Р Е Ш Е Н И Е
№ 1059/ 26.03.2018г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7449 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.367 ТЗ, във връзка с
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба и допълнителни молби от 26.06.2017г. и 04.09.2017г. от Д.Н.Интернешънъл Транспортбедрейф против „Тилия” ООД се твърди, че ищцовото дружество развива дейност в областта на транспортните услуги, като се намира в дълготрайни търговски отношения с ответното дружество – търговец на едро с цветя и други растения. Твърди се, че ответното дружество е поръчвало стоки от Х., които са били превозвани до местоназначението им в България от ищеца. Твърди се, че ищецът е осъществявал превоз на цветя и други растения, които ответникът е поръчвал от различни доставчици в Х., като на няколко пъти камиони на Д.Н.са се връщали от Б. към Х., натоварени с празните контейнери, в които били доставяни цветята – тузи курсове също следвало да бъдат заплатени от „Тилия” ООД. За извършените превозни услуги и за превоза на празните контейнери ищецът издавал товарителници и фактури, сумите по които били заплащани от „Тилия” ООД, макар и със закъснение. Последното плащане било от дата 06.11.2015г. в размер на 1 000 евро. Твърди се, че след посочената дата ответникът преустановил плащанията, поради което била отправена покана за плащане, в която били изброени непогасените фактури. Последвала кореспонденция, със имейл, изпратен до ищеца, на 18.09.2015г. от имейла на Т. Г. – управител на ответника, според който се признавало наличието на непогасени суми и било изразено желание за заплащането им чрез погасителен план. Твърди се, че планът не бил спазен, като на 08.04.2016г. ищецът изпратил проект за споразумение с предмет непогасения остатък от дълга, на който ответникът отговорил и отново признал дълга. Последната кореспонденция с длъжника била от дата 18.05.2016г., но отново не довела до реални действия. Твърди се, че актуалният размер на дълга, заедно с натрупаните лихви за забава към 18.08.2016г. е 107 703.01 евро. В исковата молба в табличен вид са посочени дължимите главници и лихви за забава по всяка от фактурите като номер и дата на издаване, като падежът по фактурите се твърди да е изчислен в съответствие с посоченото в тях, че плащането следва да стане до 30 дни, тоест като начален ден на изчисление на лихвите за забава е взет 31-ят ден от издаване на всяка от фактурите. Посочени са в таблица към молба от 26.06.2017г. превозените стоки по всяка доставка, къде са натоварени, кой е изпращачът им, с кое превозно средство са превозени, кога са получени от получателя. Твърди се, че дължимата лихва е изчислена в съответствие с приложимите правни норми от вътрешното холандско право, приложимо според ищеца, доколкото размерът на дължимата лихва за забава не е сред въпросите, изрично уредени от Конвенцията за международен превоз на стоки, която следва да се прилага в отношенията между двете страни. Според ищеца по неуредените от Конвенцията въпроси следва да намери Приложение Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения. Съгласно чл.5 от Регламента при липса на избор на приложимо право /какъвто бил конкретният случай/ приложимо било правото на държавата по обичайното местопребиваване на превозвача, при условие, че мястото на предаване или мястото на доставяне е в същата държава. Седалището на Д.Н.било в Х., стоките били предавани на превозвача в Х., поради което и холанското право следвало да урежда въпросите, необхванати от Конвенцията. Съдържа се изложение на приложимото право за дължимостта на законна лихва върху просрочени парични задължения между търговци. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество за заплащане на сумите от 98 137 евро, представляваща сбор от главниците по отделните фактури и сумата от 9 566.01 евро, общ размер на лихвите за забава, начислени от падежа до момента на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците. В допълнителна молба се уточнява, че всяка от ищцовите претенции се основава върху отделен договор за превоз, индивидуализиран чрез товарителница и фактура, не е налице едно общо правоотношение между страните, във връзка с което да са извършвани отделните превози, поради което и исковете са предявени пред районен съд, тъй като цената на всеки един от тях не надхвърля 25 000 лв. С исковата молба са претендирани направените по делото разноски, както и направените от страната в обезпечителното производство такива.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Тилия” ООД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, както по основание, така и по размер. Посочено е, че изложената от ищеца фактическа обстановка е изцяло несъответстваща на действителното положение. Ответникът нямал трайни търговски отношения с ищеца, не бил сключвал договор с него, не му е възлагал да изпълнява процесните превози – такива въобще не били извършени. Стоките, предмет на приложените фактури, не били приемани от „Тилия” ООД. Оспорва се авторството и съдържанието на приложените към исковата молба фактури и международни товарителници, те не били подписани от представляващ ответното дружество, не отразявали реално извършени от ищеца превозни услуги. „Тилия” ООД не било водило електронна кореспонденция с ищеца или с негови пълномощници. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
По делото
са представени банкови извлечения от дата 09.06.2015г. за внесени суми от
5 000 евро и 5.040 евро, от дата 14.07.2015г. за внесена сума от 3.050
евро, от дата 12.10.2015г. и 06.11.2015г. за внесена сума от 1000 евро.
