№ 49
гр. Провадия , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър С. Михайлов
при участието на секретаря М. Я. М.
като разгледа докладваното от Димитър С. Михайлов Административно
наказателно дело № 20203130200405 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. А. А., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 20-0324-000751 от 25.09.2020 г., издадено от началник група към ОД МВР
Варна, РУ Провадия, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно,
незаконосъобразно и издадено в противоречие с процесуалните норми и несъобразено с
фактическата обстановка. Изтъква, че е внимателен шофьор, не употребява алкохол и не си
позволявал да прави дрифтове. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
Ю.Б. от АК-Варна който поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.07.2020г. около 20,30 часа в гр.Д., обл.Варна на ул.“Георги Димитров“- в
1
централната част на града, до дом №136 въззивника управлявал лек автомобил „Мерцедес
ЦЛ 500“ с рег.№Х***ENB, с рама №WDB***, собственост на ****, с адрес Великобритания,
като извършвал резки маневри, въртял МПС в кръг и преднамерено извеждал МПС извън
контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми.
В хода на делото бе разпита свидетеля П. Р. Я.-актосъставител, от показанията на
който става ясно, че същият не е бил свидетел на нарушението, но на проведена оперативка
на 09.07.2020г. било докладвано, че на 08.07.2020г. около 20,30 часа в гр.Д., обл.Варна на
ул.“Георги Димитров“- в централната част на града, до дом №136 П.А. е правил „фиести4 в
централната част на града, въртейки губи. На случилото се имало много свидетели, които
били уплашени от случващото се. Вследствие на това, А. излязъл извън пътя и се блъснал с
автомобила, като след това изоставил автомобила и си заминал. Полицейските служители от
нощната смяна го търсили, но не го намерили. На 09.07.2020г. А. бил открит и поканен да се
яви в У-Д., където му бил съставен АУАН. За изясняване на случая с инцидента били
издирени свидетели, като един от тях-св.А. И. се явявала пряк очевидец.
Разпитана в съдебно заседание от 15.04.2021г. св.А. И. И.-свидетел по съставянето
на АУАН заявява, че на въпросната дата се намирала в централната част на гр.Д., където
видяла въззивника да управлява процесният лек автомобил със силна скорост и въртене на
гуми. Автомобила, според нейните показания ходел на ляво и на дясно, чийто движения
определя, като „дрифтове“
Вследствие на тези негови действия автомобила претърпял ПТП и останал на
место до следващия ден. В заключение твърди, че на место е имало много деца и е било
възможно да възникне сериозен инцидент.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, тъй
като същите са изключително подробни, правдиви и взаимно допълващи се и изцяло
потвърждават установената по делото фактическа обстановка.
В хода на делото до разпит бе допуснат свидетеля А. П. Д., леля на въззивника,
която заявява, П.А. сам си е счупил колата, като същата блокирала и на следващия ден
отишъл да си я прибере. Показанията на св.Д. са неясни и объркани, от които настоящият
съдебен състав разбра единствено, че А. лично е управлявал процесния автомобил и
вследствие на неговото шофиране, автомобила е претърпял авария и е излязъл от строя. А.
сам е ударил автомобила в бордюра и същият се е повредил. От това съдът прави извода, че
вследствие на виновното поведение на П.А., автомобила „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег.
№Х***ENB е претърпял повреда.
Вследствие на така установената фактическа обстановка, св.П. Р. Я. съставил
срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който
последният отказал да подпише. Отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили възражения срещу съставения
2
АУАН.
На 25.09.2020 г. началник група към ОД МВР Варна към РУ Провадия В. Т. издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. П. Р. Я., А. И. И. и А. П. Д. и писмени доказателства и доказателствено
средство: заповед на министъра на вътрешните работи АУАН,НП и справка за наложени
наказания по ЗДвП.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява на първо
място от показанията св. П. Р. Я., А. И. И. и А. П. Д., които съдът кредитира изцяло като
вътрешно непротиворечиви, последователни и логични.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т. е. удостоверените от контролните органи факти се считат за
установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св.
П. Р. Я., А. И. И. и А. П. Д. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи за основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото писмени
доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
По изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на същите
своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря
на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Императивната разпоредба на чл. 104 б, т. 2 ЗДвП забранява на водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
3
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Дефиницията за път, отворен за обществено ползване, се съдържа в чл. 2, ал. 1
ЗДвП, съгласно която отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване
на който са еднакви за всички участници в движението. В изр. 2 от посочената разпоредба е
регламентирано задължение за лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за
обществено ползване, да ги обозначат.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
нарушил забраната, регламентирана в чл. 104б, т. 2 ЗДвП, тъй като на 08.07.2020г. около
20,30 часа в гр.Д., обл.Варна на ул.“Георги Димитров“- в централната част на града, до дом
№136 въззивника управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег.№Х***ENB, с рама
№WDB***, собственост на ****, с адрес Великобритания, като извършвал резки маневри,
въртял МПС в кръг и преднамерено извеждал МПС извън контрол, чрез презавиване,
довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми- дриф, която улица също
представлява път, отворен за обществено ползване. Така описаните действия с МПС не са
такива по превоз на хора и товари.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на
съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в
случая е налице. Водачът П.А. съзнателно е извършил резки маневри, свързани и с ускорено
извършване на презавиване, което е довело до загуба на сцеплението на задните гуми и
приплъзване на автомобила. Прекият умисъл на жалбоподателя съдът изведе от показанията
на разпитания по делото полицейски служител, както и на останалите двама свидетели по
делото. Рязкото завиване и приплъзването на автомобила се е дължало изцяло на планирани
и съзнателно осъществени действия на водача, а не на обективни фактори, каквито биха
могли да бъдат мокра пътна настилка, заледяване на пътното платно и т. н.
Възражението, че в конкретния случай е налице възникнал технически проблем на
автомобила не се споделя от настоящия състав имайки предвид показанията на свидетелите
и най-вече тези на св. А. И. И. и А. П. Д..
От техните показания се стига до единствения възможен извод, че жалбоподателят
целенасочено е извел управляваното от него МПС извън контрол и е предизвикал загубата
на сцепление на задните гуми чрез приплъзване.
При проведения разпит св. А. И. И. същата посочва, че жалбоподателят е
управлявал криволичейки с автомобила, като са се чували звуци от гумите му, като това
обстоятелство не е необходимо да бъде описано изрично в АУАН и НП, доколкото
съставомерното обстоятелство в случая се явява използването на пътя за цели извън тези за
превоз на хора и товари. Действително съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
АУАН и НП трябва да съдържат задължително описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено.
4
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Нещо повече – управлението на МПС е дейност, която винаги е източник на повишена
опасност, а извеждането на моторно превозно средство извън контрол благоприятства
настъпването на инциденти със значителни общественоопасни последици, поради което и
процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДВП предвижда
административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който полза пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
Поради това, че размерът на предвидените наказания е фиксиран, пред съда не е
поставен въпросът за тяхната евентуална завишеност, респ. несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна–РУ-
Провадия, която обаче не претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0324-000751 от 25.09.2020 г.,
издадено от началник група към ОД МВР Варна, РУ Провадия, с което на П. А. А., ЕГН
********** за нарушение на чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП
са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6