Р Е Ш Е Н И
Е
№ 27.08.2010г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Свиленградски районен съд гражданска колегия
на шестнадесети август две
хиляди и десета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Димитрова
секретар: Н.С.
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Димитрова гражданско дело
№90 по описа на РС-Свиленград за 2010г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от
П.В.Г.,
ЕГН:********** *** против Агенция Митници, гр.София, ул. „Георги Сава Раковски” №47, в която се твърди, че със Заповед №10238/18.12.2009г.
на Директора на Агенция „Митници", връчена му на 18.12.2009г, му било
прекратено трудовото правоотношение на
заеманата длъжност „старши митнически специалист" в Митница- Свиленград на основание чл.328 ал. 1, т.2, преди,
второ от КТ. Счита уволнението за
незаконно, тъй като заповедта не била
мотивирана. В нея не било посочено фактическото основание за
уволнението, а само правното. В нарушение на чл.328, ал.1 от КТ не му било
връчено предизвестие, нито било налице разпореждане
за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220
от КТ. Не било налице основание за уволнението по чл.328 ал.1, т.2, предл.
второ от КТ, съкращаването на щата било нереално, като липсвал надлежен акт на
оправомощения орган за съкращаване на щата. Ищецът счита, че не била спазена
процедурата по чл.130а от КТ, както и че
подборът бил извършен преди
възникване на основанието за уволнението и не отговарял на изискванията на чл.329 от КТ. Несъкратени
били негови колеги, които били с по-ниска
квалификация и с по - нискокачество на работа. Твърди още, че не му бил
връчен формуляр за оценка по т. 12.4 от процедурата и не бил запознат с
протокола на комисията за подбора. Един от
критериите за подбор бил годишната оценка за изпълнение на длъжността,
определена по Наредбата за условията и реда на атестиране на служителите в
държавната администрация, като ищецът счита, че определената му годишна оценка за изпълнение на длъжността - 4
„Изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е
подобрение", била определена в нарушение на
нормативните изисквания. Така общата
му годишна оценка 4 не била определена от съгласно съответната наредба, не била мотивирана и не почивала на
обективни факти и обстоятелства. Сочи още, че дори първоначално получил формуляр за оценка по образец с определена обща
годишна оценка на изпълнението на длъжността -3 „Изпълнението отговаря на изискванията", изготвен от оценяващия
ръководител, който подписал и в графа „коментар на оценявания" изложил
съгласието си с оценката. Впоследствие обаче на 08.12.2009г. /след крайния срок/ му бил предоставен друг формуляр в
частта за общото оценяване, в който било вписано, че му се определя обща
оценка на изпълнението на длъжността -4 „Изпълнението не отговаря напълно на
изискванията, необходимо е подобряване". Поради това счита, че след като веднаж процедурата по оценяването е била
приключена в срок, било недопустимо след това (по инициатива на
оценяващия ръководител или на друг) направеното вече крайно оценяване в
подписания формуляр да се поправя, като се занижи вече дадената оценка. Ищецът
имал завършена степен на образование- висше бакалавър, специалност „публична
администрация". Преминал бил успешно различни курсове свързани с работата
му, владеел много добре турски език, като тези
обстоятелства не били отчетени при подбора. На проведения тест през 2009г. за
определяне нивото на подготовка по митническия контрол имал оценка много
добър, което също не било взето предвид при
подбора. Трудовият му стаж в Митница-Свиленград като митнически служител бил от 1985г., като изпълнявал
стриктно задълженията си и имал разкрити
и установени множество митнически нарушения. Същевременно с това нямал наложени наказания. Всички това не било отчетено при подбора. Подборът бил опорочен и тъй като в него не билу участвали
всички митнически служители, заемащи идентични или сходни длъжности.
Поради това уволнението му било незаконно и подлежало на отмяна. Желае също възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност "старши
митнически специалист”, както и за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за времето, през
което е останал без работа, считано от 23.12.2009г, до 23.06.2010г. в размер на 4 000 лв. Моли за постановяване на решение, с което на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато
уволнението за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност
"старши митнически специалист" и на основание чл.344, ал.1, т.З
от КТ ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
за времето, през което е останал без работа, считано от 19.12.2009г. до
19.06.2010г, в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане на главницата. Претендират се и разноски.
В
съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменнение на
иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, като е намален размерът на
същия от 4000 лв. на 3654 лева, представляващи
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за срок от 6 месеца.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Агенция Митници-София, с който се моли за отхвърляне на предявените
от ищеца срещу Агенция "Митници"
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, като недоказани и неоснователни,
като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че с ПМС № 302 от 15.12.2009 г. бил приет, обнародван и
влязъл в сила нов Устройствен
правилник на Агенция "Митници". В чл. 7, ал. 1 от същия общата численост
на персонала на агенцията бил определен на 3370 щатни бройки, като по този
начин била намалена общата численост на персонала с 529 бройки спрямо
посочените в чл. 8, ал. 1 от отменения Устройствен правилник на Агенция
"Митници" 3899 щатни бройки.
Директорът на Агенция "Митници" бил утвърдил длъжностно разписание на Митница
Свиленград, в сила от 15 декември 2009
г., с което се намалявала числеността на персонала в учреждението. Към 17.11.2009 г. в длъжностното разписание на
Митница Свиленград фигурирали 90 щатни
бройки за длъжността '"старши митнически специалист", докато в длъжностното разписание на митницата от 15.12.2009
г, за същата длъжност били налични само 42 щатни бройки, т.е. съкратени
били 48 щатни бройки. Изпълнението на дейсността не било преустановено, но било
възложено на други съществуващи длъжности, т.е. функциите били запазени, но
намалени били служителоте заети с изпълнението им. Ответникът сочи, че за провеждане на справедливи процедури за преценка
на квалификацията и работата на служителите при извършване на
съкращенията със Заповед № ЗАМ-613 от 12.11.2009 г., изменена със Заповеди №
ЗАМ-615 от 17.11.2009г., 623/24.11.2009г. и 666/03.12.2009г. на директора на Агенция "Митници", била утвърдена
Процедура за съкращаване на персонала на агенцията. Директорът на Агенция "Митници" бил
изпълнил задължението си да уведоми
за предстоящите масови уволнения представителите на работниците и
служителите на агенцията, синдикалните организации и Агенцията по заетостта. Сочи, че в съответствие с т. 9
от процедурата, извършването на подбора на служителите се осъществявал на регионално и териториално ниво. На основание
чл. 329 от Кодекса на труда и в съответствие с подточка 5.4. на т. 5 и на т. 9 и сл. от Процедурата за съкращаване на
персонала на Агенция "Митници" бил извършен и подбор на служителите, които впоследствие са съкратени.
