Р Е Ш Е Н И Е
№….........../18.12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17042 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.Б.– ЕСБ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2224 лв., представляваща
неизплатена част от уговорено възнаграждение по договор за изработка на метални
изделия, за което е издадена фактура № 26/16.01.2018 г. на обща стойност 7224
лв. с ДДС, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.09.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 133,09 лв., представляваща мораторна лихва върху
посочената главница за периода от 16.02.2018 г. до 18.09.2018 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 14022/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба,
уточнени с последваща молба на л. 16 от делото и в о.с.з, между „Е.Б.– ЕСБ“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, и „Р.“ ЕООД – възложител, е сключен
неформален договор за изработка на 86 линейни метри метални изделия - парапети.
Ищецът поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора, като за дължимото
възнаграждение от 7224 лв. с ДДС е издал фактура № 26/16.01.2018 г. Твърди, че на 18.01.2018
г. възложителят е заплатил част от стойността на фактурата, а именно сумата от
5000 лв. Счита, че с факта на частичното плащане ответникът е признал
дължимостта на обективираното във фактурата възнаграждение в неговия пълен
размер, респективно е приел извършената работа. Поддържа, че изпълнението е
качествено, като се позовава на липсата на своевременно уведомяване от страна
на възложителя за наличието на недостатъци. Излага, че въпреки проведените
разговори и обещанията на ответника, че ще заплати остатъка от дължимото
възнаграждение, такова плащане не е постъпило. Във връзка с последното намира,
че ответното дружество дължи и мораторна лихва върху непогасената част от
възнаграждението за периода от 16.02.2018 г. до 18.09.2018 г. в размер на
133,09 лв.
Твърди също, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 14022/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 21-ви
състав, срещу която длъжникът е подал възражение.
По изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни
искове и претендира сторените в заповедното и в исковото производство съдебни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Х.Я., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Релевира възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, уточнен с последваща
молба от 11.03.2019 г., в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Твърди, че „Р.“ ЕООД е строител по
смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ по сключен на 27.05.2016 г. договор за
строителство на жилищна сграда с РЗП от 1954,10 кв. м, по одобрен инвестиционен
проект, с административен адрес: гр. Варна, ***“, като според клаузата на чл.
10, ал. 4 от договора изпълнителят може да привлича подизпълнители за
извършване на отделни работи. Поддържа, че ответното дружество е привлякло
ищеца като подизпълнител на въпросния обект за изпълнение на довършителни
работи, изразяващи се в изработка и монтаж на метални изделия – 86 л. м
парапети по терасите на сградата, за което именно е сключен процесният
неформален договор за изработка. Излага, че страните са уговорили изпълнението
по договора да се извърши с материали от ковано желязо, боядисано с боя против
ръжда, механизация и труд, поети изцяло от изпълнителя (ищеца), срещу
възнаграждение в размер на 84 лв. с ДДС/1 л.м или общо 7224 лв. с ДДС.
Не оспорва, че е
извършил частично плащане на уговореното възнаграждение в размер на сумата от
5000 лв., но намира, че не дължи остатъка от същото. Оспорва предаването,
респективно приемането на извършената работа. Твърди, че е налице неточно
изпълнение в количествено отношение, тъй като ищецът не е изработил 29,5 л. м
от общо уговорените и отразени във фактурата 86 л. м метални изделия
(парапети), поради което намира, че възнаграждението следва да бъде намалено
със сумата от 2478 лв., съразмерно с неизпълнената работа (29, 5 л. м, умножени
по 84 лв. с ДДС/1 л.м). Поддържа още, че изпълнената работа е некачествена – същата не е годна
за своето предназначение и не съответства на договореното между страните.
Излага, че при проверка на изпълнението на работата са констатирани съществени
недостатъци, изразяващи се в следното: счупване на камъка под монтираните
парапети („шапките на бордовете на терасите“), вследствие на неправилно
пробиване на отвори за преминаване на анкерите за
захващане на парапетите; недостатъчно стабилизиране и укрепване на монтираните
парапети; недоброто им обработване с външно покритие, довело до липсата на
защита от атмосферните условия и появата на ръжда. Твърди също, че в резултат
от счупването на камъка под парапетите при неправилния монтаж на последните са
нанесени вреди по сградата - проникнала е влага и е компрометирана
топлоизолацията и мазилката на сградата под шапките на бордовете на терасите и
около тях. За сочените недостатъци и
нанесени вреди ответникът твърди, че е известил ищцовото
дружество веднага, като е отправил и многократни покани до изпълнителя да
поправи извършената некачествено работа и да изпълни остатъка от същата, но без
резултат. Поддържа, че за неточното изпълнение на ищеца ответникът носи
отговорност пред своя възложител по реда на чл. 265 ЗЗД и чл. 163, ал. 3 ЗУТ.
