Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на петнадесети ноември през двехиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
Д.
КОВАЧЕВ
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 811 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „И.“ ЕООД срещу решение от 08.10.2020г.
по гр.д. № 30988/2020г. на СРС, I ГО, 35 състав,
с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „К.Г.“
ЕООД и „П.М.“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че „И.“ ЕООД
е титуляр на вземане в размер на 3 214. 55 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е.-П.П.“ АД
фактура № **********/12.08.2011г., което вземане е прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД
на „И.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г., като неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба са изложени
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Поддържа се, че договорът за
цесия от 21.10.2014г., сключен между „К.Г.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД, е оспорен досежно наличието на достоверна дата и ответниците,
в съответствие с носената от тях доказателствена
тежест, не са ангажирали доказателства във връзка с направеното оспорване,
поради което следва да се приеме, че договорът е антидатиран.
Сочи се, че е цесионер на процесното
вземане с първа по реда сключена цесия, надлежно съобщена на длъжника. Жалбоподателят
твърди, че изводите на СРС, че сключеният между него и длъжника договор за
цесия от 23.10.2014г., е във вреда на представлявания, както и че е развален,
са неправилни. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като уважи
изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемият
„К.Г.“ ЕООД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения.
Поддържа, че предявеният иск е бил изначално недопустим, отделно неоснователен.
Моли съда да обезсили решението и да прекрати производството, евентуално да потвърди
решението като правилно по същество.
Въззиваемият
„П.М.“ ЕООД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че
предявеният иск е недопустим, а по същество обжалваното решение е правилно.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от
ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на вземане в размер на сумата 3 214. 55 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е.-П.П.“ АД
фактура № **********/12.08.2011г.
Процесното вземане по чл.
55, ал. 1 ЗЗД е установено с влязло в сила съдебно решение № 1581/02.04.2015г.
по гр.д. № 11262/2014г. на Варненски РС в полза на „К.Г.“ ЕООД срещу „Е.-П.П.“ АД. Няма спор по делото и е установено, че ищецът „И.“
ЕООД е бил конституиран като трето лице – помагач по делото на страната на цедента – ищец „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цесионер на вземането, по силата на договор за цесия от
23.10.2014г., сключен по време на
процеса.
Цесията
е била съобщена от цедента „К.Г.“ ЕООД на длъжника „Е.-П.П.“ АД на 26.10.2014г., съгласно представеното по делото
уведомление и изрично признание на дружеството – длъжник в покана изх. № ЕPRS-2527/24.10.2019г.
Ищецът
е обосновал правния интерес от предявения установителен
иск с твърдения, че след приключване на горецитираното
дело и издаване на изпълнителен лист в полза на цедента
„К.Г.“ ЕООД, същият не му е бил предаден, в качеството на цесионер.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е следвало да му бъде предаден по силата
на представената спогодба от 26.12.2014г. в 14 – дневен срок от издаването му,
но цедентът „К.Г.“ ЕООД не е изпълнил това свое задължение,
като се е позовал на извършена по-рано цесия от него в полза на втория ответник
„П.М.“ ЕООД.
За
да уважи иска, СРС е приел, че договорът за цесия от 21.10.2014г. между двете
ответни дружества е породил действие, тъй като е сключен по-рано, независимо,
че първо е била съобщена цесията, сключена с ищеца „И.“ ЕООД. Отделно е приел
за основателно възражението на ответниците, че
договорът за цесия е бил развален с нот. покана от
02.07.2018г. , изпратена от цедента до ищеца – цесионер.
По
отношение на поддържаните в хода на въззивно
производство доводи за недопустимост на иска:
Настоящият
съдебен състав намира, че искът е процесуално допустим.
Не
е налице сила на присъдено нещо по смисъла на чл. 299 ГПК, която да е абсолютна
процесуална пречка за разглеждане на настоящия спор. Цесионерът
„П.М.“ ЕООД въобще не е бил страна по делото, с което е уважен осъдителният иск
на цедента, поради което не е обвързан от обективните
и субективните предели на силата на присъдено нещо по горецитираното
дело. Не е налице отрицателна процесуална пречка – отвод за присъдено нещо и по
отношение на ищеца и ответника – цедент, тъй като
силата на присъдено нещо обхваща насрещните страни по спора, респ. недопустимо
е пререшаването на спора между цедента и длъжника „Е.-П.П.“ АД. В същото положение са и частните правоприемници,
когато частното правоприемство е настъпило в хода на
процеса, както е в настоящия случай – арг. от чл.
298, ал. 2 и чл. 226, ал. 3 ГПК. Поради изложеното, в отношенията между цедента и длъжника е налице сила на присъдено нещо относно
съществуването на процесното вземане в полза на цедента и този спор не може да бъде пререшаван, както е
недопустимо пререшаването на този спор между приобретателя
„И.“ ЕООД и насрещната страна – в същия смисъл решение № 60164/01.12.2021г. по
т.д. № 1402/2021г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. По
изложените съображения не е налице сила на присъдено нещо, която да обуславя
процесуална недопустимост на предявения иск.
С
оглед въведените твърдения в исковата молба, че цедентът
се позовава на сключен втори договор за цесия и на разваляне на договора за
цесия с настоящия ищец, е налице правен интерес от предявения иск срещу двамата
ответници, с цел разрешаване със сила на присъдено
нещо на спора между страните кой е легитимираният цесионер
да иска изпълнение на съдебно признатото вземане на цедента.
Отделно са налице твърдения и
представени доказателства, че ответникът – цесионер
е приносител на оригинала на издадения в полза на цедента
изпълнителен лист и формално легитимиран взискател,
което също налага нуждата от разрешаване на спора със сила на присъдено нещо.
Останалите
доводи за недопустимост на иска касаят съществото на спора и са ирелевантни за процесуалната допустимост на производството.
По изложените съображения, възраженията за
недопустимост на иска са неоснователни.
По
същество искът е основателен. По делото няма спор и е установено, че ищецът е цесионер с първа по ред съобщена по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесия на 26.10.2014г.
На
първо място, цедентът „К.Г.“ ЕООД се позовава на
договор за цесия, сключен по време на същия процес, по който като трето лице –
помагач, в качеството на цесионер е бил конституиран
ищецът „И.“ ЕООД. С оглед изложеното, в отношенията между цедента
и цесионера „И.“ ЕООД по същество следва да бъде
зачетена силата на присъдено нещо относно факта на сключване на договора за
цесия от 23.10.2014г. Ищецът „И.“ ЕООД своевременно е оспорил договора за цесия
от 21.10.2014г., сключен между ответниците, като антидатиран и в тази връзка от последните не са ангажирани
доказателства. С оглед изложеното, само на това основание се налага извод, че
единственият сключен по време на процеса относно цедираното
вземане договор за цесия е този с ищеца.
Отделно
от изложеното, безспорно е, че цесията
от 21.10.2014г. е съобщена на длъжника в много по-късен момент – на 20.01.2015г.,
поради което и по арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
конкуренцията на права следва да се разреши в полза на ищеца, като цесионер с единствено доказан сключен договор за цесия и
първи по ред съобщен, дори да се приеме наличие на втори договор за цесия.
Аргументите в обжалваното решение относно липсата на приложение на чл. 99, ал.
4 ЗЗД не могат да бъдат споделени, а цитираната практика на ВКС е неприложима
за настоящия казус, който касае различна фактическа обстановка.
Неоснователно
е възражението за разваляне на договора за цесия от 23.10.2014г. от цедента. Последният се позовава на изявление за разваляне, обективирано във връчена на ищеца „И.“ ЕООД на 16.07.2018г.
нотариална покана, в което цедентът се позовава на
липса на плащане по договора за цесия. Посоченото основание за виновно
неизпълнение не е налице. Съгласно сключения договор за цесия от 23.10.2014г.,
т. 3, уговореният начин на плащане е – от цесионера на
кредитора на цедента /съответния абонат на длъжника „Е.-П.П.“ АД/. Поради изложеното, ответникът - цедент не може да се позовава на подобно неизпълнение от
страна на ищеца като основание за разваляне на договора за цесия.
По
изложените съображения, ищецът е доказал материалноправната
си легитимация, в качеството на цесионер с
действителен договор за цесия.
Поради несъвпадение на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново за
уважаване на иска.
С оглед изхода на делото, на въззивника следва да бъдат присъдени претендираните
и доказани разноски в размер на общо сумата 546. 29 лв. – държавна такса и
адвокатско възнаграждение за въззивното производство
и сумата 168. 58 лв. – разноски за СРС. Претендираната
такса в размер на 108 лв. не следва да бъде присъждана в настоящото
производство.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 08.10.2020г. по гр.д. № 30988/2020г. на СРС, I
ГО, 35 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „И.“ ЕООД, ЕИК *****срещу „К.Г.“
ЕООД, ЕИК *****и „П.м.“ ЕООД, ЕИК *****,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „И.“
ЕООД е титуляр на вземане в размер на сумата
3 214. 55 лв., представляваща платена без основание стойност
на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Е.-П.П.“ АД фактура №
**********/12.08.2011г., което вземане е прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И.“
ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *****и
„П.м.“ ЕООД, ЕИК *****да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „И.“ ЕООД, ЕИК *****,
сумата 546. 29 лв. – разноски за въззивното
производство и сумата 168. 58 лв. – разноски за СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.