Съгласно т.9.1. и 9.2. от
Процедурата за съкращаване на персонала в Агенция "Митници",
директорите на РМД, респективно началниците на митници изготвяли проект на
заповед за започване на процедурата за
съкращаване на щата, която съответствала на т.9.2. от процедурата, като
съдържала списък на служителите, които следвало да бъдат включени в подбора и състава на комисията за извършване на
подбора. Със Заповед 635/27.11.2009 г.
директорът на Агенция „Митници",
във връзка с утвърденото от директора на Агенция „Митници" длъжностно разписание на митница Свиленград, в
сила от 17.11.2009 г., било пристъпено към утвърдената процедура за
извършване на подбор на служителите в
Митница Свиленград. В тази връзка на 01.12.2009 г. било проведено
заседание на комисията, на което бил извършен подбор по реда на чл.329 от
Кодекса на труда, за резултатите от който бил съставил Протокол № 4400-1378. В
т.1. от Протокола, въз основа на извършеното индивидуално
оценяване на всеки служител, било
извършено класиране по обща оценка на оценяваните служители, като
комисията била определила за съкращаване служители, сред които и ищеца. Не били
налице нарушения при извършването на подбора
по чл.329 от КТ, като бил спазен
редът за оценка на работата, посочен в процедурата за съкращаване. След
приключване на работата на комисията, протокол
№ 4400-1378 от 01.12.2009 г. от нейната работата бил изпратен в
Централно митническо управление с предложени служителите за съкращаване. Общата
оценка на ищеца била 72. Ответникът твърди
още, че Заповедта на директора на Агенция
"Митници", с която трудовото правоотношение на ищеца било прекратено,
съдържала правните основания за издаването й, както също и правните основания
по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, въз основа на което на ищеца се дължало
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и чл. 220 от КТ, въз основа на
което се дължало обезщетение в размер на
брутната заплата за неспазения срок на предизвестието. По тези
съображения счита, че прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца, извършено със Заповед № 10238 от 16.12.2009
г. на директора на Агенция "Митници", съответно съкращаването на щата за длъжността, било
извършено изцяло в съответствие с разпоредбите
на Кодекса на труда и с утвърдената със Заповед № ЗАМ-613 от 12.11,2009 г. на директора на Агенция
"Митници" и Процедура за съкращаване на персонала на Агенция
"Митници". Моли исковете да бъдат отхвърлени и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че
страните по делото са били обвързани по силата на трудово правоотношение, като ищецът
П.Г. е заемал длъжността „старши митнически специалист” при ответната Агенция „Митници”
– Митница Свиленград. Това се установява и от приетите като доказателства Заповед
№1674/23.08.1983г. и допълнителните
споразумения, видно от които към момента на
уволнението ищецът Г. е бил назначен на
длъжността „старши митнически специалист” в Митница Свиленград, МП „Капитан
Андреево”.
Притежава висше образование -
бакалавър, видно от диплома на ТУ-Габрово.
Участвал е и в два семинара, провеждани в
Регионален учебен център гр.Пловдив, видно от представената справка. В този
смисъл е представена и справка за участието му и в други курсове и обучения. Г.
има и завършена компютърна грамотност съгласно Удостоворение №17/2000г. на
ТЕ-Харманли.
Представени са и актове за установени от Г. митнически нарушения. Оценката
му от теста за проверка на професионалната компетентност е добър 4.50. Видно от формуляра за
оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността от за периода 01.12.2008г. – 30.11.2009г., на
ищеца е поставена оценка – 4 – „Изпълнението не отговаря напълно на
изискванияат, необходимо е подобрение”, подписан с възражение. По формулярите
за оценки на индивидуалното изпълнение за целите на ДМС на Г. са поствени оценки -3- – „изпълнението
напълно отговаря на изискванията”.
Трудовият
му договор е прекратен на основание чл.328 ал.1, т.2, предл. второ, вр. чл.335,
ал.2, т.3 от КТ, Постановление №302 на МС
от 2009г. за приемане на устройствения правилник на Агенция „Митници” и
утвърденото длъжностно разписание на Митница Свиленград от 15.12.2009г.,
поради съкращаване на щата, със Заповед № 10238/16.12.2009г.
на Директора на Агенция „Митници",
връчена на ищеца на 18.12.2009г.
Със Заповед №ЗАМ-613/12.11.2009г.
на Директора на Агенция „Митници”, изменена със Заповед №ЗАМ-615/17.11.2009г.
на Д-ра на Агенция „Митници”, е утвърдена Процедура за съкращаване на персонала
на Агенция „Митници”, изменена със Заповеди №№ЗАМ-623/24.11.2009г. и
ЗАМ-666/03.12.2009г. на Д-ра на Агенция Митници. Приета като доказателство е и
самата процедура, регламентираща реда за извършване на съкращаване на персонала
на Агенция „Митници”, подбора на служителите и т.н. В чл.10 и чл.11 от
Процедурата е посочено, че в процедурата по подбора следва да се включат всички
служители, назначени на съответната длъжност и като показатели при оценяването
да се отчитат професионалната квалификация – образование, знания, умения, образователна
степен, допълнителна квалификация, общ трудов стаж, професионален опит, ниво на
изпълнение на възложената работа, като се отчита последната годишна оценка за
изпълнение на длъжността, резултати от тестове, спазване изискванията на
Кодекса за поведение на митническия служител – дисциплинарно минало, умения за
работа в екип, награди, отличия, взаимоотношения с колеги и граждани,
обществена дейност. В Процедурата е посочено, че извършването на подбора на
служителите, подлежащи на съкращаване, следва да се осъществи на регионално и
териториално ниво с компетентност на директорите на регионалните митнически
дирекции да извършват действията свързани с подбора на служителите в РМД и с
компетентност на началниците на митниците по отношение на подбора на служителите
в териториалните митнически управления и прилежащите митнически бюра и
пунктове. В т.9.3 е посочено, че комисията по подбора се състои от седем члена,
като председател е ръководителят на митническото учреждение, а в състава на
комисията задължително следва да се включат юрисконсулт, служител от сектор
„Човешки ресурси”, представител на работниците и служителите, избран на общо
събрание, ръководител на специализираната администрация (митнически пункт,
бюро, отдел), митнически служител със стаж не по – малко от 5 години в
съответното митническо учреждение, представител на РМД, а в митническите
учреждения, в които има синдикална структура и представители на синдикалната
организация. Приложен е и документ относно тежестта на отделните показатели,
включени в критериите за оценка на служителите в процедурата по подбора, както
и относно точките за отделните показатели.
