Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
гр. Велико
Търново, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и шестнадесети
декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10228/2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба от „Рей Би Ас 17“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. Марно поле № 2Б, представлявано от управителя Б.Р.Р., чрез *** Г. Г., срещу Решение № 406/13.10.2022 г. по НАХД № 810/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено НП № 2021-1739-023-0015 от 07.01.2022 г. на началник РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с който на касатора за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и присъждане на разноски за производството.
Ответникът по касационната жалба – началник на РУ
– Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски в размер
на 100 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 406/13.10.2022 г. по НАХД № 810/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, е потвърдено НП № 2021-1739-023-0015 от 07.01.2022 г. на началник РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с което на „Рей Би Ас 17“ ООД за извършено нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а соченото нарушение е установено по безспорен начин.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
При разглеждане на делото от въззивния съд е било прието за установено, че на 03.12.2021 г. в 23,15 часа в гр. В. Търново служители на РУ – В. Търново извършили проверка по сигнал за нарушаване на обществения ред, посредством силно озвучаване в търговски обект – снек бар „Капо коктейл и бар“, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Марно поле“ №2б, стопанисван от дружеството касатор. На място служителите констатирали силна музика от разположена в обекта музикална уредба с токноколони. Установено е било, че заведението се намира в градската част, в зона, определена като такава за „жилищно строителство“. Съставен е бил АУАН при отсъствие на представител на „Рей Би Ас 17“ ООД от гр. В. Търново, впоследствие връчен на управителя на дружеството, от чието име впоследствие са били подадени писмени възражения.
При така установеното от фактическа страна административнонаказващият орган и въззивният съд са приели, че на дружеството касатор следва да се наложи имуществената санкция по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС за извършено нарушение по чл. 16а, ал. 2 от с.з.
С подробно описани в касационната жалба възражения се поддържа оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването и връчването на АУАН, които не са били възприети от районния съд като основателни. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя и подписан от един свидетел; съставеният АУАН е дописван впоследствие; касаторът не е уведомен за правата му по чл. 79б от ЗАНН; в мотивите и в диспозитива на НП са посочени различни санкционни разпоредби, визиращи различни състави на нарушение. Тези възражения не се споделят от настоящия състав.
Неоснователен е доводът в касационната жалба за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на представител на касатора съобразно императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде редовен, съставеният акт трябва да бъде предявен за подпис на нарушителя или негов представител. Предявяването на акта има за цел да запознае нарушителя с вмененото му нарушение. Фактът на предявяване на акта се удостоверява с подписването му от нарушителя или отказ от подписване. В конкретния случай на Б.Р. в качеството му на представител на „Рей Би Ас 17“ ООД е предявен съставеният АУАН и последният е получил препис от него. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя в конкретния случай не е нарушило неговото право на защита. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН не следва да се разглежда изолирано, а като част от регламента относно образуването на административнонаказателното производство /Глава трета, раздел ІІ от ЗАНН/ и в частност съставянето на АУАН и предявяването му, респ. връчването му на нарушителя /чл., чл. 40 – 43 от ЗАНН/. В съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е бил предявен на представител на касатора да се запознае със съдържанието му и да го подпише, като същият е имал възможност да направи възражения по съдържанието му, каквито впоследствие са направени. Видно от процесния АУАН е, че връчването на същия, като способ за предявяване на акта, е удостоверено с нарочна разписка, неразделна част от него, която е подписана и при тези обстоятелства не може да се приеме, че правото на възражение по чл. 42, т. 8 и чл. 44 от ЗАНН е ограничено. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя да се запознае със съдържанието на АУАН. Неизпълнението на горната законова разпоредба само по себе си или заедно с нарушение на друга норма, регламентираща процедурата по съставянето на АУАН може да се разглежда като съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като ограничава правото му да се защити срещу издадения против него АУАН. Както вече бе посочено, в процесния случай АУАН, макар и съставен в отсъствие на нарушителя, е надлежно предявен на същия, от което следва, че не е накърнено правото на защита.
Цитираната от пълномощника на касатора съдебна практика в едната си част не касае идентични случаи /посочените решения на ВАС/, а влязлото в сила решение на ВТРС не създава „правен прецедент“ и не е нужно касационата инстанция да споделя изложените в него мотиви.
Не представлява процесуално нарушение и т.нар. „дописване“ на съставения АУАН, изразяващо се в поставяне на негов номер от вътрешен регистър. Законът не посочва като задължителен елемент от съдържанието на акта негова номерация по арг. от разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, като наличието или липсата на такъв запис в някой от екземплярите на акта е без правно значение, след като съдържанието на отделните екземпляри е идентично.
По отношение на възражението за неспазване на изискването по чл. 57, ал. 3 от ЗАНН, правилно е било прието от въззивния състав, че то не е налице, предвид съдържанието на наказателното постановление. Начинът на формулиране /визуално като формат/ на съдържанието на текста на чл. 79б от ЗАНН, което да достигне до знанието на касатора, не е законово регламентиран, а видно и от изложеното в касационната жалба е могъл да бъде възприет от касатора.
Неоснователно е и възражението за неяснота във волята на наказващия орган поради това, че в диспозитива на НП нарушението е квалифицирано по чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС, докато в мотивите е отразена нормата на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС. В действителност в мотивите и диспозитива на НП са посочени 2 различни санкционни разпоредби, но това в случая не представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на касатора да узнае за какво е санкциониран, тъй като вярната разпоредба на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, както и нарушената материална разпоредба на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС – част от състава на чл. 34а, ал. 1 от с.з, фигурират в мотивите на НП.
За неоснователни настоящата инстанция намира и възраженията за недоказаност на нарушението. Правилно е преценено от районния съд, че са събрани достатъчно доказателства за неизпълнение на задължението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, допуснато точно в търговския обект, стопанисван от касатора, като по делото не са събрани други доказателства, които да опровергават този извод. За да се констатира извършване на нарушение по посочената разпоредба не е нужно използването на специални технически средства /тъй като нивото на шум е без значение/, а няма данни по време на проверката да са работили други търговски обекти, или шумът да е предизвикан от други фактори. В тази връзка няма друго логично обяснение за произхода на шума освен това, прието от въззивния състав.
Съдът при установяване на фактическата обстановка е
съобразил всички доказателства по преписката и в съдебното производство и е
извел еднозначен верен извод за нарушение съгласно нормите на ЗЗШОС, с които се
забранява озвучаването от обекти на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение за времето от 14 - 16 часа и от 23 до 8 часа – чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОС. Съдът е тълкувал и приложил правилно нормата на § 1, т. 24 от
ДР на ЗЗШОС. Нормата не предвижда никакви изисквания относно нивото на шума,
нито относно източника на шум. Достатъчно е да е налице шум от жива музика или
озвучителна техника в посочените в закона устройствени зони и времеви периоди
на денонощието, които обективни елементи на състава на нарушението в случая са
описани подробно и ясно в АУАН и в НП. При отсъствие на нарушения в
административното производство, при съответствие с материалния закон и при
липса на пороци във формата и съдържанието на административния акт съдът е
извел верен правен извод за неоснователност на жалбата.
По изложените съображения настоящия състав на касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото се явява основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 80 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 406/13.10.2022 г. по НАХД № 810/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА „Рей Би Ас 17“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. Марно поле № 2Б, представлявано от управителя Б.Р.Р. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.