№ 6213
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100506340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 17.12.2021г., постановено по гр.д. № 17058/2021г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, е допусната на основание чл. 69 от ЗН делба на
следния недвижим имот представляващ: апартамент № 41, находящ се в гр.
София, кв. ******* вх. А, със застроена площ от 43, 95 кв.м., състоящ се от
стая, дневна, кухня и др. обслужващи помещения, при съседи на жилището:
коридор, външна стена, стълбище и асансьорна шахта, ап. 40, ведно с избено
помещение № 12-I, с полезна площ 5, 98 кв. м., при съседи: мазе на ап. 68,
коридор, мазе на ап. 92, коридор и мазе на ап. 61, ведно 2, 670 % идеални
части от общите части на сградата, който недвижим имот съгласно скица на
поземлен имот № 15 - 703524 от 29.06.2019 г., издадена от СГХК,
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, заснет с
идентификатор 68134.705.1365.1.41 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, община Столична, област София, одобрени със
Заповед № РД - 18 – 138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК –
гр. София, с адрес поземления имот: гр. София, район *******,
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, при съседи: на
1
същия етаж имот с идентификатор 68134.705.1365.1.40, под обекта – имот с
идентификатор 68134.705.1365.1.36 и над обекта – имот с идентифатор
68134.705.1365.1.46, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ между съделителите:
1/4 идеални части за Г. М. В.;
1/4 идеална част за К. М. И.;
1/4 идеална част за В. М. В.В;
1/4 идеална част за Д. К. Т..
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от ответницата
К. М. И., в която са релевирани оплаквания за нарушение на материалния
закон. В жалбата се поддържа релевираното правоизключващо възражение,
че тя е едноличен собственик на процесния имот, придобит от общия
наследодател въз основа на завещание, а в условията на евентуалност –
поради положените приживе грижи за наследодателя и многократно
изразяваната от него воля имотът да остане за ответницата. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Въззиваемият В. М. В. оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения.
Въззиваемата Д. К. СТ. счита първоинстанционото решение за
правилно и обосновано и прави искане същото да бъде потвърдено.
Въззиваемият Г. М. В. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема
следното:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1
ГПК.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че страните в производството са законни наследници на И.М.Г.,
починал на 31.12.2020г., както и че общият наследодател е притежавал
2
собствеността върху процесния делбен имот въз основа на договор за
продажба на недвижим имот от 28.11.1989г. Възражението на ответниците К.
И. и В. В., че между страните в производството не е налице съсобственост по
отношение на посочения в исковата молба делбен имот, предвид наличието на
завещание, оставено от починалия наследодател на страните, е прието за
неоснователно поради липсата на ангажирани доказателства за извършено от
наследодателя завещателно разпореждане. С оглед изложеното и предвид
правилото на чл. 8, ал. 1 от ЗН и чл. 10, ал. 2 от ЗН е формиран извод, че
страните са носители на равни квоти в сънаследствения имот.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част
от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/.
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй
като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл.
34, ал. 2 ЗС.
Ищецът Г. М. В. е предявил иск за допускане на съдебна делба на
апартамент № 41, находящ се в гр. София, кв. ******* вх. А, със застроена
площ от 43, 95 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и др. обслужващи
помещения, при съседи на жилището: коридор, външна стена, стълбище и
асансьорна шахта, ап. 40, ведно с избено помещение № 12-I, с полезна площ
5, 98 кв. м., при съседи: мазе на ап. 68, коридор, мазе на ап. 92, коридор и
мазе на ап. 61, ведно 2, 670 % идеални части от общите части на сградата,
който недвижим имот съгласно скица на поземлен имот № 15 - 703524 от
29.06.2019 г., издадена от СГХК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, заснет с идентификатор 68134.705.1365.1.41 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София,
одобрени със Заповед № РД - 18 – 138/24.07.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК – гр. София, с адрес поземления имот: гр. София, район
*******, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, при
съседи: на същия етаж имот с идентификатор 68134.705.1365.1.40, под обекта
– имот с идентификатор 68134.705.1365.1.36 и над обекта – имот с
3
идентифатор 68134.705.1365.1.46. Твърди се, че той и ответниците са законни
наследници на починалия на 31.12.2020г. И.М.Г., като ищецът, К. И. и В. В. са
съответно братя и сестра на общия наследодател, а Д. Т. е наследник по
заместване на починалата преди И.Г. негова сестра – Д.М.Д.. Направено е
искане за прекратяване на възникналата съсобственост и допускане на
съдебна делба при равни квоти за всеки от съделителите.
Ответниците К. И. и В. В. са оспорили иска за делба с възражения, че
между страните в производството не е налице съсобственост по отношение на
посочения в исковата молба делбен имот, предвид наличието на завещание,
оставено от починалия наследодател на страните.
Другите ответници не оспорват предявения иск.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
РСЛ21-1644 от 15.02.2021г., издадено от СО, район Слатина, се установява,
че И.М.Г. е починал на 31.12.2020г. и е оставил за свои наследници по закон
страните по делото – К. М. И. /сестра/, Г. М. В. /брат/, В. М. В. /брат/ и Д. К. Т.
– дъщеря на починалата преди наследодателя негова сестра – Д.М.Д..
С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 28.11.1989г. И.М.Г. е придобил правото на
собственост върху следния недвижим имот: апратамент № 41, находящ се в
гр. София, жк *******, ет. 9, ведно с избено помещение № 12-1, ведно с 2, 670
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно релевираното от
въззивницата К. И. правоизключващо възражение, че тя е едноличен
собственик на процесния делбен имот, придобит въз основа на оставено в
нейна полза от наследодателя И.Г. завещателно разпореждане. Ответницата
И., чиято е доказателствената тежест в производството, не е ангажирала
доказателства за установяване на възражението си, въпреки изрично дадените
в доклада по делото указания от първоинстанционния съд. Завещанието е
формална едностранна сделка, с която едно лице се разпорежда в полза на
друго или други лица със своето имущество за след смъртта си. За да породи
предвидените последици завещанието следва да е извършена в писмена
форма съгласно изискванията на чл. 24 от ЗН /за нотариалното завещание/ и
чл. 25 от ЗН /за саморъчното завещание/. Предвид липсата на представено по
4
делото завещание в изискуемата писмена форма правилно
първоинстанционният съд е приел, че възраженията на ответницата К. И. са
недоказани.
Неоснователни са и наведените във въззивната жалба доводи, че имотът
е придобит от жалбоподателката въз основа на друга разпоредителна сделка,
извършена приживе от общия наследодател – дарение, договор за издръжка и
гледане или др. За да настъпи вещно-транслативен ефект е необходимо
волеизявлението на титуляра на правото на собственост за разпореждане с
имущество да бъде обективирано в изискуемата за това форма за
действителност, установена в разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, съгласно която
договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни
права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
По тези съображения се налага извод, че собствеността върху
процесния делбен имот е преминала в патримониума на наследниците –
страни в производството. При смъртта си през 2020г. И.Г. /починал като
вдовец/ не е оставил наследници от първи и втори ред /деца и родители/, а
само наследници от трети ред – братя, сестра и техни низходящи. Ищецът и
ответниците К. И. и В. В. са наследници по съребрена линия от втора степен –
съответно братя и сестра на И.Г., а ответницата Д. Т. е дъщеря на починалата
преди наследодателя негова сестра – Д.М.Д., починала на 14.04.1994г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗН, когато починалият е оставил само
братя и сестри, те наследяват по равни части. Нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗН
предвижда, че починалите преди наследодателя или недостойни негови братя
и сестри се заместват само от своите деца и внуци. При съобразяване на
посочената разпоредба се налага извод, че ответницата Д. Т. e встъпила по
заместване в наследствените права на нейната майка и сестра на общия
наследодател, която е починала преди него. Тя наследява наред с останалите
наследници, като наследяването от низходящите на починалата преди общия
наследодател сестра е по коляно. Обемът на наследствените права на
сънаследниците се определя по правилата на чл. 8, ал. 1 от ЗН и чл. 10, ал. 2
от ЗН. С оглед изложеното делбата следва да се допусне при равни квоти от
по ¼ за всяка от участващата по делото страна, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
5
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата Д. К. Т. следва да се присъдят сторените в производството
разноски в размер на 350 лева съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 08.06.2022г., а в полза на въззиваемият Г. М. В. –
сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред въззивната инстанция съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 03.09.2023г.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20223757 от 17.12.2021г., постановено
по гр.дело № 17058/2021г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА К. М. И., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. ******* да
заплати на Г. М. В., ЕГН **********, гр. София, жк “******* на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600 /шестстотин/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К. М. И., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. ******* да
заплати на Д. К. Т., ЕГН **********, село Узунджово, област Хасково, ул.
“*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 350 /триста
и петдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6