Представени са и Протокол №1/17.09.2009г.
за проведена среща със синдикалната организация, Протокол №2/26.10.2009г. за
избор на представители на работниците и служителите, видно от който за Митница
Свиленград е избран мл.митнически специалист Красимир Петров Тодоров, Протокол
№4/02.11.2009г. за консултации със
синдикалната организация по реда на чл.130а от КТ, Протокол №5/03.11.2009г., Протокол
№7/06.11.2009г. и №3/26.10.2009г. за проведената среща за консултации с
избраните представители на работниците и служителите и синдикатите.
Видно
от длъжностното разписание на Митница Свиленград, в сила от 17.11.2009г.,
щатните бройки за длъжността „старши митнически специалист” са били 90, а
съгласно новоутвърденото от
Д-ра на Агенция „Митници” длъжностно разписание на Митница Свиленград, в сила
от 15.12.2009г., щатните бройки за длъжността
„старши митнически специалист” са
42, т.е. намалени са с 48 бройки за тази длъжност.
Със
Заповед №ЗАМ-635/27.11.2009г. на Директора на Агенция „Митници” е наредено да
се пристъпи към процедура за извършване на подбор на служителите в Митница
Свиленград – за 20 бройки от длъжността „старши митнически специалист”, като е
посочено в подбора за тази длъжност да бъдат включени 88 броя старши митнически
специалисти, поименно изброени в заповедта.
За извършения подбор е
съставен Протокол за извършен подбор по реда на чл.329 от КТ
№4400-1378/01.12.2009г., в който на ищеца Г. е поставена обща крайна оценка от подбора –
57 и е сред предложените двадесет служителя за съкращаване.
В съответствие с т.12.4 от
Процедурата е съставен и формуляр за оценка на ищеца П.Г. с отразени отделни
оценки по съответните показатели. Ищецът е уведомен, че е определен за
съкращаване с писмо от 15.12.2009г., връчено му на 16.12.2009г., като му е
указано в 5-дневен срок да подаде декларация, в случай че попада под закрилата
на чл.333 от КТ. Така със Заповед № 10238/16.12.2009г. на Директора на Агенция „Митници", връчена
на ищеца Грозевна 18.12.2009г.,
последният е уволнен.
Представен по делото са и сертификати, свидетелства
и удостоверения за успешно завършени курсове при ответната агенция на С.
Христов Стефанов, Дафинка М. Карабашева, Мариана Айвазова, Славейка Господинова
Димитрова, Иван И., Янко Делянов, както и дипломи и формуляри за оценки от
подбора на участващи в подбора лица, формуляри за оценки на индивидуалното
изпълнение на длъжността. Приложени са и Заповеди за наложени дисциплинарни наказания, както следва: „забележка” на
Славейка Господинова Димитрова, същото наказание и на Георги Кирилов Малаков, Атанас
В., Иван И., Карапачов, Янко Делянов, Иван Савов, Б.Павлов, Софийка Балъкчиева,
Мариана Айвазова, „Предупреждение за уволнение” на Емилия Георгиева Грудева,
Борис Павлов, Насков Д., П. Вълков, Иван Савов, Иван Колев, Иван Карапачов, Янко
Начев и т.н. Налице е и справка за оценките на индивидуалното изпълнение по
длъжности на служителите на Митници Свиленград, както и извлечение на
резултатите от проведените тестове за професионална компетентност. Съгласно
изпратеното писмо от ОП-Хасково от 12.07.2010г. срещу Димитър Г. Стаматов не са
водени досъдебни производства в прокуратурите от Хасковски съдебен район. Срещу
Милко Д. Христов и Панчо Н. Парашев е посочено, че е водено досъдебно
производство за престъпление по чл.282, ал.1 от НК, прекратено с постановление
на ОП-Хасково, а срещу Димитър ГрозевДимитров – за престъпление по чл.325, ал.2
от НК, също прекратено.
Видно от представената трудова книжка №479,
сравнена в съдебно заседание с оригиналната такава, след прекратяване на
трудовия договор с ответната агенция, няма отбелязвания за започване на друга
работа от страна на ищеца Г..
По делото се събраха и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите С.Г.К., С.Д.К. и В.Д.В., които заявяват, че Г.
изключително добре се е справял с работата в митницата, че съвестно си е
изпълнявал задълженията и че не е имал конфликти с граждани и колеги, а
напротив добре се сработвал в екип. Свидетелите сочат още, че именно той бил
избиран за групов отговорник, независимо от това че имало и други служители на
по-високи длъжности, тъй като той се сработвал по-добре с колегите си, както и
с пътниците и познавал митническата материя отлично. Заявяват, че първоначално
в края на м.ноември 2009г. му бил даден формуляр с оценка – 3, а впоследствие в
началото на м.декември 2009г. му бил връчен формуляр с оценка – 4.
За изясняване на делото от фактическа страна
бе изслушана и съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която се
възприема като обективно изготвено от компетентно вещо лице и съобразно
поставената задача. От същото се установява, че размерът на дължимото се
обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца след уволнението,
изчислено на базата на брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ
уволнението – м.ноември 2009г., е определен на сумата от 3 654 лв. По отношение
на сумите, получени от ищеца като ДМС за периода от 01.01.2008г. до
19.12.2009г. вещото лице е посочило като размер на същите 2230 лв., като ги е
конкретизирал и по тримесечия.
При така установената
фактическата обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, съдът намира същият за основателен и доказан.
В тежест на работодателя е да докаже законност
на извършеното уволнение, което не се установи по несъмнен и категоричен начин
предвид събраните по делото писмени доказателства. В случая с оглед основанието
за уволнение следва ответникът - работодател да докаже, че е налице реално
съкращаване на щата, че уволнението на ищеца е извършено след възникване на
основанието за това, т.е. след съкращаването на щата, че е извършен подбор на
всички служители на съкращаваната длъжност и евентуално съответно и на други
служители, заемащи сходни или еднакви длъжности, критериите, по които са
сравнявани служителите, които да съотвестват на уредените в чл.329 от КТ, доказателства,
въз основа на които са формирани оценките, както и че ищецът попада в кръга на
подлежащите на съкращаване. С оглед
твърденията в отговора на ответника, следва последният да установи, че
сравнявани са били служителите поименно посочени в протокола за подбор от
01.12.2009г., които са били и всички, които е следвало да бъдат включени в
подбора, като заемащи длъжността и към момента на съкращаването на щата, както
и че същите са били обективно сравнявани по посочените от ответника и съдържащи
се в протокола показатели и съответно доказателствата за определяне на оценките
по отделните показатели.
В настоящия случай трудовото правоотношение с ищеца П. Грозеве
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, поради съкращаване на
щата, със Заповед №10238/16.12.2009г. на
Директора на Агенция „Митници",
връчена му на 18.12.2009г.
Не са налице допуснати нарушения в посочената заповед за уволнение, тъй като
същата е издадена от компетентния да я издаде орган – Директора на Агенция
„Митници” съгласно чл.5, т.6 от Устройствения правилник на Агенция Митници,
приет на основание чл.11 от ЗМ и съгласно чл.9, ал.1 от ЗМ. Спазена е
необходимата писмена форма за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно
чл.335 от КТ. Заповедта има и необходимото съдържание, което е ясно и
разбираемо, връчена е на ищеца на 18.12.2009г. В атакуваната заповед е посочено
надлежно и разбираемо фактическото основание за прекратяване на трудовия
договор – чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, като не е налице несъответствие
между фактическото основание за уволнението и правното основание, посочено в
заповедта. Що се отнася до необходимото съдържание на заповедта за уволнение,
следва да се отбележи, че съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор
се прекратява писмено, като други задължителни изисквания по отношение
съдържанието на заповедта не са регламентирани, за разлика от случаите на
дисциплинарно уволнение по чл.195, ал. 1 КТ, при които се изисква мотивирана
писмена заповед с конкретно съдържание. Следователно за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ е достатъчно
връчване на служителя на изявлението на работодателя в предвидената от Кодекса
на труда писмена форма, от което да става ясно за самия работник/служител конкретното
основание за уволнението му. РС-Свиленград намира, че процесната заповед за
уволенение не страда от някакви пороци в тази насока, тъй като в същата
достатъчно ясно е посочено основанието за уволнението, включително и чрез задължителното
посочване на едната от двете алтернативи, визирани в разпоредбата на чл.325,
ал.1, т.2 от КТ, а именно чрез изричното посочване на предложение второ от т.2
на тази разпоредба, регламентиращо именно уволнение поради съкращаване на щата.
Чрез посочването, че прекратяването на трудовия договор се осъществява с оглед приемането
на новия Устройствен правилник за Агенция Митници и утвърденото длъжностно
разписание на Митница Свиленград от 15.12.2009г. става ясно, че причината,
основанието за уволнението е съкращаването на щата. Не е нужно и изрично текстово
изписване като причина за уволнението съкращаването на щата, след като
основанието за уволнението е видно от посочената правна разпоредба и
съпровождащото я описание. Действително изложението на фактическата обстановка
е от значение, но дотолкова доколкото не следа да е налице противоречие между
текстовото описание и цифровото такова. Но в случая очевидно не сме изправени
пред такава хипотеза, тъй като текстово не е описано друго фактическо основание
на уволнението, различно от цифровото такова. Що се отнася до другия изтъкнат
довод на ищеца, че заповедта не е мотивирана, следва да се отбележи, че такова
мотивиране не е и необходимо за законността на уволнението, тъй като
съкращаването на щата е обективно безвиновно основание за уволнение, поради
което и излагането на мотиви в тази насока не е нужно, а от значение е работодателят
да докаже действителното наличие на реално съкращаване на щата, за да бъде уволнението
законно.
За да е налице безвиновното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ
от КТ за упражняване на субективното потестативно право на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, трябва да е
осъществено фактическо (реално) премахване на трудовите задължения, които
включва съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя, да е
осъществено по съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено
уволнението. Причините за съкращаването в щата могат да бъдат различни, но те
са ирелевантни при преценката на законността на уволнението.
Видно от новия Устройствен правилник за Агенция „Митници”,
приет с ПМС № 302 от 15.12.2009 г., обн., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., в сила
от 15.12.2009 г., съгласно чл. 7
от правилника общата численост на персонала на агенцията е 3370 щатни бройки, а
числеността на персонала в Централното митническо управление е 664 щатни
бройки. Налице е съкращаване на щатната численост на персонала на Агенцията в
сравнение с броя на персонала по отменения Устройствен правилник, при
действието на който съгласно чл.8 общата численост на персонала на Агенция
"Митници" е била 3899 щатни бройки. Що се отнася до въпросната
длъжност, на която е бил назначен ищецът Г.– „старши митнически специалист”, то видно от
представените длъжностни разписания на Митница Свиленград, едното в сила от
17.11.2009г., а другото в сила от 15.12.2009г., очевидно е налице съкращаване
на щатни бройки и за тази длъжност, които от 90 бройки са намалени с новото
длъжностно разписание на 42 бройки, или с 48 щата по-малко. Следователно
изправени сме пред реално и действително съкращаване на щата по смисъла на
чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, като няма данни трудовата функция да е
запазена или да е променено наименованието й. От тях съкратени са само 20
служителя, а част от старшите митнически специалисти са пренанзначени на на
длъжността „главен митнически специалист”, видно от представените допълнителни
споразумения от 01.12.2009г. За да е законно уволнението е необходимо още
съответните промени да са извършени от компетентния за това орган и по
предвидения за това ред, при това преди самото уволнение. Действително новото
длъжностно разписание за Митница Свиленград, в сила от 15.12.2009г., е
утвърдено от компетентния орган – Директора на Агенция Митници, видно от
отбелязването върху него и съгласно чл.5, т.9 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници”. Това длъжностно разписание е утвърдено и е влязло в сила
преди постановяване на атакуваната Заповед №10238
от 16.12.2009г. на Директора на Агенция „Митници”
за прекратяване на трудовото правоотношение, връчена на ищеца Грозевна 18.12.2009г. Следователно не е
допуснато нарушение и в тази насока, тъй като възникването на основанието за
уволнението – съкращаването на щата предхожда по време прекратяването на
трудовия договор с ищеца, което съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ настъпва от
момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, т.е.
от 18.12.2009г., когато е връчена заповедта за уволнение. Работодателят е упражнил
правото си за прекратяване на трудовия договор след като вече е било възникнало
основанието за това, а именно след влизането в сила на новото щатно разписание.
Спазени са и изискванията на
чл.130а от КТ и сроковете, предвидени в тази разпоредба, за предоставяне на
информация относно предстоящите уволнения и провеждане на консултации с
представители на работниците и служителите и синдикалните организации. Това се
установява и от приетите по делото писмени доказателства - Протокол
№1/17.09.2009г. за проведена среща със синдикалната организация, Протокол №2/26.10.2009г.
за избор на представители на работниците и служителите, вдино от който за
Митница Свиленград е избран мл.митнически специалист Красимир Петров Тодоров, Протокол
№4/02.11.2009г. за консултации със
синдикалната организация по реда на чл.130а от КТ, Протокол №5/03.11.2009г., Протокол
№7/06.11.2009г. и №3/26.10.2009г. за проведената среща за консултации с
избраните представители на работниците и служителите и синдикатите.
За да бъде законно уволнението на
това основание – съкращаване на щата-
съгласно чл.329 от КТ работодателят Агенция „Митници” следваше да докаже
и че е извършил законосъобразен подбор на работниците/служителите, което не се
установи. Съгласно
тази разпоредба при съкращаване в щата работодателят има право на подбор.
Последното е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото
субективно потестативно право на уволнение. Има случаи обаче, при които е
необходимо и задължително работодателят да упражни правото си на подбор. Такава
е хипотезата, при която съкращаването в щата засяга една или повече от
множество еднакви или еднородни трудови функции (щатни бройки) в предприятието,
какъвто - както се установи по-горе, е и настоящият случай. Тогава работодателят
неизбежно следва да извърши преценка (да подбере) кои от работниците или
служителите, осъществяващи еднакви или сходни трудови функции, да остави на
работа и кои от тях да уволни. Целта (а не критерий) на подбора е посочена в
чл. 329 от КТ - работодателят "в интерес на производството или
службата" да подбере работниците или служителите, които съответно - да
остави на работа, респ. да уволни, но прилагайки спрямо тях - при извършването
на подбора помежду им - императивно и кумулативно установените от законодателя
в чл. 329 от КТ два критерия за това - квалификация и ниво на изпълнение на
работата. Поради това, само при извършена съпоставка - сравнение измежду всички
работници или служители, осъществяващи еднаквите или сходни трудови функции,
засегнати от съкращението, работодателят би могъл да установи кои от тях имат
по-висока квалификация и работят по - добре, поради което те следва да останат
на работа, респ. - с оглед резултата при така извършен подбор - само по
отношение на останалите работници или служители - които са с по-ниска
квалификация и с по-ниско ниво на изпълнение на работата, работодателят може
законосъобразно да упражни субективното си потестативно право на уволнение,
поради съкращението на съответния брой еднакви или еднородни щатни бройки.
От горното следва, че в тези случаи, какъвто е и разглежданият - когато
работодателят трябва неизбежно и задължително да упражни правото си на подбор,
неговото законосъобразно упражняване става част от законосъобразното упражняване
на правото му на уволнение. В този смисъл, законосъобразното извършване на
подбора - при строго спазване и прилагане от работодателя на двата
законоустановени критерия за подбор - спрямо всички работници или служители,
част от чиито еднородни или еднакви длъжности се съкращават, е предпоставка и
за законосъобразността на уволнението, поради което в тези случаи не става
въпрос за целесъобразност при подбора, а за неговата законосъобразност, респ.
за законосъобразността на уволнението, която несъмнено подлежи на съдебен
контрол - съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Предвид наведените в случая доводи
на ищеца за липса, респ. за незаконосъобразност на подбора, в тежест на
ответника-работодател е да докаже, че е извършил законосъобразен подбор, тъй
като именно в негова тежест е доказването и на законосъобразното упражняване на
субективното му потестативно право на уволнение.
В случая подборът е осъществен
от комисия, избрана със Заповед
№ЗАМ-635/27.11.2009г.
на Д-ра на Агенция „Митници” съгласно предвиденото в т.9.3 от Процедурата за
съкращаване на персонала на Агенция „Митници”, в която е регламентиран и самият
ред и начин за осъществяване на подбора. За извършения подбор е
съставен Протокол №4400-1378/01.12.2009г. за извършен подбор по реда на чл.329
от КТ, в който на ищеца Грозеве поставена
обща оценка от подбора – 72 и е сред предложените двадесет човека за
съкращаване с най-ниски оценки.
Следва да се
отбележи, че не се опорочава по принцип законността на подбора, обективирин в
Протокол за №4400-1378 от 01.12.2009г., поради извършването му преди
утвръждаване на новото длъжностно разписание за Митница Свиленград, което е в
сила от 15.12.2009г. За да бъде законно уволнението е достатъчно самото
уволнение да е реализирано след като вече е възникнало основанието за
уволнение, т.е. да е извършено след като е налице утвърдено и влязло в сила
ново длъжностно разписание. Така е и в случая, тъй като уволнението следва, а
не предхожда по време съкращаването на щата, а обстоятелството, че подборът го
предхожда не може да доведе до опорочаване на извършеното впоследствие
уволение. Законови изисквания за времето на извършване на подбора не са
поставени. Важно е такъв все пак да е извършен. Възможно, целесъобразно и
допустимо е работодателят да прецени и сравни работниците и служителите си с
оглед предстоящо съкращение, а след влизането в сила на утвърденото ново щатно
разписание да извърши вече и съответните съкращения при осъществено вече
оценяване на служителите. Следователно осъществяването на подбора по чл.329 от КТ на 01.12.2009г., непосредствено преди реалното съкращаване на щата на
15.12.2009г., не опорочава подбора. В този смисъл и посочването в Заповед
№ЗАМ-635/27.11.2009г. на Д-ра на Агенция „Митници” на длъжностното разписание
от 17.11.2009г. не би могло да съставлява съществено нарушение на процедурата
по подбора, имайки предвид и обстоятелството, че самият подбор може да се
извърши и неформално, тъй като не са налице законови изисквания за писменото му
удостоверяване, в който смисъл е и съдебната практика (р. №416-07-пето гр.о.,
р. №658-99, трето гр.о., р. №800-99, трето г.о., р. №742-03, трето г.о.). Точно
защото за извършването на подбора не се изисква дори документирането му, законността
на уволнението е в зависимост от доказването от страна на работодателя относно
участниците в него, критериите за оценка, както и въз основа на какви
доказателства е стигнал до съответните изводи да предпочете едни служители пред
други. В тежест на работодателя е да докаже всички тези обстоятелства. В този
смисъл важно е да се докаже, че подбор е бил извършен и при това
законосъобразно, което обаче в случая, както вече се посочи, не се установи. Незаконност
на извършения подбор ще е налице, ако работодателят не успее да докаже, че
действително тези служители, които фигурират в протокола за подбор от
01.12.2009г. са именно същите, които работодателят е сравнявал и преценял във
връзка с длъжностно разписание от 15.12.2009г., както и че именно те са и тези,
които към този момент са били и назначените на съкращаваната длъжност. Именно
това последно обстоятелство е едно от релевантните обстоятелства, които
работодателят не доказа в настоящото производство, което води и до порочност на
самия подбор на това основание, а оттам и на уволнението.
