ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 851
гр. Бургас , 03.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501063 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.274, във вр.чл.407 от ГПК, и е образувано по частната
жалба на Г. П. П. от ***, против разпореждане № 550/23.03.2021 г. по
гр.д.20202120104485/2020 г. по описа на Бургаски районен съд за издаване на изпълнителен
лист по посоченото дело.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което се претендира
отмяната му и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
По-конкретно се твърди, че въпреки, че на съда е било известно кой е собственикът
на „т.нар.семейно жилище“ и кои са доживотните ползватели на имота, съдът е издал
обжалваното разпореждане да се издаде изпълнителен лист в полза на Н. Ж. П. без да е
посочено лице срещу което да се предприемат евентуалните изпълнителни мерки. Твърди
се, че в издаденото разпореждане, съотв.и в изпълнителния лист, не е посочен като длъжник,
който е осъден да предостави ползването на имота, нито жалбоподателят, нито което и да е
друго лице. Твърди се, че независимо, че жалбоподателят не е посочен като длъжник в
изпълнителния лист, против него са предприети изпълнителни действия по образуваното
против него изпълнително дело № 20217050400151 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район
на действие БОС, изпратена му е покана за доброволно изпълнение чрез работодателя му, в
която покана е посочено, че жалбоподателят е осъден да предоставя ползването на семейно
жилище апартамент с адрес: ***, като ЧСИ е определил ден и час за пристъпване към
принудително изпълнение. Излагат се оплаквания също, че още преди да е изтекъл срокът
на ПДИ, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя и всяко друго
възнаграждение по граждански и други договори в размер на 313.60 лв, от които 200 лв за
адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело и допълнителни такси на ЧСИ,
при положение, че жалбоподателят не е длъжник по издадения съдебен акт. На следващо
място се сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил диспозитива на издаденото от
него съдебно решение, а е издал разпореждане и изпълнителен лист, чиито съдържания са
дословно пренесени от молбата за издаване на изпълнителен лист. Твърди се, че е
недопустимо съдържанието на изпълнителния лист да се различава от диспозитива на
съдебния акт, който подлежи на изпълнение. Твърди се още, че съдът не е извършил
1
проверка дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане срещу длъжника и неправилно съдът е разпоредил издаването на
изпълнителен лист без длъжник.
В срока по чл.276 от ГПК по делото е постъпил отговор от ищцата по делото и
ответник по частната жалба – Н. Ж. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че по делото е доказано, че имотът – ап.** в ***, е именно семейното
жилище на страните, поради което ищцата има качеството на кредитор относно ползването
на семейното жилище и разполага с изпълняемо право срещу всяко лице от кръга на
домашните на ответника, което се намира в това жилище. Твърди се, че в случая
жалбоподателят е обвързан както от мотивите, така и от диспозитива на съдебния акт. На
второ място се твърди, че изпълнителният лист възпроизвежда точно диспозитива на
съдебното решение, като в него е посочено, че се издава в полза на Н. Ж. П.. Сочи се, че
посочването, в изпълнителен лист, че той се издава в полза на Н. Ж. П., снабдява ищцата с
изпълняемо право срещу всяко лице, което обитава жилището. Претендира се оставяне на
жалбата без уважение.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Видно от представените доказателства, с решение № 45 от 09.02.2021 г. по
гр.д.4485/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, съдът е прекратил брака между
жалбоподателя и Н. Ж. П.; предоставил е упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете на страните – П. Г. П., на майката; постановил е режим на
лични отношения на бащата с детето; осъдил е ответника да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 250 лв; предоставил е на ищцата Н.П. ползването на семейното жилище
на страните, представляващо ап.** в ***, за срок от 9 месеца, считано от влизане на
решението в сила, като е отхвърлил претенцията на ответника Г.П. ползването на семейното
жилище да бъде предоставено на него; и е осъдил ищцата Н.П. да заплаща на З. П. П.
(собственик на жилището), месечен наем в размер на 225 лв, представляващ обезщетение за
ползването на собствения на З. П. апартамент, предоставен за ползване на Н.П. на основание
чл.56, ал.3 СК. Решението на БРС е влязло в сила на 10.03.2021 г., тъй като не е било
обжалвано от страните.
С молба от 19.03.2021 г. ищцата е поискала издаване на изп.лист съобразно
постановения диспозитив на решението, с който ползването на семейното жилище е
предоставено на нея.
С обжалваното разпореждане № 550/23.03.2021 г. съдът е постановил да се издаде
искания изпълнителен лист в полза на Н. Ж. П. за предоставеното й с решение № 45 от
09.02.2021 г. по гр.д.4485/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, в сила от 10.03.2021 г.