По изложените
съображения счита, че не дължи заплащане на остатъка от уговореното
възнаграждение в размер на 2224 лв. При условията на евентуалност предявява
процесуално възражение за прихващане на главницата от 2224 лв. с
насрещно вземане за сумата 7000 лв., формирана като сбор от следните суми: сумата
от 4776 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване
на недостатъците по некачествено изпълнената работа, изразяващи се в
недостатъчно стабилизиране и укрепване на парапетите към основата, неправилно
пробиване при закрепяне на парапетите и повреждане на основата от камък и
некачественото обработване с външно покритие на парапетите, довело до появата
на ръжда, както и сумата от 2224 лв., представляваща стойността на разходите,
необходими за отстраняване на нанесените вреди в резултат от некачественото
изпълнение, изразяващи се в отлепяне на топлоизолацията и мазилката на сградата
вследствие на проникващата влага от счупения камък под парапетите.
По същество моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски по делото, в това
число и адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Л.П., поддържа депозирания отговор и формулираното искане
по същество и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представя и писмена
защита, в която допълнително излага, че уведомяването на изпълнителя за
недостатъците на извършената работа не е било необходимо, тъй като последният е
знаел за тях.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения доклад по
делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството,
че между „Е.Б.– ЕСБ“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, и „Р.“ ЕООД –
възложител, е сключен неформален договор за изработка на 86 линейни метри
метални изделия – парапети по терасите на жилищна сграда с административен адрес:
гр. Варна, ***“. Договорът е сключен във връзка с друг договор за строителство на същата
жилищна сграда от 27.05.2016 г. (л 27) с възложител „С.Е.Б.“ ООД и изпълнител „Р.“
ЕООД, като последният е ангажирал ищцовото дружество (като
подизпълнител) за изпълнение на посочените довършителни работи при условията
на чл. 10, ал. 4 от договора.
Страните не спорят, че
възнаграждението на изпълнителя по процесната неформална сделка възлиза на 7224
лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 26/16.01.2018 г. Въпросната фактура е
приобщена към доказателствения материал по делото (л. 8).
Безспорно
е също, че ответното дружество „Р.“ ЕООД е заплатило част от
посоченото възнаграждение в размер на сумата от 5000 лв. Същото се потвърждава
и от приложеното преводно нареждане от 18.01.2018 г., в което като основание е
посочено „ф-ра 26 от 16.01.2018 г. – частично“ (л.
9).
Приобщено е и уведомление без дата от „Р.“ ЕООД до „Е.Б.–
ЕСБ“ ЕООД (л. 25), в което възложителят уведомява изпълнителя, че не дължи
остатъка от възнаграждението по неформалния договор за изработка в размер на
2224 лв., тъй като СМР са извършени с недостатъци и не са приети. В
уведомлението е посочено, че неправилното изпълнение се изразява в масово
счупване/компрометиране на камъка под парапетите вследствие на неправилното разпробиване на отвори за преминаване на анкерите за захващане на самите парапети; недостатъчно
стабилизиране и укрепване на парапетите; недобро обработване с външно покритие
на парапетите, което води до липса на защита от атмосферните условия. За
връчването на уведомлението е приложена товарителница от 28.12.2018 г. (л. 26),
ведно с отбелязване, че пратката е получена на 02.01.2019 г.
Приложено е и уведомление от „С.Е.Б.“ ООД до „Р.“ ЕООД
отново без дата (л. 73), в което възложителят по договора за строителство
от 27.05.2016 г. уведомява ответното
дружество като изпълнител по този договор, че работата по изработка и монтаж на
парапетите е изпълнена некачествено. В уведомлението са обективирани същите
недостатъци, посочени по-горе.
Към доказателствения материал по делото е приобщен и
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (образец 15)
от 16.02.2018 г., подписан от представител на възложителя „С.Е.Б.“ ООД и на
строителя „Р.“ ЕООД, в който е отразено, че строежът
е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл.
169, ал. 1 и 3 ЗУТ и условията на сключения договор за строителство и
съответните анекси към него и наличната строителна документация в достатъчна
степен характеризира изпълненото строителство.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза (л. 81) се установява, че фактура №
26/16.01.2018 г. е осчетоводена при страните, като е включена в дневника за
продажби на „Е.Б.– ЕСБ“ ЕООД през м. януари 2018 г. и в дневника за покупки на
„Р.“ ЕООД през м. март 2018 г. Според заключението ответното дружество е
ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактурата. Вещото лице
определя остатъка от главницата по фактурата в размер на 2357,09 лв., а лихвата
за забава върху тази сума за периода от падежа до 18.09.2018 г. – в размер на
151,25 лв.
От заключението на първоначалната
съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. П.М. (л. 96), и изслушването
на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК се установява, че общата дължина на монтираните парапети във
вход А и във вход Б на жилищната сграда е 236,50 м, сред които и процесните 86
л. м, като всички парапети са компрометирани. Според експерта при монтажа на
вертикалните стойки на металните парапети е допуснато неправилно и неточно
изпълнение на анкерните болтове - на всяка вертикална
стойка при опората към борда на балкона е необходимо да има три анкерни болта, а на някои места са монтирани едва по един
или два болта. При
огледа на място експертът е установил, че парапетите не са обработени с бои и
други материали и на доста места е избила ръжда, която трябва да се изстърже с
телена четка и да се обработи с ръждопреобразувател,
след което металните парапети да се
боядисат. Констатирано е също
и счупване на камъка на 19 места при разпробиването
му, за да се извърши монтажа на вертикалните стойки на металните парапети, като
за парапети с дължина 86 м експертът приема, че са счупени пропорционално 7 броя
камъка. Така, според заключението изпълнението на металните
парапети е извършено с недостатъци, изразяващи се в недостатъчния брой анкерни болтове при монтажа на вертикалните стойки, счупени
камъни при разпробиването, липса на капачки върху
опорната плоча с анкерите и появата на ръжда. Според
вещото лице възникналият теч в сградата няма връзка с монтирането на парапетите
(л. 89 – гръб). Първоначалната СТЕ определя стойността на СМР за ремонт на монтираните парапети
с дължима 86 л. м в размер на 1516,41 лв. без ДДС, в която сума са включени
труд и материали.
За установяване на тази стойност по делото е допуснато
провеждането на повторна съдебно-техническа експертиза. В заключението на
вещото лице инж. М.А. (л. 132) ремонтните работи са остойностени
в размер на 2233,51 лв. с ДДС. Сред необходимите СМР е включен и ремонт на
фасадата (минерална мазилка), който не фигурира в първоначалното заключение.
При изслушването на експерта инж. А. пояснява, че при огледа е установила, че
вследствие на счупените плочи и недобре обработените пети на вертикалните
стойки през отворите прониква вода, която компрометира минералната мазилка.
Според вещото лице е следвало да бъде положена хидроизолация покрай тези пети и
покрай болтовете, с които същите са монтирани върху бордовете, за да се
предотврати проникването на водата от там, респ. неполагането на такава
хидроизолация е недостатък на изпълнението. Експертът допълва, че има теч на
една от терасите и паднала мазилка, но тези щети не са във връзка с
изпълнението на парапетите. Последното е оказало влияние единствено на
мазилката покрай бордовете и по фасадата покрай парапетите.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на ангажираните от страните свидетели за установяване съдържанието на
сключения между тях неформален договор за изработка и неговото изпълнение (л.
91).
От показанията на разпитания по инициатива на ищеца св. И.М.се
изяснява, че същият е извършил монтажни работи на парапети по терасите на
процесната жилищна сграда, които били от ковано желязо с дължима около 85-86 м.
Същите били монтирани с по един или два анкерни
болта, макар на монтажната планка да имало повече работни отвори, за да се
предотврати счупване на борда, за който се захващат болтовете. Свидетелят си
спомня за един камък, който бил счупен при монтажа на парапетите, за което
веднага било уведомено единственото присъстващо на обекта лице (вероятно друг
майстор).
