ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 24.03.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
след като
разгледа докладваното от съдия Гетов ВНЧД № 1073 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба от подс. В.И., чрез защитника му адв. П.Ч.срещу определение от 12.03.2021 година,
постановено по НОХД 9984/2020 година на СРС, НО, 112 състав, с което в
проведеното разпоредително заседание по делото е оставено без уважение искането
на защитника на подсъдимия за връщане на делото на органите на досъдебното
производство поради допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на И., изразяващи
се в невъзможност да се разбере в какво е обвинен подсъдимият, както и за
прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност по чл. 80
ал.1 т.4 от НПК
В жалбата се изразява несъгласие с
доводите на първата инстанция, че не е допуснато съществено отстранимо на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на подс. И.,
изразяващи се в в невъзможност да се разбере в какво
е обвинен подсъдимият, тъй като нормата на чл.313 НК е бланкетна,
както и че не е известно описаното нарушение по закон №361/2000 на Република
Чехия.
Иска се обжалваното определение по
чл. 248, ал. 5 НПК да бъде отменено и обвинителният акт да бъде върнат на
прокуратурата за отстраняване на процесуалното нарушение, посочено по-горе,
респ. наказателното производство да бъде прекратено на основание чл. 80 ал.1
т.4 от НК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид изложените в частната жалба оплаквания и провери изцяло материалите по
делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр.
чл. 249, ал. 3 НПК, поради
което е допустима, но е неоснователна.
На първо място първоинстанционният съд правилно е приел, че не е изтекла
предвидената в разпоредбата на чл. 80 ал.1 т.4 от НК петгодишна давност,
изключваща наказателното преследване. Това е така, тъй като инкриминираното
деяние е извършено от подсъдимия на 09.07.2014г., а наказателното производство
е образувано срещу В.Е.И. с постановление на прокурор при СРП на 11.05.2017г.
На същия е повдигнато обвинение при условията на чл. 269 ал.3 т.1,2 и 4 от НПК на
06.07.2020г. в присъствието на защитника му адв. Ч.,
т.е. наказателното производство срещу подс. В.И. е
възбудено преди да е изтекла посочената по-горе петгодишна давност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е изтекла и
абсолютната давност по чл. 81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.4
от НК
Първоинстанционният съд е приел, че сочените от защитника на подсъдимия е
от подсъдимия допуснати съществени процесуални нарушения
на ДП, изразяващи се в неяснота на повдигнатото обвинение са
неоснователни. Настоящият въззивен съдебен състав споделя доводите на контролирания
такъв, че обвинителния акт в цялост / в
обстоятелствената му част и в диспозитива / отговаря
на всички изисквания за такъв съгласно НПК, тъй като са описани всички
фактически обстоятелства, очертаващи съставомерните
елементи на деянията за посочения в обвинителния акт престъпления, като между
обстоятелствената част и диспозитива няма противоречие.
В обвинителния акт конкретно е посочено, че подс. И.
е осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК от обективна
страна, като е потвърдил неистина в писмено заявление-декларация вх. № К
7370/09.07.2014г., като заявил, че СУМПС му е било откраднато, а в същото време
е знаел, че същото му е отнето за извършено нарушение на закон 361/2000 на
Република Чехия / за управление на МПС след употреба на алкохол /. Текстът на
закона на Р Чехия не е част от обективната или субективната страна на деянието,
поради което не е необходимо неговото посочване в обвинителния акт. Ето защо
настоящият въззивен състав споделя доводите на
контролирания такъв, че обвинението не може да се определи като неясно, както впрочем
твърди жалбоподателят и в жалбата си пред настоящия съдебен състав
Предвид гореизложеното въззивният съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл. 345 ал.2 от НПК СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение,
постановено в разпоредително заседание 12.03.2021 година, постановено по НОХД
9984/2020 година на СРС, НО, 112 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/