Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.01.2022 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 16.03.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

607

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

С.И.С., ЕГН ********** в качеството му на наследник на Д.Ц.Х.б.ж. нас. О.Д., починал на 07.08.64 г. е предявил иск против Община М., с който моли съда да признае за установено по отношение на общината правото на собственост на наследниците на Д.Ц.Х.върху нива от 8.500 дка, осма категория, находяща се в землището на с. О.Д. в местността „Мирово селище“ понастоящем част от имот с идентификатор 54506.2.536 с обща площ от 19517 кв. м. с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория на земята – осма, като е посочено в скицата че това са земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.  

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Община М., в който оспорва иска. Твърди, че  по силата на протоколно решение № 4/26.11.2008 г. имота е предоставен на общината при спазване на законовия ред.

Правната квалификация на  претендираните права е чл. 124 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че един от наследодателите на ищеца – Н.Д.П.като наследник на Д.Ц.Х.е подала заявление № 00041Ч/13.02.92 г. до ПК гр. М. с искане за възстановяване правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари граници в землището на с. О.Д.. С Решение № 2Ч/ 05.02.93 г., находящо се на лист 4-ти от делото, ПК М. е възстановила правото на собственост на наследниците на Д.Х. /възстановими/ стари реални граници на 7 броя имоти, като под № 2 е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 8.500 дка., осма категория в местността „Мирово селище“. Твърди се в молбата, че ПК М. не е изпълнила задължението да извърши въвод във владение върху имота на собствениците, поради която причина в последствие от този имот, заедно с други, е образуван имот с кадастрален номер 54506.2.536 с обща площ от 19517 кв. м.

По делото е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, заключението на която, неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е установило, че претендирания имот от 8.500 дка. е част от имот с идентификатор 54506.2.536 с обща площ от 19517 кв. м. и е идентичен с част от имот № 000536, които са предадени на община М. от ОС Земеделие със Заповед № 15/23.03.2009 г. и протокол № 4/26.11.2008 г. на основание изтекъл 10-годишен срок след изготвен план за земеразделяне, като земи по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ.

Искът е основателен. Трайна съдебна практика е, че правното действие на решенията на Поземлена комисия за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи се преценява съобразно действащата към момента на възстановяването им редакция на закона. Чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ до изменението и през 1995 г. не поставя изискване към решението за възстановяване на собственост в съществуващи/възстановими реални граници да бъде придружено със скица. Действащата към момента на възстановяване редакция на чл. 18ж ППЗСПЗЗ сочи, че в решението за възстановяване на собственост в съществуващи/възстановими реални граници се описва размера и категорията на имота, местоположението, граници, съседи и евентуално ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.  Горното води на извод, че до изменението на чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/95 г./ наличието на скица към решението на ПК не е елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи/възстановими реални граници. В много свои решения ВКС е приел, че и след въвеждане на това изискване липсата на скица не води до незавършена процедура на възстановяване, ако в текстовата част на решението на орган по поземлена собственост възстановения имот е достатъчно индивидуализиран. От горното следва извод, че реституционната процедура е завършена и ищеца като наследник на Д.Х., може да се легитимира като съсобственик по наследство.

Съгласно тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11 по описа за 1997 година на ВКС, решенията на общинските поземлени комисии, понастоящем ОСЗГ, по чл. 18ж ал.1 от ППЗСП33 и по чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне, имат конститутивно действие. С тези решения се определят субектите, в полза на които възниква правото на собственост.

Относимите към настоящия спор законови разпоредби, са следните:

Чл. 3 ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделските земи могат да бъдат собственост на гражданите, държавата, общините и на юридически лица.

Чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.

Чл. 25 ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно която възстановява се правото на собственост на общините върху земеделските земи, отнети им безвъзмездно и предоставени на държавни земеделски стопанства, трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлени комплекси и агрофирми, както и на държавни горски стопанства, когато са били включени в държавния горски фонд, освен ако са горски разсадници и полезащитни горски пояси.

Анализът на посочените разпоредби води до следните правни изводи:

В приложното поле на чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените срокове, респ., не са изкупени от ползватели по смисъла на §4 от ЗСПЗЗ, поради което и придобиването правото на собственост относно земите, които попадат в обхвата на тази разпоредба става по силата на закона. Частна хипотеза на нормата на чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, който текст в редакцията му към ДВ, бр.98/1997 г. предвижда, че Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците и след изтичането на 10-годишен срок земите стават общинска собственост, а в настоящата си редакция предвижда, че Общината стопанисва земеделската земя, останала след възстановяването правата на собствениците и придобива собствеността върху тази земя след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, т. е. чл.19 от ЗСПЗЗ регламентира така наречения „остатъчен фонд” земеделски земи, които остават общинска собственост. „Остатъчен фонд“ са само тези земи, за които не са подадени заявления за възстановяване, и те се придобиват от Общината по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ.

Относно възраженията на ответника, съдът намира същите за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, по отношение на процесният имот е завършена реституционната процедура по ЗСПЗЗ, и неоснователно за него е била проведена процедура по чл.19 ЗСПЗЗ. Чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правният статут на земите, за които не са подадени заявления за възстановяване.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че иска е доказан, и същият следва да бъде уважен. 

На ищеца се следват направените деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община М., че С.И.С., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Д.Ц.Х.б. ж. на с. О.Д., починал на 07.08.64 г., е собственик по наследство на Нива от 8.500 дка, осма категория, находяща се в землището на с. О.Д. в местността „Мирово селище“, понастоящем част от имот с идентификатор 54506.2.536 с обща площ от 19517 кв. м. с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория на земята – осма, с местоположение съгласно скицата на вещото лице на стр. 124 от делото, която да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА Община М. да заплати на С.И.С., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 800 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: