№ 513
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100900755 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „Е.С.“ ООД чрез адв. И.П. срещу отказ №
20220415170340/18.04.2022 г. да бъде вписано прекратяване на участието на съдружника
Т.Т. в търговското дружество и поемане на освободените дялове от останалите съдружници.
В жалбата се навежда довод, че съображенията по отказа не касаят съдружника, за когото е
поискано вписване. Сочи се, че с оглед наложения и известен на съдружниците запор
приспадащият се ликвидационен дял ще бъде задържан за удовлетворяване кредиторите на
съдружника, чието участие е прекратено. Оспорва прекратяването на участието в търговско
дружество да съставлява разпореждане по смисъла на чл. 451 ал. 1 ГПК, което смята да
касае ликвидационния дял, правата върху който са гарантирани от института на вписването.
Застъпена е теза, че и при реализация на процедурата по чл. 517 ал. 3 ГПК ефектът би бил
аналогичен – за кредитора възниква право да се удовлетвори от стойността на дела на
съдружника като се позовава и на съдебна практика. Иска се отказът да бъде отменен и да
бъде указано вписване на заявените обстоятелства.
В отговор по жалбата от името на Агенция за вписванията се навеждат съображения,
че отказът е съобразен със съдебна практика, приемаща, че забраната за разпореждане с дела
на съдружника след вписване на запора обхваща и забраната да се въздейства върху
членственото правоотношение между дружеството и съдружника, каквото съставлява
заявеното напускане по реда на чл. 125 ал. 2 ТЗ. Застъпена е теза за релевантност на момента
за определяне паричната равностойност на дела на съдружника. При тези съображения е
изразено е становище за неоснователност на жалбата.
1
По допустимостта на жалбата срещу отказа за вписване на запора.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – заявителят в
регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения
едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалбата срещу отказа за вписване на запора.
Под 20220415170340 е регистрирано заявление за заличаване на Т.Я.Т. като
съдружник в дружеството и вписване като съдружници на Н.К.К. и Ц.А.П. с дялово участие
от по 3 лв. Към заявлението е приложено и изявление за напускане на дружеството,
изходящо от Т.Т. и получено на 29.12.2021 г. от Ц.П. – вписан като представляващ
дружеството. С протокол от 15.04.2022 г. от общото събрание на съдружниците е прието, че
участието на Т.Т. е прекратено към 29.03.2022 г. Взето е решение всеки от останалите
съдружници да поеме по един от освободените два дяла и да внесе номиналната им
равностойност от по 1 лв.
За да постанови обжалвания акт длъжностното лице по регистрация, позовавайки се
на съдебна практика приема, че забраната за разпореждане с дела на съдружника след
вписване на запора обхваща и забраната да се въздейства върху членственото
правоотношение между дружеството и съдружника, каквото е заявеното напускане по
реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ / решение № 835/28.12.2006г. на ВКС по т.д.№ 472/2006г., І
т.о./. В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение № 128 от 07.10.2019 г. по
т. д. № 232/2019 г. на Софийски окръжен съд, решение № 20 от 12.02.2019 г. по т. д. №
32/2019 г. на Софийски окръжен съд, решение № 18 от 14.01.2020 г. по т. д. № 1049/2019 г.
на Окръжен съд - Пловдив, решение № 795 от 17.04.2018 г. по т. д. № 559/2018 г. на
Софийски градски съд, решение № 332 от 14.11.2019 г. по т. д. № 634/2019 г. на Апелативен
съд - Пловдив, решение № 90 от 13.04.2017 г. по т. д. № 675/2016 г. на Апелативен съд -
Пловдив, решение № 2378 от 01.10.2018 г. по т. д. № 3992/2018 г. на Апелативен съд -
София, решение № 2166 от 11.09.2019 г. по т. д. № 3454/2019 г. на Апелативен съд - София,
решение № 1512 от 01.06.2018 г. по т. д. № 3016/2018 г. на Апелативен съд - София,
решение № 1247 от 01.05.2018 г. по т. д. № 2015/2018 г. на Апелативен съд - София, тъй
като въпросът за конкуренцията между правото на запорния кредитор да се удовлетвори
от стойността на запорираните дялове на съдружника- длъжник и това на съдружника-
длъжник да прекрати членственото си правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ,
следва да бъде решен с оглед релевантния момент на определяне паричната равностойност
на неговия дял - по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяването
чрез напускане (чл. 125, ал. 3 от ТЗ), или към този на връчване на волеизявлението на
съдебния изпълнител за прекратяване на членството, или на влизане в сила на решението
за прекратяването на дружеството по чл. 517, ал. 3 от ГПК, последвано от производство
по ликвидация.
Настоящият състав не споделя това разбиране по следните съображения:
2
Следва да бъде споделено разбирането, застъпено в цитираната от жалбоподателя
съдебна практика, че хипотезата на чл. 125 ал. 2 ТЗ не се включва в обхвата на нормата на
чл. 451 ал. 1 ГПК. Законът разграничава членственото правоотношение от имущественото
му покритие. С оглед принципа за свобода на сдружаване никой, включително и длъжник в
гражданскоправно отношение не може да бъде държан принудително да участва в съдружие.
От тази гледна точка именно зачетеният от закона интерес на неговите кредитори е
ограничен до стойността на дружествения му дял. Вярно е, че моментът за определяне
равностойността му влияе върху имущественото покритие, но законът не му отдава правно
значение. Още повече, че и за разлика от номиналната му стойност, ангажираща
дружеството да поддържа покриващо я имущество, реалната стойност на дела в зависи от
обстоятелства, стоящи извън контрола на съдружника в дружество с ограничена
отговорност.
Кредиторът е в правото си да избере имуществото, върху което да насочи
принудителното изпълнение, но и осигурената му от закона възможност не касае
членственото правоотношение – кредиторът не може да се възползва от него, а единствено
от следващата се за дела равностойност, определена според правилата на чл. 125 ал. 3 ТЗ.
Запорът върху дружествен дял овластява кредитора да наложи прекратяване участието
именно за да се възползва от паричната му равностойност (чл. 517 ГПК). След като законът
признава право на кредитора да получи паричната равностойност на дружествения дял,
именно притезанието на бившия съдружник към търговското дружество бива обхванато от
забраната на чл. 451 ал. 1 ГПК.
Освен това, както е имал повод многократно да посочи Върховният касационен съд
прекратяването на участието в дружество с ограничена отговорност настъпва при
проявление на предпоставките, предписани в нормата на чл. 125 ал. 2 ТЗ. При положение, че
законът не придава конститутивно значение на вписването като същевременно задължава
търговеца да поиска своевременно обявяване на промяна във вписани обстоятелства (чл. 6
ЗТРРЮЛНЦ), отказът за огласяване на настъпилата промяна влиза в противоречие с
принципа за публичност. Ето защо и освен, че зачетен от правния ред интерес за кредитора
да се противопостави на прекратяване участието в дружество с ограничена отговорност не
произтича пряко от закона, очертаното противоречие изключва възможността да бъде
извлечен и по тълкувателен път.
По изложените съображения настоящият състав приема, че запорът върху дружествен
дял за удовлетворяване на гражданскоправно вземане не препятства прекратяване участието
в дружеството по реда на чл. 125 ал. 2 ТЗ. Приложените към заявлението документи, които в
настоящото производство подлежат на преценка от външна страна, сочат на предписаните
от закона обстоятелства – писмено изявление и изтекъл срок на предизвестието. Наличието
на тези обстоятелства води до прекратено участие в търговското дружество.
С прекратяване на участието общото събрание е овластено да реши съдбата на
освободените дялове. В случая се установява взето в тази насока решение. Стойността на
дяловете е покрита имуществено, поради което и налице са предпоставките за вписване и на
3
така заявените обстоятелства.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ 20220415170340/18.04.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със
заявление вх. обстоятелства по заявление № 20220415170340.
Решението не подлежи на обжалване
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър
за изпълнение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4