Решение по дело №4196/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 15.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 11.06.2020 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С. Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4196 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен от Кооперация ”Рибине”,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.Лехчево общ.Бойчиновци обл.Монтана,представлявана от председателя Т. И. Г.,чрез адв.В.К. ***, против ЕТ”Агро-С.Д.”,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.”Мария Луиза”№9,Б.М.М. с ЕГН ********** *** и П.М.Н. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответниците,че от 01.10.2017 г. сключен между първия ответник и Н.П.М. от с.Лесура договор за аренда от 12.11.2010 г.,изменен с анекс от 17.02.2016 г.,не съществува.Иска се и да се постанови заличаване на вписването на анекса,извършено на 18.07.2016 г. от Служба по вписванията гр.Монтана,което искане е с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК.

Обстоятелствената част на исковата молба съдържа твърденията,че с договор за аренда на земеделска земя с нот. заверка на подписите от 11.11.2014 г.,вписан в Агенцията по вписванията гр.Монтана и в Общинска служба ”Земеделие” гр.Бойчиновци,наследодателят на втория и третия ответници М.М. ***, като наследник на Г. Т. М.,бивш жител на с.Лехчево,бил предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване общо 12.464 дка земеделски земи в землището на с.Лехчево.Договорът бил сключен за срок от 10 г.,считано от 01.10.2017 г..

С договор за аренда на земеделска земя с нот. заверка на подписите от 12.11.2010 г.,вписан в Агенцията по вписванията гр.Монтана,Н. П. М. от с.Лесура,като наследник на Г. Т. М.,била предоставила на първия ответник същите земеделски земи. Договорът бил сключен за срок до 01.10.2015 г.,който срок бил продължаван с анекси от 27.08.2013 г. и от 17.02.2016 г. съответно до 01.10.2017 г. и до 01.10.2021 г..

Вторият анекс бил сключен с наследодателя на втория и третия ответници М. М. А.

За стопанската 2017-18 г.,ищецът бил подал заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ,ОСЗ Бойчиновци отказала да го включи в споразумението за имотите,по причина на договора с първия ответник.

Ищецът намира,че именно неговият договор бил с приоритет,като сключен и вписан преди анекса от 17.02.2016 г..

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответниците не са представили отговори.

Впоследствие по делото е постъпила молба от първия ответник,чрез адв.Г.Г. ***.Процесуалният представител на ответника излага доводи за нередовност на исковата молба и неоснователност на иска.

Другите двама ответници са се явили в с.з. и са заявили,че желаят договора с ищеца.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото аренден договор с нот. заверка на подписите от 12.11.2010 г.,вписан в Служба по вписванията гр.Монтана на 16.11.2010 г.,Н.П.М. с ЕГН ********** от с.Лесура,като наследник на Г. Т. М.,чрез В. В. Г. с ЕГН ********** от с.Лехчево,е била предоставила на първия ответник за временно ползване общо 12.464 дка земеделски земи в землището на с.Лехчево/нива от 9.680 дка ІІІ кат. в м.”Равнище”, имот №062050,и нива от 2.784 дка VІІ кат. в м.”Везирска могила”,имот №130061/. Договорът е бил сключен за срок от 5 г.,считано от стопанската 2010-11 г. до стопанската 2014-15 г. вкл.

Видно от представеното решение №203 от 29.11.1995 г. по преписка по заявление вх. №192Л1 от 22.02.1992 г. на ОСЗ Бойчиновци,имотите действително са били възстановени на наследниците на Г. Т. М.,бивш жител на с.Лехчево.

Видно от представените анекси с нот. заверка на подписите от 27.08.2013 г. и от 17.02.2016 г./вписан в Служба по вписванията гр.Монтана на 18.07.2016 г./,срокът е бил продължаван,съответно до 01.10.2017 г. и до 01.10.2021 г..С втория анекс също така е уговорена рента от 42 лв./дка.Вторият анекс е сключен с М. М. А. с ЕГН ********** от с.Лесура,чрез В. И. Г. с ЕГН ********** ***.

Видно от представения договор за аренда на земеделска земя с нот. заверка на подписите от 11.11.2014 г.,вписан в Служба по вписванията гр.Монтана на 11.11.2014 г.,М. М. А.,чрез Т. И. Г. с ЕГН ********** от с.Лехчево,е предоставил на ищеца за временно ползване същите имоти.Договорът е сключен за срок от 10 г.,считано от 01.10.2017 г..

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №572/10.07.2019 г. на Кметство Лехчево,Н.П.М. и М.М.А. действително са били наследници по Закон/внуци/ на Г.Т.М.. Н.М. е починала на 25.06.2014 г., М.М. е починал на 12.03.2019 г..Вторият и третият ответници се явяват неговите наследници по Закон /деца/.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим,като предявен от правен субект с интерес,чрез валидно упълномощен представител. Разгледан по същество,искът е и основателен и следва да бъде уважен така,както е предявен.

По делото е установено по безспорен начин,че договорите за аренда от 2010 г. и от 2014 г. касаят едни и същи имоти.Както и че анексът от 17.02.2016 г. към договора от 2010 г. е вписан след договора от 2014 г.. При конкуренция,анексът не е противопоставим на договора.

С оглед практиката на ВКС,настоящият съдебен състав приема вкл.,че анексът от 17.02.2016 г. към договора за аренда от 12.11.2010 г. не представлява изменение на договора за аренда по смисъла на чл.16 от ЗАЗ,а нов договор,който продължава вече сключения аренден договор по смисъла на чл.18 от ЗАЗ,като е спазена писмената форма с нотариална заверка на подписите за действителност,както и вписване в Служба по вписванията с оглед противопоставимостта му на трети лица.Въведените от законодателя изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на същото,както и относно формата и вписването,водят до извода,че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни,а не на изменение на съществуващия такъв.Такова разрешение е възприето от ВКС например в определение №721/14.11.2016 г. по гр. дело №2901/2016 г.,III г.о.. Изрично въведеното от законодателя изискване за ново вписване на продължаването на договора за аренда предполага при наличие на конкуренция на права и изследване противопоставимостта да се взема предвид датата,на която е извършено това вписване,а не датата на вписване на първоначалния аренден договор.

Съгласно практиката на ВОС,при уважаването на иска ще следва да бъде уважен и искът по чл.537 ал.2 от ГПК,като вписването на анекса към договора бъде отменено.

При този изход на делото,ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски-50 лв. държавна такса по иска и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение.Процесуалният представител на ищеца е заявил,че разноски се претендират само от първия ответник.Доколкото същият е едната страна по атакувания анекс,дължи 625 лв..Процесуалният му представител е възразил за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.Съдът приема възражението за основателно.При цена на иска 523.49 лв.,минималният размер на възнаграждението е 300 лв.,предвид редакцията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на уговарянето на възнаграждението.Следва да се съобрази и положения от адвоката труд-съставяне и подаване на искова молба, намиране и посочване на съдебна практика,пътуване и явяване в с.з..Съдът приема,че възнаграждението следва да се намали с 1/3,при което задължението на ответника става 400 лв./общо 425 лв./.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ”Агро-С.Д.”,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.”Мария Луиза”№9,Б.М.М. с ЕГН ********** *** и П.М.Н. с ЕГН ********** ***,че от 01.10.2017 г. сключен между ЕТ”Агро-С.Д.” и Н.П.М. от с.Лесура договор за аренда от 12.11.2010 г., изменен с анекс от 17.02.2016 г.,не съществува.

 

 

    ОТМЕНЯ вписването на анекса към договора,извършено на 18.07.2016 г. от Служба по вписванията гр.Монтана.

 

 

ОСЪЖДА ЕТ”Агро-С.Д.”,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.”Мария Луиза”№9,да заплати на ”Рибине”,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Лехчево общ.Бойчиновци обл.Монтана,представлявана от председателя Т.И.Г.,425 лв. деловодни разноски.

 

 

    Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :