Решение по дело №350/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на „СНАБСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], представлявано от К. С. И. - управител, чрез адвокат С. С. А. – САК срещу Решение № КПК-11 от 15.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – [област], с което е отхвърлена жалбата на „СНАБСТРОЙ“ ООД, ЕИК ********* срещу разпореждане [номер] от 19.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Перник, с което станалата на 30.10.2021 г. със С. Й. В. злополука, е приета за трудова - по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателят счита оспорения административен акт за незаконосъобразен, като постановен при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. По същество в жалбата се излагат доводи, както следва: Жалбоподателят счита, че инцидента е станал по изключителната и единствена вина на лицето С. Й. В.. Оспорва наведените в административния акт твърдения, че при извършена на място проверка, са констатирани множество нарушения в обекта на жалбоподателя - предпоставка за възникване на злополуката. Счита, че в случая не е налице трудова злополука, независимо от произнасянето на Върховния административен съд (ВАС) на [държава], във връзка с обявяването на правоотношението между С. Й. В. и „СНАБСТРОЙ“ ООД за трудово съгласно Постановление от 17.01.2022г., издадено от Д. „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник. В тази връзка твърди, че постановлението за обявяване на правоотношението за трудово, действа занапред, т. е. от датата на издаването му, поради което от деня на злополуката – 30.10.2021г. до 17.01.2022г., отношенията между жалбоподателя и С. В. не се уреждат като при действителен трудов договор. Твърди също, че не е установено, дали белодробната емболия има значение за настъпилия за пострадалото лице летален изход. Оспорва приетото в обжалваното решение, че е не е доказано по безспорен начин, че пострадалият е извършвал дейности, които не са му възложени по задължение. Излага доводи срещу изложеното в обжалваното решение, че наличието на виновно поведение на пострадалото лице, свързано с извършваната от него дейност в момента на злополуката нямат отношение към [жк], основано в чл. 55, ал. З от КСО. Твърди, че органът е провел разследването на трудовата злополука непълно, без да са изяснени всички обстоятелства относно поведението на пострадалия – не са приобщени релевантни според защитата доказателства относно здравословното състояние на пострадалия и поведението на пострадалия, с оглед преценката за наличието на умисъл. Пледира, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният орган не е изложил фактически основания за издаването на акта, а мотивите са формални и декларативни. Счита, че решението е постановено в нарушение на принципа за съразмерност, дефиниран в чл. 6, ал. 1 от АПК.

По изложените съображения, жалбоподателят моли съда да отмени административния акт. Претендира присъждане на разноски.

В проведеното на 27.06.2024 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. А. – САК. Процесуалният представител поддържа жалбата, по изложените в същата доводи, претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък, в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованите страни адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки с подробни мотиви по съществото на спора.

В проведеното на 27.06.2024 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Й. С. - пълномощник. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, пледира законосъобразност на оспорваното решение. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, въз основа, на които да се направи обоснован извод, че се касае за трудова злополука. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си за неоснователност на оспорването.

В проведеното на 27.06.2024 г. съдебно заседание заинтересованите страни В. С. В., И. С. В. и Й. С. С., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Б. Б. - САК , преупълномощен от адвокат И. Й. – САК. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, счита обжалваното решение за законосъобразен административен акт, моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски, като моли същите да бъдат присъдени на адвокатското дружество. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, включително представените с административната преписка документи, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление от 17.01.2022 г. на главен инспектор в ДИТ – Перник (л. 118), на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между „СНАБСТРОЙ“ ООД, [населено място] и С. Й. В., изпълняващ длъжност „пазач, портиер, невъоръжен“ на склад за строителни материали, находящ се в [населено място], [жк], местност „Ладовица“, собственост на „СНАБСТРОЙ“ ООД, [населено място], считано от 29.10.2021 г.

Постановлението влиза в сила на 30.05.2022 г., когато с Решение № 5615 от 30.05.2023 г. на ВАС на [държава], постановено по адм. дело № 9162/2022 г., след отмяна на Решение № 106 от 21.06.2022 г. на А. съд – Перник, по адм. д. № 109/2022 г., жалбата срещу административния акт е отхвърлена като неоснователна.

Административното производство по издаване на спорното разпореждане, по повод, на което е постановено решението, предмет на настоящия съдебен контрол, започва на 07.02.2022 г., когато в ТП на НОИ – Перник постъпва декларация вх. № 5101-13-5 (л. 105). Същата е подадена в срока и на основание чл. 57, ал. 2 от КСО, от Й. С. С. – наследник на С. Й. В., негова дъщеря. Декларацията е подадена, за настъпила на 30.10.2021 г. трудова злополука, с пострадало лице – С. Й. В., като е описано, че в 07:30 часа, на обект – „Склад за строителни материали“, находящ се на адрес: [населено място], [жк], местност „Ладовица“, собственост на „СНАБСТРОЙ“ ООД, [населено място], е настъпила злополука завършила с последица – смърт за пострадалото лице. Към декларацията са приложени удостоверение за наследници изх. № 126/28.01.2022 г. (л. 107); препис-извлечение от акт за смърт № 01103/12.01.2022 г. (л. 108); съобщение за смърт № 102/12.01.2022 г., издадено от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, [населено място] (л. 109); епикриза от 11.01.2022 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, [населено място] (л. 110); болничен лист № Е20220253818 от 25.01.2022 г. за периода от 30.10.2021 г. до 11.01.2021 г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (л. 106). В допълнение към декларацията са приобщени и писмени сведения на Й. С. С. с вх. № 5101-13-5#2 от 11.02.2022 г. (л. 102).

По повод постъпилата декларация и във връзка с искане от 08.02.2022 г. (л. 104), на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник, с писмо-становище вх. № 5101-13-5#3 от 21.02.2023 г. (л. 67) „СНАБСТРОЙ“ ООД, [населено място] представя пред ТП на НОИ – Перник, следните документи: работен график за деня на злополуката; книга за инструктаж и безопасност; примерна длъжностна характеристика за длъжността „пазач“; оценка на професионалния риск. В представените документи името на С. Й. В. не фигурира. Представени са писмени обяснения от М. Д. М. – свидетел на злополуката и писмени обяснения от К. С. И. и от Р. К. С. – управители на „СНАБСТРОЙ“ ООД (л. 72 – л. 74). Предоставени пред административния орган са имената на представители на работодателя и на работниците и служителите, които ще участват в разследването на злополуката. Застъпено е становище (л. 67), за липсата на трудово правоотношение с пострадалото лице, респективно липсата на осигуряване за трудова злополука, като се оспорва настъпването и наличието на такава. Въз основа на изложеното се заявява, че злополуката не е вписана и няма да бъде вписана в регистъра на трудовите злополуки на дружеството.

Със Заповед № 1015-13-24 от 22.02.2022 г. (л. 66), директорът на ТП на НОИ – Перник, на основание чл. 51, ал. 2 от КСО, разпорежда извършване на разследване на злополуката. Определя комисия (Комисията) с персонален състав: председател – Ц. Д., главен инспектор от ДИТ – Перник и членове – П. П., главен инспектор в ДИТ – Перник; К. И., управител и представител на осигурителя в КУТ и К. С., механик гараж, представител на работниците и служителите в КУТ. Заповедта е връчена на същата дата на Р. С. – управител на „СНАБСТРОЙ“ ООД, както и на представител на ДИТ – Перник, който ще участва в разследването (разписки на л. 66, гръб).

За нуждите на разследването, от ДИТ – Перник са представени: заверени копия на писмо с вх. № 22002379/13.01.2023 г., на разследващ полицай при Второ районно управление към ОДМВР – Перник, за необходимостта от извършване на проверка по случая (л. 124); призовка до „СНАБСТРОЙ“ ООД (л. 123); протокол № ПР 2201211/13.01.2022 г. за извършена проверка на място и по документи от органите на ДИТ – Перник (л. 121) и Постановление от 17.01.2022 г., издадено от главен инспектор в ДИТ – Перник, за обявяване на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, на съществуването на трудово правоотношение между С. Й. В., с [ЕГН] и „СНАБСТРОЙ“ ООД с ЕИК *********, (л. 118)

Със Заповед № 5101-13-5#4/07.03.2022 г. на председателя на Комисията (л. 65), производството по разследване на злополуката е спряно във връзка с образувано съдебно производство – АД № 109/2022 г. по описа на А. съд – Перник, по оспорване на постановлението от 17.01.2022 г. на ДИТ – Перник, за обявяване, считано от 29.10.2021 г., на съществуването на трудово правоотношение между С. Й. В. и жалбоподателя. Заповедта е връчена на „СНАБСТРОЙ“ ООД на 10.03.2022 г. (л. 62) и на наследниците на С. В. на 08.03.2022 г. (л. 62 и л. 63).

Със Заповед № 5101-13-5#7 от 07.06.2023 г. на председателя на Комисията (л. 53), производството е възобновено служебно след получаване на 06.06.2023 г. на препис от Решение № 5615 от 30.05.2023 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9162/2022 г., с което, след отмяна на Решение № 106 от 21.06.2022 г. на А. съд – Перник, по адм. д. № 109/2022 г., жалбата срещу постановление от 17.01.2022 г. на главен инспектор в ДИТ – Перник, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „СНАБСТРОЙ“ ООД, [населено място] и С. Й. В., е отхвърлена като неоснователна. Заповедта е връчена на всички заинтересувани страни (л. 50, л. 51) и като необжалвана влиза в сила на 12.07.2023 г.

Във връзка с изложеното е извършено разследване, резултатите от същото са обективирани в Протокол № 5103-13-8/13.07.2023 г. (л. 39), като Комисията прави следните заключение:

1. Преди злополуката С. В. е изпълнявал длъжност „пазач-портиер“ в склад за строителни материали на СНАБСТРОЙ“ ООД. Името му не фигурира в книгите за проведен инструктаж на работниците и служителите на дружеството, тъй като не имал сключен трудов договор, съответно на лицето не е връчвана и длъжностна характеристика срещу подпис. В работния график за месец 10.2021 г. името на лицето също липсва. Пострадалото лице е бил пенсионер за осигурителен стаж и възраст.
2. В момента на злополуката С. В. е дърпал в погрешната посока затвореното крило на входната метална врата към средата на портала, в посока към стоящото все още в отворено положение друго крило. Затвореното крило е започнало да се движи в посоката, в която С. В. го дърпал и е излязло от водачите и поставените към онзи момент ограничители. Материалният фактор, свързан с физическото действие е металната врата на входа на склада за строителни материали на „СНАБСТРОЙ“ ООД.
3. Вследствие на дърпането в погрешната посока от страна на С. В. на затвореното крило на металната врата, вратата излиза от водачите (релстите) и се накланя към него. Венчев реагира бързо и се отмества, но вратата удря долната част на единия му крак и той пада на земята. Материалният фактор, свързан с тези отклонения е пострадалият, който погрешно преценява посоката на движение на вратата и не преценява множеството рискове, които поема с това си действие и възможните последствия от него.
4. Начинът на увреждането е по механизма на действие на твърди и тъпи предмети със значителна сила и широка плоскост върху тялото на пострадалото лице. Материалният фактор е металната врата на входа на склада за строителни материали. В резултат на падането ѝ върху пострадалия, лицето получава закрита черепно-мозъчна травма. Н. 11.01.2022 г., 74-тият ден от злополуката, вследствие уврежданията от нея, С. В. почива.
5. Видно от съставен на 13.01.2022 г. протокол № ПР2201211 от ДИТ – Перник (л. 121), в който са описани констатациите от извършена на място, на същата дата проверка, в склада на „СНАБСТРОЙ“ ООД, са констатирани множество нарушения, а едно от тях би могло да бъде определено като предпоставка за възникването на злополуката - „плъзгащите се портали по релса, разположени на север и на изток от склада, нямат обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсата и падане, в нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Няма доказателства за провеждан на С. В. инструктаж за безопасност и здраве при работа, а същият, предвид липсата на трудов договор не е включван в графици за времето, през което е полагал труд във склада. От своя страна пострадалото лице не е изпълнило елементарни изисквания, свързани с обикновеното боравене с портална врата, която се плъзга по водачи – започнал е да затваря затворено крило, дърпайки го в грешната посока, като по този начин то е излязло от съществуващите към момента ограничители и е паднало.

Въпреки липсата на проведен инструктаж и неправилно боравене на пострадалия с плъзгащата се метална врата, пострадалият е бил на работното си място в момента на злополуката, като съобразно представената длъжностна характеристика е имал задължението да осъществява пропускателния режим при влизането в предприятието. Увреждането е внезапно и е станало през време и по повод на извършваната работа.

Екземпляр от протокола е връчен на лицата по чл. 10, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (л. 43).

Н. 17.07.2023 г. е депозирано възражение от „СНАБСТРОЙ“ ООД срещу така съставения протокол (л. 44). Излагат се твърдения, че инцидентът, който се е случил на 30.10.2021 г. е предизвикан единствено и изключително от пострадалото лице, неспазило елементарни житейски общоизвестни правила за отваряне и затваряне на плъзгаща се врата. Изложени са още доводи, свързани с липсата на трудово правоотношение на пострадалото лице със „СНАБСТРОЙ“ ООД, по причина, стояща у С. В..

Въз основа на проведеното от Комисията разследване, обективирано в протокол № 5103-13-8/13.07.2023 г., с разпореждане [номер] от 19.07.2023 г. (л. 36) на Ц. Д. – длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката, станала при осигурителя „СНАБСТРОЙ“ ООД на 30.10.2022 г., със С. Й. В. по време и във връзка с извършваната от лицето работа, довела до смърт на пострадалото лице, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е съобщено на „СНАБСТРОЙ“ ООД на 31.07.2023 г. (л. 35).

Разпореждането е обжалвано от „СНАБСТРОЙ“ ООД пред директора на ТП на НОИ – Перник, с жалба вх. № 1012-13-54 от 16.08.2023 г., депозирана по пощата на 14.08.2023 г. (л. 31), като с Решение № КПК-11 от 15.09.2023 г., предмет на настоящия съдебен контрол, жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат по-горестоящият административен орган възприема изцяло фактическите констатации и правни изводи на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, издало оспореното разпореждане, основани на свой ред в протокол № 5103-13-8/13.07.2023 г., изготвен от Комисията, извършила разследването на злополуката. В Решението са изложени следните аргументи: Доводите в жалбата за липса на трудово правоотношение и недобросъвестно поведение на пострадалия, изразяващо се според „СНАБСТРОЙ“ ООД в отказ от сключване на трудов договор, не са подложени на обсъждане, с мотиви основани в наличието на валидно трудово правоотношение, считано от 29.10.2021 г. по силата на влязло в сила Постановление за признаване на правоотношението за трудово.

Доводите в жалбата за виновно поведение на пострадалото лице са отхвърлени с мотиви, че само виновното поведение на пострадалото лице, изразяващо се в умишлено увреждане на здравето може да предопредели злополуката като не трудова. В тази връзка органът приема , че доказването на принос за настъпване на злополуката не е от значение за определянето ѝ като трудова, а би имало отношение в случай на претенция от страна на осигурителя в тази насока, която следва да се разреши по общия гражданскоправен ред.

Решението е съобщено на „СНАБСТРОЙ“ ООД на 19.09.2023 г. чрез адвокат А. (л. 20), като жалба срещу същото, е депозирана пред А. съд – Перник, чрез административния орган по пощата на 03.10.2022 г. (пощенски плик на л. 18).

Като доказателства по делото, съставляващи част от административната преписка по издаване на оспорвания административен акт, са приобщени още: Препис-извлечение от съобщение за смърт № 102/12.01.2022 г., издадено от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, [населено място] (л. 109), с отбелязване причини за смъртта – закрита тежка черепно-мозъчна травма.; Копие на епикриза (л. 110), в която е отбелязано, че С. В. постъпва в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, [населено място], на 30.10.2021 г., докаран от БМП – [населено място], с диагноза „дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма“, в лява темпорална област с кръвонасядане и оток. За такава диагноза е и представеният към декларацията за настъпила трудова злополука болничен лист № Е20220253818 (л. 106).

За изясняване на спора от фактическа страна по делото се назначиха и изслушаха четири експертизи: съдебна видеотехническа (СВТЕ), съдебна медицинска (СМЕ), съдебна техническа (СТЕ) и допълнителна съдебна техническа (ДСТЕ).

В заключението по СВТЕ (л. 229), извършена от вещото лице Е. К. е посочено следното:

• При направен оглед на видеоохранителната система, изградена в обект на фирма „СНАБСТРОЙ“ е установено, че в обекта и в частност на мястото на инцидента е налично видеозаснеманe. Видеонаблюдението се осъществява от видеоохранителна система, състояща се от ДВР устройство [Марка] и камери. Записите от камерите се съхраняват в твърдия диск на ДВР устройството. Периода за съхранение е неопределен. Същият зависи от обема на ново направените записи, като най-новите записи се записват върху мястото където са записани най-старите, т.е. последните се заличават. Предоставените видеофайлове са регистрирани от статична камера с ракурс на заснемане отгоре надолу, насочена към вътрешна част на двор на склад за строителни материали и са записани на 30.10.2021 г. в интервалите: от 06:04:15 часа до 07:20:03 часа, и от 07:20:04 часа до 08:28:57 часа.
• Обект на експертизата е флаш памет [Марка], с обем 8GB, приложена към делото. Съдържа папка с два видеофайла записани в ,,.mp4“ формат. Прегледът на файловете е извършен със специализиран криминалистически програмен продукт за видео обработка „FOREVID“ и с предоставения плейър във флаш паметта. Видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация.
• При прегледа на видеофайл с наименование „0010001712000001, обхващащ периода от 06:04:15 часа до 07:20:03 ч. е установено следното (със съответно приложен снимков материал:: В 06:06:42ч. (според таймкода на видеоохранителната система) в портала, разположен в дясната част на кадъра се отваря вратичка и през нея влиза лице от видимо мъжки пол. Същото е условно обозначено като лице 1. След влизането си лице 1 затваря вратичката, извършва действия наподобяващи заключване и се отправя към левия край на сградата, намираща се срещу камерата. В интервала от 06:07:06 до 06:33:33 часа извършва действия на територията на склада, ирелевантни към процесния инцидент.
• От прегледа на видеофайл с наименование „00010001703000001“, обхващащ периода от 07:20:04ч. до 08:28:57ч. е установено следното (със съответно приложен снимков материал): До 07:27:39 часа не се наблюдава движение на лица. В 07:27:37 часа дясното крило на портала на двора (спрямо обектива на камерата) се отваря в посока към камерата, като се движи на релса, като не се вижда лице, което да извършва манипулацията. Същевременно от постройка срещу камерата излиза лице 1 и ходейки се насочва в посока към камерата. В лявата си ръка носи предмет с кабел. При преминаване пред отвореното крило на портала лице 1 вдига дясната си ръка (жест за поздрав). След преминаване на лице 1 през отвореното крила на портала в двора влиза лек автомобил „Опел Астра“. Същият продължава движението си до дъното на кадъра, където завива наляво и напуска полезрението на камерата. След това отново се показва, извършвайки маневра напред-назад и излиза от кадър. В 07:28:57 часа лице 1 влиза в полезрението на камерата, отива до затвореното ляво крило на портала на двора, хваща го в дясната му част и започва да го дърпа в посока към камерата (от ляво на дясно). В 07:29:06 часа лявата част на лявото крило на портала излиза от ограничителите и пада навътре. Лице 1 се опитва неуспешно да го подпре, след което се опитва да отскочи назад, при което горната част на портала го удря и му затиска левия крак в областта на глезена. Същевременно друго лице от видимо мъжки пол, обозначено като лице 2 се появява в кадър от мястото, където е излязъл лекия автомобил „Опел Астра“. Лице 2 върви в посока от дъното на кадъра към портала. След падането на крилото лице 2 се затичва, стига до постройката с керемиди, където оставя носен от него предмет и тичайки отива в близост до пострадалия. Там се опитва неуспешно да повдигне крилото на портала. В последствие се приближава до пострадалия, след което си опипва джобовете и отива до десния край на падналото крило. Навежда се и го премества, като освобождава крака на пострадалия. След като освобождава крака на лице 1, лице 2 се приближава към него. Лицата комуникират, след което лице 2 отива до постройката с керемиди и влиза вътре. След това се връща при пострадалия, където се опитва да му помогне да се изправи. В 07:30:50 часа през портала влизат две други лица от мъжки пол, условно обозначени като лица 3 и 4, както и още едно лице от видимо мъжки пол, условно обозначено като лице 5. Лицата пренасят пострадалия до постройката с керемиди, където в 07:32:00 часа се скриват от полезрението на камерата. В периода от 07:32:30 часа до 07:33:00 часа лица 3, 4 и 5 напускат полезрението на камерата едни след друг, като лице 5 извършва действия, наподобяващи разговор по мобилен телефон. В 07:37:00 часа от сградата срещу камерата излизат лице 1 и лице 2. Лице 2 се опитва да задържи лице 1, като първоначално го хваща за лакътя на дясната му ръка, а малко по-късно застава пред него. След това двете лица излизат от двора на базата и по улицата пред обекта се отправят в посока на отдалечаване от камерата. В 07:55:13 часа лице 2 се връща. До края на записа лице 1 не се появява в полезрението на камерата.
• От лицата и техните действия са извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CO 8, и представени в хронологичен ред. Извършено е сравнително изследване с фотоснимка на лицето С. Й. В. с [ЕГН] от АИС „БДС“, и фотоснимка на лицето М. Д. М. с [ЕГН] от АИС „БДС“. Фотокопията за лице 1 и 2 са приведени в приблизително един и същи мащаб. Върху тях са съпоставени и анализирани външните анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация.
• Заключението е:

• резултатът от сравнителния анализ на извлечените снимкови файлове за лице 1 и приложената фотоснимка, позволява да се направи извод, че на изследваните снимкови кадри е възможно да е заснето едно и също лице, посочено като С. Й. В. е [ЕГН]. Установено е сходство в следните общи признаци: форма и охраненост на лицето, линия на косата, местоположение и форма на челно-теменно оплешивяване, височина на челото.
• резултатът от сравнителния анализ на извлечените снимкови файлове за лице 2 и приложената фотоснимка, позволява да се направи извод, че на изследваните снимкови кадри е възможно да е заснето едно и също лице, посочено като М. Д. М. с [ЕГН]. Установено е сходство в следните общи признаци: форма и охраненост на лицето, линия на косата, местоположение и форма на челно-теменно оплешивяване, височина на челото, форма на вежди, конфигурация на долна челюст и брадичка.

В заключението по СМЕ, извършена от вещото лице д-р К. А., специалист по ортопедия и травматология (л. 536) е посочено следното:

Въз основа на анализ на приложените по делото медицински документи експертът установява в хронологичен ред следната фактология:

Н. 30.10.2021 г. след инцидент, станал около 07:30 часа, С. В. е приет по спешност в Неврологичното отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място]. След направени рентгенови и кръвни изследвания и консултации с неврохирург са установени следните увреждания: счупване на черепа вляво слепоочно и тилно, с кръвоизлив в мозъчната тъкан; рана в окципиталната част на главата; разкъсна рана на лява подбедрица. По желание на близките още същия ден С. В. е транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“, където в противошокова зала е интубиран и поставен на апаратна вентилация. Настанен е в реанимация в тежко общо състояние, на апаратна вентилация и постоянна аналгоседация. Проведено е адекватно инфузионно, антибиотично, невропротективно и симтоматично лечение с периодично изследване на различни кръвни показатели, рентгенови снимки и скенери на глава и бял дроб за проследяване на състоянието. Н. 15.11.2021 г. С. В. е оставен на спонтанно дишане, но поради настъпване на възпалителни и застойни промени, на 08.12.2021 г. отново е поставен на апаратна вентилация. Поради настъпване на сърдечна слабост е започната и медикаментозна сърдечна стимулация. Постепенно общото състояние на С. В. се влошава и на 11.01.2022 г. настъпва летален изход с картината на дихателна и сърдечно съдова недостатъчност.

Дава следното експертно заключение по поставените въпроси: При процесния инцидент на 30.10.2021 г. С. Й. В. е получил тежка черепномозъчна травма със счупване на лявата слепоочна и тилна кост и кръвоизлив в мозъчната тъкан; рана в окципиталната част на главата; разкъсна рана на лява подбедрица. Механизмът на получаване на уврежданията е директен контакт в увредените зони с твърди тъпи предмети, каквито са и металната врата, и терена. Непосредствената причина за настъпване на смъртния изход при С. Й. В. е остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, развила се на базата на възпалителни и застойни промени в белия дроб. При пациента не са правени изследвания за наличието на алкохол в кръвта. През периода на лечение пациентът С. Й. В. е получил белодробни усложнения. Видно от направените рентгенови снимки и скенери на белия дроб, след 15.11.2021 г. постепенно в белия дроб са започнали застойни и възпалителни процеси, водещи до повишаване на кръвното налягане в белия дроб и натоварване на сърцето. Непосредствената причина за настъпване на смъртния изход при С. Й. В. е остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, развила се на базата на възпалителни и застойни промени в белия дроб. Полученото увреждане от С. Й. В. има травматичен характер. Предвид вида и местоположението на уврежданията, травмите са получени вследствие на удар от металната врата, падане и удар на главата с терена. Налице е причинна връзка между получените увреждания от С. Й. В. и настъпилия летален изход.

Н. уточняващи въпроси на защитата на жалбоподателя вещото лице заяви, относимо към предмета на делото: Белодробните усложнения, предизвикани от пролежаването на С. В. в болница „Пирогов“ са вследствие травматичното увреждане – тежка черепномозъчна травма със счупване на лявата слепоочна и тилна кост и кръвоизлив в мозъчната тъкан, които са животозастрашаващи. Отока на белия дроб и пневмонията първо нарушават цялостния ритъм на живот, и второ, силно затрудняват работата на сърцето, тъй като поради отока и натрупването на вода в белия дроб сърцето изнемогва. В резултат на това в случая, към края на декември 2021 г. се стига до медикаментозна сърдечна стимулация, впоследствие обаче до липса на реакция на сърцето и към тези медикаменти, а в крайна сметка – до леталния изход за пациента.

Н. въпрос от защитата на заинтересованите страни – вещото лице да предаде накратко какво точно представлява цялата причинно-следствена верига от падането, през травматичните увреждания, до настъпването на смъртта, експертът направи следното уточнение: След падането и черепномозъчната травма, която е получил пациентът, вследствие на тази дифузна травма на мозъка, както е поставена диагнозата, започват да се нарушават основни жизнени функции – дишане, сърдечносъдова дейност, което се вижда и от направените изследвания, като при постъпването в противошокова зала в „Пирогов“, пациентът е интубиран, т.е. минало се е на изкуствена белодробна вентилация, тъй като той не е могъл на контролира сам дишането и сърдечната си дейност и затова е сложен на апаратна вентилация, за да го обдишва компютър. При наличие на апаратна вентилация, през определен период от време се правят опити пациентът да бъде събуден и да възстанови самостоятелно дишането си. Това са стандартни опити при такова лечение. Поради това в края на ноември е направен опит пациентът да бъде „събуден“, но същите са били неуспешни.

В заключението по СТЕ, извършена от вещото лице инж. А. Ц., правоспособен оценител на недвижими имоти и на машини и съоръжения (л. 250) е посочено следното:

• Механизъм на придвижване на вратата: Всяко едно крило на вратата се плъзга по релса, която представлява обърнат винкел, вбетониран в земята. В горната част (на рамката) са поставени 4 броя пластмасови ролки (на всяко крило), за направляване на вратата. Всяко крило, за да се затвори или отвори, се бута ръчно (от човек – няма задвижващ друг механизъм). Бутането се извършва с неголямо усилие (прави се от човек).
• Вратата се състои от две крила. Механизмът от техническа гледна точка на отваряне и затваряне на вратата е плъзгане на двете крила на вратата по една и съща релса (винкел). При придвижване на двете крила от отворено състояние към центъра на отвора на вратата имаме затваряне, а при движение от центъра на вратата към двата края – отваряне. Тези действия стават ръчно (от човек). Цялостно отваряне или затваряне се състои от двете крила на вратата.
• Към момента на инцидента на двете портални врати има монтирани (трайно закрепен) ограничител против тяхното излизане от крепящите ги части – това е единствено поставена върху релсата, по която се движат вратите метална скоба (ограничител), който е с Ø – 8 мм. При инцидента ограничителя за хода на движение по релсата се е оказал недостатъчен при прилагането на сила (ръчна) – дърпане от пострадалия. Съответно колелото, което води крилото по релсата преодолява ограничителя на релсата, крилото излиза от останалите контролиращи хода и пространствена стабилност 4 броя пластмасови колела на рамката на оградата. Според експерта това, че ограничителят е преодолян, означава, че човешкото усилие е достатъчно за преодоляването му.
• Към момента на злополуката техническото състояние на порталната врата на склада за строителни материали на „СНАБСТРОЙ“ ООД, е било – работещо, в изправно състояние. Вратата не представлява сложен механизъм за работа.
• При възникването на инцидента С. В. е дърпал едното крило на вратата (дясното гледано отвън – навътре). Крилото, което е дърпал е преминало през ограничителя на релсата, и след като крилото излиза от ограничаващите го ролки (4 броя на оградата), вследствие на тежестта крилото пада към пострадалия. Усилието приложено от него е човешка сила. Крилото, което пада в момента, когато С. В. започва да борави с него, е било затворено или частично затворено. Другото крило е било отворено. При затворено положение (в случая) правилната посока е отваряне в другата посока. Инцидентът е можело да се избегне, ако пострадалият не е дърпал дясното крило на вратата (гледано в посока отвън навътре), с което усилие е преодолян ограничителят на релсата. Причината за станалия инцидент е преминаване на крилото през ограничителя на релсата вследствие на дърпането от пострадалия С. Й. В., и след като крилото излиза от ограничаващите го ролки (4 броя на оградата), вследствие на тежестта, пада към пострадалия.

Н. уточняващи въпроси на защитата на жалбоподателя, вещото лице даде следните отговори: Релсата за двете платна на вратата е една, при затворено положение двете платна застават едно срещу друго и не могат да се движат. За да може да излезе от това положение, едното платно е било отворено, а другото – теглено в посока на отвореното платно.

Н. уточняващи въпроси на защитата на заинтересованите страни, вещото лице даде следните отговори: Към момента на инцидента е нямало друг ограничител на релсата, върху която са се движели двете крила на металната врата, освен описания такъв, виден на приложената снимка (л. 252). Н. самата врата, при огледа и на място (м. 02, 2024 г.), вещото лице установява наличие в задната част на още два ограничителя, за които е имало предписание от ДИТ – Перник, след инцидента, т.е. поставени са след това. В случай на наличие на такива ограничители по време на инцидента – доста масивни метални ограничители, заварени към металната част на вратата, единият, по памет е от винкел 8 мм, изрязан и заварен в най-горната хоризонтална част, а другият – П-образ, заварен в долната част също за вратата, те не би могло да бъдат изтръгнати по никакъв начин, тъй като са доста стабилно заварени. Човешко усилие, което да скъса заварка, експертът не познава в практиката си.

Във връзка с уточняващ въпрос на съда вещото лице посочи, че ограничителят, който е съществувал към момента на инцидента, ограничава вратата при затваряне, но не я ограничава да пада настрани, напред или назад. Има други четири ролки, които са пластмасови, на една метална конструкция, и са в края на оградата. Този ограничител (на релсата) е само за движението на вратата по релсата, той не е ограничител, който предпазва от падане в другите посоки. За да не падне, платното на вратата се е ограничавало само от пластмасовите ролки. Когато излиза от този ограничител вратата ще падне или навън или навътре, зависи как се вертикализира. Вратата в случая прескача ограничителя на релсата, при което цялото платно излиза от ограничителите, които са на оградата (четирите) и пада навътре към имота на „СНАБСТРОЙ“. Човешкото усилие е различно, вещото лице не може да посочи точния размер на усилието. Становището на експерта е, че след като е преодолян, значи този ограничител не си е свършил работата.

В заключението по допълнителната СТЕ (л. 556), извършена от вещото лице инж. А. Ц., правоспособен оценител на недвижими имоти и на машини и съоръжения е посочено следното:

• Изграденото крило на вратата (дясното), гледано отвън навътре, е изградено с метален профил тип квадрат 60/40 мм в основната си част, има габаритен размер дължина 7 м и височина 2 м. Долната му част е от плътна ламарина с височина 1.14 м. Свързването на отделните части е посредством заварки и образува една здрава метална част (крило), която с помощта на две метални ролки се плъзга по обърнат винкел (тип релса). В самата конструкция на процесното крило има вградена малка метална врата за влизане на хора без да се отварят двете крила на вратата. Същата конструкция е и за лявото крило на вратата (то не е процесно и няма малка врата за хора). Крилото (процесното) е здраво и монолитно. И двете портални врати (крила) се плъзгат по ролките, а в горната им част са поставени 4 броя пластмасови ролки за направляване на вратата (те са монтирани върху метална конструкция, вбетонирана, за държане на крилото във вертикално положение). Хода на вратата по релсата е ограничен с метална скоба (ограничител) върху самия винкел/релса, по която се движат вратите. Той е от Ø 8 мм. Приложени са съответно снимки (л. 558 – 561).
• Приложеният по делото видеозапис е страничен от едната сграда и не дава ясна представа до къде е била отворена или затворена вратата на процесното крило.
• Към момента на инцидента вратата има само ограничител на релсата. Впоследствие (след инцидента) са поставени двата ограничителя в края на крилото - П образ и винкел (снимки на л. 559).
• Отварянето на вратата се извършва, като двете крила се плъзгат зад бетонната част на оградата. Всяко крило се плъзга по релсата върху двете си метални ролки в ниската част на вратата. В горната част крилата се приплъзват по 4 броя пластмасови ролки. Релсата за двете крила е една и съща. Двете крила се срещат по средата. Самото усилие за отваряне и затваряне на вратата експертът не може да уточни, тъй като това зависи от човека, възрастта, силата и др. От пострадалия е приложено сила, която е преодоляла наличния ограничител на релсата с Ø 8мм и вратата, излизайки от ограничителите си пада навътре.

Н. въпроси на защитата на жалбоподателя вещото лице отново уточнява: Ограничителят, монтиран на релсата е преодолян, и това е причината за падане на крилото на вратата. Друг вариант за падане на тази врата няма – тя трябва да излезе от металната конструкция, която е на оградата и от четирите пластмасови ролки, които я държат в изправено положение. След излизането ѝ от тези ролки вратата е останала без опора и е паднала. Вещото лице не може да определи човешкото усилие/силата необходима за преодоляване на ограничителя монтиран на релсата. Заявява, че всеки ограничител се поставя по начин и трябва да бъде такъв, за да не може да бъде преодолян, в случая е преодолян. Счита, че така дадения отговор не се различава от дадения такъв по т. 13 от изслушаната в наказателното производство експертиза.

Така дадените експертни заключения по изготвените СВТЕ, СМЕ, СТЕ и допълнителна СТЕ, настоящият съдебен състав кредитира, като компетентно, обективно и безпристрастно изготвени, от лица с необходимата [жк], съответстващи на поставените задачи и кореспондиращи с доказателствата съвкупност по делото.

Защитата на жалбоподателя оспори заключението по извършената допълнителна СТЕ като необосновано и будещо съмнение относно неговата правилност. Опира се в липсата на вземане предвид на показанията на свидетелите, дали обяснения пред съда и на представена по делото, за послужване, техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. А. Ц., изготвена във връзка с досъдебно производство по следствено дело № 12/2022г. по описа на Окръжна прокуратура – Перник. Процесуалният представител сочи, че в цитираната експертиза под т. 13, същото вещо лице е дало отговор на въпрос, на който отговаря по различен начин в настоящото производство.

Съдът не възприема така застъпеното становище. По отношение на обструкциите свързани със свидетелските показания:

Свидетелите по делото не дават обяснения, свързани с техническите параметри на металната врата, освен такива, свързани с обичайното възприятие от лица без технически познания на вида и параметрите на подобно съоръжение. Поради това се възприема становището на вещото лице, че същите показания не ползват експертизата, тъй като не сочат на вид, конструкция и механизъм на задвижване, различни от установеното от експерта.

По отношение на приложената по делото, за послужване, техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. А. Ц., изготвена във връзка с досъдебно производство по следствено дело № 12/2022г. по описа на Окръжна прокуратура – Перник, съдът цени същата, досежно поставения на вещото лице въпрос и отговора по т. 13 от същото, дотолкова, доколкото няма лични впечатления от изслушването на вещото лице по наказателното дело, въпреки това, счита че дадения в настоящото производство отговор не противоречи на дадения такъв по т. 13 от изслушаната в наказателното производство експертиза.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото се приобщиха гласни доказателствени средства – свидетелските показания на В. С. А. – работещ в „СНАБСТРОЙ“ ООД от 2011 г., и К. Г. П. – работещ в „СНАБСТРОЙ“ ООД от около 15-16 години.

Свидетелят В. С. А. заяви пред съда, относимо към предмета на спора, че е познавал Стоичко, засичали са се на работа, той (Стоичко) работел като „охрана“. Спомня си инцидента – към края на месец октомври 2021 г., когато идва на работа към 07:45 часа вижда паднала вратата, на място има полиция, а след това колегите му разказали за инцидента. Вратата е портал, отваря се за влизане на клиенти. Те (работниците), като отидат на работа, вкарват колите вътре като дърпат едното крило. Това е „елементарна“ врата с ламарини и профили, отгоре и отдолу има ролки и стопери в двата края, има ограничители в двата края, като се затваря вратата до къде да се затваря. Като си прилепнат и ограничителите ограничават, но тогава явно е дърпано със сила, за да се отчупи стопера и да излезе от ролките. Н. въпросния ден, когато отива, Стоичко стои с М., говорят пред стаичката и нещо ръкомаха, видимо нищо му няма. Вратата (едното крило) е на земята, когато отива. Вижда, че на вратата е счупен стопера отгоре. С колегите му вдигат вратата и я поставят на ролките. Падналото крило е от вътрешната страна на двора, излязло е, горе има две ролки, а долу се движи по релсата, а вратата е изместена малко надясно. Вратата, лявата, се отваря на обратно, в обратната посока. За да се затвори вратата се дърпат към средата и двете половини. С дясното крило се затваря вратата. Не се изисква сила за отваряне и затваряне на вратите, даже те ги смазват тези ролки периодично, не се изисква усилие. Стоперът е метален профил 15-20 см и е заварен в края на вратата. Той е заварен и не позволява вратата да излиза от релсата. До инцидента механизмът за отваряне и затваряне на вратата е този, който описва. Не знае за друг инцидент с тази врата. За да се преодолее стопера е необходима свръхсила, вратата се движи с една ръка.

Свидетелят К. Г. П. сочи следното: в деня на инцидента, необичайно рано сутринта му се обажда един от колегите – М. и му казва „ела, за да ми помогнеш, че е паднала вратата“. Тръгва с автомобила си и засича, може би на около 500 м. по булеварда Стоичко и М. да вървят. Двамата с М. ходят отделно, Стоичко ходи пред М., М. след него, не вижда М. да го придържа. Стоичко ходи по-бързо, както обикновено. Свидетелят обръща автомобила си, за да види къде ще стигнат. Вижда ги пред входа на един жилищен блок. Спира и ги пита имат ли нужда от помощ. Стоичко се обръща и казва на М. „ти беше до тук“. Стоичко изважда ключ, отключва и влиза във входа. Не вижда Стоичко да има видими наранявания. Свидетелят и М. се връщат на работното си място и там заварват паднала входната врата, която е на земята. Паднала е едната ѝ половина – тя е на две половини, две крила, има плъзгащи ролки по две на врата. Ролката на падналата врата е счупена. От двора навън паднало е лявото крило. Дясното крило е в отворено положение в този момент. Двете крила имат стопери, които спират движението. Самите ролки ограничават движението на вратата, но на лявата врата ролката е изскубана. Вратата не изисква усилия при отваряне и затваряне. За да се изведе от водачите това крило се изискват доста усилия. Никога преди това не се е случвало крилата на вратата да падат. С. С. не е разговарял. Видимо не го е видял да се олюлява, нито е имал признаци да му става лошо.

Така дадените свидетелски показания съдът цени в частта, относно формираната у свидетелите неекспертна представа относно конструкцията на вратата, което кореспондира и със заключенията по изготвените по делото СТЕ и допълнителна СТЕ. Не се ценят показанията в частта им относно силата, необходима за преодоляване на стопера на двете крила на металната врата, тъй като става въпрос за субективна оценка, основана в индивидуалните физически възможности на лица от мъжки пол. Не се ценят касателно настъпилото увреждане на С. В. и обясненията, отнасящи се до поведението на пострадалото лице до момента на прибирането му вкъщи – към този момент все още не е извършен преглед на С. В. от компетентни медицински лица.

С оглед така установеното от фактическа страна А. съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО акт на ръководителя на ТП на НОИ - Перник и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, съображенията затова са следните:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след сезиране с жалба по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО, депозирана в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директора на ТП на НОИ – Перник и в посочения в същата разпоредба едномесечен срок. Решението е обективирано в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от последния при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Решението съдържа информация за реда, срока и органа, пред който актът подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя извода на издателя му относно наличието на фактическите и правни основания за приемане на злополуката, станала на 30.10.2021 г. в обекта на жалбоподателя с лицето С. В., за трудова. Оспореният административен акт е обоснован, на свой ред и на протокол № 5103-13-8/13.07.2023 г., изготвен от Комисията, извършила разследването на злополуката.

Съдът не констатира да са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се по реда на чл. 57 и сл. от КСО. Същото е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което със Заповед № Ц1015-15-13-42/28.07.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Перник (л. 144), е възложено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова.

В случая декларация за злополуката е подадена от наследниците на пострадалото лице (чл. 57, ал. 2 от КСО), като в изпълнение на правомощието по чл. 7, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ – Перник е разпоредил извършването на разследване на декларираната злополука. Н. основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата, в заповедта са определени членовете на Комисията за разследване на злополуката. В изпълнение на изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, резултатите от разследването на Комисията са обективирани в протокол съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, съответен на изискванията на чл. 9 от Наредбата и чл. 58, ал. 3 от КСО относно обхвата на разследването. Екземпляр от протокола е връчен на представител на ТП на НОИ, на наследниците на пострадалия и осигурителя. Въз основа на направените констатации от Комисията е издадено процесното разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което оправомощеното длъжностно лице приема установената злополука за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Издаденото разпореждане е съобщено на заинтересованите страни, съответно настоящият жалбоподател е упражнил правото си на жалба, по административен ред, по повод, на която е издадено и оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Перник.

Настоящият състав намира производството, респективно решението на директора на ТП на НОИ – Перник и за материално законосъобразно.

В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието „трудова злополука“ е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.

Цитираната норма очертава следните елементи на фактическия състав, при който една злополука следва да се квалифицира като трудова: 1. осигурено лице; 2. увреждане на здравето на това лице; 3. това увреждане да е настъпило внезапно; 4. увреждането да е причинило неработоспособност (временна или трайна) или смърт на пострадалия, т.е. да е налице причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя т.е. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

С оглед на събраните по делото доказателства, всички изброени по-горе предпоставки, от сложния фактически състав на разпоредбата, за обявяването на злополуката за трудова са налице.

1. Към 30.10.2021 г. С. В. е имал качеството на осигурено за всички социални рискове лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1, от КСО, като работещ по трудово правоотношение със „СНАБСТРОЙ“ ООД, считано от 29.10.2021 г., обявено за такова с постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ, в хипотезата на ал. 2 от с. чл., издадено на 17.01.2022 г. от контролните органи на ДИТ – Перник. Постановлението е влязло в сила на 30.05.2022 г. въз основа на окончателно Решение № 5615 от 30.05.2023 г. на ВАС, по адм. дело № 9162/2022 г., постановено в производство по оспорване на постановлението по реда на чл. 405а, ал. 7 от КТ. Това постановление е декларативен административен акт, тъй като с него се установяват вече възникнали права и задължения, съответно се признава съществуването на едно правно отношение, трудово по своя характер, между работодател и работник. Същото е задължително, както в отношенията между страните по правоотношението, така и за всички трети лица, които следва да възприемат и да съобразят съществуването на това правоотношение като трудово, включително в случаите, когато постановлението е издадено при смърт на работника или служителя, настъпила до неговото издаване. Влязлото в сила постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ в този смисъл установява не само по отношение на страните, негови адресати, но и по отношение на настоящия съд, наличието на валидно трудово правоотношение между страните, респективно наличието на осигурително правоотношение между работника и работодателя.

Във връзка с горното, не кореспондират с приложимите нормативни разпоредби доводите на защитата на жалбоподателя, че постановлението за обявяване на правоотношението за трудово има действие само занапред, т.е., считано от 17.01.2022 г. Издаденото постановление е за обявяване на съществуването на трудово правоотношение при смърт на работника, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 (чл. 405а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ). По силата на изричната норма на чл. 405а, ал. 1, изр. последно от КТ, във вр. с ал. 2 на с. чл., в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение, каквото в случая е и сторено, като определената дата е 29.10.2021 г.

Доводите в жалбата, свързани с изрично нежелание/отказ на работника да сключи писмен трудов договор са ирелевантни към предмета на настоящото производство, но следва да се посочи – желанието на работника да сключи трудов договор не съставлява предпоставка за определяне на правоотношението като трудово, тъй като същественото за тази преценка, е естеството на изпълняваните функции, които в случая с влязъл в сила административен акт са приети за трудови – свързани с осъществявано престиране на работна сила.

2. Н. 30.10.2021 г. в обекта на жалбоподателя е настъпва увреждане на здравето на осигуреното при него лице С. В. – въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и/или нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло.

Установи се безспорно от доказателствата и конкретно от приетите СВТЕ и СМЕ, ценени в цялост от съда, че на 30.10.2021 г., в 07:29:06 часа, С. В. претърпява инцидент в обект на жалбоподателя – склад за строителни материали, находящ се в [населено място], [жк], местност „Ладовица“, собственост на „СНАБСТРОЙ“ ООД, [населено място], вследствие който лицето получава травматично увреждане на здравето – рана в окципиталната част на главата, разкъсна рана на лява подбедрица, както и тежка черепномозъчна травма със счупване на лявата слепоочна и тилна кост, и кръвоизлив в мозъчната тъкан.

Начинът на увреждането и материалният фактор, причинил го, са идентични с посочените в Протокол № 5103-13-8 от 13.07.2023 г. на Комисията, извършила разследването на злополуката, обосновал на свой ред разпореждането, респективно обжалваното в настоящото производство решение.

Материалният фактор, причинил увреждането е металната врата на входа на склада за строителни материали, която излиза от водачите (релсите), пада навътре, към лицето. С. В. се опитва неуспешно да го подпре, опитва са да отскочи назад, но горната част на крилото го удря, С. В. пада по гръб на земята, а крилото на вратата затиска левия му крак в областта на глезена. Начинът на увреждане е по механизма на действие на твърди, тъпи предмети със значителна сила и плоскост, върху тялото на пострадалото лице – директен контакт в увредените зони с твърди тъпи предмети, каквито са и металната врата, и теренът, в резултат на което С. В. получава рана в окципиталната част на главата, разкъсна рана на лява подбедрица, както и тежка черепномозъчна травма със счупване на лявата слепоочна и тилна кост, и кръвоизлив в мозъчната тъкан. Диагнозата поставена в МБМАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], след извършени му рентгенови и кръвни изследвания и консултации с неврохирург, където постъпва по спешност на същата дата – 30.10.2021 г., с психомоторна възбуда и дезориентация няколко часа след инцидента, остава непроменена и при постъпването на С. В. на същата дата в УМБАЛСМ „Пирогов“, [населено място].

Тук е мястото да се обсъди застъпваната от жалбоподателя теза, че инцидентът е станал умишлено и по изключителната, и единствена вина на лицето С. Й. В..

Н. първо място възраженията са ирелевантни в административното производство по чл. 60, ал. 1 от КСО. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО изисква установяване на конкретно посочен, субективен елемент – пострадалият умишлено да е увредил здравето си. При това положение ирелевантно е поведението на работника, освен ако същият не е предприел изваждането крилото на вратата от релсите умишлено, за което доказателства по делото не се събраха. В тази връзка, съгласно чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс НК), умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. По делото не се събраха доказателства, установяващи при условията на пълно главно доказване факти от правната действителност, които да сочат на хипотеза за умишлено причинено увреждане, като дори евентуално проявената небрежност от страна на пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото, освен това, не са налице данни С. В. да е страдал от някакво психично или друго заболяване или да е имал някакви лични или други проблеми, които биха го подтикнали на практика „съзнавано“ да се съгласява с настъпване на злополука от категорията на случилата се с него и на практика да желае да се самонарани или самоубие. В тази връзка евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл. 200 и сл. КТ пред общия съд (с оглед евентуалното приложение на чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ и то само при допусната груба небрежност).

Н. следващо място съдът, въз основа на доказателствата по делото не споделя тезата, че С. В. не е съобразил „елементарни общоизвестни правила за отваряне и затваряне на плъзгаща се врата“, както и че е „упражнил натиск и сила извън логичните, очаквани, необходими и обичайни, за да преодолее съществуващите и към онзи момент ограничители,... впоследствие само възстановени,... така че да изведе вратата от здраво и прецизно направените ѝ водачи.“ При извършената на 13.01.2022 г. проверка на място в обекта на жалбоподателя (протокол № ПР2201211/ 13.01.2022 г. на ДИТ – Перник, (л. 121), са констатирани множество нарушения. Споделя се в тази връзка оценката на административния орган в частта, че едно от тези нарушения е предпоставка за възникване на злополуката. Контролните органи на ДИТ – Перник, констатират, че „плъзгащите се портали по релса, разположени на север и на изток от склада нямат обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсата и падане, в нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.“ Цитираната разпоредба регламентира, че плъзгащите се врати и портали трябва да имат обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсите и падане. Т.е. каквато и човешка сила и натиск да бъдат използвани срещу такъв тип съоръжение при обикновеното му използване, последното следва да е така обезопасено, че излизане от релсите и падане на плъзгащата се врата да са невъзможни.

Въз основа на приетите по делото СТЕ и допълнителна СТЕ, ценени в цялост от съда, по делото се установи, че конструкцията на вратата се състои от две метални крила, всяко от които представлява здрава и монолитна метална част, с габаритен размер дължина 7 м и височина 2 м, в долната му част от плътна ламарина с височина 1.14 м. Всяко крило, за да се затвори или отвори, се бута ръчно (от човек), като бутането се извършва с неголямо усилие (прави се от човек). При придвижване на двете крила от отворено състояние към центъра на отвора на вратата има затваряне, а при движение от центъра на вратата към двата края – отваряне. Всяко крило се плъзга по обърнат винкел (тип релса) с помощта на две метални ролки се плъзга по обърнат винкел (тип релса) с помощта на две метални ролки. Двете портални крила се плъзгат по ролките (металните). В горната част на всяко от крилата са поставени по 4 броя пластмасови ролки за направляване на вратата, които са монтирани върху метална конструкция, вбетонирана, които служат за държане на крилото във вертикално положение. Ходът на вратата по релсата е ограничен само с метална скоба (ограничител), монтирана върху самия винкел/релса, по която се движат вратите, която скоба е от Ø 8 мм. Релсата за двете платна на вратата е една като при затворено положение двете платна застават едно срещу друго и не могат да се движат. Т.е. към момента на инцидента единствено монтиран, трайно закрепен ограничител против излизането на вратите от крепящите ги части (пластмасовите ролки) при движение за затваряне на крилата, освен в ситуация, в която и двете платна са затворени и са прилепени едно срещу друго, т.е. евентуално допълнително самоограничават движението си напред, съответно излизането от ролките (горните) е поставената върху релсата единствено метална скоба от Ø 8 мм.

Според вещото лице, при инцидента ограничителя за хода на движение на крилата по релсата се е оказал недостатъчен при прилагането на сила (ръчна) – дърпане от пострадалия. В резултат на това колелото, което води крилото по релсата преодолява ограничителя на релсата, излиза от останалите контролиращи хода и пространствената стабилност 4 броя пластмасови колела на рамката на оградата и вследствие на тежестта пада, в случая към пострадалия. Вещото лице застъпва становище, което съдът възприема изцяло – след като е бил преодолян ограничителят, това означава, че човешкото усилие е било достатъчно за преодоляването му.

От друга страна, вещото лице посочи, че при огледа на място през месец февруари 2024 г. е установено наличие в задната част на металната врата на още два ограничителя, монтирани след предписанието на ДИТ – Перник - единият от винкел 8 мм, изрязан и заварен в най-горната хоризонтална част, а другият П-образ, заварен също за вратата, в долната ѝ част (което е видно и от съдържащите се в експертизата изображения). Според експерта, в случай на наличие на такива ограничители по време на инцидента – доста масивни метални ограничители, стабилно заварени към металната част на вратата, те не биха могли да бъдат изтръгнати по никакъв начин. Човешко усилие, което да скъса заварка, експертът заяви, че не познава в практиката си. В тази връзка не кореспондира, както със съдържанието на предписанията на ДИТ – Перник, така и с доказателствата по делото твърдението в жалбата, че съществуващите към момента ограничители впоследствие само са възстановени.

От горното следва, че причината за злополуката е основно липсата на приспособления, достатъчно обезопасяващи крилата на плъзгащата се врата срещу излизане от релсите и падане. И това независимо от извършените от С. В. действия. Ако монтираните след предписанието на ДИТ – Перник от 13.01.2022 г. масивни метални ограничители, стабилно заварени към металната част на вратата бяха факт на 30.10.2021 г., затвореното крило на вратата, дори при позиция на другото крило – отворено, не би могло да бъде изтръгнато от релсата посредством действията, извършени от пострадалото лице – опит за движение на затвореното крило на металната врата в „грешната“ посока.

3. Увреждането е настъпило внезапно – външно неочаквано, непредвидимо и спонтанно, в рамките на секунди време, в резултат на конкретен провокиращ го фактор представляващ физическо въздействие върху тялото и организма на пострадалото лице – падане на едното крило на плъзгащата се портална врата на склада, избутване на лицето от това крило, падане на С. В. назад – по гръб, осъществяване на директен контакт на главата в увредените зони с терена/земята.
4. Увреждането първоначално е довело до изгубване на работоспособността на С. В., но на по-късен етап и вследствие именно него – до смърт на пострадалото лице. Т.е. налице е причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат.

Н. 30.10.2021 г., няколко часа след инцидента С. В. постъпва в МБМАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], по спешност, с психомоторна възбуда и дезориентация. След извършени му рентгенови и кръвни изследвания и консултации с неврохирург е диагностициран с рана в окципиталната част на главата, разкъсна рана на лява подбедрица, както и тежка черепномозъчна травма със счупване на лявата слепоочна и тилна кост, и кръвоизлив в мозъчната тъкан.

Н. същата дата, по желание на неговите близки, след пролежаване около 7 часа в МБМАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], С. В. е транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“, [населено място]. Диагнозата остава непроменена. От доказателствата по делото, в това число и изготвената СМЕ, се установява, че С. В. е бил трудно контактен, дезориентиран, на моменти психомоторно възбуден. В лява темпорална област е с кръвонасядане и оток. По време на образни изследвания изпада в статус „епилептикус“. В противошокова зала е интубиран и поставен на апаратна вентилация. Настанен е в реанимация в тежко общо състояние, на апаратна вентилация и постоянна аналгоседация. Назначено и проведено му е инфузионно, антибиотично, невропротективно и симтоматично лечение, с периодично изследване на различни кръвни показатели, рентгенови снимки и скенери на глава и бял дроб за проследяване на състоянието. След 15.11.2021 г., постепенно в белия дроб на пациента започват застойни и възпалителни процеси, водещи до повишаване на кръвното налягане в белия дроб и натоварване на сърцето. Н. 15.11.2021 г. С. В. е оставен на спонтанно дишане, но поради настъпване на възпалителни и застойни промени, на 08.12.2021 г. отново е поставен на апаратна вентилация. Поради настъпване на сърдечна слабост е започната и медикаментозна сърдечна стимулация. Постепенно общото състояние на С. В. се влошава и въпреки провежданото лечение, той не успява да се възстанови от травмите и на 11.01.2022 г. настъпва летален изход.

Непосредствената причина за настъпване на смъртния изход при С. Й. В. е остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, развила се на базата на възпалителни и застойни промени в белия дроб, които обаче според заключението на вещото лице по СМЕ са следствие именно от травматичното увреждане – тежка черепномозъчна травма със счупване на лявата слепоочна и тилна кост и кръвоизлив в мозъчната тъкан, които са животозастрашаващи.

В горния смисъл по делото не се доказа защитната теза на жалбоподателя, че в производството не е установено дали „белодробната емболия“ има значение за настъпилия за пострадалото лице летален изход. Н. първо по делото няма данни за поставяна такава диагноза на пострадалото лице. Н. следващо, основан в доказателствата по преписката и делото е изводът, обективиран в издаденото разпореждане за обявяване на злополуката за трудова, възприет и от настоящия ответник в оспорваното решение, че именно получената от С. В. при инцидента на 30.10.2021 г. закрита тежка, животозастрашаваща черепно-мозъчна травма е довела до остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, на 74-тия ден от злополуката – на 11.01.2022 г., се стига до летален изход за пострадалото лице.

5. Злополуката на 30.10.2021 г. в 07:29:06 часа със С. В. е настъпила през време и по повод на извършваната от същия работа, във връзка с влязло в сила Постановление от 17.01.2022 г. на ДИТ – Перник, за съществуващо трудово правоотношение с жалбоподателя, считано от 29.10.2021 г., за изпълнение на длъжност „пазач, портиер, невъоръжен“ на склад за строителни материали, находящ се в [населено място], [жк], местност „Ладовица“, собственост на „СНАБСТРОЙ“ ООД, [населено място]. Във връзка с изпълнение на тази длъжност, по силата на типова длъжностна характеристика, към процесните дата и час С. В., независимо от липсата на данни за проведен му инструктаж, независимо от липсата на данни за включването му в работния график за процесната дата, е осъществявал пропускателен режим на входа и е контролирал влизането в предприятието на работници и МПС. При изпълнението именно на тези негови задължения, в работно време и на обекта на работодателя се случва и внезапното увреждане, довело до смърт на осигуреното лице, налице е функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

Предвид изложеното дотук, съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен. Същият е постановен от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Във връзка с изложеното, жалбата срещу оспорения административен акт, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора ответникът и заинтересованите страни имат право на присъждане на съдебни разноски.

Заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна и своевременно направена.

Н. основание чл. 143, ал. 3 от АПК същата следва да бъде уважена, като в полза на ТП на НОИ – Перник – юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът – издател на оспорвания административен акт (чл. 143, ал. 3 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото, платимо от жалбоподателя.

Заявената от процесуалния представител на заинтересованите страни претенция за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната им безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), (л. 27 – л. 29; л. 140 – 142) и за заплатен депозит за изготвената СМЕ (л. 170, л. 171) също се явява основателна и своевременно направена.

Н. основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на заинтересованите страни съдебни разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатен депозит за извършената СМЕ. Н. основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от ЗА, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати и адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество представляващо всяка от заинтересованите страни. Съдът като отчита, че правният спор не разкрива фактическа и правна сложност, по-висока от обичайната, счита че не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над предвидения минимален такъв за дела по КСО в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането следва да бъде уважено до регламентирания в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер от 500 лв. за всяка от заинтересованите страни, представляващи адвокатско възнаграждение, предоставено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, платимо от жалбоподателя. Съгласно изричното изявление на процесуалният представител на заинтересованите страни същото следва да бъде присъдено в полза на адвокатското дружество. Защитата на жалбоподателя направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитата на процесуалния представител на заинтересованите страни. Възражението, предвид основаването на искането по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е неоснователно – адвокатското възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СНАБСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица]срещу Решение № КПК-11 от 15.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Перник, с което е отхвърлена жалбата на „СНАБСТРОЙ“ ООД, ЕИК: ********* срещу разпореждане [номер] от 19.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Перник, с което станалата на 30.10.2021 г. със С. Й. В. злополука, е приета за трудова - по чл. 55, ал. 1 от КСО, К. Н..

ОСЪЖДА „СНАБСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], да заплати в полза на В. С. В. с [ЕГН], Й. С. С. с [ЕГН] и И. С. В. с [ЕГН], всички с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, съдебни разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатен депозит за приетата съдебна медицинска експертиза.

ОСЪЖДА „СНАБСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], да заплати в полза на адвокатско дружество „Й. и Е.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, офис 4, представлявано от адв. И. Г. Й., адвокатско възнаграждение в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на [държава] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.