Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 04.06.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 3575 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 24207 от 27.01.2020 г., постановено по гр. д. № 65124/2018 г., Софийски районен съд, I ГО, 25 състав е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „Д.К.“ АДСИЦ срещу И.Ц.В. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1112,55 лв. – главница по споразумение за признаване и разсрочване на задължение по Договор за издаване и използване на кредитна карта, сключен на 23.04.2004 г., с „Ю.Б.“ АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия, сключен между „Ю.Б.“ АД и „Алфа кредит“ АДСИЦ, ведно със законната лихва за периода от 30.04.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, и сумата от 339,21 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 1112,55 лв. за периода от 29.04.2015 г. до 29.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 27471/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 25-ти състав.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Д.К.“ АДСИЦ, в която се правят оплаквания, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, произтичащо от погрешно установени факти. Сочи, че неправило първата съдебна инстанция е приела, че няма документ, установяващ възникване на облигационно отношение между страните, тъй като договорът е обективиран в двустранно подписано заявление от 19.04.2014 г. за издаване на карта „Euroline”, с което ответникът е декларирал, че приема общите условия на „Б.Р.С.“ АД, по силата  на което на ответника е предоставена банковата карта, а сумата е реално отпусната и ползвана, което се установявало от заключението по изслушаната съдено счетоводна експертиза. Твърди, че прехвърлянето на вземането се установява по безспорен начин, а споразумението от което произтича вземането, представлява договор за спогодба, по който ответникът е признал съществуването на дълга. Моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от И.Ц.В., чрез назначения му особен представител адв. П.Л., в който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение, като се поддържа, че сключеното между страните по делото споразумение няма характера на договор за спогодба, съответно източник на претендираните вземания е не то, а договорът за кредитна карта, сключен с праводателя на ищеца. Твърди, че не е налице новация, и независимо, че със сключване на споразумението длъжникът е признал задълженията си към „Д.К.“ АДСИЦ. Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните съображения:

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за кредитна карта, сключен между ответника и праводателя на ищеца, по силата на който ищецът е изпълнил задължението си да предостави банковата карта, а длъжникът е усвоил сума, възлизаща на претендираната по делото главница, задължението за чието връщане е настъпило. На следващо място по делото следва да бъде установено наличието на валиден договор, сключен между кредитора по договора за кредитна карта и ищеца, с предмет прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит, както и надлежното уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне от страна на цедента.

Настоящият състав на въззивния съд счита, че по делото не са установени сочените предпоставки, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От представеното по делото Заявление за издаване на кредитна карта от И.Ц.В. до „Б.Р.С.“ АД за издаване на карта „Euroline”, с дата 19.04.2004 г., се установява, че ответникът е направил искане за издаване на платежна карта. Направено е искане, при условие че заявлението бъде прието, да бъде обработена транзакция за посочена сума в полза на трето лице. Искането е подписано и от лицето, което е сверило данните и приело документите за „Б.Р.С.“ АД.

Съгласно чл. 1.1. от Общите условия за издаване и използване на карта “Euroline”, за които се твърди, че са приложими към правоотношението, от което произтича цедираното вземане, картата, която ще бъде издадена, както и всички карти, които ще бъдат издадени впоследствие като замяна или подновяване на първоначалната при прилагане на общи условия, се предава на картодържателя чрез препоръчано писмо. От подаденото от кредитополучателя искане за издавена на кредитна карта не се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора, „Б.Р.С.“ АД е предала на кредитополучателя кредитна карта със срок на валидност, съгласно чл. 1.1. от приложените по делото Общите условия, приложими към договора.

Това обстоятелство не се установява и от прието по делото споразумение № 1862875 от 16.04.2013 г., сключено между „Д.К.“ АДСИЦ и И.Ц.В., в което е посочено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1112,55 лв., което вземане е придобито от последното по силата на договор от 23.04.2004 г. за продажба на вземания, сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД за кредитна карта „Euroline“. В тази част споразумението има декларативен характер и в него не се съдържа изрично признание за сключването на договор въз основа на заявлението от 19.04.2004 г. и изпълнение на задължението на картоиздателя по него да предаде на картодържателя кредитна карта с уговорения лимит.

Предаването на кредитната карта, издадена въз основа на заявлението от 19.04.2004 г., не се установи и от заключението по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е извършена въз основа на справка с движение по кредитна карта, издадена от „Б.Р.С.“ АД, до което дружество заявлението за издаване на кредитна карта е подадено. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът е завил оспорване на записванията във връзка с процесната кредитна карта, водени от трето лице, поради което, по аргумент от чл. 182 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ТЗ, счетоводните записи в този случай не служат като доказателство в полза на ищеца, тъй като не е установена тяхната редовност, включващо и основанието, на което банката осчетоводява записи по кредити, предоставени от друго юридическо лице.

Ето защо изпълнението на задължението на „Б.Р.С.“ АД да предаде картата на ответника, не се установи по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК – без съмнение, поради което исковете са неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени.

С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора по въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24207 от 27.01.2020 г., постановено по гр. дело № 65124/2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 25-ти състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.