Решение по дело №691/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.

Образувано е по жалба от Р. И. Ф. от гр. Стара Загора против Заповед № ЗД/Д-СТ-111/ 09.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, с която по отношение на детето В. Р. Ф. е прекратено настаняването в семейството на бабата В. И. Ф. и е настанено временно в социална услуга за резидентна грижа ЦНСТДБУ/МГД 1/ Стара Загора, [улица], до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Жалбоподателката твърди, че желае детето й да живее в семейна среда, като счита, че така ще се чувства най-добре и иска да полага лично грижи за него.

Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Стара Загора, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че по делото е безспорно установено, че към настоящия момент бабата на детето, на която са възложени функциите да се грижи за него и която е лице по смисъла на чл. 137 СК, не може да се справи с това задължение предвид здравословното си състояние и с оглед недобрите взаимоотношения с дъщеря си. Обосновава, че бабата и майката не са съумели в рамките на 4 години да осигурят адекватни условия за живот на детето, да се погрижат за социалното и образователното му развитие. Поради това намира наложената с процесната заповед мярка за най-адекватната към момента.

Становището на детето В. Р. Ф., изразено чрез адвоката, назначен за процесуален представител, е за отхвърляне на жалбата и потвърждаване заповедта на директора на ДСП като правилна и законосъобразна по съображения, че настаняването на детето в дома за социална услуга би способствало за правилното му психическо, емоционално и физическо развитие.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Д. В. Р. Ф., родено на 21.02.2011 г., е с майка жалбоподателката Р. Ф. и баща - неизвестен. Спрямо детето е предприета мярка за закрила като със Заповед № ЗД02/0019/30.01.2012 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Стара Загора е настанено в семейството на В. И. Ф. - баба на детето по майчина линия, след подаден сигнал от бабата, че нейната дъщеря не полага адекватни грижи за 8-месечното си бебе и го оставя само за дълги часове. Мярката за закрила е потвърдена с Решение № 400/23.04.2012 г. по гр. дело № 1422 по описа за 2012 г. на PC - Стара Загора, със срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, или до промяна на обстоятелствата, довели до предприемане на тази мярка за закрила.

През 2021 година в ОЗД/ДСП - Стара Загора е регистриран сигнал, че майката се е установила трайно в жилището, в което живеят В. и баба й, и системно упражнява насилие спрямо тях. Детето е живяло в среда на постоянни конфликти, отправяне на заплахи към него и ежедневно е ставало свидетел на семейни скандали. Сезирана е Р. прокуратура - Стара Загора и след намесата на Отдел „Закрила на детето" и МВР майката напуска жилището.

Детето и бабата са насочени към ползване на социални услуги в ЦОП - гр. Стара Загора от 19.03.2024 г. На 06.08.2024 г. в ОЗД/ДСП - Стара Загора, специалистите, работещи с детето от ЦОП гр. Стара Загора, подават сигнал за промяна в поведението на В. при последните няколко консултации, изразяващо се във видимо недобро здравословно състояние на детето, постоянно чувство на умора. Наблюденията им са, че семейството изпитва финансови затруднения и им се налага да гладуват.

При извършеното на 07.08.2024 г. посещение в жилището - апартамент в гр. Стара Загора, се установява, че детето е облечено с неподходящи дрехи за сезона, а хигиената му е занижена. Отглежда се в занижени хигиенно-битови условия, а от съжителството с майката си то е затворено в себе си, защото се страхува от агресивното й поведение. Детето няма приятелски кръг от деца и когато не е на училище, дните й минават в дома й, а ако излиза навън, то е за да придружава баба си до лекар или да пазарува. Семейството изпитва финансови затруднения, въпреки че е подпомагано посредством месечни помощи от ДСП - Стара Загора. Майката не работи и тя също разчита на издръжката на В. Ф., която е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние и се нуждае от ежедневна помощ за придвижване и съпровождане до лекар, пазаруване и др.

На 07.08.2024 г. е проведен телефонен разговор с личния лекар на детето, в който д-р П. е заявила, че В. е здраво дете, сравнително добре нервно-психически с оглед отглеждането и възпитаването от баба. Последното им посещение е било през м. април 2024 г., когато е насочена към детски нефролог.

В изготвения на 09.08.2024г социален доклад за оценка на дете в риск е направен извод, че предвид напредналата възраст и влошено здравословно състояние на бабата, тя не е в състояние да задоволява адекватно потребностите на детето и да му осигури сигурна и стабилна семейна среда. Отглежда се в занижени хигиенно-битови условия, а от съжителството с майката на детето същото е затворено в себе си, защото се страхува от агресивното й поведение. Детето няма приятелски кръг от деца и когато не е на училище, дните му минават в дома, а ако излиза навън, то е да придружава баба си до лекар или да пазарува. Семейството изпитва финансови затруднения, въпреки, че е подпомагано посредством месечни помощи от ДСП - Стара Загора. Майката не работи и тя също разчита на издръжката на В. Ф.. Детето е облечено с неподходящи дрехи за сезона. Хигиената му е занижена.

Предвид тези обстоятелства становището на ОЗД/ДСП - Стара Загора е, че детето В. Р. Ф. е „дете в риск" по смисъла на & 1, т. 11, букви „а", „б" и „в" от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, тъй като е останало без грижата на майката, потребностите му са неглижирани от страна на бабата, която полага грижи за него и съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. С оглед осигуряване сигурността и най-добрия интерес на малолетното дете В., спрямо него е предприета промяна на мярката за закрила, като на основание чл. 29, т. 8 и т.9, във връзка с чл. 30а, с чл. 26, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗДет и чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет е издадена Заповед № ЗД/Д-СТ-111/09.08.2024 г. за прекратяване настаняването му в семейството на В. И. Ф. - баба по майчина линия, и настаняването му временно в социална услуга за резидентна грижа ЦНСТДБУ/МГД 1/ гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет. 3, an. 15, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

След настаняването в ЦНСТДБУ/МГД 1/ гр. Стара Загора майката и бабата са направили три посещения.

Към преписката е приобщен протокол от проведен на 16.08.2024 г. телефонен разговор с директора на училището, което посещава детето от първи клас. Отразено е, че през последната учебна година е наблюдавана промяна в поведението на В., изразяваща се в затваряне в себе си, липса на мотивация за учебен труд, забелязвало се неглижирането й поради невъзможност на бабата да полага същите грижи.

Изслушана в съдебно заседание, В. Ф. заявява, че се разбира чудесно с майка си и баба си, а в дома, където е настанена, се чувства самотна без тях. Обяснява, че излиза на разходки с баба си, понякога и с майка си. Двете жени готвят, а почистват, когато имат време. Споделя, че има приятелка от занималнята, която посещава в учебно време.

Разпитана в качеството на свидетел, В. И. Ф. дава показания, че никога не са оставали без храна, а казаното пред социалните работници в обратен смисъл е направено в ядосано състояние. Около 06.08.2024 г. двете с В. са били с вирус, за което не е търсена медицинска помощ. Твърди, че с оглед пубертетната си възраст детето се разбира добре с майка си и с нея. Излизали всяка вечер на разходки и в градините В. играе с децата. През ваканцията вкъщи детето рисува, гледа телевизия, занимава се с телефона, макар че я ограничавала с телефона. През последните години се справяла, колкото може, с отглеждането, но здравето й се влошило. Когато е вкъщи, дъщеря й се включвала в готвене и чистене. Счита обаче, че не могат да поддържат хигиената в жилището. Твърди, че дъщеря й не е удряла детето от три години, а когато не я слуша, й се кара в зависимост от ситуацията – казва й да се изкъпе, настоява, вдига я от леглото, за да си измие зъбите. Детето се притеснявало от нея, не споделяло защо, обаче я слушало.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата като подадена в 14-дневен срок от издаване на процесния административен акт /доколкото доказателства за съобщаване не са представени/, от лице с правен интерес по смисъла на чл.27а, ал.1 от ЗЗДет - родител, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Заповед № ЗД/Д-СТ-111/09.08.2024г на Директора на ДСП Стара Загора е издадена като спешна мярка за закрила на дете в риск по смисъла на чл.33 от ППЗЗД, при което не е обвързана с адрес на детето. Подписана е при условията на валидно заместване, видно от Заповед № 2406-РД-01-0009/10.01.2024 г. на директора на ДСП Стара Загора и Заповед № ЧР-7-155-435/16.07.2024 г на Главния секретар на Агенцията за социално подпомагане. Следователно издателят й е орган с необходимата материална и териториална компетентност.

Заповедта, предмет на съдебен контрол, е постановена в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в несъответствие с материалния закон и с целта му.

Оспореният административен акт е в надлежната писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Видно от самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й административният орган се е позовал на социален доклад, изготвен от социален работник в отдел "Закрила на детето" Стара Загора. В доклада са описани обстоятелства относно историята на взаимоотношенията в семейството, предприетата през 2012 г. мярка за закрила на детето и конкретната ситуация от м.август 2024г.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 29, т. 8 и т.9, във връзка с чл. 30а, с чл. 26, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за закрила на детето и чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДег. Визираните от ответника предпоставки за настаняване извън семейството по чл.25, ал.1 от ЗЗД са: детето да няма живи или известни родители; настойникът/попечителят му трайно да не е във възможност да се грижи за него; да е жертва на насилие в семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Правилото на чл.25, ал.2 от ЗЗД повелява настаняването на дете извън семейството да се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗДет. спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Спешността в случая е обоснована със сигнал от ЦОП гр. Стара Загора, в който се съобщава, че при последните няколко консултации при детето се наблюдава промяна, изразяваща се във видимо недобро здравословно състояние, и то е споделило, че се чувства уморено.

Според настоящия съдебен състав от доказателствата по делото и хронологията на действията на социалните работници не може да се направи извод за наличие на възникнала спешност от вземане на мярката при това с цел да се запази живота и здравето на детето. Липсват ангажирани доказателства, че В. Ф., макар и да не е осигурила в достатъчна степен необходимите условия за отглеждането на детето в най-благоприятната за възрастта му среда, е поставила в реален риск живота и здравето му. Действително хигиенно-битовите условия в жилището са занижени, но няма данни това да се отразява на здравословното състояние на детето. Не се потвърждава и становището, че финансовите затруднения на семейството са довели до гладуване. По никакъв начин до приключване на съдебното дирене не се доказа влошено здравословно състояние на детето, както и че то няма интереси извън дома. Б. В. Ф. проявява интерес към рисуването и в учебно време посещава курс. Тя е със затворен характер /отразено в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена от ЦОП Стара Загора/, но има приятелка на нейната възраст, с която общува. Предвид личностните й особености и ваканционния период е нормално да има по-ограничени контакти с други лица. Към момента при съжителството с майка й и баба й няма данни за насилие, а за упражняване на контрол от възрастните и доброволно извършени действия /разходки и придружаване на бабата от детето/, които не могат да бъдат квалифицирани като недопустима принуда. Следователно не са налице нормативно изискуемите предпоставки за спешното извеждане на детето от семейството преди постановяване на съдебен акт по чл. 28 от ЗЗДет, в което производство ще се реши адекватността на мярката по настаняване извън семейството и дали тя ще способства за правилното психическо, емоционално и физическо развитие на детето, каквото становище изразява процесуалният му представител.

Последователна и непротиворечива е практиката на ЕСПЧ, че всички решения относно децата трябва да изхождат от техния най-добър интерес (Strand Lob ben and Others v. Norway GC, § 207; Neulinger and Shuruk v. Switzerland GC, § 135; X v. Latvia GC, § 96). Интересите на детето диктуват, че връзките му със семейството трябва да се поддържат освен в случаите, когато семейството се оказва особено неподходящо. Семейните връзки може да бъдат ограничавани само при много изключителни обстоятелства и трябва да се направи всичко възможно, за да се запазят личните отношения. От органите на Дирекция "Социално подпомагане" не са предприети всички предвидени в закона мерки за закрила в семейна среда, установени от чл. 23 ЗЗДет, особено тези по т.1, т. 5 и т.9, за подпомагане на бабата при упражняване на функциите й по отглеждане и възпитание на детето с оглед предотвратяване извеждането му от семейството поради посочените в заповедта/социалния доклад причини. Понастоящем семейните връзки между детето, бабата и майката не са влошени, както това е констатирано през 2021г. Установи се, че контактите между тях се поддържат и след настаняване на детето в дома за социална услуга и самото то заявява, че се чувства самотно в отсъствието им.

С оглед на това съдът счита, че по делото, освен липсата на спешност, не се установява и изискуемият от закона риск от увреждане на живота или здравето на детето. Предвид изложеното оспорената заповед № ЗД/Д-СТ-111/ 09.08.2024г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, поради което следва да бъде отменена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от Р. И. Ф. [ЕГН] от гр. Стара Загора, [улица], вх.А, ет.3, ап.12 Заповед № ЗД/Д-СТ-111/ 09.08.2024г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загоракато незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.