№ 228
гр. Варна, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20223110203400 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от О. С., ЕГН: **********, с
адрес: с.Караманите, общ.Вълчи дол, обл.Варна, чрез адв. Й. А. АК-Варна,
срещу Наказателно постановление № 22-0819-003415 от 29.07.2022 г.,
издадено от Началник група към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с
което на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1,т.5 от ЗДвП, му е наложено наказание- глоба, в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение
на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно
призована, не се явява, представлява се от процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и претендира разноски по
делото.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител
на ОД на МВР-Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като
моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
поискания адвокатски хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна административно наказващия орган за да
издаде обжалваното наказателно постановление е приел за установено
следното:
На 11.01.2022 г. около 12.30 часа О. С., ЕГН: **********, с адрес:
с.Караманите, общ.Вълчи дол, обл.Варна управлявала собствения си лек
автомобил марка „БМВ 320“ с рег.№ В 2732 ТХ в гр.Варна, ул.“Прилеп“ на
паркинга пред бл.2, като между вход 11 и 13, преди да започне движение
назад, водачът не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
блъска паркирания зад него лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ В 1089 СМ.
Водачът напуска мястото на ПТП без да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
След сигнал за настъпило ПТП от собственика на пострадалия
автомобил „Ауди 80“ с рег.№ В 1089 СМ, свид.Б. Б. била извършена проверка
от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна. Същите установили, че
водача на автомобила „БМВ 320“ с рег.№ В 2732 ТХ е напуснал
произшествието. В снето от собственикът на автомобила обяснение О. С. на
20.06.2022г., същата е обяснила, че при маневра назад, за да паркира на
паркинга е закачила автомобила.Бил съставен протокол за ПТП с дата
2
20.06.2022г.В сигнала до полицията свид. Б. Б. е заявил, че на 11.01.2022г.
около 12.30-13.30 часа на паркинга пред блок №2 на ул.“Прилеп“ между вход
13 и 11 лек автомобил„БМВ 320“ с рег.№ В 2732 ТХ, управляван от мъж на
средна възраст удря при маневра паркиране назад собственият му
автомобил„Ауди 80“ с рег.№ В 1089 СМ.
Поради изложеното свидетеля Ж. Д. М. съставил АУАН бл. №
090156/20.06.2022 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по
1, т.1 от ЗДвП и за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Б. Б. и Ж. М.. Съдът кредитира същите
показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - АУАН бл.
№ 090156/20.06.2022 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение
по 1, т.1 от ЗДвП и за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з-1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП настоящия съдебен състав установи, че са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН не е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и създава неяснота
относно нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя и
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него.Както в акта, така и в НП при
изписване на диспозитива на нарушението по чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП са
посочени всички хипотези на деянието, без административнонаказващия
орган да индивидуализира действията на въззивника и да посочи с кои от тях
точно е допринесъл за настъпилият вредоносен резултат. Атакуваното НП
3
формално съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На жалбоподателя е вменено и нарушение – по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б.”а” от ЗДвП, като за да бъде изпълнен съставът следва да бъдат установени
осъществени виновни активни действия от страна на жалбоподателя,
причиняващи ПТП и неговото напускане. Такива не бяха доказани по
несъмнен начин. Останали са неизяснени и причините въззивникът да
напусне произшествието и да ли това са били субективни или обективни
причини, той да не остане на произшествието.Не е бил установен по
безспорен начин и кой е бил водача на автомобила, извършил маневрата за
паркиране на 11.01.2022г. По отношение авторството на това нарушение са
били събрани противоречиви доказателства. С жалбата си въззивникът отрича
той да е управлявал автомобила, обяснява че автомобила бил паркиран и
управляван от баща й, същото обстоятелство се подкрепя и от показанията на
свид.Б. Б. в разпитът му пред съда и в сигнала, който същият е подал в
полицията.
С оглед направените искания от процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените
бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При този изход на делото това искане се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
От въззивницата с въззивната жалба е направено искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание бяха представени договор за правна помощ и
съдействие, в който е посочено, че е изплатено възнаграждение от 480 лева на
упълномощения от въззивницата да я представлява по настоящето дело
адвокат Й. А..
4
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че не се
установи жалбоподателя да е извършил вменените му нарушения.
От процесуалния представител на въззиваемата страна бе направено
искане за определяне на адвокатския хонорар в минимален размер.
По силата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производства пред районния и
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл. 12, ал. 3 според която
по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се
заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон,
както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и
при предявяване на иск по този кодекс. В чл. 143, ал. 1 е регламентиран
случая, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт - тогава държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на
адвокатското възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: при интерес до 1000 лв. 300 лв.
Според чл. 63д ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът
стига до извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското
възнаграждение за един адвокат е 300 лева, съответно 360 лева с включен
5
данък добавена стойност. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева. Според спецификата на настоящия
случай – отмяна на наказателното постановление, участието на адвокат в две
съдебни заседания с разпит на двама свидетели, специфичната материя,
изискваща време и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и
практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно остойностяване
на положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа сложност
на случая съдът счита, че в случая справедливо адвокатско възнаграждение за
въззивника е в размер на 480 лева.
Посочените процесуални нарушения, установени от съда при
разглеждане на делото обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП,
като същото следва да бъде отменено.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-003415 от
29.07.2022 г., издадено от Началник група към ОД МВР Варна, Сектор
„Пътна полиция“, с което на О. С., ЕГН: **********, с адрес: с.Караманите,
общ.Вълчи дол, обл.Варна, на основание чл.185 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание – глоба, в размер
на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП, е наложено наказание- глоба, в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за
нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на О. С.,
ЕГН: **********, с адрес: с.Караманите, общ.Вълчи дол, обл.Варна сумата от
480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Варна, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6