Следователно, за да бъде законосъобразно извършен подборът по чл.329 от КТ следва, участие при осъществяването му да вземат всички служители, заемащи
длъжността, за която са съкратени щатни бройки. Необходимо е да участват и да
се преценят уменията и квалификацията на всички, които към момента на
извършване на подбора и на съкращаването на щата са били назначени и са заемали
длъжността „старши митнически специалист”, независимо дали реално изпълняват
служебните си задължения или ползват законоустановен отпуск. Така е предвидено
и в т.10 от Процедурата за съкращаване. Видно от длъжностното разписание от
17.11.2009г., Заповедта №ЗАМ-635/27.11.2009г. на Д-ра на Агенция Митници,
протокола за извършения подбор от 01.12.2009г., участие при сравняването на
служителите по критериите за подбор са взели 88 служителя, поименно изброени в
протокола за подбор. Работодателят обаче не доказа тези 88 служителя дали
действително към момента на възникване на основанието за уволнение
(утвърждаването на съкращаването на щата) са именно служителите, които реално
към този момент са били назначени и са изпълнявали длъжността „старши
митнически специалист”. Напротив, установе се, че след подбора са настъпили
промени в заеманитеб длъжности на сравняваните лица, като част от тях (Г.Г.,
Д.Карабашева, Г.Михайлов, А.В.Г., Н.Д., В.Стратиев, П.Вълков, И.И., И.Колев,
Д.Стаматов, Б.Павлов, И.Карапачов, И.Савов, М.Христов, Я.Делянов) с
допълнителни споразумения от 01.12.2009г. са били преназначени на длъжността
„главен митнически специалист. Независимимо, че ответникът по реда на чл.190 от ГПК бе задължен да представи поименните щатни разписания, действащи при
осъществяването на подбора и при съкращаването на щата, такива поименни
разписания не бяха представени по делото. След като по делото не са налични
действащите тогава заповеди за поименно разпределение на числеността на
персонала в Митница Свиленград, не е възможно за съда да провери дали тези 88
служителя, включени в подбора от 01.12.2009г., са служителите, които реално са
били назначени на тази длъжност и към момента на съкращаването на щата на
15.12.2009г. Следователно не е възможно да се прецени дали изобщо са били
сравнявани всички служители „старши митнически специалисти”, заемащи тази
длъжност в Митница Свиленград, имайки предвид, че заповедта, с която са
определени служителите, които да бъдат включени в подбора - Заповед №ЗАМ-635 на
Д-ра на Агенция Митници - е от 27.11.2009г., съответно подборът – от
01.12.2009г., а съкращаването на щата е от 15.12.2009г., т.е. възможно е след
27.11.2009г. до 15.12.2009г. да са настъпили промени в реално заетите щатове,
каквито и се установиха по делото. В този смисъл поименните щатни разписания са
от значение, за да се прецени и защо именно 88 служителя са включени в подбора,
след като съгласно длъжностното разписнаие на Митница „Свиленград” от
17.11.2009г. щатните бройки за длъжността „старши митнически специалист” са 90.
Именно затова релевантен се явява и въпросът дали тези 88 служителя са всички
митническите служители, които са заемали тази длъжност към 15.12.2009г. Тези
изводи не могат да се направят по категоричен начин от представения протокол за
извършен подбор от 01.12.2009г., тъй като представлява частен свидетелстващ
документ, при това изгоден за издателя си, и няма обвързваща за съда
доказателствена сила относно тези обстоятелства. Не може да се установи това и
от посочената заповед, тъй като същата е издадена преди съкращаването на щата. При
тези данни не се доказа по несъмнен начин дали в подбора са включени всички служители
от всички звена в Митница „Свиленград”, назначени на длъжността „старши
митнически специалисти” към 15.12.2009г.
Освен това трябва да се прецени
и дали работодателят е спазил законоустановените критерии за подбор, предвидени
в чл.329 от КТ, като ги е приложил еднакво и обективно спрямо всички сравнявани
служители, които обстоятелства следваше да докаже в настоящия процес. Съгласно
тази разпоредба следва да се преценят квалификацията на служителите и нивото на
изпълняваната работа, т.е. образование, професионални квалификации, завършени
кърсове на обучение и специализации, както и качество, количество, срочност и
ефективност на извършваната работа. Тези критерии са и заложените от ответната
агенция в Процедурата за съкращаване на персонала, поради което същите са
законосъобразно определени от ответника. Съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ
двата критерия са изрично определени при условията на кумулативност, т.е. точно
тези критерии следва да се съблюдават при подбора, при това и двата, тъй като
са с еднакво значение. Право на работодателя е да определи какви да бъдат
индивидуланите критерии за оценяване, стига те да бъдат в съответвие с
изискванията на чл.329 от КТ, тъй като именно от тях да може да се направи
извод за квалификацията и нивото на изпълнение на работата на отделните
служители. Принципът на изчисляване на оценките е еднакъв за всички служители,
тъй като видно от тежестта на показателите и формуляра за оценка, точките
давани за тежест на отделните показатели и точките давани като оценка за
съответния показател са принципно посочени и следователни еднакви за всички
служители.
