Р Е Ш
Е Н И Е №
260068
15.01.2021г.,гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на петнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:Фаня
Рабчева
К.Иванов
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 3143 / 2020г. по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила
е жалба от Д.Й.Д.,***, чрез адв.М.Ж., с
посочен съдебен адрес: *** против Отказ за прекратяване на изпълнителното
производство, обективирано в Съобщение
изх.№ 49192/ 21.10.2020г. по изп.д.№ 00012/ 2012г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,
с рег.№ 821 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив. По изложени доводи и оплаквания в жалбата се
иска отмяна на обжалвания отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
производство като незаконосъобразен и
постановяване прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното
дело. Претендира се присъждане на разноски за обжалването пред съда.
Постъпили
са писмени възражения от взискателя по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
представлявано от управителя Р. И. М., чрез пълномощника си юриск. В.Й., в които се оспорва жалбата като
неоснователна, по изложени във възражението с характер на отговор по жалбата
съображения.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Илиев, в които излага становище
за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства , намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна, в качеството на длъжник, легитимиран да обжалва
отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.435, ал.2,
т.6 ГПК, подадена е в срока по чл.436, ал. ГПК, поради което като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на
„ОББ“ АД- гр.София против Д.Й.Д. *** за събиране на вземания по издаден ИЛ от
10.11.2011г. по ч.гр.д.№ 20025/ 2011г. по описа на ПРС – VІІІ гр.с., предмет на
изп.д.№ 20128210400012 по описа на ЧСИ
П.Илиев, рег.№ 821, район на действие ОС-Пловдив, както и за събиране на
вземания по издаден ИЛ от 10.11.2011г.
по ч.гр.д.№ 20030/ 2011г. на ПРС-V гр.с., предмет на образувано изп.д.№ 20128210400016 по описа на ЧСИ П.Илиев, рег.№
821, район на действие ОС-Пловдив, последното присъединено към по-рано
образуваното изп.д.№ 20128210400012 по
описа на ЧСИ П.Илиев, рег.№ 821, район на действие ОС-Пловдив.
С
молба вх.№ 62280/ 20.10.2020г.
жалбоподателят в качеството на длъжник по повод получено уведомление за
извършено от взискателя по делото
прехвърляне на вземания от 28.06.2018г., от когато били изминали повече от две
години и три месеца без стария взискател да поиска извършването на
изп.действия, както и новият взискател не извършил такива, изпълнителният лист
бил погасен по давност, поради което е поискано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ЧСИ е оставил молбата без уважение с
разпореждане върху молбата на длъжника, за което последният е бил уведомен със
съобщение изх.№ 49192/ 21.10.2020г. по описа на ЧСИ.
С
депозираната жалба оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт се
свързват с доводите , основани на разпоредбата на чл.434 ГПК по отношение на искането, касаещо
прекратяване и приключване на изпълнителното дело, от една страна, а от друга
въз основа на поддържаният довод, че от датата 28.06.2018г. до 28.06.2020г. вкл. няма извършени действия от страна
на взискателя, съгласно закона и тълкувателното решение, които да обуславят
продължаването на изпълнителното производство.
Съгласно
чл.434, ал.1 ГПК по образуването , движението и приключване на изпълнителното
производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато
законът предвижда да се произнася с постановление.
С
разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК е предвидено съдебният изпълнител да
прекратява изпълнителното производство с постановление на посочените в
разпоредбата основания, сред които това по т.8 - когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Стриктното граматическо
тълкуване на посочената разпоредба дава основание да се приеме, че съдебният изпълнител
е обвързан от произнасяне с постановление в случаите, в които е налице някое от
посочените законови основания за прекратяване на изпълнителното производство,
поради което по аргумент от противното основание, следва да се приема, че
отказът за прекратяване на изп.дело е допустимо да бъде постановен и с
разпореждане съобразно общото правило на чл.434, ал.1 ГПК. С оглед на това процесуалният довод относно
законосъобразността на обжалвания акт поради неизпълнение изискването за форма
на обжалвания акт следва да се приеме за неоснователен.
Поддържаният
довод по съществото на повдигнатия спор за законосъобразност на обжалвания акт
на ЧСИ касае периода 28.06.2018г. – 28.06.2020г. , като началният момент на
исканото перемиране на делото се свърза с момента на получаване на съобщението
от страна на цесионера – ЕОС Матрикс ЕООД по прехвърленото от първоначалния
взискател вземане – ОББ АД , съобразно Договор за цесия/ покупко-продажба на
вземания/, сключен на 31.01.2018г. между посочените дружества.
Видно
от комплектованото в цялост изп.дело за периода от 28.06.2018г. до 06.07.2018г.
не са налице извършвани процесуални действия по делото / л.236 – 238 /. На
06.07.2018г. след полученото уведомление на посочената дата
от длъжника за извършената цесия на
процесните вземания, с молба вх.№ 33166/ 06.07.2018г. цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД наред с искането за конституиране на
основание чл.429 ГПК като взискател, е
поискал налагането на запор на вземания
от трудовото възнаграждение , както
и налагането на запор на вземания
от трети лица - запор на налични банкови сметки. Впоследствие видно от
Запорни съобщения изх.№№ 44630, 44628, 44631/ 13.08.2018г., са предприети и
инициираните действия по налагане на запор на вземания на длъжника в Търговска
банка Д АД, Банка Пиреос България АД и Юробанк България АД, във връзка с които
видно от уведомително писмо вх.№ 47290/
24.08.2018г. на Търговска банка Д АД запорът на вземания реално е наложен върху
открити и налични вземания на длъжника в посочената банка.
С т.10 на ТР №2/
26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения
относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД,
обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително
изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната
давност. Същите юридически факти се
отнасят и за прекъсване изтичането на двугодишния процесуален срок за
проявление на предпоставките за перемиране на делото по силата на Закона на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото съобразно цитираното тълкувателно
решение при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие , изграждащо съответния изпълнителен способ, както и, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Хронологията на исканията на взискателя за
предприемане на
изпълнителни действия не налага извод, че в рамките на посочения
период от две години - от 28.06.2018г до 28.06.2020г., е налице изтекъл
двугодишен срок за перемиране на делото.
Както се посочи по-горе видно от молбата за конституиране на цесионера от 06.07.2018г. по
изп. дело от последващия взискател са посочени изпълнителни способи,
реализирането на които да обезпечат
събиране на вземането му , а именно насочване изпълнението чрез налагане на
запор върху трудовите възнаграждения на длъжника и запор на вземанията на същия
от трети лица. Следователно след конституирането на цесионера / „ЕОС Матрикс“/
по цесионния договор с първоначалния взискател / ОББ/ с молбата на първия от
06.07.2018г. са поискани извършването на изпълнителни действия чрез посочени от
същия изпълнителни способи – налагане на запор на трудови възнаграждения и
вземания от трети задължение лица, по смисъла на ТР №2/ 26.06.2015г по т.д.№ 2/
2013г. Поради това и в посочения от жалбоподателя срок не са налице данни по
изп.дело за бездействие от новоконституирания взискател, въз основа на което да
се направи извод за изтичане на двугодишен период, вкл. до датата на подаване
на молбата на длъжника от 20.10.2020г. като основание за перемиране на делото
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По
така изложените съображения жалбата на длъжника против обжалвания акт на
съдебния изпълнител се явява неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 27358/ 17.12.2020г.
на Д.Й.Д.,ЕГН: **********,***,
чрез адв.М.Ж., с посочен съдебен адрес: *** против Отказ за прекратяване на
изпълнителното производство, обективирано
в Съобщение изх.№ 49192/ 21.10.2020г. по изп.д.№ 00012/ 2012г. по описа
на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, като
неоснователна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: