Р Е Ш Е Н И Е
№ 260177 / 04.09.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 915 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Папи 2006“ ООД против „ЗАД Армеец” АД, с която
се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 6070.28 лв. – неплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско”, сключена между „Порше лизинг БГ“ ЕООД и ответния застраховател с полица № ***
/ ****.2019 год., за вреди от ПТП, настъпило около *** часа на ***.2019 год.,
на извънградски път между с.С* и с.К*, с лек автомобил „****”, рег. № *******, собствен
на „Порше лизинг БГ“ ЕООД и отдаден на лизинг на „Папи
2006“ ООД, ведно със
законната лихва върху горната главница, начиная от 10.02.2020 год. до
окончателното й изплащане.
Исковете са с правно основание в чл.405, ал.1 вр. с чл.384, ал.2 от КЗ и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.409 от КЗ. В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищцовото дружество, който моли за уважаването им и за присъждане на съдебно – деловодните разноски. Ангажира доказателства.
Процесуалният представител на ответното дружество, в нарочно депозирана молба, оспорва исковете, моли за тяхното отхвърляне, също претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
Страните не спорят, че лекият автомобил „********”, рег. № *********, е собствен на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, а е отдаден на „Папи 2006“ ООД на лизинг, в каквато насока са и наличните по делото свидетелство за регистрация, както и договор за финансов лизинг.
Не е спорно също, че за автомобила е била сключена комбинирана застраховка „Каско”, клауза „П“ и „Злополука“, чийто срок на валидност е от 18.01.2019 год. до 17.01.2024 год.
За срока от сключването на застраховката, до 17.01.2020 год., премията по застрахователната полица, възлизаща на 2283.37 лв., е била изцяло заплатена на 14.02.2019 год. с платежно нареждане от същата дата и съгласно фактура с № 10581208/01.02.2019 год.
Застраховката е сключена в същия ден, в който автомобилът - в неупотребявано състояние, е предаден без забележки от лизингодателя на лизингополучателя-настоящ ищец.
Според св. Г*, на 11-ти ноември 2019 год., той и управителя на ищцовото дружество, който е управлявал автомобила, са пътували от гр.Бургас за гр.Пловдив. По пътя са се отбили в с.С* и при движение към с.К*, при навлизане в селото, поради мъгла и влажен асфалт, автомобилът е поднесъл и се ударил в мантинелата от лявата страна на пътя - първо с левия фар, после с левия калник, а накрая са се осуркали вратите и задния ляв калник. След спиране на автомобила, свидетелят видял, че е спукана и предната лява гума.
Във връзка със застрахователното събитие, управителят на ищцовото дружество е заявил щета, заведена на 13.11.2019 год., а на следващия ден - 14.11.2019 год. е извършен оглед, при който са установени увреждания на 10 бр. детайли в лявата страна на автомобила, отстраними чрез пребоядисване, ремонт и подмяна.
С писмо от 30.11.2019 год. застрахователят е отказал да изплати обезщетение за установени на 14.11.2019 год. щети по процесния автомобил, поради липса на документ, удостоверяващ изпълнение на договорното задължение на застрахования да уведоми компетентните държавни органи за настъпилото ПТП, а оттам - установяващ декларирания механизъм на настъпване на застрахователното събитие и характера на уврежданията.
По повод възражение на управителя на ищцовото дружество е последвал втори отказ от страна на застрахователя - от 21.12.2019 год., мотивиран от същите съображения.
Изслушано е и заключението на вещото лице, изготвило назначената автотехническа експертиза, според което е вероятно щетите да са нанесени по сочения от ищцовата страна начин - от съприкосновение на автомобила с пътната мантинела, а размерът на дължимото обезщетение е 5974.48 лв., в т.ч. труд, боя, спомагателни материали и нови детайли.
При така очерталата се фактическа обстановка, съдът намира исковете за основателни.
Към датата на възникване на застрахователното събитие, страните са били обвързани от договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, уреден в чл.399 – чл.412 от КЗ. Поради това, при установено настъпване на събитие, за застрахователя възниква задължението да репарира вредите в срока по чл.405, ал.1 от КЗ - за парично обезщетение, респ. по чл.406 от КЗ – за обезщетение в натура. В допълнение, според действащите Общи условия на застрахователя, (публично достъпни на http://zastrahovki-bg.net), клаузата „П“ на сключената застраховка „Каско“ покрива всички рискове, в т.ч. /цитат/ „авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети“. Т.е. независимо как е настъпило събитието, щом е предизвикано от покрит риск, вредите от него подлежат на обезщетяване, още повече, че експертът, назначен по делото, е констатирал механизъм, съвпадащ с декларирания и указващ на покрит риск.
Вярно е, че в т.61 от Общите условия, сред основанията на застрахователя да откаже заплащане на обезщетение, е посочено „неизпълнение от страна на застрахования на задължението му по т.58“, включващо и т.58.1. - да регистрира незабавно пред надлежните органи настъпването на застрахователното събитие, поради което формулираният с цитираните мотиви отказ, формално е правилен, но само за съответното производство пред застрахователя, доколкото касае невъзможността на последния да установи настъпването на събитие и доброволното уреждане на претенцията. Но след като в настоящото съдебно производство, следващо предвидения в ГПК ред и създаващо гаранции за равнопоставеност в доказването за двете спорещи страни, е установено по категоричен начин, с допустимите по процесуалния закон способи, настъпването на застрахователно събитие по покрит риск (непопадащо в изключенията по раздел IV Общите условия), следва да се приеме, че липсва основание, отричащо дължимостта на застрахователното обзщетение.
Стойността на ремонта, включващ труд, части за подмяна и материали, възлиза на 5974.48 лв. и тъй като липсват доказателства вредите да са репарирани в посочения срок и по някой от договорените начини - в натура или по експертна оценка, главният иск се явява основателен и следва да се уважи до този размер, а за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли. Само за пълнота - възражението на ответника за липса на легитимация у ищцовото дружество (материална), не може да бъде споделено, доколкото по изрично предвиждане на чл.384, ал.2 от КЗ, за лизингополучателя по договор за финансов лизинг, както е в случая, е предвидена такава.
Основателността на главната претенция има за закономерна последица уважаването на претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва за забава върху дължимото обезщетение, за периода от изтичане на срока за плащане от 15 работни дни (арг. чл.409 от КЗ) или от датата на депозиране на исковата молба - 10.02.2020 год. до окочателното изплащане.
При този изход на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се следват деловодни разноски, които за ищеца възлизат на 1420 лв., в т.ч. държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар, а за ответника - на 3.15 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Армеец”АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С*, ул.”*******, представлявано от М* И* и Д* М*, на основание чл.405, ал.1 вр. с чл.384, ал.2 от КЗ и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.409 от КЗ, да заплати на „Папи 2006“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Б*, **********, представлявано от П* Т*, сумата от 5974.48 лв. – неплатено застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско”, сключена между „Порше лизинг БГ“ ЕООД и ответния застраховател с полица № **** / ***.2019 год., за вреди от ПТП, настъпило около **** часа на ****.2019 год. на извънградски път между с.С* и с.К* с лек автомобил „*********”, рег. № *******, собствен на „Порше лизинг БГ“ ЕООД и отдаден на лизинг на „Папи 2006“ ООД, ведно със законната лихва върху горната главница, начиная от 10.02.2020 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 6070.28 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Армеец”АД да заплати на „Папи 2006“ ООД деловодни разноски в размер на 1420 лв.
ОСЪЖДА „Папи 2006“ ООД да заплати на „Застрахователно дружество Армеец”АД деловодни разноски в размер на 3.15 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е