ползване на семейното жилище, представляващо апартамент с административен адрес *** за
срок от 9 месеца, считано от влизане на бракоразводното решение в сила.
Видно от отразяването върху съдебното решение и от представения с частната
жалба изп.лист, последният е издаден на 25.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
На първо място следва да се посочи, че предмет на обжалване в настоящото
производство е разпореждането за издаване на изпълнителен лист, поради което са
2
ирелевантни оплакванията в жалбата дали имотът, посочен в изпълнителния лист е
семейното жилище на страните (т.нар.“семейно жилище“), тъй като този въпрос е разрешен
с влязлото в сила решение, както и дали са законосъобразни предприетите от ЧСИ Илко
Бакалов действия по изп.дело № 20217050400151.
Съгласно чл.406, ал.1 ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери
дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане
срещу длъжника, т.е., за да издаде изпълнителен лист, съдът трябва да се увери, че
кредиторът има право за принудително изпълнение, което следва от изпълнителното
основание.
Съдът намира за неоснователно оплакването в частната жалба, че изпълнителният
лист не възпроизвежда дословно диспозитива на акта, подлежащ на изпълнение. Напротив,
представеното от частния жалбоподател копие на издадения по делото изпълнител лист
отразява точно диспозитива на решението, с което семейното жилище е предоставено на
ищцата за срок от 9 месеца от влизане на решението в сила.
Съдът намира за неоснователно и оплакването, че процесният изпълнителен лист
не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против
ответника.
Изпълнителният лист е издаден на основание влязло в сила съдебно решение, за
което съдът приема, че е редовно от външна страна изпълнително основание.
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне
ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация (в този
смисъл е Решение № 7 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 2558/2014 г., IV г.о., ГК). Влязлото
в сила решение на съд, в производство по спорна съдебна администрация, представлява
изпълнително основание (Решение № 20 от 25.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2543/2001 г., IV
г. о.).
Предоставянето на ползването на семейното жилище по реда на чл.56, ал.3 от СК,
е акт на съдействие за упражняването на материални права, макар да не създава, изменя или
прекратява граждански права, то създава сила на пресъдено нещо за участниците в процеса
и ги обвързва с начина, обема и конкретните рамки – предоставянето на ползването на
семейното жилище на единия от съпрузите. Ето защо решението по чл.56, ал.3 СК има
изпълнителна сила и е годно изпълнително основание по смисъла на чл.404, ал.1 от ГПК.
Действително, в изпълнителния лист не е посочено име на длъжник, по-конкретно -
името на ответника като длъжник.
Съгласно чл.56 СК предоставянето на семейното жилище за ползване от единия
съпруг след развода е подчинено на различен режим в зависимост от това, кому принадлежи
собствеността – на съпрузите; на единия от тях или на трето лице. Когато имотът
принадлежи на трето лице (какъвто е настоящият случай), за да бъде то адресат на
задължението да отстъпи ползването, е необходимо това задължение да следва пряко от
съдебното решение. Т.е. при предоставяне ползването на семейното жилище съдът изследва
и собствеността му и съобразно това определя кръга на задължените лица. Ето защо срещу
трето на прекратената семейна връзка лице, което е собственик на имота, може да се
3
осъществи въвод, само когато това лице е посочено като задължено в съдебното решение по
чл.56 СК. Ако лицето не е собственик и се намира във фактическа власт на имота,
собственост на единия от съпрузите /не с намерение за своене/, въвод може да се извърши.
В случая съдът е изследвал кому принадлежи собствеността на семейното
жилище, установил е, че собственик е трето лице – сестрата на съпруга-ответник, поради
което е предоставил ползването на семейното жилище на ищцата при условията на чл.56,
ал.3 СК – за срок от 9 месеца от влизане в сила на решението.
След като решението по чл.56, ал.3 СК създава СПН за участниците в процеса и ги
обвързва, следва да се приеме, че макар в диспозитива на решението да не е посочен
изрично като длъжник ответникът, решението го обвързва, а издаденият на основание на
това решение изпълнителен лист удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
ответника, още повече – при наличието на сключен на 04.08.2020 г. между ответника и
неговата майка (на която той е учредил право на ползване върху процесния апартамент
преди да го продаде на своята сестра), договор за наем за имота – бивше семейно жилище на
страните.
С оглед изложеното, БОС намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 550/23.03.2021 г. по гр.д.20202120104485/2020 г.
по описа на Бургаски районен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на на Н. Ж. П..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4