ПРИСЪДА
№ 470
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
СъдебниГ.А ХР. Д.А-ДОБРЕВА
заседатели:АНЖЕЛ ЕВГ. Д.
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора Г. Д. И.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110203886 по описа за 2022 година
МОТИВИ
към присъда по НОХД № 3886 по описа на 109 състав на СРС за 2022г.
Обвинението е повдигнато с внесен обвинителен акт от Софийската
районна прокуратура и с изменение на обвинението от 29.06.2022г. срещу
А. Г. С., ЕГН: **********, род. на , в гр. С, националност българин,
гражданство българско, неосъждан, трудово ангажиран, за това, че на
12.05.2021г около 15.30 ч. в гр.София, в близост до търговски център „Скай
сити мол“ , на ул.“Коста Лулчев“ , се е заканил на другиго, на П. Н. Т. с
убийство, като ѝ казал „Ще те убия и ще те лежа“, като заканата е извършена
в условията на домашно насилие - предшествана от системно упражняване на
физическо и психическо насилие и е осъществена спрямо лице, с което С. е
бил във фактическо съпружеско съжителство и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му у Т. - престъпление по
1
чл.144,ал.3,пр.1 и 3, вр. ал.1, вр. чл.93,т.31 от НК.
В съдебното заседание представителят на СРП пледира пред състава на
съда да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимия. Счита,
че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които е налице от
обективна и субективна страна виновността на подсъдимия в извършване на
престъпленията, за които е обвинен. Акцентира на обстоятелството, че за
съставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3 от НПК не се изиска заканата да
е породила основателен страх, а само да е била от естество да породи такъв.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
към средния предвиден в закона размер.
Повереникът на частния обвинител П. Н. Т. – адв. Д., поддържа
обвинението, като изразява становище, че обвинението е доказано от
обективна и субективна страна. Застъпва позиция, че макар свидетелите да са
близки на П. Т., техните показания следва да се кредитират като логични и
безпротиворечиви. Застъпва становище, че заканата е била годна да породи
основателен страх за изпълнението и. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен и при определяне на наказанието в рамките на закона да съобрази
обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан. Изразява позиция, че с
отлагане изпълнението на наказанието биха могли да се постигнат
установените в закона цели.
Защитникът на подсъдимия – адв. П., пледира пред състава на съда
подзащитният й да бъде оправдан. В съдебните прения предлага просторен
анализ на доказателствената съвкупност, защитавайки становище, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин по отношение времето на
извършване, възможността подсъдимият да осъществи заканата и
субективното му намерение да го направи, извършването на деянието в
условията на домашно насилие, обстоятелството дали П. Т. е изпитала
основателен страх. Поддържа, че П. Т. и подсъдимият не са живеели на
семейни начала. Защитникът моли съда да оправдае подсъдимия. Акцентира
на наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият А. Г. С. заявява, че поддържа изцяло изложеното от
защитника си.
В дадената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК последна дума,
подсъдимият заявява, че няма какво да каже.
Съдът, след като се запозна с доказателствените материали по
2
делото и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият А. Г. С., ЕГН: **********, е роден на , в гр. С и е с
националност: българин, гражданство: българско, неосъждан,неженен,
трудово ангажиран, с адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл. , вх. , ет. , ап. .
Подсъдимият А. Г. С. и св. П. Н. Т.– частен обвинител , имали връзка,
която през периода 2019 г. 2021 г. била неколкократно прекратявана и
подновявана. През времето, през което тази връзка съществувала, те не
живеели на семейни начала или в общо домакинство. Нямали общи деца.
През време на връзката им частната обвинителка гостувала на
подсъдимия, като отивала в дома му, находящ се в гр. С, ж.к. „М“, бл. , вх. ,
ет. , ап. късно вечер и си тръгвала рано сутрин, поради което не се засичала с
майка му, с която той живеел. Двамата пътували през уикенди, излизали на
вечери. През периода 2019 г. - 2021 г. често възниквали неразбирателства по
между им. Когато се разделяли, подсъдимият ставал особено настоятелен.
Често звънял по телефона на П. Т. и нейни близки, преследвал я.
Веднъж по повод възникнал спор подсъдимият взел чантата с
документите и телефона на П. Т. и тя успяла само да си вземе ключовете от
дома . През месец февруари 2020 г. подсъдимият посетил работното място
на П. Т., ударил я няколко пъти, тя паднала на земята, той продължил да я
рита, пръскал я с вода. На следващия ден били нарязани гумите на колата на
П. Т., по повод на което тя инициирала гражданско дело срещу подсъдимия,
но го загубила. П. Т. подавала жалби и сигнали по повод проявите на
подсъдимия към нея, но когато оправяли взаимоотношенията си, ги
оттегляла.
По повод честите ескалации на напрежение П. Терзийка имала
инсталирано приложение на телефона си, посредством което дъщеря – св.
А. Т., можела да проследява нейното местоположение.
Към 12.05.2021 г. П. Т. и подсъдимият А. С. били разделени.
На 12.05.2021 г., около 15:30 часа, частната обвинителка П. Т. се
прибирала към дома на дъщеря си, в който в този момент живеела, и на ул.
„Коста Лулчев“, малко преди да достигне МОЛ „Скай Сити“ видяла в
далечината колата на подсъдимия. Той се приближил, спрял до нейната кола
и слязъл. П. Т. отворила прозореца на колата си. Подсъдимият А. С. казал, че
3
иска да поговорят спокойно, като заявил желание да прехвърлят телевизията,
която била на негово име. Тъй като П. Т. заявила, че няма лична карта и няма
как това да стане на момента, между двамата възникнали пререкания.
Подсъдимият А. С. се пресегнал през прозореца на колата на П. Т. и изгасил
двигателя. Хванал я за бузите и казал: „ще те убия и ще те лежа“. П. Т. се
опитала няколко пъти да го избута и накрая успяла, запалила колата и
потеглила, като междувременно набрала номера на дъщеря си – св. А. Т., като
и съобщила, че А. С. я е намерил в ж.к. „Редута“. П. Т. погледнала през
огледалото за обратно виждане и видяла, че той вече е влязъл в колата си и
кара след нея. Когато получила обаждането на майка си, св. А. Т. била в дома
си със своя приятел - св. Н. С., като двамата веднага се запътили да
пресрещнат П. Т.. Последната преминала с автомобила си край Зала
Универсиада, като през цялото време разговаряла с дъщеря си. Помислила, че
е избягала от подсъдимия, но когато се качила на главния път видяла, че той
е след нея. В ж.к.. „Редута“, на ул. „Атанас Узунов“ свидетелите А. Т. и Н. С.
пресрещнали П. Т.. Малко след това се появил и подсъдимият. Свидетелите
му направи сигнал да спре и всички спрели автомобилите си, за да се
разберат. П. Т. разказала, че подсъдимият я е стиснал за бузите и е казал, че
ще я убие и ще ме излежи, при което той отвърнал, че и това ще стане и няма
да се откаже. Свидетелката А. Т. му казала „чакай, чакай да извикам хора да
го повториш и пред тях“. Същата вечер свидетелката П. Т., заедно със
свидетелите А. Т. и Н. С., отишли в 01 РУ - СДВР, но тъй като било вече
късно, лица, намиращи се там, им казали, че трябва да отидат в СРП и там
пострадалата да пусне жалба. На следващия ден – 13.05.2021 г. П. Т. подала
сигнал в СРП за случая.
След този случай П. Терзийкса се стремяла да не се придвижва сама
или да говори с някого по телефона, когато се придвижвала навън, оглеждала
се непрекъснато, за да провери дали подсъдимият не я следи, изпитвала
ситуативен страх, породен от отправената закана.
От заключението на изготвената по делото комплексна
съдебнопсихологична и психиатрична експертиза на св.П. Т., се установява,
че възприетите от Т. закани са възбудили у нея преживяване на страх за
живота ѝ и сигурността ѝ в условията на системен тормоз от страна на С..
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на
базата на събрания доказателствен материал – показанията на свидетелите А.
4
Т., П. Т, Н. С. и В М, от заключението на КСПЕ, от писмените доказателства
по делото, , справката за съдимост на А. С. и от останалите писмени
доказателства, които съдът приобщи по реда на чл. 283 от НПК към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдебният състав подходи внимателно към оценката на свидетелските
показания, отчитайки обстоятелството, че свидетелката А. Терзийкса се
намира в родствени връзки с частния обвинител – св. П. Т., а свидетелят Н. С.
има връзка със свидетеката А. Т., както и свидетелката В М е майка на
подсъдимия А. С.. Въпреки това съдът кредитира показанията на разпитаните
по делото свидетели, тъй като същите кореспондират по между си и с
писмените доказателства по делото, не съдържат вътрешни противоречия,
пълни са и последователни. Показанията на свидетелите П. Т., А. Т. и Н. С. са
подробни, последователни, кореспондиращи и допълващи се по между си и
съответстващи на останалия доказателствен материал. Показанията на
свидетелката В М също се характеризират с ясното, последователност, липса
на вътрешни противоречия.
По отношение на датата на инкриминираното деяние – 12.05.2021г. съдът
кредитира показанията на свидетелката П. Т, дадени в хода на съдебното
производство, а не приобщените по реда на чл. 281 от НПК нейни показания
от досъдебното производство, когато е заявила 05.05.2021 г., тъй като
свидетелката категорично поддържа твърдението си, че датата е 12.05.2021 г.,
след прочитане на показанията от досъдебното производство. По
отношение на датата показанията кореспондират с тези на свидетелите А. Т.
и свидетеля Н. С.. Налице е съответствие между посочената дата 12.05.2021г.
и показанията на свидетелите П. Т. и А. Т., че са подали сигнал до СРП на
следващия ден. Видно от приложения по делото сигнал на л. 7, преправен на
л. 9, от ДП, същият е подаден в СРП на 13.05.2021 г. Тук е мястото да се
отбележи, че поради извършената корекция със зачертаване при номерацията
на листа в кориците на ДП, в протокола от съдебното заседание, проведено
на 29.06.2022 г., неправилно е констатирано, че сигналът е приложен на л. 71,
преправен на л. 91 от ДП. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
Младенова по отношение на твърдението и, че преди Гергьовден
подсъдимият и е споменал за конфронтация с П. Т. на инкриминираното
място, тъй като тези нейни показания остават изолирани спрямо заявените
пред съда показания на останалите свидетели, както и предвид изтеклия
5
период от време, като свидетелката Младенова непосредствено преди това
изявление посочва „не си спомням“ и неколкократно заявява в разпита си
липса на ясни спомени в темпорално отношение.
По отношение на обстоятелството, че П. Т. и А. С. не са живеели на
семейни начала и не са живеели в общо домакинство, съдът кредитира
показанията на свидетелката Венета Младенова, според които П. Т.
единствено е гостувала за по няколко часа на подсъдимия, излизали са на
вечери и са имали общи пътувания, като никога П. Т. не е участвала в
домакинството, нито финансово, нито са живеели заедно с подсъдимия. По
този въпрос съдът не кредитира показанията на свидетелката А. Т, която с
известна несигурност посочва „мисля, че живееха задно“, като макар тя да
пояснява, че всички в семейството са го знаели, не посочва никаква
конкретика, а същевременно нейният приятел – свидетелят С., споменава в
показанията си, че по повод предходна ескалация на напрежение между П. Т
и А. С. е посещавал „домът, в който живееше А.“, което, като словесна
формулировка съответства на показанията на св. М, че П. Т. единствено е
гостувала, но не е живяла в дома на А. С., поради което последното
обстоятелство остава недоказано по несъмнен начин. Този извод се подкрепя
и от показанията на П. Т., която описва случай, в който подсъдимият е взел
чантата и, в която били ключовете от нейния дом.
Съдът намира, че с оглед еднопосочните показания на свидетелите А. Т.,
П. Т. и свидетеля С., че при разказа на П. Т. за изречената закана подсъдимият
С. я е потвърдил с думите „и това ще стане“ следва да се приеме за доказано
изричането на заканата, с оглед еднопосочните показания на лицата
присъствали по време на деянието и в момент, непосредствено следващ
осъществяването му.
Съдът намира, че писмените доказателства следва да се кредитират
изцяло, тъй като са в унисон с фактическата обстановка, приета от съда и се
подкрепят от свидетелските показания.
По отношение на експертното заключение на СППЕ на св. П. Т., съдът
намира, че същото следва да бъде кредитирано като пълно, обосновано и
изготвено от специалисти в съответните области.
При горните фактически констатации и обективирания
доказателствен анализ, съдът намира за установено от правна страна
6
следното:
От обективна страна подсъдимият А. Г. С., ЕГН: **********, е
осъществил състава на престъпление по чл. 144, ал.3, вр.ал.1 от НК, като на
12.05.2021г., около 15.30 ч., в гр.София, в близост до търговски център
„Скай сити мол“ , на ул.“Коста Лулчев“ , се е заканил на другиго - на П. Н.
Т. с убийство, като казал „Ще те убия и ще те лежа“, като това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Т. -
престъпление по чл.144,ал.3,пр.1, вр. ал.1 от НК.
С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е проявил настойчивост
като е преследвал П. Т и е имал предхождащи деянието прояви, включително
на физическо насилие, срещу П. Т., мотивирали я да инсталира на телефона
си приложение за проследяване на местоположението й, както и с оглед
категоричността в стореното от подсъдимия изявление, потвърдено и пред
свидетели, че не го притеснява предвидената от закона наказателна
отговорност за убийство: „ще те убия и ще те лежа“, съдебният състав
намира, че това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. За съставомерността му по посочения състав е
иррелевантно дали подсъдимият субективно и обективно е могъл да
осъществи заканата, а единствено е необходимо при конкретните условия
заканата да е била от естество да породи основателен страх за
осъществяването . Иррелевантно за съставомерността е и дали у П. Т. е бил
възбуден такъв страх, още по-малко дали той е бил краткотраен или
продължителен, като обстоятелство, че деянието е причинило такъв страх у
нея, следва да бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство на плоскостта на
индивидуализацията на наказанието.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при наличие
на пряк умисъл, като деецът и съзнавал общественоопасният характер на
извършеното, съзнавал е, че изрича закана за убийство и че отправената
закана би могла да възбуди основателен страх от осъшествяването и, но
въпреки това я е изрекъл.
Престъплението е формално и за съставомерността му законът не
предвижда настъпването на вредоносен резултат.
Поради изложеното подсъдимият беше признат за виновен за
посоченото престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът оцени като смекчаващи
обстоятелства трудовата ангажираност и чистото съдебно минало на
подсъимия. Като отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът цени
обстоятелството, че П. Т. е изпитала страх, породен от деянието. По
7
изложените мотиви съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да
бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем
месеца, което е от естество да постигне визираните в разпоредбата на чл. 36
от НК цели на наказанието.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 66
от НК за отлагане изпълнението на отложеното наказание – съдът налага
наказание лишаване от свобода до три години , подсъдимият е реабилитиран,
поради което не следва да се третира като осъждан на наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер и за постигането целите на
наказанието, и преди всичко за поправяне на подсъдимия,не е необходимо
ефективно изтърпяване на наказанието. Поради изложеното съдът отложи
наказанието за изпитателен срок от три години.
Съдът намира за недоказано обвинението за отправяне на заканата в
условията на домашно насилие – престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 3,
вр. с ал. 1 от НК. Това е така, защото липсват изискуемите от действалата
към момента на деянието легална дефиниция на чл. 93, т. 31 от НК
съставомерни елементи за извършване на престъпление в условията на
домашно насилие, а именно да е предшествано от системно упражняване на
физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа
завизимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш
съпруг, лице, от което има дете или с което се намира, или е било във
фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло
в едно домакинство.
На първо място не се доказва наличието на системност, тоест на
извършването на поне три прояви от посочения в дефиницията за домашно
насилие характер, поне приблизително индивидуализирани по време, място
обстоятелства. Следва да се посочи, че посегателства срещу правото на
собственост не фигурират сред изброените като вид прояви на насилие.
На следващо място не се доказва по несъмнен начин между
подсъдимия и П. Т. да е имало отношения от вида на изброените в
дефинативната разпоредба – да са роднини, бивши или настоящи съпрузи,
лица живеещи или живели във фактическо съпружеско съжителство или в
едно домакинство.
Поради изложеното подсъдимият следва да бъде оправдан по
обвинението за престъпление с квалификация чл. 144, ал. 3, предл. 3, вр.
ал. 1 НК.
8
Съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски на
основание чл. 189 от НПК, като съобрази, че те са направени във връзка с
изготвяне на КСППЕ и изслушване на вещите лица, което е било необходимо
във връзка с обвинението, по което е признат за виновен.
Така мотивиран, 109 състав на СРС постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият А. Г. С.,
ЕГН: **********, роден на , в гр. С, националност българин, гражданство
българско, неосъждан, трудово ангажиран, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
12.05.2021г. /съобразно с изменението на обвинението от 29.06.2023 г./,
около 15.30 ч. в гр.София, в близост до търговски център „Скай сити мол“ ,
на ул.“Коста Лулчев“ , се е заканил на другиго, на П. Н. Т., с убийство, като
казал „Ще те убия и ще те лежа“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у Т. - престъпление по
чл.144,ал.3,пр.1, вр. ал.1от НК
поради което и на основание вр. чл. 144, ал. 3, предл. 1 във вр. чл. 54 НК му
налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от СЕДЕМ
МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимият А. Г. С.,
9
ЕГН: **********, роден на , в гр. С, националност българин, гражданство
българско, неосъждан, трудово ангажиран, ЗА НЕВИНОВЕН по
повдигнатото му обвинение за извършване на горепосоченото деяние, (на
12.05.2021г. /съобразно с изменението на обвинението от 29.06.2023 г./,
около 15.30 ч. в гр.София, в близост до търговски център „Скай сити мол“ ,
на ул.“Коста Лулчев“ , се е заканил на другиго, на П. Н. Т., с убийство, като
казал „Ще те убия и ще те лежа“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у Т.) в условията на домашно
насилие с правна квалификация чл. 144, ал. 3, предл.3, вр. ал. 1 от НК вр. чл.
93, т. 31 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по квалификацията чл. 144, ал. 3, предл.3, вр. ал. 1 от НК
вр. чл. 93, т. 31 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. С. /със снета по делото самоличност/ на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата и по сметка
на СДВР сумата от 312.00 лева (триста и дванадесет лева), както и в полза на
държавата по сметка на СРС сумата в размер на 90.00 лв., както и 5.00 лв. за
служебно издаване изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
10