/съсобственик след
последвалото прекратяване на брака да ползва вещта (съобрази чл. 24 от СК и чл. 31 от ЗС!).
Чисто житейският замисъл, залегнал в разпоредбата на чл. 188, ал. 5 от ЗДвП, поначало е
свързан именно с това, че от собственика се очаква да гарантира, че той няма да предостави
превозното си средство на лице, копие от чието СУМПС да не може да предостави
впоследствие при необходимост на органите на МВР, като в противен случай ще следва да
понесе административно-наказателната отговорност за съответните нарушения, извършени
при управление на същото превозно средство. В хипотези като процесната, обаче,
приложима се явява друга житейска логика, а именно тази, че придобиването на вещното
право по силата на съответния договор, респективно възникването на съпружеска
имуществена общност, се явява доброволен акт на съпруга-страна по договора, а
доброволността в тази връзка включва и съгласие с риска от това да не може да бъде
3
предоставено копие от СУМПС на другия съпруг (респективно на другия съсобственик след
евентуално прекратяване на брака) в хипотези, визирани в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (тук се
проявява значението на доверието, което е нормално да съществува между лицата, които се
намират в доброволен съюз помежду си по смисъла на чл. 46, ал. 1 от КРБ). От друга страна
законът все пак предоставя възможност на съответния съпруг да избегне положение, при
което на практика ще трябва да отговаря все за нови и нови провинения на другия
съпруг/бившия съпруг, комуто е предоставено превозното средство, а именно съобразно чл.
27, ал. 2 и ал. 3 от СК, инициирайки делба съобразно чл. 34 от ЗС или посредством
иницииране на производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Отделно, настоящият съдебен състав
намира още, че собственическото качество на съответния бивш съпруг, дори последният да
не фигурира като собственик (или дори само като ползвател) в съответния регистрационен
документ или договор за прехвърляне, се явява напълно достатъчно основание
отговорността по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да се търси и от него на собствено
основание, което се явява мотивиращ съответното лице фактор същото да не извършва
нарушения с предоставеното му на законно основание превозно средство, разчитайки на
това, че поради липсата на възможност за предоставяне на копие от СУМПС съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП неговата отговорност никога няма да бъде ангажирана (отделен е
въпросът дали от страна на органите на МВР се правят реални постъпки за търсене на
отговорност от такива лица, като следва да бъде направено още и уточнението, че в
хипотезите по чл. 189, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП всеки един отделен собственик носи
отговорност в действителност за самостоятелно административно нарушение /макар в тесен
смисъл, в това число от гледна точка на решаването на въпроса за давността, нарушението,
за което се носи отговорност, да е извършено тогава, когато е осъществено съответното
превишаване на максималната разрешена скорост/, чийто сложен състав включва и това, че
не са предоставени изискуемите по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП материали касателно лицето,
комуто е предоставено конкретното МПС). Само за уточнение следва да се посочи, че
уредбата по чл. 187а от ЗДвП (която уредба очевидно се визира в действителност от
участвалия в открито съдебно заседание процесуален представител на въззивничката) е
специална и не може да намери приложение в разглеждания случай; регистрирането на
ползвател и то при наличие на последващ това регистриране договор за прехвърляне на
собствеността върху автомобила, за който договор органите на МВР са уведомени служебно,
очевидно няма как да е от естество да изключи търсенето на отговорност от собственика (по
силата на сключения впоследствие договор за прехвърляне) съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Така съдът стига в крайна сметка до извода, че ангажирането на отговорността в случая е
съобразено не само с буквалния, но и с действителния смисъл на закона. Законодателят
практически не би могъл да установи ред, който при съпружеска имуществена общност,
респективно бивша такава и настояща обикновена съсобственост, по отношение на
съответното МПС да може да гарантира, че съответните нарушения на правилата за
движението по пътищата няма да останат несанкционирани реално само заради
имуществената общност/съсобствеността, ако се следва логика, различна от тази,
посредством която преди малко беше обяснено защо в крайна сметка законът в случая се
4
явява спазен при издаването на обжалвания ЕФ.
Касателно твърденията, формулирани като такива за нарушаване на процесуалните правила,
следва да се посочи още (конкретно), че наличието на два (или повече) заснети автомобила
не води до каквото и да било съмнение досежно съдържанието на обвинението, а и досежно
неговата правилност, във връзка с това кое конкретно МПС се визира и за кое конкретно
МПС се отнася установената скорост, което следва еднозначно от разпоредбата на чл. 752,
ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 8514426, на СДВР.
Оставя без уважение исканията на страните за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5