№ 4682
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100503214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД – приобритател на недвижим
имот /подробно описан в жалбата/, върху който е учредена договорна ипотека
от праводателя в полза на взискателя по изпълнително дело №
20188400400563 по описа на ЧСИ М..Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, срещу
разпореждане на съдебния изпълнител от 10.01.2022г., с което е оставена без
уважение молба за освобождаване от изпълнение и за заличаване на
вписаната възбрана върху недвижимия имот.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на процесния недвижим имот
били предприети действия по принудително изпълнение, като били насрочени
няколко публични продани, обявени за нестанали. Сочи, че след неуспешно
проведената трета процедура по изнасяне на имота на публична продан, не са
спазени изискванията от страна на взискателя да поиска определяне на нова
начална цена за имота. Поддържа, че предвиденият едноседмичен срок е от
категорията на преклузивните и започва да тече от съобщението за нестанала
публична продан. Аргументира становище, че нормата на чл. 494, ал. 2 от
ГПК е императивна, което води до извод, че частният съдебен изпълнител
няма право да преценява или да се отклонява от предписаното в посочената
разпоредба. След като взискателят не е поискал в едноседмичен срок
определянето на нова начална цена, то органът по принудително изпълнение
1
трябва да освободи от изпълнение имота и да заличи възбраната върху същия.
Независимо от изложеното съдебният изпълнител с обжалваното
разпореждане е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, поради
което е направено искане за отмяна на същото и постановяване на решение, с
което съдът да задължи органът по принудително изпълнение да освободи
имота от изпълнение, да заличи възбраната и да бъде прекратена насрочената
публична продан от 10.01.2022г. до 10.02.2022г.
Взискателят в производството – „Б.-А.К.Б.“ АД заявява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че банката своевременно е
депозирала молба, с която е поискала от съдебния изпълнител да насрочи
публична продан и да определи нова начална цена. С оглед изложеното счита,
че обжалвания акт е законосъобразен.
Длъжникът в производството – „Д.К.“ ЕООД не изразява становище по
жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след служебно извършена проверка за
редовността и допустимостта на така подадената жалба, приема следното:
Изпълнително дело № 20188400400563 по описа на ЧСИ М..Ц., с рег. №
840 на КЧСИ е било образувано по молба на „Б.-А.К.Б.“ АД въз основа на
изпълнителен лист от 13.07.2018г., с което длъжниците „Д.К.“ ЕООД и
М.Н.Н. са осъдени да заплатят парично вземане в условията на пасивна
солидарност.
Изпълнението било насочено срещу недвижим имот с идентификатор
49206.2673.17, находящ се в с. Мрамор, ипотекиран за обезпечаване на
вземането на кредитополучателя с договорна ипотека с вх. №
638868/07.03.2008г., том № 011, акт № 196/2008г., подновена с вписване вх.
рег. № 11360/28.02.2018г., том 12, акт № 51/2018г. Същият имот е придобит
от жалбоподателя след учредяване на договорната ипотека.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е процесуално
недопустима по следните съображения:
От приложените към изпълнителното производство писмени
доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на имот, върху
който са насочени действия по принудително изпълнение, като
2
придобиването на имота е настъпило след като длъжникът по изпълнението е
учредил ипотека върху него за свое задължение. Според нормата на чл. 429,
ал. 3 от ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има по изключение сила и
срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на
дълга на длъжника, когато изпълнението се насочи върху тази вещ. В такъв
случай третото лице става длъжник по изпълнението. Предвид това жалбата
на ипотекарния длъжник може да се основе само на доводи, при които
законът допуска право на обжалване от длъжника (арг. от чл. 173, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК и чл. 435, ал. 3 от
ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът в
изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; разноските по изпълнението. Подлежащите на обжалване
изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано
посочени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не
са допустими.
Жалбоподателят е длъжник по изпълнението. Като такъв, законът му
признава правото на жалба срещу действията на съдебния изпълнител в
изрично предвидени случаи – чл. 435, ал. 2, и ал. 3, пр. последно от ГПК, сред
които процесният не попада. За да стигне до този извод съдът съобрази
следното:
По отношение на публичната продан на недвижим имот на съдебен
контрол подлежи въпросът дали имотът попада в кръга на несеквестируемото
имущество на длъжника (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК), отказът на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка на имота при изготвянето на
първоначалната оценка на имота (чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК), както и крайният
акт на проданта – постановлението за възлагане, но само с оглед проверка на
3
действията на съдебния изпълнител и на наддавачите във връзка с подадените
тайни наддавателни предложения в срока за извършването на публичната
продан, както и на действията, извършени при евентуално провеждане на
явно наддаване, а също така и за това дали имотът е възложен на наддавача,
предложил най-висока цена (чл. 435, ал. 3 ГПК, така и т. 8 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС). Следователно извън обжалваемите действия на съдебния
изпълнител са отказът да освободи имота от изпълнение, да заличи вписаната
възбрана и да прекрати насрочена публична продан. Насочването на
изпълнение върху имот, който според длъжника следва да е освободен от
изпълнение поради липсата на искане от взискателя в съответния срок за
насрочване на нова продан след две поредни нестанали продани (хипотезата
на чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК) също е действие, извън предметния обхват на
подлежащите на обжалване актове по чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В случая
жалбоподателят не твърди да е налице несеквестируемост на имота, а по
правило освобождаването на имота от изпълнение не го прави
несеквестируем и взискателят може да насочи отново изпълнението върху
него /в този смисъл са мотивите по т. 9 на ТР № 2/2015 г на ОСГТК на ВКС/.
Изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на
обжалваното изпълнително действие са извън предметния обхват на нормата
на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Допустимостта на жалбата е обусловена от
надлежното излагане на твърдения за наличието на пороци в изпълнителното
производство, чието установяване би обусловило извод за
незаконосъобразност на конкретно обжалваното изпълнително действие.
Предвид избрания от законодателя подход за лимитативно очертаване на
подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и критериите,
при които съдебният контрол е допустим по отношение на постановлението
за възлагане, жалбата основана на гореописаните основания е недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане.
По делото е постъпила на 19.05.2022г. молба от жалбоподателя, с която
е направено искане да бъде спряно изпълнението по реда на обезпечението на
предявен иск. Това искане следва да се квалифицира като такова по реда на
чл. 438 ГПК.
При извод за недопустимост на жалбата, и доколкото спирането на
действията по изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК цели да обезпечи
4
изпълнението на съдебния акт, постановен във връзка с обжалване действията
на съдебния изпълнител, молбата за спиране на изпълнението по чл. 438 от
ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „А.“ ЕООД с вх. №
883/24.01.2022г. по вх. рег. на ЧСИ М..Ц. срещу разпореждане от
10.01.2022г., с което е оставена без уважение молба за освобождаване от
изпълнение, за заличаване на възбраната и за прекратяване на насрочената
публична продан върху недвижим имот по изпълнително № 20188400400563
по описа на ЧСИ М..Ц., с рег. № 840 на КЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 3214/2022г. по описа
на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „А.“ ЕООД от 19.05.2022г. по
чл. 438 от ГПК за спиране на действията по изпълнението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5