№ 812
гр. Бургас, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120104144 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Х. И., ЕГН
**********, адрес в ***, против А. А. И., ЕГН **********, адрес в ***, с
искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено,
че липсва съвместен принос на ответника И. за придобиване по време на
брака на поземлен имот с идентификатор ***206, с площ от 547 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, заедно с построените в имота сгради, а именно жилищна
сграда-еднофамилна с идентификатор ***206.1 със ЗП – 85 кв.м., брой етажи
– два, разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***206 и
сграда с идентификатор ***206.2 с площ от 19,80 кв.м., брой етажи 1,
разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***206,
предназначение на сградата – постройка на допълващо застрояване, с
административен адрес в ***, обективиран в н.а. №***, т.***, рег.№***, д.
№***/2015 г. на нотариус Н. Н. и ищецът Д. Х. И. е едноличен негов
собственик.
Твърденията на ищеца са, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е
бил прекратен с влязло в законна сила решение №2169/07.10.2022 г.,
постановено по гр.д.№3839/2022 г. по описа на РС-Бургас, както и че на
1
10.06.2015 г., по време на брака е бил придобит на името на ответничката
процесния поземлен имот. Ищецът твърди, че имотът е бил придобит за
сумата от 40 000 лева, като паричните средства за придобиването му са по
дарение от майката му, която ги превела по сметка на ответницата, тъй като
ищецът бил извън територията на страната и било невъзможно вписването му
като купувач и разписването на н.а., в който е обективирана покупко-
продажбата.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответницата депозира писмен
отговор, в който изразява становище за допустимост на иска, като се иска
отхвърлянето му като неоснователен. Твърди се, че ответницата има принос
по смисъла на чл.21 от СК и същият се изразява както във влагане на парични
средства, така и в упражняване на личен труд, грижи за детето Х. Д. И. и
работа в домакинството. Твърди се, че в процесния период грижите за детето
и домакинството са били изцяло в тежест на ответницата, тъй като ищецът е
отстъствал за дълги периоди от врезме от семейството си, а при завръщане
ответницата отново е била тази, която е полагала грижите за детето и
домакинството. Оспорва се сключването на договор за дарение на парични
средства между ищеца и майка му, като се твърди, че ответницата не е
сключвала такъв договор и не е приемала дарение от името на ищеца. В тази
връзка се твърди, че приложения към исковата молба договор е привиден,
изготвен за целите на настоящето производство, изготвен и подписан след
превеждане на паричните средства. Според ответника, извършеното от
майката на ищеца плащане създава облигационна връзка между ответницата и
майката на ищеца, но не повлиява на придобиването на имота в условията на
СИО и на квотите на собственост. Наред с това волята на дарителя била
сумата да се предостави на семейството като цяло, т.е. и на ответницата.
Твърди се и това, че посочената в н.а. цена е симулативна, като реалната цена
за закупуване на имота е 39 000 Евро, като разликата с посочената в н.а. цена
е заплатена с лични средства на ответницата и предоставени й от нейните
родители и роднини. Претендират се разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.124, ал.1 от
ГПК, вр.21, ал.4, т.1 от СК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
2
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните по делото не се спори, че са бивши съпрузи, чийто брак е
бил прекратен с влязло в законна сила решение №2169/07.10.2022 г.,
постановено по гр.д.№3839/2022 г. по описа на РС-Бургас. При извършената
служебна проверка в деловодната програма на съда по номера на
бракоразводното дело съдът констатира, че бракът между страните е бил
сключен на *** г., както и че решението е влязло в законна сила на 07.10.2022
г.
Безспорно в отношенията между страните е това, че по време на брака, на
10.06.2015 г., същите са придобили следния недвижим имот – поземлен имот
с кадастрален идентификатор ***206 по КККР на ***, с площ от 547 кв.м.,
ведно с построените в имота сгради – жилищна сграда – еднофамилна с
кадастрален идентификатор ***206.1, със застроена площ от 85 кв.м., брой
етажи: 2, разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***206,
адрес в ***, сграда с кадастрален идентификатор ***206.2, със застроена
площ 19 кв.м., брой етажи: 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
***206, адрес в ***, заедно с всички подобрения и приращения в имота, за
което свидетелства приетия като доказателство н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот №***, т.***, рег.№***, д.№***/10.06.2015 г. на нотариус с
рег.№246 и район на действие РС-Бургас. Видно от акта, като купувач на
имота е посочена ответницата А. И..
При тази фактическа установеност изводът, който се налага е, че искът е
неоснователен.
Съгласно нормата на чл.18, ал.2 от СК, режимът на съпружеска
имуществена общност се прилага за имуществените отношения между
съпрузите, когато те не са избрали изрично законовия режим на разделност и
не са сключили брачен договор. Обхватът на съпружеската имуществена
общност е установен в чл.21, ал.1 от СК, който гласи, че вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити.
Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в
грижи за децата и в работа в домакинството (ал.2). Съвместният принос се
предполага до доказване на противното (ал.3). Съпружеската имуществена
общност следователно възниква върху вещи, придобити по време на брака в
3
резултат на съвместен принос на съпрузите в случаите, когато в
имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на
общност. Определящ е момента на придобиването на правото на собственост.
Когато същото е придобито по време на брака, то става СИО и не се влияе от
последваща промяна в обстоятелствата. Оборването на презумпцията за
съвместен принос може да се извърши само по съдебен ред, както чрез
предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на
определено вещно право, тъй като ответникът няма принос в придобиването
му по смисъла на чл.21, ал.2 от СК чрез влагане на средства, труд, грижа за
децата и работа в домакинството, какъвто избор е направил ищеца в
настоящето производство, така и чрез предявяване на отрицателен
установителен иск, че ответникът не е собственик, респ. съсобственик на
определено вещно право, поради липса на принос в придобиването му. И в
двата случая предмет на доказване е липсата на принос във всичките му
форми - средства, труд, отглеждане на децата и работа в домакинството - на
съпруга-ответник по отношение на дадено вещно право (Решение
№114/08.10.2015 г. на ВКС по гр.д.№1641/2015 г., II г. о., ГК).
Установи се по делото, че процесният имот е придобит по време на брака
между съпрузите, разтрогнат на 07.10.2022 г., чрез покупка на името на
ответницата А. И..
Съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗЗД, договорът поражда действия
между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.
Такъв именно е настоящият случай, при който по аргумент от нормата на
чл.21, ал.1 от СК вещноправните последици от сключената на 10.06.2015 г.
сделка се разпростират и върху неучаствалия в нея съпруг на ответницата
единствено поради факта на съществуващата към този момент брачна връзка
помежду им. Поради тази причина искът по чл.21, ал.4 от СК е предвиден, но
в защита на съпруга – страна по сделката, а не и за този, който не фигурира в
нея, тъй като разпростирането на правните последици върху него не зависи от
волята на участващия в сделката съпруг, а от закона и от уреденото в него
оборимо предположение за съвместен приност. В този смисъл е трайната
съдебна практика, обективирана в решение №88/24.07.2015 г., постановено по
гр.д.№1/2015 г., II г. о. на ВКС и цитираните в него съдебни актове – решение
№129 от 4.05.11 г. по гр.д.№89/2010 IV г. о., решение №828 от 20.12.10 г. по
4
гр.д.№1477/10 г. IV г. о. и решение №347 от 15.10.12 г. по гр.д.№1071/11 г. IV
г. о. на ВКС. Съгласно същите, основанието за даването на сумата и
изискуемостта за нейното връщане подлежи на изследване в производство по
уреждане на възникнали между субектите облигационни правоотношения.
Плащането не представлява юридически факт от естество да повлияе върху
надлежното придобиване на правото от посочения в акта титуляр. Ако
неучаствалият в сделката съпруг действително е допринесъл за
придобиването на вещта – неин предмет, претенциите му срещу участвалия
съпруг могат да бъдат само облигационни, но не и вещни. В този смисъл са и
решение №45/31.03.2021 г. на ВКС по гр.д.№4551/2019 г., II г. о., ГК, решение
№172/07.11.2019 г. на ВКС по гр.д.№71/2019 г., I г. о., ГК, решение
№848/26.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№153/2010 г., I г. о., ГК, в които са
изложени сходни съображения – че дори да се установи плащане на цената по
сделката от страна на неучаствалия в нея съпруг, това не се отразява върху
титулярството на правото на собственост.
Поради неоснователност на иска само на това основание, всички останали
обстоятелства относно произхода на средствата за придобиване на имота и
техния размер се явяват ирелевантни за изхода на спора, поради което и съдът
не обсъжда останалия, събран по делото доказателствен материал.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответната страна разноски за адвокат в размер на 4000 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Х. И., ЕГН **********, адрес в ***, против
А. А. И., ЕГН **********, адрес в ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, вр.чл.21, ал.4, т.1 от СК за признаване за установено, че ищецът е
едноличен собственик на придобития по време на брака с ответницата А. А.
И. недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***206, с
площ от 547 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, заедно с построените в имота
сгради, а именно жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ***206.1
със ЗП – 85 кв.м., брой етажи – два, разположена в поземлен имот с
кадастрален идентификатор ***206 и сграда с идентификатор ***206.2 с
5
площ от 19,80 кв.м., брой етажи 1, разположена в поземлен имот с
кадастрален идентификатор ***206, предназначение на сградата – постройка
на допълващо застрояване, с административен адрес в ***, обективиран в н.а.
№***, т.***, рег.№***, д.№***/2015 г. на нотариус Н. Н., поради липса на
съвместен принос от страна на ответницата А. А. И..
ОСЪЖДА Д. Х. И., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на А. А. И.,
ЕГН **********, адрес в ***, направените по делото разноски в размер на
4000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6