Дори и да се приеме, че всички служители са взели участие в подбора, от
така представените писмени доказателства не може да се прецени дали обективно е
бил извършен самият подбор, тъй като надлежни доказателства, при това в
пълнота, установяващи обективното и правилно оценяване по отделните показатели
за всеки един от служителите, не са ангажираха от работодателя. При положение,
че от страна на ищеца се оспориха оценките на всички служители по отделните
показатели, с изключение на показателите „общ трудов стаж” и „професионален
опит в митническата администрация” за част от служителите, в тежест на
ответника бе да ангажира доказателства, установяващи надлежното и обективно
оценяване по за всички сравнявани митнически служители. Видно и от т.12 от Процедурата
за съкращаване по документи се оценяват следните показатели – „образователна
степен”, „допълнителна квалификация”, „общ трудов стаж”, „професионален опит”,
„оценка за изпълнение на длъжността”, „дисциплинарно минало” и „резултати от
проведени тестове за професионална компетентност” - такива именно документи,
удостоверяващи съответно завършеното образование, допълнителната квалификация, оценките
по тестовете за професионална компетентност, не са представени по делото за
всички служители, участващи в подбора. Действително има налични по делото
дипломи и сертификати за курсове и семинари, но не за всички, включени в
подбора лица. Също така не са представени тестовете за проверка на
професионалната компетентност на сравняваните служители, нито пък формулярите
за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, поради което проверка и
по тези показатели не може да се извърши от съда. В тази насока бяха
представени единствено справка за оценките на индивидуалното изпълнение на
длъжността и извлечение за резултатите от тестовете за проверка на
професионалната компетентност. Имайки предвид, че тази справка, както и
извлечението представляват частни свидтелстващи документи, удостоверяващи
изгодни за издателя си факти и нямащи обвързваща за съда доказателствена сила
съгласно чл.180 от ГПК, то в тежест на издателя им – ответника по делото – бе
да докаже, че удостовереното в тези документи отговаря на действителното
фактическо положение по делото чрез представяне на формулярите за оценка на индивидуалното
изпълнение на длъжността и тестовете за проверка на професионалната
компетентност на всички сравнявани служители, включени в подбора, за да може
съдът да провери дали това са и действителните им оценки. Впоследствие, и в
нарушение на чл.313 от ГПК, вр. чл.147 от ГПК, в последното съдебно заседание
бяха представени копия на тестовете за професионална компетентност на част от
служителите, които обаче, като недопустими доказателства, не бяха приети от
съда, поради настъпилата преклузия за ангажирането им.
Липсата на необходимите доказателства, въз основа на които са поставени
оценките в протокола за подбор, е от съществено значение, тъй като е възможно
различно крайно оценяване на сравняваните служители. Така например
доказателства за поставените оценки по критериите, които се удостоверяват
документално (образование, годишна оценка, оценка на тестовете за професионална
компетентност, допълнителна квалификация) не са представени за значителен брой
от сравняваните служители, получили оценки по-високи от тази на ищеца. След
анализ на доказателствата съдът достигна до извода, че такива документи, при
това в пълнота, удостостоверяващи, че така поставените оценки по тези
показатели съотвестват на действителните такива, не са налични за поне 21 от
сравняваните митнически служители, намиращи се след ищеца Г. в класирането –
Манафъков, Пейчев, К.Н., В., Георгакев, Добчев, Атанасов, Грозева, Д.Н.,
А.И.Атанасов, Балъкчиева, Айвазова, Г., Д., Петкова, Стефанов и Господинов.
Поради това не може да се приоеме за доказано, че те са с по-високи оценки от
ищеца П.Г. при крайното оценяване и че той попада в кръга на двадесетте
най-ниско оцененени служителя.
При положение, че се оспорва закоността на подбора и законосъобразното
оценяване на всички служителите, участващи в него съгласно становището на ищеца
(л.251), с изключение на оценките за общ трудов стаж и професионален опит в
митническата администрация на част от служителите, в тежест на работодателя бе
да ангажира надлежни доказателства, установяващи законосъобразното му
извършване, включително и чрез представяне на тестовете за професионална
компетентност с поставените оценки за участващите в подбора, формулярите за
годишните им оценки и т.н., за да се прецени дали оценките по извлечението
отговарят на действителните такива. С оглед на това, че няма достатъчно
доказателства относно поставените оценки и при направено оспорване в тази
насока от ищеца, за съда е невъзможно да направи преценка дали работодателят
законосъобразно и обективно е упражнил правото си на подбор еднакво спрямо всички
служители, в това число и ищеца.
Всичко това се отнася и за останалите субективни подпоказатели – „умения
за работа в екип”, „взаимоотношения с граждани, колеги и икономически
оператори”, „активна обществена дейност”, които са част от подпоказателите,
имащи значение при формиране на оценката по втория кумулативен критерий „оценка
на работата” и които касаят фактическа преценка на посочените обстоятелства,
която може да се установява посредством всякакви доказателства. В тази насока
следва да се отбележи, че въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност
на подбора, е да се определи кои служители имат такива умения за работа в екип,
за комуникиране и взаимоотношения с граждани и т.н., което най добре може да
извърши самият работодател, не и съда, който не може да го замести в тази му
преценка, имайки предвид, че именно работодателят познава най-добре уменията и
способностите за работа на своите служители. Но все пак за съда следва да е
ясно въз основа на какви доказателства, т.е. как работодателят е преценил, че
даден служител е с по-добри умения за работа в екип и че по - добре се справя в
отношенията си с гражданите, колегите и т.н., а друг - не. Такива доказателства
не се ангажираха по делото. И по тези показатели съдът не може да упражни
контрол за законосъобразност на оценяването. В тази насока единствено наличен е
протоколът за подбор с фиксирани в него оценки по отделните подпоказатели от
критерия „оценка на работата”, без да е ясно и без да са събрани доказателства
как точно са формирани тези оценки и защо на един служител е поставена
по-висока оценка, а на друг по-ниска такава. Също така не са налични и
формулярите за оценка от подбора на всички сравнявани лица. Като от друга
страна се събраха гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С.Г.К., С.Д.К. и В.Д.В., че
ищецът изключително добре се сработва с колегите си, както и че нямало
оплаквания спрямо него от гражданите. Свидетелите
сочат още, че именно той бил избиран за групов отговорник, независимо от това
че имало и други служители на по-високи длъжности, тъй като той се сработвал
по-добре с колегите си, както и с пътниците и познавал митническата материя
отлично. В този смисъл се опроверга нулевата оценка, поставена на ищеца
по подпоказателите „умения за работа в екип” и „взаимоотношения с колеги,
граждани и иконимически оператори”. Неправилно му е намалена също така оценката
с 4 точки по показателя „Дисциплинарно минало” – „наложено едно дисциплинарно
наказание, както и постъпили основатвелни жалби и сигнали от граждани и
държавни органи”, тъй като не се представиха доказателства, установяващи
посочените обстоятелства. Не се ангажираха кумулативно заповеди за наложено
дисциплинарно наказание и подадени основателни жалби или сигнали срещу Г.. В
този смисъл незаконосъобразно е ощетен с 10 точки по подпоказателя „чисто
дисциплинарно минало” от показателя 2.3.
Макар и да са ясни критериите, по които е извършен подбора, това не е
достатъчно, а следваше от страна на работодателя Агенция „Митници” да се
ангажират и доказателства досежно обективното им прилагане спрямо сравняваните
служители, каквито доказателства не бяха представени в пълнота. За съда не е достатъчно да е наясно само с
критериите, на които се е позовал ответника при извършването на подбора, нужно
е още да са налице и доказателствата, въз основа на които той самият е
достигнал до извода за поставяне на така определените оценки в протокола за
подбор. Съдът е в невъзможност да упражни съдебен контрол относно законността
на подбора поради тези причини, поради което следва да се приеме, че ответникът
Агенция „Митници” не доказа законно извършен подбор, а оттам и законосъобразно
упражнено право на уволнение, а в негова тежест беше да установи законността на
уволнението. Само на това основание е достатъчно да бъде отменено като
незаконно извършеното спрямо ищеца Г. уволнение.
С оглед всичко гореизложеното и при положение, че няма достатъчно
доказателства относно поставените оценки на всички служители и при направено
оспорване в тази насока от ищеца, за съда е невъзможно да направи преценка дали
работодателят законосъобразно и обективно е упражнил правото си на подбор
еднакво спрямо всички служители. Действително сравняване на служителите е
имало, но дали то съотвества на действителното фактическо положение, не се
установи от работодателя. След като съдът е в невъзможност да упражни съдебен
контрол относно законността на подбора поради тези причини, то следва да се
приеме, че ответникът Агенция „Митници” не доказа законност на извършения
подбор, а оттам и законосъобразно упражнено право на уволнение спрямо ищеца.
Само на това основание е достатъчно да бъде отменено като незаконно извършеното
уволнение.
По тези съображения ищецът Г. е неправилно и незаконосъобразно уволнен,
поради което и следва да се признае за незаконно и да се отменя като такова
извършеното уволнение. Това обуславя уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ като неоснователен.
Основателността
на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и законността на уволнението обуславят разглеждането
по същество и на обусловените от неговия изход акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволението длъжност „старши митнически
специалист” и присъждане на обезщетение за оставене без работа вследствие на
незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, предявен за сумата от 3654
лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Възстановяването на предишната работа и правото на обезщетение за оставането
без работа след прекратяване на трудовия договор с ответника са в зависимост от
признаването на уволнението за незаконно и се обуславят от уважаването на иска
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. След като уволнението е признато за незаконно то
очевидно е налице правно основание за възстановяването на ищеца Г. на предишната заемана длъжност – „старши
митнически специалист”, поради което, като основателен, следва да се уважи и
искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Доказан по основание и размер е и искът
по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ. С признаването на уволнението за
незаконно и постановяване на неговата отмяна, за незаконно уволнения
работник/служител възниква правото да получи обезщетение за оставането си без
работа поради незаконното уволнение, но не за повече от шест месеца от
прекратяването на трудовия договор. При това положение и след като се установи,
че уволнението на ищеца е незаконно, то налице е основанието за присъждане на
такова обезщетение. За да се уважи искът е нужно още да се докаже и че ищецът Г. след прекратяване на трудовия му договор
при ответника не е започвал друга работа в процесния период, тъй като доказването
на вредите, претърпени вследствие на уволнението, е в тежест именно на ищеца по
делото съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. Това се доказа от представената по делото
трудова книжка №479, надлежно
сверена от съда с оригинала в съдебно заседание, от която се установи, че след
уволнението за ищеца няма отбелязвания за започване на друга работа. Размерът
на вредите се доказа с оглед заключението по изслушаната съдебно-икономическа
експертиза, което се възприема като изготвено обективно от компетентно вещо
лице съобразно посатвената задача. От същото се установи, че обезщетението за
оставане без работа за период от 6 месеца, изчислено съгласно чл.228 от КТ на
базата на брутното трудово възнаграждение на ищеца, получено за месеца,
предхождащ уволнението – м.ноември 2009г., се равнява на сумата от 3654 лв., за
колкото е предявен и искът. Като доказан и по основание, и по размер, искът по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ следва да се уважи и ответникът да се
осъди да заплати сумата от 3654 лв. На ищеца се дължи и законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска на 15.02.2010г. до окончателното
плащане на вземането. С получаване на препис от исковата молба, ответникът се
счита за поканен да изплати посочените в нея суми, поради което и от този
момент изпада в забава и дължи законната лихва за това съгласно чл.86 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва разноските, направени от ищеца Грозевв размер на 500 лв. за адвокатски
хонорар, да бъдат присъдени в тежест на
ответника Агенция „Митници”. Ответникът Агенция „Митници” следва да бъде осъден
да заплати и разноските за вещо лице в размер на 80.00 лева, тъй като от
заплащане на такси е освободен, като държавно учреждение, но е и от заплащането
на разноски съгласно чл.84 от ГПК. Държавните такси по делото следва да останат
за сметка на съда съгласно чл.84, т.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на
ищеца П.В.Г., ЕГН:********** ***, извършено на
основание чл.328, ал. 1, т.2, предл. второ от КТ със Заповед № 10238/16.12.2009г.
на Директора на Агенция „Митници” с адрес гр.София, ул. „Георги Сава Раковски” №47,
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца П.В.Г.,
ЕГН:********** *** на предишната работа на заеманата преди уволнението длъжност
„старши митнически специалист” в Митница „Свиленград” при Агенция „Митници” с
адрес гр.София, ул. „Георги Сава Раковски” №47,
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА ответника Агенция „Митници” с адрес гр.София,
ул. „Георги Сава Раковски” №47 на
основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ да заплати на ищеца П.В.Г., ЕГН:********** *** сумата
в размер на 3654 лв. (три хиляди шестотин петдесет и четири лева),
представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за
периода от 19.12.2009г. до 19.06.2010г., ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска на 15.02.2010г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника Агенция
„Митници” с адрес гр.София, ул. „Георги Сава Раковски” №47 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца П.В.Г., ЕГН:********** *** направените по делото разноски в размер на 500
лв. (петстотин лева) за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника Агенция
„Митници” с адрес гр.София, ул. „Георги Сава Раковски” №47 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
РС-Свиленград сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляващи депозит за вещо
лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Хасково в 2-седмичен срок от датата на обявяването му – 30.08.2010г.
Районен съдия: