Р Е Ш Е Н И Е
№
149
18.07.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
десети юли
две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 372 по описа
на съда за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.54, ал.4 и ал.6 от ЗКИР.
М.М.П.
*** обжалва заповед №18-11531/01.11.2022г. на началника на СГКК – Кюстендил.
Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Нарушението на
формата свързва с липса на мотиви относно предвижданията в КККР и в какво се
изразява несъответствието на заснетото с действителното фактическо състояние на
сградите по изменението. Нарушението на процедурата е поради неспазване на чл.60,
ал.2 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за подаване на заявлението от всички
съсобственици. Противоречието с материалния закон е поради спор за материално
право във връзка със съсобствения характер на заличената сграда, поради което е
дължим отказ на заявлението по чл.54, ал.2, изр.1 от ЗКИР. Твърди и за
неизпълнено условие по чл.62, ал.2 от Наредбата. Моли за отмяна на оспорения
акт. Претендира деловодни разноски.
В
с.з. и писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Представя списък на разноските.
В
молба вх.№421/25.01.2023г. ответният НАЧАЛНИК НА СГКК – КЮСТЕНДИЛ оспорва
жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираните
от жалбоподателя деловодни разноски.
В
с.з. заинтересованите страни Х.Г.Б. и К.Г.Т. поддържат жалбата.
Заинтересованата
страна Г.Г.П. не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
Административното
производство е образувано по заявление рег.№01-538183/15.09.2022г. от
заинтересованата Х.Г.Б. за процедирате на преписка вх.№01-508690/31.08.2022г.
Към заявлението е приложено удостоверение за приемане на проект за изменение на
КККР №25-295302/14.09.2022г. за сгради с идентификатори 68789.15.284.2 и
68789.15.284.1 по КККР на гр.Дупница. Проектът касае отстраняване на грешка в
КК за посочените сгради посредством заличаване на сграда с идентификатор
68789.15.284.1, промяна контура на сграда 68789.15.284.2 на основание чл.54 от ЗКИР и нанасяне на схема на самостоятелен обект за първи жилищен етаж в сграда
с идентификатор 68789.15.284.2 на основание чл.53а от ЗКИР. Като собственици на
имотите по изменението са посочени наследниците на Г. Т. П. на основание
нот.акт.№27/10.05.2007г., том 8, рег.№1908, дело №1568 на СВ – гр.Дупница,
които са възложители на проекта. Това са заинтересованите страни К.Г.Т., Г.Г.П.
и Х.Г.Б.. В обяснителната записка към проекта е посочено, че сграда с
идентификатор 68789.15.284.1 е неправилно отразена като самостоятелна и в
действителност представлява част от сграда с идентификатор 68789.15.284.2,
поради което тази сграда се заличава, коригира се контура на сграда с
идентификатор 68789.15.284.2 и се нанася схема на самостоятелния обект за
първия етаж от нея. Достъпът до отделните етажи в жилищната сграда се
осъществява чрез отделни входове. За определяне площта на самостоятелния обект
на възложителите е извършено геодезическо заснемане на място. С проекта се
обособява самостоятелен обект за първи жилищен етаж с идентификатор 68789.15.284.2.1
с предназначение „жилище, апартамент“ с площ 90кв.м. с прилежащи части: стая и
мазе с обща площ 33кв.м. и ½ ид.ч от общите части на сградата,
собственост на Г. Т. П. на основание посочения нотариален акт. С измерението, в
КР на недвижимите имоти сграда с идентификатор 68789.15.284.2 е записана като
жилищна сграда-многофамилна в режим на етажна собственост. Посоченият в
обяснителната записка към проекта нотариален акт обективира договор за продажба
от 10.05.2007г., съгласно който Г. Т. П. е придобил собствеността върху
½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68789.15.284 от КККР на гр.Дупница, ведно
с първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
68789.15.284.2 от 91кв.м., прилежащото мазе със съответните ид.ч. от общите
части на сградата и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 68789.15.284.1 със
застроена площ от 10кв.м. на един етаж, с предназначение: селскостопанска
сграда.
С
уведомление изх.№24-29012/30.09.2022г. на основание чл.26, ал.1 от АПК
ответният орган е уведомил жалбоподателя за образуваното административно
производство с възможност за представяне на документи и изразяване на
становище. Уведомлението е връчено на адресата на 04.10.2022г.
С
възражение рег.№02-1181/11.10.2022г. жалбоподателят твърди, че е собственик на
½ ид.ч. от дворното място на парцела, от който е образуван ПИ по КККР,
ведно с втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор
68789.15.284.2, на ½ и.ч. от мазето със съответните ид.ч. от общите
части на сградата и на ½ ид.ч. от незаконно изградената сграда с
идентификатор 68789.15.284.1. Сочи, че тази сграда не е селскостопанска,
изградена е на две нива под терасата на втория етаж, като първото ниво служи за
стълбищна площадка и вход на първия етаж на къщата, под което ниво е обособено
още едно ниво. Моли за постановяване на отказ по заявлението за изменение на
КККР. Представя Акт за узаконяване №1/10.01.2011г. на главния архитект на
община Дупница за строеж от пета категория: „Заснемане за узаконяване на тераса
на втори жилищен етаж към съществуваща масивна жилищна сграда“ по одобрен
проект №64/1963г. с площ 13 кв.м., изградена в поземления имот. Представя и
нот.акт №105, том II, дело №1457/1998г. за дарение в
негова полза на ½ ид.ч. от поземления имот и втория етаж от двуетажната
жилищна сграда в парцела, както и на ½ ид.ч. от мазето. Депозира одобрения
архитектурен проект на жилищната сграда и графичната част към акта за
узаконяване на терасата на втория етаж.
С
уведомление изх.№24-31069/19.10.2022г. органът не е уважил възражението на
жалбоподателя. Посочил е, че представените документи не са причина за
прекратяване на производството по заявлението. Уведомлението е връчено на
адресата на 21.01.2022г.
С
оспорената заповед №18-11531/01.11.2022г., на основание чл.54, ал.4 във вр. с
чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, .2 от ЗКИР органът е одобрил изменение в КККР на
гр.Дупница, съгласно скица-проект №15-1132441/30.09.2022г., състоящо се в:
отстраняване на непълнота или грешка – коригиране на сгради с идентификатори
68789.15.284.1 и 68789.15.284.2 – обединяването им в една сграда с проектен
идентификатор 68789.15.284.2, както и нанасяне на схема на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68789.15.284.2.1 с площ по документ 90кв.м.,
собственост на Г. Т. П. въз основа на нот.акт №27/2007г. В следствие на
изменението са променени границите на сграда с идентификатор 68789.15.284.2,
чиято площ е увеличена от 91кв.м. на 101кв.м. Сградата е записана като етажна
собственост на Г. Т. П. и жалбоподателя по документите за собственост, а сграда
68789.15.284.1 е заличена като самостоятелен обект на кадастъра с площ от
10кв.м. Издадена е схема-проект №15-1132452/30.09.3033г. на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68789.15.284.2.1.
Оспорената
заповед е връчена на жалбоподателя на 03.11.2022г., а жалбата по делото е
подадена чрез администрацията на органа на 08.11.2022г.
В
съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.Д.В.Х.,
а след нейното оспорване съдът е назначил и приел нова експертиза на вещо лице
инж.В.К.Ц..
Вещо
лице инж.Х. е изготвил експертизата без оглед на място, въз основа на
доказателствата по делото и снимков материал в Google Maps. Според вещото лице, разминаването между КК и
действителното състояние на място се състои в некоректното нанасяне на сграда
68789.15.284.2 като две отделни сгради. Вещото лице сочи, че в КР на
недвижимите имоти жалбоподателят е записан като собственик на ½ ид.ч. от
ПИ 68789.15.284 и на ½ ид.ч. от сгради 68789.15.284.1 и 68789.15.284.2.
Според вещото лице, с нотариалния акт жалбоподателят не се легитимира като
собственик на заличената сграда. В преписката липсва и според вещото лице не е
дължима нотариално заверена декларация за неговото изрично съгласие за
процесното изменение. Сочи, че липсва преустройство на заличената сграда,
поради което не са приложими разпоредбите на чл.62, ал.2 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г.
Заключението
на вещо лице инж.Х. съдът намира за обективно и достоверно досежно данните за записани
в КР на недвижимите имоти собственически права на жалбоподателя, досежно
застрояването в имота и за липсата на писмено съгласие за процедираното
изменение на КККР. В останалата част заключението съдържа правни изводи, поради
което съдът не го обсъжда.
Вещо
лице инж.Ц. е изготвила експертизата след оглед на място и запознаване с
доказателствата по делото. Вещото лице сочи, че по одобрения за жилищната
сграда архитектурен проект №64/1963г., жилището на първия етаж е имало
алтернативен вход от изток с еднораменно вътрешно стълбище в очертанието на
основното застрояване. От стълбищната клетка от северозапад са имали достъп и
двата етажа, като от там е бил достъпа и до сутеренния етаж, който е
съсобствен. При огледа на място вещото лице установява, че не съществува и не е
изграждано предвиденото по проекта еднораменно вътрешно стълбище в очертанията
на основното застрояване. Заличената с оспорената заповед сграда с
идентификатор 68789.15.284.1 е на две нива – сутерен и първи етаж. На ниво
сутерен едната част от пристройката има характер на предверие към две от
сутеренните помещения, като има и една изнесена остъклена част с допълнителна
ст.бетонна козирка над нея, подпряна с метални тръби и бетонни конзоли, а
другата част от пристройката е обособена като санитарен възел. От стълбищната
клетка в северозападната част на сградата няма достъп до двете сутеренни
помещения. На нивото на първия жилищен етаж едната част от пристройката с
характер на предверие към етажа е остъклена, а другата част е обзидана с тухли
итонг и е обособено самостоятелно помещение. Пристройката по източната фасада е
с три броя двуетажни ст.бетонни колони, ст.бетонов пояс и ст.бетонови плочи на
двете нива. За тази постройка липсват строителни книжа. Постройката не е
заснета в проекта за узаконяване на терасата на втория етаж. Вещото лице сочи,
че итонгът се употребява в строителството от 1994г. В с.з. вещото лице допълва,
че постройката няма стопанско предназначение. Представлява помещение за жилищни
нужди, т.к. е с обслужващи функции към първия жилищен етаж.
Заключението
на вещо лице инж.Ц. съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на
писмените доказателства по делото и не съдържа правни изводи. Страните не го
оспорват
Горната фактическа обстановка
се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка жалбата е допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от
оспорването по см. на чл.147, ал.1 от АПК. Същият е заинтересовано лице от
изменението по см. на чл.54, ал.4 от ЗКИР във вр. с легалната дефиниция на §1,
т.13 от ДР на ЗКИР, т.к. посредством годни писмени доказателства /нотариален
акт и архитектурен проект/ се легитимира като съсобственик на имотите в обхвата
на изменението на КККР. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК във
вр. с чл.54, ал.6 от ЗКИР пред компетентния административен съд.
Разгледана по същество, в рамките на
съдебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията
за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедта е издадена от компетентен
орган по място, време и степен. Съгласно чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията на
КККР при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват от началника на
СГКК. Страните не спорят относно компетентността.
По формата на акта:
При издаване на заповедта са спазени общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. Налице е наименование на акта и на органа-издател, вписани адресати,
фактически и правни основания за одобреното изменение и ясна разпоредителна
част с отразена воля на административния орган за начина на приключване на
административната преписка по заявлението. Заповедта съдържа дата на издаване и
подпис на издателя с означаване на неговата длъжност.
Неоснователно жалбоподателят твърди за
немотивираност на акта, свързана с липса на конкретни мотиви във връзка с
дефиницията за „непълноти и грешки“ по §1, т.16 от ДР на ЗКИР. Мотивите на
органа са част от разпоредителната част на заповедта. Отделно от това, мотивите
се съдържат и в обяснителната записка към проекта за изменение и неговата
графична част, които документи са част от преписката и са изготвени във връзка
с предстоящото издаване на оспорения акт.
По процедурата:
Заповедта е издадена при спазване на част от
разписаната процедура за изменение на кадастъра по чл.51, ал.6 и ал.7 и чл.54,
ал.1 от ЗКИР, подробно уредена в чл.56, ал.1 и ал.3, чл.75, ал.1, ал.2, ал.5,
ал.9, ал.10 и ал.11 и чл.70, ал.1-3 от Наредба №РД-02-02-5/2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР /обн. ДВ, бр.4/13.01.2017г.,
изм. и доп./. Заявлението, послужило за образуване на административното
производство, е придружено с приетия от СГКК проект за изменение в предвидената
законова форма. Проектът е изготвен от правоспособно лице след геодезическо
заснемане на имота и сградите в него, съдържа скица-проект за изменението и
обяснителна записка. Обхватът на проекта включва идентификаторите на обектите
на кадастъра, които се засягат от изменението и координатите на подробните
точки, които се запазват и ограничават изменението. Органът е дал възможност на
жалбоподателя за писмени възражения по проекта и е изразил становище по тези
възражения, за което е уведомил оспорващия.
При провеждане на административното
производство обаче органът е нарушил изискването на чл.51, ал.3 от ЗКИР,
конкретизирано в чл.60, ал.2 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г., при
съсобствени имоти в обхвата на изменението, заявлението да бъде подадено от
всички съсобственици или да бъде придружено от нотариално заверена декларация
за изразяване на изричното им съгласие. В случая по делото, приложените към
преписката нотариални актове от заявителката и жалбоподателя удостоверяват
съсобственически права върху сградите по изменението с идентификатори
68789.15.284.1 и 68789.15.284.2 по КККР. Правата са отразени в КР на
недвижимите имоти към кадастралната карта и органа има знание за тяхното
съществуване. Изискването в процедурата е императивно. Липсата на съгласие на
жалбоподателя за подаване на заявлението представлява самостоятелно основание
за незаконосъобразност на оспорения акт.
По материалния закон:
Заповедта е издадена и в нарушение на
материалния закон.
Посочените от органа правни основания
за изменение на КККР са по чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 от ЗКИР, а
фактическото такова касае отстраняване на грешка в КККР. Съгласно легалната
дефиниция на §1, т.16 от ДР на ЗКИР, „непълноти и грешки“ са несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия
спрямо действителното им състояние. В случая се потвърждава даденото от органа правното
и фактическо основание за изменение на КККР. С оспорената заповедта е извършено
коригиране на сгради с идентификатори 68789.15.284.1 и 68789.15.284.2 чрез
обединяването им в една сграда с проектен идентификатор 68789.15.284.2 и е нанесен
самостоятелен обект в сградата като първи етаж с проектен идентификатор
68789.15.284.2.1. Вещите лица установяват, че заличената сграда с идентификатор
68789.15.284.1 според действителното й състояние не съответства на отразяването
в КК, т.к. по начин на изграждане и предназначение сградата е масивна постройка
с обслужваща функция спрямо първия етаж на жилищната сграда. Сградата
неправилно е отразена в КК като стопанска, т.к. представлява помещение за
жилищни нужди от две части: на ниво сутерен и ниво първи етаж във вид на
предверие и санитарен възел. Обединяването на заличената сграда в границите и
очертанията на жилищната сграда по см. на §1, т.18 от ДР на ЗКИР във вр. с §1,
т.1, т.3 и т.12 от ДР на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. покрива дефиницията
за грешка по §1, т.16 от ДР на ЗКИР.
Съвкупният анализ на доказателствата
по делото обаче води до извод, че грешката е свързана със спор за материално
право, поради което органът е дължал формиране на отказ за изменение на
кадастъра по заявлението на заинтересованата Х.Г.Б., съгласно императивните правила
на чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.70, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г.
Писмените доказателства към заявлението във вид на нотариални актове за
собственост на жалбоподателя и праводателя на заявителката и записването на
собствениците в КР на недвижимите имоти към картата /вж. заключението на вещо
лице инж.Х./ безспорно легитимират жалбоподателя и праводателя на заявителката
като съсобственици на заличената сграда 68789.15.298.1 и на сграда
68789.15.284.2. С възражението от 11.10.2022г. срещу изменението в рамките на
административното производство и с подаване на жалбата пред съда жалбоподателят
е изразил несъгласие с исканото изменение. Следователно, с оспорената заповед
органът е променил обекти на съсобственост, създавайки без основание и без годни
доказателства изцяло еднолична собственост в новия самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68789.15.284.2.1. Така, обединявайки двете сгради в една и обособявайки
първи жилищен етаж като самостоятелен обект на етажна собственост със
собственик само един от двамата съсобственици на заличената сграда
68789.15.284.1, органът е игнорирал удостоверените с нотариалния акт и
отразените в КР на недвижимите имоти съсобственически права на другия
собственик без да има право на това, пререшавайки възникналия спор за
собственост между лицата. След като в КР са записани и двамата собственици на
заличения обект на кадастъра въз основа на редовни от външна страна документи и
при изразеното от жалбоподателя изрично несъгласие за процедиране на исканото
изменение, органът дължи отказ по заявлението. Нито органа в административното
производство, нито настоящия съд имат правомощия да разрешат възникналия спор
за собственост. Такова правомощие има само гражданския съд по общия исков ред.
За пълнота на мотивите, във връзка с
възражението на оспорващия по чл.62, ал.2 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г.,
съдът ще посочи, че тази норма е неотносима по казуса. Оспорената заповед касае
обединяване на самостоятелен завършен строеж с друг съществуващ строеж без преустройство
поради което не се прилага изискването на чл.176, ал.1 от ЗУТ. Законността на
строежите е без значение за производството по изменение на КККР, т.к. строежите
се отразяват в КК според фактическото им съществуване. Нанасянето на сградите в
кадастъра има констативно действие.
С
оглед на изложеното, на основание чл.172, ал.2, пр.второ от АПК съдът ще отмени
оспорената заповед.
На
основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК СГКК – Кюстендил дължи
заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 1 906.77лв.,
включващи 10лв. ДТ, 900лв. адвокатско възнаграждение, 500лв. за вещо лице инж.Х.
и 496.77лв. за вещо лице инж.Ц.. Размерът на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е под минималния по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи
на намаляване.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №18-11531/01.11.2022г.
на началника на СГКК – Кюстендил.
ОСЪЖДА СГКК - КЮСТЕНДИЛ да заплати на М.М.П. деловодни разноски в размер на 1 906.77лв. /хиляда деветстотин и
шест лева и седемдесет и седем стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване от страните с касационни жалби пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: