Решение по дело №811/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261183
Дата: 2 октомври 2023 г.
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20211100500811
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 02.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през двехиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                                        Д. КОВАЧЕВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 811 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „И.“ ЕООД срещу решение от 08.10.2020г. по гр.д. № 30988/2020г. на СРС, I ГО, 35 състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „К.Г.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че „И.“ ЕООД е титуляр на вземане в размер на 3 214. 55 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П.П.“ АД фактура № **********/12.08.2011г., което вземане е прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г., като неоснователен и недоказан.

            Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Поддържа се,  че договорът за цесия от 21.10.2014г., сключен между „К.Г.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД, е оспорен досежно наличието на достоверна дата и ответниците, в съответствие с носената от тях доказателствена тежест, не са ангажирали доказателства във връзка с направеното оспорване, поради което следва да се приеме, че договорът е антидатиран. Сочи се, че е цесионер на процесното вземане с първа по реда сключена цесия, надлежно съобщена на длъжника. Жалбоподателят твърди, че изводите на СРС, че сключеният между него и длъжника договор за цесия от 23.10.2014г., е във вреда на представлявания, както и че е развален, са неправилни. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

            Въззиваемият „К.Г.“ ЕООД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Поддържа, че предявеният иск е бил изначално недопустим, отделно неоснователен. Моли съда да обезсили решението и да прекрати производството, евентуално да потвърди решението като правилно по същество.

          Въззиваемият „П.М.“ ЕООД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че предявеният иск е недопустим, а по същество обжалваното решение е правилно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на вземане в размер на сумата 3 214. 55 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П.П.“ АД фактура № **********/12.08.2011г.

Процесното вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е установено с влязло в сила съдебно решение № 1581/02.04.2015г. по гр.д. № 11262/2014г. на Варненски РС в полза на „К.Г.“ ЕООД срещу „Е.-П.П.“ АД. Няма спор по делото и е установено, че ищецът „И.“ ЕООД е бил конституиран като трето лице – помагач по делото на страната на цедента – ищец „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цесионер на вземането, по силата на договор за цесия от 23.10.2014г.,  сключен по време на процеса.

Цесията е била съобщена от цедента „К.Г.“ ЕООД на длъжника „Е.-П.П.“ АД на 26.10.2014г., съгласно представеното по делото уведомление и изрично признание на дружеството – длъжник в покана изх. № ЕPRS-2527/24.10.2019г.

Ищецът е обосновал правния интерес от предявения установителен иск с твърдения, че след приключване на горецитираното дело и издаване на изпълнителен лист в полза на цедента „К.Г.“ ЕООД, същият не му е бил предаден, в качеството на цесионер. Ищецът твърди, че изпълнителният лист е следвало да му бъде предаден по силата на представената спогодба от 26.12.2014г. в 14 – дневен срок от издаването му, но цедентът „К.Г.“ ЕООД не е изпълнил това свое задължение, като се е позовал на извършена по-рано цесия от него в полза на втория ответник „П.М.“ ЕООД.

За да уважи иска, СРС е приел, че договорът за цесия от 21.10.2014г. между двете ответни дружества е породил действие, тъй като е сключен по-рано, независимо, че първо е била съобщена цесията, сключена с ищеца „И.“ ЕООД. Отделно е приел за основателно възражението на ответниците, че договорът за цесия е бил развален с нот. покана от 02.07.2018г. , изпратена от цедента до ищеца – цесионер.

По отношение на поддържаните в хода на въззивно производство доводи за недопустимост на иска:

Настоящият съдебен състав намира, че искът е процесуално допустим.

Не е налице сила на присъдено нещо по смисъла на чл. 299 ГПК, която да е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на настоящия спор. Цесионерът „П.М.“ ЕООД въобще не е бил страна по делото, с което е уважен осъдителният иск на цедента, поради което не е обвързан от обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо по горецитираното дело. Не е налице отрицателна процесуална пречка – отвод за присъдено нещо и по отношение на ищеца и ответника – цедент, тъй като силата на присъдено нещо обхваща насрещните страни по спора, респ. недопустимо е пререшаването на спора между цедента и длъжника „Е.-П.П.“ АД. В същото положение са и частните правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило в хода на процеса, както е в настоящия случай – арг. от чл. 298, ал. 2 и чл. 226, ал. 3 ГПК. Поради изложеното, в отношенията между цедента и длъжника е налице сила на присъдено нещо относно съществуването на процесното вземане в полза на цедента и този спор не може да бъде пререшаван, както е недопустимо пререшаването на този спор между приобретателя „И.“ ЕООД и насрещната страна – в същия смисъл решение № 60164/01.12.2021г. по т.д. № 1402/2021г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не е налице сила на присъдено нещо, която да обуславя процесуална недопустимост на предявения иск.

С оглед въведените твърдения в исковата молба, че цедентът се позовава на сключен втори договор за цесия и на разваляне на договора за цесия с настоящия ищец, е налице правен интерес от предявения иск срещу двамата ответници, с цел разрешаване със сила на присъдено нещо на спора между страните кой е легитимираният цесионер да иска изпълнение на съдебно признатото вземане на цедента. Отделно са налице твърдения и  представени доказателства, че ответникът – цесионер е приносител на оригинала на издадения в полза на цедента изпълнителен лист и формално легитимиран взискател, което също налага нуждата от разрешаване на спора със сила на присъдено нещо.

Останалите доводи за недопустимост на иска касаят съществото на спора и са ирелевантни за процесуалната допустимост на производството.

 По изложените съображения, възраженията за недопустимост на иска са неоснователни.

По същество искът е основателен. По делото няма спор и е установено, че ищецът е цесионер с първа по ред съобщена по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесия на 26.10.2014г.

На първо място, цедентът „К.Г.“ ЕООД се позовава на договор за цесия, сключен по време на същия процес, по който като трето лице – помагач, в качеството на цесионер е бил конституиран ищецът „И.“ ЕООД. С оглед изложеното, в отношенията между цедента и цесионера „И.“ ЕООД по същество следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо относно факта на сключване на договора за цесия от 23.10.2014г. Ищецът „И.“ ЕООД своевременно е оспорил договора за цесия от 21.10.2014г., сключен между ответниците, като антидатиран и в тази връзка от последните не са ангажирани доказателства. С оглед изложеното, само на това основание се налага извод, че единственият сключен по време на процеса относно цедираното вземане договор за цесия е този с ищеца.

Отделно от изложеното,  безспорно е, че цесията от 21.10.2014г. е съобщена на длъжника в много по-късен момент – на 20.01.2015г., поради което и по арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД, конкуренцията на права следва да се разреши в полза на ищеца, като цесионер с единствено доказан сключен договор за цесия и първи по ред съобщен, дори да се приеме наличие на втори договор за цесия. Аргументите в обжалваното решение относно липсата на приложение на чл. 99, ал. 4 ЗЗД не могат да бъдат споделени, а цитираната практика на ВКС е неприложима за настоящия казус, който касае различна фактическа обстановка.

Неоснователно е възражението за разваляне на договора за цесия от 23.10.2014г. от цедента. Последният се позовава на изявление за разваляне, обективирано във връчена на ищеца „И.“ ЕООД на 16.07.2018г. нотариална покана, в което цедентът се позовава на липса на плащане по договора за цесия. Посоченото основание за виновно неизпълнение не е налице. Съгласно сключения договор за цесия от 23.10.2014г., т. 3, уговореният начин на плащане е – от цесионера на кредитора на цедента /съответния абонат на длъжника „Е.-П.П.“ АД/. Поради изложеното, ответникът - цедент не може да се позовава на подобно неизпълнение от страна на ищеца като основание за разваляне на договора за цесия.

По изложените съображения, ищецът е доказал материалноправната си легитимация, в качеството на цесионер с действителен договор за цесия.

Поради несъвпадение на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново за уважаване на иска.

С оглед изхода на делото, на въззивника следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в размер на общо сумата 546. 29 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивното производство и сумата 168. 58 лв. – разноски за СРС. Претендираната такса в размер на 108 лв. не следва да бъде присъждана в настоящото производство.

            Така мотивиран,  Софийски градски съд

                                                           Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение от 08.10.2020г. по гр.д. № 30988/2020г. на СРС, I ГО, 35 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „И.“ ЕООД, ЕИК *****срещу „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *****и „П.м.“ ЕООД, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „И.“ ЕООД е титуляр на вземане в размер на сумата 3 214. 55 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П.П.“ АД фактура № **********/12.08.2011г., което вземане е прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г.

ОСЪЖДА К.Г.“ ЕООД, ЕИК *****и „П.м.“ ЕООД, ЕИК *****да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „И.“ ЕООД, ЕИК *****, сумата 546. 29 лв. – разноски за въззивното производство и сумата 168. 58 лв. – разноски за СРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

                                  

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                           2.