Представена
е покана до „Тилия” ООД от представител на Д.Н.Интернешънъл Транспортбедрейф от
дата 27.08.2015г., за заплащане на сумата от 126 051.21 евро, от които
104 660 евро главница, 5 652.21 евро лихва до 03.09.2015г.,
15 699 евро разходи по събирането и 40 евро разходи за документи. В
поканата се съдържа описание на незаплатените фактури, както следва - № 15.001
от 04.01.2015г. – 5 290 евро; 15.002 от 08.01.2015г. – 2 937.50 евро,
№ 15.004 от 18.01.2015г. – 5 290 евро, № 15.005 от 25.01.2015г. –
3 290 евро, № 15.006 от 31.01.2015г. – 918 евро, № 15.007 от 01.02.2015г.
– 5 290 евро, № 15.011 от 09.02.2015г. – 4 580 евро, № 15.012 от
20.02.2015г. – 5 290 евро, № 15.013 от 21.02.2015г. – 4 580 евро, №
15.014 от 21.02.2015г. – 4 580 евро, № 15.016 от 28.02.2015г. – 1 374
евро, № 15.017 от 01.03.2015г. – 4 580 евро, № 15.018 от 01.03.2015г. –
4 580 евро, № 15.019 от 02.03.2015г. – 5 185 евро, № 15.020 от
09.03.2015г. – 2 350 евро, № 15.021 от 15.03.2015г. – 4 580 евро, №
15.022 от 22.03.2015г. – 5 290 евро, № 15.024 от 29.03.2015г. – 4 580
евро, № 15.025 от 30.03.2015г. – 2 350 евро, № 15.026 от 31.03.2015г. –
606 евро, № 15.027 от 04.04.2015г. – 5 290 евро, № 15.030 от 12.04.2015г.
– 4 580 евро, № 15.031 от 19.04.2015г. – 5 290 евро, № 15.032 от
26.04.2015г. – 4 580 евро, № 15.034 от 02.05.2015г. – 5 290 евро, №
15.035 от 10.05.2015г. – 4 580 евро.
Представена е имейл кореспонденция между страните, за периода
18-24.09.2015г., както и от 08.04.2016г.
По делото
са представени в надлежен превод на български език 26 бр. фактури, както следва
- № 15.019 от 02.03.2015г., с цена на транспорт 4 900 евро; № 15.020 от
09.03.2015г., с цена на транспорт 2 230 евро, № 15.021 от 15.03.2015г., с
цена на транспорт 4 270 евро, № 15.022 от 22.03.2015г., с цена на
транспорт 5 000 евро, № 15.024 от 29.03.2015г., с цена на транспорт
4 270 евро, № 15.025 от 30.03.2015г., с цена на транспорт 2 230 евро,
№ 15.026 от 31.03.2015г., с цена на транспорт 1 866 евро, № 15.027 от
04.04.2015г., с цена на транспорт 5 000 евро, № 15.030 от 12.04.2015г., с
цена на транспорт 4 270 евро, № 15.031 от 19.04.2015г., с цена на
транспорт 5 000 евро, № 15.032 от 26.04.2015г., с цена на транспорт
4 270 евро, № 15.033 от 30.04.2015г., с цена на транспорт 1 116 евро,
№ 15.034 от 02.05.2015г., с цена на транспорт 5 000 евро, № 15.035 от
10.05.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро, № 15.036 от 16.05.2015г., с
цена на транспорт 5 000 евро, № 15.037 от 18.05.2015г., с цена на
транспорт 4 270 евро, № 15.039 от 24.05.2015г., с цена на транспорт
4 270 евро, № 15.040 от 31.05.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро,
№ 15.041 от 31.05.2015г., с цена на транспорт 1 632 евро, № 15.044 от
07.06.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро, № 15.045 от 13.06.2015г., с
цена на транспорт 4 270 евро, № 15.047 от 20.06.2015г., с цена на
транспорт 5 000 евро, № 15.050 от 27.06.2015г., с цена на транспорт
4 270 евро, № 15.051 от 30.06.2015г., с цена на транспорт 1 074 евро,
№ 15.052 от 04.07.2015г., с цена на транспорт 5 000 евро, № 15.055 от
11.07.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро, с получател „Тилия” ООД.
В надлежен
превод на български език са представени и международни товарителници, като
номерата на товарителниците са посочени във фактурите.
По делото
е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което
по процесните фактури съществува частично плащане по фактура № 15.019 от
02.03.2015г. на стойност 3 151 евро, платени както следва – на 14.07.2015г.
– 151 евро, на 12.10.2015г. – 2 000 евро, на 06.11.2015г. – 1 000
евро. Според вещото лице задълженията към ищеца са на стойност 98 137
евро, като ответникът „Тилия” ООД е декларирало пред данъчните органи
задължението си към „Д.Н.Интернешънъл Транспортбедрейф” и сумите са включени в
ГФО за 2015г. и 2016г. Според вещото лице по процесните фактури е ползван
данъчен кредит от „Тилия” ООД. Вещото лице е посочило, че погасяванията на дати
14.07.2015г. и 12.10.2015г. е извършено от банкова сметка *** Х. Г., а
плащането на 06.11.2015г. – от банкова сметка ***. Посочено е, че по фактурата
№ 15.019 от 02.03.2015г. остава за доплащане сумата от 1 749 евро.
Посочено е, че в счетоводството на „Тилия” ООД са осчетоводени включените в
исковата молба фактури.
Прието е заключение на изготвената компютърна експертиза, според което от направения от вещото лице оглед на компютри, съдържанието на приложените към исковата молба – доказателства № 4, 5 и 6 хартиени копия е идентично с електронната кореспонденция, разменена между посочените имейл адреси на посочените дати. За доказателство № 3 вещото лице е посочило, че не е възможно да се направи проверка, защото компютърът, от който е водена кореспонденцията е унищожен от вирус през април 2017г. Посочено е, че IP адресите, от който са изпратени имейл от 13.04.2016г. – Доказателство № 5 и имейл от 18.05.2016г. – Доказателство № 6 е 80.80.139.12. При посещение на вещото лице в офиса на „Тилия” ООД се установило, че публичният IP адрес на компютъра съвпада с този, от който са изпратени имейлите, приложени като доказателство № 5 и № 6. Фактическият адрес на това IP не може да бъде локализирано. Сайтът tilia.bg е регистриран от името на „Тилия” ООД, като лице за контакти е посочена г-жа Т. Г..
При така възприетата фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
В исковата молба се твърди, че страните са
в дълготрайни търговски отношения, като ответникът е поръчвал стоки от Х.,
които са били превозвани от ищеца до местоназначението им в България. Твърди
се, че за извършването на превозните услуги ищецът е издавал фактури и
товарителници. Не се твърди, както и не се установява между страните да е
сключен рамков договор, по силата на който ищецът да се е задължил да оказва транспортни
услуги на ответника, с периодично изпълнение, тоест не се установява всички
поръчки да се извършват при условията на такъв договор, поради което и
доколкото се сочи и установява, че за превозните услуги са издавани отделни
фактури и товарителници, съдът приема, че е родово компетентен да се произнесе
по предявените искове, тъй като са налице множество обективно съединени искове,
всеки с цена под 25 000 лв.
Не се
спори, че ищцовото дружество има качеството на превозвач, а ответното – на
получател на стоки, доставяни от Х. до местоназначението им в България. Спорът
е с международен елемент и е приложима Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/, доколкото мястото на приемане на стоката за
превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени доказателства се налага извод за
наличие на валидни облигационни отношения между страните по договори за
международен автомобилен превоз на стоки. В надлежен превод на български език
са представени съответните товарителници, в които страните са вписани в
съответното им качество – превозвач и получател на стоките, като документите са
оформени с подписи и печати на дружествата. Международната товарителница,
надлежно подписана, има значението на договор между страните, поради което и те
са обвързани от посоченото в нея. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията
товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и
получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 договорът за превоз се
установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение. Следователно сключени са договори за международен автомобилен
превоз на стоки с всички последици от това, включително и задължението за
заплащане на договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на
превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. По делото
са представени 26 бр. фактури, издадени от превозвача Д.Н.Интернешънъл
Транспортбедрейф, задълженията по които ищецът
твърди, че не са платени.
Съдът намира за неоснователни направените с отговора на исковата молба възражения, че превози въобще не били извършени, че стоките, предмет на приложените фактури, не били приемани от „Тилия” ООД, че фактурите и товарителниците не били подписани от представляващ ответното дружество, не отразявали реално извършени от ищеца превозни услуги, тъй като се опровергават от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от приетите по делото заключения на изготвените съдебно-счетоводна и компютърна експертизи. По отношение на възраженията, че приложената електронна кореспонденция няма характер на документ и не представлява годно писмено доказателство, следва да се посочи, че съгласно чл. 3 ЗЕДЕП електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Електронният документ, както и писменият, може да бъде и неподписан. В настоящия случай представената електронна кореспонденция е била неподписана с електронен подпис от страна на ответника, поради което в тежест на ищеца е установяване авторството и достоверността на съдържанието на така представените и приети по делото разпечатки от имейл кореспонденция.
По делото е прието заключение на изготвената компютърна експертиза, заключението на която съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което от направения от вещото лице оглед на компютри, съдържанието на приложените към исковата молба – доказателства № 4, 5 и 6 хартиени копия е идентично с електронната кореспонденция, разменена между посочените имейл адреси на посочените дати. За доказателство № 3 вещото лице е посочило, че не е възможно да се направи проверка, защото компютърът, от който е водена кореспонденцията е унищожен от вирус през април 2017г. Посочено е, че IP адресите, от който са изпратени имейл от 13.04.2016г. – Доказателство № 5 и имейл от 18.05.2016г. – Доказателство № 6 е 80.80.139.12. При посещение на вещото лице в офиса на „Тилия” ООД се установило, че публичният IP адрес на компютъра съвпада с този, от който са изпратени имейлите, приложени като доказателство № 5 и № 6. В представената кореспонденция – имейл от 13.04.2016г. се съдържа изрично признание на „Тилия” ООД относно размера на дълга към ищеца, а от този от дата 18.05.2016г. е видно, че между страните са обсъждани и варианти на споразумение за уреждане на отношенията.
Освен това,
от приетата по делото счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че „Тилия” ООД е отразило в
счетоводството си издадените от ищеца фактури за извършен превоз на стоки, декларирало
е пред данъчните органи задължението си към „Д.Н.Интернешънъл Транспортбедрейф”
в размер на 98 137 евро и сумите са включени в ГФО за 2015г. и 2016г.
Според вещото лице по процесните фактури е ползван данъчен кредит от „Тилия”
ООД. Самите фактури съдържат всички съществени елементи на договорите за превоз
– посочени са превозваните товари, дестинацията, по която да се извърши превозът,
посочено е и възнаграждение за това. Вярно е, че самите фактури не са
подписани, но предвид посочените от вещото лице действия по счетоводно
отразяване и ползване на данъчен кредит по тях несъмнено се налага извод за съгласие
на ответника с включените в тях договорености, като съставляват признание не
само за това, че договорите са сключени, но и за това, че уговорените работи са
извършени и одобрени /Определение № 445 от
19.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 95/2012 г., II т. о./. В
случая вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установило и това, че
по една от процесните фактури - № 15.019 са налице частични плащания на
14.07.2015г. в размер на 151 евро и на 12.10.2015г. в размер на 2 000
евро, от банкова сметка ***ното дружество К.Х. Г., както и на 06.11.2015г. в
размер на 1 000 евро, частично плащане по същата фактура, от банкова
сметка ***, съставител на счетоводния баланс на „Тилия“ ООД към 31.12.2016г.,
поради което според съда е налице извънсъдебно признание за дължимостта на
претендираните суми, респективно допълнителен аргумент за основателността на
предявените искове.
С оглед
основателността на исковете за главница, основателни се явяват и акцесорните
искове за мораторна лихва върху дължимите суми. С всяка от фактурите е даден
30-дневен срок за плащане. Доколкото не се установява страните да са договорили
приложимото право по отношение на лихвата за забава, а такава не се съдържа и в
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, то
въпросът следва да се реши чрез източниците и методите на международното частно
право. В това отношение приложение следва да намери РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008
на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим I). Разпоредбите на този
регламент са относими към задължения, произтичащи от договор, без значение от
какъв характер – граждански или търговски, като в същия се съдържат препращащи
норми, които посочват правото на коя държава, свързана с правоотношението,
следва да се приложи, а не съдържат в себе си конкретни правила за поведение.
Така според Член 5 – „Договори за превоз”, т. 1, доколкото приложимото
право към договор за превоз на стоки не е било избрано от страните в
съответствие с член 3, правото, приложимо към такива договори, е правото на
държавата по обичайното местопребиваване на превозвача, при условие че мястото
на предаване или мястото на доставяне, или обичайното местопребиваване на
товародателя е в същата държава. Ако тези изисквания не са изпълнени, се
прилага правото на държавата, в която се намира договореното между страните
място на доставяне. В случая седалището на ищеца е в Х., стоките се предавани
на превозвача в Х., поради което се налага извод, че приложение следва да
намери материалното холандско право, по отношение на дължимите лихви за забава
за вземанията на превозвача. Релевантната разпоредба от холандския Граждански
кодекс /извлечение от който е приложено по делото/, регламентираща дължимостта
на законовата лихва за забава върху просрочени парични задължения между
търговци, е чл.6:119а, според който обезщетението за вреди, дължимо поради
забавени плащания на парични суми се състои от законовия лихвен процент върху
незаплатената част от паричната сума от деня, следващ деня, в който длъжникът е
погасил дължимата сума, включително и този ден. Чл.6:120 предвижда, че размерът
на законовата лихва по чл.6:119а се равнява на лихвата по рефинансирания,
определена от Европейската централна банка спрямо последната й основна операция
по рефинансиране, осъществена на първия календарен ден от съответния
шестмесечен период, увеличена с осем пункта. С оглед представените към исковата
молба доказателства – разпечатка от текст на холандския Граждански кодекс,
разпечатка относно размера на лихвения процент, определен от Европейската
централна банка и разпечатки от онлайн калкулатор с изчисление на дължимите
лихви по всяка една от фактурите, съдът намира, че исковете за присъждането им
са основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени. Законната
лихва се дължи и от предявяване на претенцията в съда- 18.08.2016 г. до пълното
изплащане на вземанията по главниците.
При този
изход на делото и предвид изрично направеното от ищцовата страна искане, на
страната следва да се присъдят направените по делото разноски, включително и
направените в рамките на обезпечителното производство такива, които по представения
списък по чл.80 ГПК възлизат на сумата от 23 016.46 лв. От ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, но според
съда не са налице предпоставки за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна. В случая материалният интерес по делото е
210 648.78 лв., с оглед на който договореното и заплатено възнаграждение
се констатира, че не надвишава значително минималния размер на адвокатското
възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004г. Освен това делото съдържа голям
обем от материали, пълномощник на ищеца се е явявал на всяко от проведените по
делото заседания, като са формулирани и допълнителни доказателствени искания с
оглед направените от ответната страна оспорвания. Поради това съдът намира, че на
страната следва да се присъдят разноските по представения списък по чл.80 ГПК,
за които са налице доказателства, че са действително направени.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
„Тилия“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Царацово,
община Марица, ул. „Голямоконарско шосе“ № 21, със законни представители Т. Н.Г.
и К.Х. Г. да заплати на Д.Н.Интернешънъл Транспортбедрейф , холандско търговско
дружество, учредено в съответствие със законите на Х., с ДДС номер ***, със
седалище и адрес на управление в Х., град ***, представлявано от г-н Д.Н.,
следните главници, представляващи неплатени възнаграждения за извършен
международен транспорт от Х. до Б., по издадени
фактури и лихви за забава по всяка от тях, както следва - № 15.019 от
02.03.2015г., с цена на транспорт 1 749 евро и 197.12 евро лихва от
02.04.2015г. до 18.08.2016г.; № 15.020 от 09.03.2015г., с цена на транспорт
2 230 евро и 247.85 евро лихва от 08.04.2015г. до 18.08.2016г., № 15.021
от 15.03.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро и 468.85 евро лихва от
14.04.2015г. до 18.08.2016г., № 15.022 от 22.03.2015г., с цена на транспорт
5 000 евро и 541.17 евро лихва от 21.04.2015г. до 18.08.2016г., № 15.024
от 29.03.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро и 455.48 евро лихва от
28.04.2015г. до 18.08.2016г., № 15.025 от 30.03.2015г., с цена на транспорт
2 230 евро и 237.38 евро лихва от 29.04.2015г. до 18.08.2016г., № 15.026
от 31.03.2015г., с цена на транспорт 1 866 евро и 198.21 евро лихва от
30.04.2015г. до 18.08.2016г., № 15.027 от 04.04.2015г., с цена на транспорт
5 000 евро и 526.64 евро лихва от 04.05.2015г. до 18.08.2016г., № 15.030 от
12.04.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро и 442.11 евро лихва от
12.05.2015г. до 18.08.2016г, № 15.031 от 19.04.2015г., с цена на транспорт
5 000 евро и 509.86 евро лихва от 19.05.2015г. до 18.08.2016г., № 15.032
от 26.04.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро и 428.75 евро лихва от
26.05.2015г. до 18.08.2016г., № 15.033 от 30.04.2015г., с цена на транспорт
1 116 евро и 111.06 евро лихва от 30.05.2015г. до 18.08.2016г., № 15.034
от 02.05.2015г., с цена на транспорт 5 000 евро и 495.33 евро лихва от 01.06.2015г.
до 18.08.2016г., № 15.035 от 10.05.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро
и 415.38 евро лихва от 09.06.2015г. до 18.08.2016г., № 15.036 от 16.05.2015г.,
с цена на транспорт 5 000 евро и 479.68 евро лихва от 15.06.2015г. до
18.08.2016г., № 15.037 от 18.05.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро и
407.74 евро лихва от 17.06.2015г. до 18.08.2016г., № 15.039 от 24.05.2015г., с
цена на транспорт 4 270 евро и 402.01 евро лихва от 23.06.2015г. до 18.08.2016г.,
№ 15.040 от 31.05.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро и 395.33 евро
лихва от 30.06.2015г. до 18.08.2016г., № 15.041 от 31.05.2015г., с цена на
транспорт 1 632 евро и 151.10 евро лихва от 30.06.2015г. до 18.08.2016г.,
№ 15.044 от 07.06.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро и 388.64 евро
лихва от 07.07.2015г. до 18.08.2016г., № 15.045 от 13.06.2015г., с цена на
транспорт 4 270 евро и 382.92 евро лихва от 13.07.2015г. до 18.08.2016г.,
№ 15.047 от 20.06.2015г., с цена на транспорт 5 000 евро и 440.55 евро
лихва от 20.07.2015г. до 18.08.2016г., № 15.050 от 27.06.2015г., с цена на
транспорт 4 270 евро и 369.55 евро лихва от 27.07.2015г. до 18.08.2016г.,
№ 15.051 от 30.06.2015г., с цена на транспорт 1 074 евро и 92.33 евро
лихва от 30.07.2015г. до 18.08.2016г., № 15.052 от 04.07.2015г., с цена на
транспорт 5 000 евро и 424.89 евро лихва от 03.08.2015г. до 18.08.2016г.,
№ 15.055 от 11.07.2015г., с цена на транспорт 4 270 евро и 356.18 евро
лихва от 10.08.2015г. до 18.08.2016г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба - 18.08.2016 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „Тилия“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Царацово, община Марица, ул. „Голямоконарско шосе“ № 21, със
законни представители Т. Н.Г. и К.Х. Г. да заплати на Д.Н.Интернешънъл
Транспортбедрейф , холандско търговско дружество, учредено в съответствие със
законите на Х., с ДДС номер ***, със седалище и адрес на управление в Х., град ***,
представлявано от г-н Д.Н.сумата от 23 016.46 лв. /двадесет и три хиляди
шестнадесет лева и 46 ст./ направени разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
П.
К.