ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7194
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330102084 по описа за 2022 година
Подадена е молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на фамилното име на малолетното
дете ИВ. В. Й. от „Й.“ на „Д.“, като първоначално молбата е депозирана от двамата му
родители и законни представители – ИВ. В. Д. и В. Й. Е., представлявани от адв. Д..
В хода на делото на ***** г. е депозирана молба от бащата на молителката - В. Й. Е.,
с която същият уведомява съда, че не поддържа депозираната молба и иска детето да запази
досегашното си фамилно име. В молбата е изложено, че, с оглед обтегнатите отношения
между родителите, В. Й. Е. е направил компромис и е дал съгласие за промяна на
фамилното име на детето, но вече не поддържа депозираната молба и иска детето да запази
досегашното си фамилно име. Изтъква, че промяната на името на детето е продиктува от
оказания от родителите на ИВ. В. Д. натиск и техните субективни желания детето да приеме
фамилията им.
Настоящият съдебен състав намира, че производство по делото подлежи на
прекратяване, като съображенията за това са следните:
Правото на име е лично право, което е свързано със самоопределянето на
физическите лица, от което се извежда, че искането за промяна на името на физическо лице
е строго лично право, зависещо изцяло от преценката на молителя. Държавните органи, в
това число и съдът, не могат да променят имената на физическите лица нито служебно, нито
по искания на трети лица, а на още по-силно основание по възникнал между трети лица
спор за тава кое име следва да носи определен правен субект. В разглежданата хипотеза се
иска промяна във фамилното име на малолетно лице, а именно дете, родено на ***** г.,
като първоначално искането е заявено от двамата родители, а впоследствие е оттеглено от
бащата. Малолетните лица действат чрез своите родители и законни представители, като
всеки от тях може в пълна степен да ги представлява в гражданския оборот. Ето защо
поначало е допустимо по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР, когато са налице основанията за това, да
бъде допусната промяна на имената на малолетно лице, но за това следва да не е налице
спор между неговите родители и законни представители. В съдебната практика това най-
често са хипотезите на осмиващо и позорящо име, и/или пък хипотезите на промяна на
фамилните имена на родителите, обуславяща промяна и на фамилните имена на децата.
Производство по чл. 19, ал. 1 ЗГР е охранително производство, т.е. производство по
безспорна съдебна администрация, поради което е недопустимо в рамките на това
1
производство да възникне и да бъде разрешен спор между родители, относно това дали
трябва да бъде променено фамилното име на тяхното дете, както и кое фамилно име следва
да носи то. Последното произтича, както от характера на самото производство, предполагащ
липса на спор, така и от обстоятелството, че при уважена молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР,
поставеното съдебно решение няма да подлежи на обжалване, по арг. от чл. 537, ал. 1 ГПК.,
с което сериозно биха се накърнили процесуалните права на една от оспорващите страни.
Ето защо при констатация за наличие на спор между родителите, производството по чл. 19,
ал. 1 ЗГР подлежи на прекратяване. В случая депозираната от В. Й. Е. молба от **** г. може
да се разгледа и като молба за оттегляне на молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР, доколкото същият
разполага с пълна представителна власт по отношение на детето. Следва да се отбележи, че
съдът няма правомощия да определи особен представител на молителя по реда на чл. 29, ал.
4 ГПК, тъй като не е налице правен спор между молителя и някой от неговите родители.
Спорът е между единия родител и другия. Настоящото производство не попада в хипотезата
на чл. 19а, ал. 3, изр. II ЗГР, което производство е спорно, а не охранително производство -
касае се до специфична хипотеза на промяна на име на дете, вследствие на възстановяване
имената на българските граждани, на които принудително са променени имена, какъвто не е
случаят. В заключение следва да се изтъкне, че не всеки спор между родители във връзка с
общото им дете покрива правните характеристики на гражданскоправен спор по см. на чл.
14 ГПК. Настощият съдебен състав намира, че в случая не може да се приеме, че съдът
изобщо е компетентен да се произнесе по подадената молба, поради което следва да откаже
да я разледа на основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 2084/2022 г. на РС-Пловдив, образувано по
молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на фамилното име на малолетното дете ИВ. В. Й. от
„Й.“ на „Д.".
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
молителя пред ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
2