От показанията на ангажирания от ответника св. М.П.–
представител на „С.Е.Б.“ ООД в периода 2013 г. – 2018 г., се потвърждава, че
парапетите е следвало да бъдат изработени от ковано желязо. По данни на
свидетеля същите били монтирани некачествено – били захванати с по-малко от
предвидените 4 болта, имало и счупени камъни, за което веднага бил уведомен
изпълнителят „Р.“ ЕООД. Около месец след монтажа избила и ръжда по парапетите.
От показанията на свД.Д.(технически
ръководител при „Р.“ ЕООД), също ангажиран от ответната страна, се изяснява, че
възложителят по договора за строителство на сградата е уведомил ответното
дружество за проблем с парапетите. Свидетелят констатирал на място, че има
спукани камъни, като работниците на обекта му обещали, че ще бъдат отстранени
повредите. Освен това парапетите не били захванати с по-малко болтове и избила
ръжда по тях след около 1-3 седмици. Тези недостатъци били констатирани и от
представляващия ответното дружество „Р.“ ЕООД – Н.Н..
По данни на свидетеля г-н Н. е „звънял на хората,
които се занимават с парапетите, който ги доставят и монтират“.
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 14022/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 18.09.2018 г. заявление от „Е.Б.– ЕСБ“ ЕООД срещу
„Р.“ ЕООД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
процесните суми, срещу която длъжникът (настоящ ответник) своевременно е
възразил. С разпореждане от 19.10.2018 г. заповедният съд е дал указания на
кредитора за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта и в
указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Същите са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС).
Основателността им е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
изработка; точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) за
изработка и монтаж на металните парапети в качествено, количествено и времево
отношение; предаването на извършената работа и приемането й от възложителя
(ответник), както и неизпълнението на насрещното задължение на последния за
заплащане на уговореното възнаграждение. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. В негова тежест е да установи
също и размера на претендираните вземания за главница и мораторна лихва. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, респ. факти, обуславящи недължимост
на сумата. С
оглед конкретно предприетата от ответника защита срещу предявените искове, той следва
да докаже наличието на недостатъци в извършената работа; уведомяването
на ищеца за констатираните недостатъци и размера на разходите за отстраняването
им; стойността на неизпълнената работа, както и че в резултат от некачественото
изпълнение са настъпили имуществени вреди по сградата и техния размер.
Между страните не е налице спор за наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между тях въз основа на сключения неформален договор за
изработка на 86 л. м метални парапети, за възнаграждението по който в размер на
7224 лв. с ДДС е издадена фактура от 16.01.2018 г.
Безспорно е също, че на 17.01.2018 г. ответното дружество е заплатило част
от възнаграждението в размер на 5000 лв. Спорна е дължимостта на остатъка по
фактурата, която именно сума от 2224 лв. е предмет на предявения главен иск.
Според чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи за приетата работа, като законът задължава поръчващия
да приеме същата, в случай че е извършена съгласно договора – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща както
едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и едно правно
действие – признание, че то напълно съответства на възложеното, което всъщност
е израз на одобряването му (в този смисъл – решение № 84 от 30.07.2015 г. по
т.д. № 1428 / 2014 г. на ВКС, I т.о.,
решение № 231 по т.д. № 1056 / 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Именно за да
може да се даде на приемането значението на одобряването, разпоредбата на чл.
264, ал. 2 ЗЗД предвижда, че при приемането възложителят трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение (явни
недостатъци или отклонения), освен ако се
касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно (скрити или новопоявили
се), като за последните трябва да извести изпълнителя веднага след откриването
им. Такова уведомяване не е необходимо, ако изпълнителят е знаел за
съответните скрити недостатъци (чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД). Според
необоримата презумпция, регламентирана в чл. 264, ал. 3 ЗЗД, при липса на
възражения за неправилно изпълнение, работата се счита за приета. Законова
последица от неуведомяването на изпълнителя или от несвоевременното му
уведомяване е загуба на правата, уредени в правната норма на чл. 265, ал. 1 ЗЗД
- да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката, или
съответно намаляване на възнаграждението.
От събраните по
делото писмени доказателствени средства и експертното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно в тази му част като
правилно и обосновано, се установява, че възложителят е осчетоводил издадената
от изпълнителя фактура за цялото възнаграждение по договора за изработка и
ползвал е данъчен кредит по нея. Тези обстоятелства, наред с безспорно
извършеното частично плащане по фактурата, обуславят извода за наличие на
несъмнено признание на задължението от страна на ответното дружество, респ. за
приемане на извършената работа без възражения (така - решение № 45/28.03.2014
г. на ВКС по т.д. № 1882/2013 г., I т.о., решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1598/2013 г., II т. о., и др.).
При този извод
съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за недължимост на остатъка от възнаграждението поради
наличието на явни недостатъци на извършената работа, изразяващи се в счупване на камъка под монтираните парапети и
недостатъчно стабилизиране и укрепване на парапетите. Посочените недостатъци са
видими при обикновен преглед на работата, респективно възраженията за тях е
следвало да бъдат релевирани незабавно и пропускът на
възложителя да стори това препятства възможността му за последващо упражняване
на правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, позовавайки се на некачественото изпълнение. Този
извод не се опровергава, дори изпълнителят да е знаел за явните недостатъци, каквито
доводи навежда процесуалният представител на ответника в писмената защита, тъй
като разпоредбата на чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД изключва необходимостта
от уведомяването на изпълнителя само при скрити, но не и при явни недостатъци,
каквито са обсъжданите. Нещо повече - с приемането на работата възложителят е
одобрил същата, наред с видимите й недостатъци, срещу които не е възразил при
прегледа, поради което рискът е преминал върху него и е възникнало задължението
му да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение, въпреки некачественото
изпълнение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
Ръждата по
парапетите, от друга страна, представлява новопоявил
се недостатък, за който възложителят е следвало да уведоми изпълнителя веднага
след откриването му, за да ангажира отговорността на последния. Това също не е
сторено, доколкото от показанията на разпитаните по инициатива на ответника
свидетели се установява, че ръждата е била констатирана най-късно месец след
монтажа на парапетите, а единственото категорично доказателство за
уведомяването на изпълнителя в тази връзка е приложеното уведомление без дата,
връчено на ищеца на 02.01.2019 г., тоест почти една година след издаването на
процесната фактура от 16.01.2018 г. и приемането на извършената работа. От
гласните доказателствени средства не може да се направи обоснован извод за
надлежното уведомяване на ищеца относно тези недостатъци на извършената работа,
тъй като показанията на св. Пенев касаят уведомяването на „Р.“ ЕООД (а не „Е.Б.–
ЕСБ“ ЕООД), а тези на св. Димитров са общи и неясни („Той звъня на хората, които се занимават с парапетите, които ги доставят
и монтират“ – л. 93). Макар да няма нормативно установена форма за
уведомяването, същото следва да е изрично и да е достигнало до изпълнителя, за
да породи правни последици. Няма данни също така изпълнителят да е знаел за новопоявилия се недостатък, което би изключило
необходимостта от уведомяването му съгласно чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД, тъй
като показанията на свидетелите, съдържани индикация за подобно знание, касаят
само счупените камъни (явни недостатъци), но не и появилата се в течение на
времето ръжда по парапетите.
Освен за
разходите за недостатъци, ответникът твърди да има вземане срещу изпълнителя и
за разходите за отстраняване на нанесените вреди от некачественото изпълнение,
изразяващи се в отлепяне на топлоизолацията и мазилката на сградата вследствие
на проникващата влага от счупения камък под парапетите. Релевираните
възражения, обосновани с тези твърдения, са неоснователни. Посочените
имуществени вреди касаят увреждане на жилищната сграда, поради което същите се
търпят от нейния собственик „С.Е.Б.“ ООД - възложител по договора за
строителство от 27.05.2016 г., съответно евентуално възникналото вземане за
разходите по тяхната поправка е негово, а не на ответното дружество, явяващо се
изпълнител по този договор. Обстоятелството, че наличието на такива вреди е
предпоставка за ангажиране гаранционната отговорност на ответното дружество, е
ирелевантно, тъй като защитата на неговите права срещу подизпълнителя може да
бъде реализирана по друг ред. Освен това в случая не са доказани при условията
на пълно и главно доказване твърдените вреди. И двете експертни заключения не
установяват връзка между монтирането на парапетите и възникналия теч в сградата
и падналата мазилка. Според в.л. М.А. пукнатият камък при разпробиването
е предпоставка за навлизане на вода в бордовете, но липсват категорични доказателства
такава да е навлязла и да е причинила въпросните щети.
Изложеното мотивира съда да приеме за неоснователно
релевираното от ответника възражение за прихващане с насрещното негово вземане
за стойността на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците по извършената
работа, и тези за отстраняване на нанесените вреди от некачественото
изпълнение.
Освен за некачествено изпълнение и произтекли от същото
вреди, възраженията на ответника касаят и неточно изпълнение в количествено отношение
(неизпълнени 29,5 л.м от уговорените 86 л.м), с което страната обосновава
претенцията си за съответно намаление на
възнаграждението със сумата от 2478 лв. при условията на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Тези
възражения не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия, поради което могат да бъдат противопоставени на
изпълнителя в периода на общата петгодишна давност (в този смисъл - решение № 94 от 02.03.2012
г. по т.д. № 133/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 141 от 27.04.2015 г. по
т.д. № 3601/2013 г. на
ВКС, ІІ т.о. и др.). Макар своевременно направени, същите са неоснователни, тъй
като не са ангажирани никакви доказателства в тяхна подкрепа. Напротив – от приетите
експертни заключения се установява, че всички парапети в жилищната сграда (общо
236,50 м) са монтирани, в това число и процесните такива. Това обстоятелство е констатирано
и при извършените огледи на място от назначените вещи лица, като е удостоверено
и в приложения към експертните заключения снимков материал (л. 103 и 133). Същото
се потвърждава и от показанията на водения от ищеца св. Иван Митев, който назовава
с точност обема на извършените от него монтажни работи по парапетите на
жилищната сграда (около 85-86 м.). Следователно изпълнителят е изпълнил изцяло
възложената му работа и след нейното приемане от възложителя без забележки
вземането за уговореното възнаграждение по договора за изработка е станало
изискуемо.
С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният главен иск е доказан по
основание. Същият е доказан и по размер от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, според което непогасеното задължение по процесната фактура възлиза
на стойност 23587,09 лв., която сума надвишава претендираната такава от 2224
лв. Следователно искът следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.09.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Предмет на разглеждане е и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за периода от
16.02.2018 г. до 18.09.2018 г. Няма данни страните не са уговорили срок за
изпълнение на паричното задължение на възложителя по договора за изработка, но
съдът приема, че към началната дата на исковия период (16.02.2018 г.)
ответникът е бил в забава, предвид извършеното на 17.01.2018 г. частично
плащане по фактурата (респ. приемане на извършената работа) и приложимата в
отношенията между страните обща разпоредба на чл. 303а ТЗ, която определя срока
за изпълнение по търговска сделка. Изчислена с помощта на
програмен продукт „Апис Финанси”, законната лихва
върху сумата от 2224 лв. за процесния период от 16.02.2018 г. до 18.09.2018 г. се
равнява на предявеното вземане от 133,09 лв., поради което и този иск следва да
бъде изцяло уважен. Съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза в тази му част, тъй като същото изчислява законната лихва върху
главница в по-голям размер и за периода от издаването на фактурата, а не от
датата на забавата, който е релевантният момент.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и представения списък по чл. 80 ГПК, в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, в общ размер на 844,56 лв.,
от които 44,56 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. за заплатен депозит за
вещо лице и 600 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането
на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 23.05.2019
г. (л. 135), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 347,20 лв. за сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***1, представлявано от Н.Н.–
управител, дължи на ищеца „Е.Б.– ЕСБ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.К.– управител, следните суми: сумата от 2224 лв. (две хиляди двеста двадесет и четири лева),
представляваща неизплатена част от уговорено възнаграждение по договор за
изработка на метални изделия, за което е издадена фактура № 26/16.01.2018 г. на
обща стойност 7224 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.09.2018
г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 133,09 лв. (сто тридесет и три лева и девет
стотинки), представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода
от 16.02.2018 г. до 18.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14022/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА
„Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***1, представлявано от Н.Н.– управител, да заплати на „Е.Б.– ЕСБ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.К.–
управител, сумата от 844,56 лв. (осемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА
„Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***1,
представлявано от Н.Н.– управител, да заплати на „Е.Б.– ЕСБ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.К.–
управител, сумата от 347,20 лв. (триста
четиридесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща сторени в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: