Номер 220731.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Мария К. Терзийска
Елина П. Карагьозова
Филип С. Радинов
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501627 по описа за 2020 година
Постъпила е частна жалба №31277/27.05.2020г. от Д. А. К. с ЕГН ********** срещу
Определение № 5551/23.04.2020г., постановено по гр.дело №20813/2019г. на ВРС, с което е
оставено без уважение искането му за спиране на изп. дело № 20199840400709 по описа на
ЧСИ Ивета Ернандес с рег. № 894, с район на действие ОС-Варна, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 11.03.2019 г. и заповед за незабавно изпълнение № 514/11.03.2019 г.
по ч.гр.д. № 896/2010 г. по описа на РС-Добрич и са оставени без разглеждане наведените
при условията на евентуалност искания за прекратяване на изп. дело № 20199840400709 по
описа на ЧСИ Ивета Ернандес с рег. № 894, с район на действие ОС-Варна и за отмяна на
наложения запор върху трудовото му възнаграждение, предмет на принудително
изпълнение по изп. дело № 20199840400709 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес с рег. № 894,
с район на действие ОС-Варна, които искания са обективирани в подадената от ответника
частна жалба вх. № 22610/19.03.2020 г. и уточнителна молба вх. № 23535/27.03.2020 г.
Частният жалбоподател поддържа, че още в заповедното производство е възразил, че е
заплащал редовно месечните вноски в размер на 125 лева съгласно погасителния план, като
е приложил убедителни доказателства в тази насока – извлечение от банкова сметка и писма
вх. 8684/05.02.2019г. и 89/05.02.2019г., от които се установява редовно плащане на вноски
през периода 01.01.2018г. – 03.02.2019г. Изложени са твърдения, че липсва надлежно
връчване на ПДИ и ЗНИ и че жалбоподателят е узнал за тях на 11.06.2019г. Счита, че по
този начин е осуетено правото му на защита срещу незаконосъобразните действия на
кредитора и ЧСИ с оглед възможността за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.416
от ГПК, което опорочава изпълнителния процес. Твърди, че са допуснати нарушения на
икономически по - силния контрагент на предварително уговорени клаузи по договора за
кредит. Моли за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което се
постанови спиране на изпълнението и отмяна на наложения запор върху трудовото
възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирани страни в срок срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
За да се произнесе по същество по жалбата съдът съобрази следното:
По гр.д. №896/2019г. на РС-Добрич е постановена Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК №514/11.03.2019г. в полза на „Райфайзенбанк България“ЕАД срещу Д. А. К.
за сумата от 3057.12 лева – главница по договор за потребителски кредит от 04.07.2013г. и
Анекс №1/11.01.2017г., ведно със законната лихва от 08.02.2019г. до окончателното
изплащане, 100.86 лева – договорна лихва за периода 15.09.2018г. – 20.01.2019г., 15.12 лева
– наказателна лихва за периода 15.09.2018г. – 07.02.2019г., 26.41 лева – наказателна лихва
върху предсрочно изискуема главница за периода 21.01.2019г. - 07.02.2019г., 121.79 лева –
лихва по чл.4, вр. чл.1, б. „б“ от Анекс №1/11.01.2017г., за периода 15.10.2016г. –
10.01.2017г.
Срещу заповедта за изпълнение са подадени възражения от длъжника по чл.414 от
ГПК и по чл.414а от ГПК, като едновременно с това е подадена и частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, която е отхвърлена с влязло в сила Определение
№927/04.11.2019г. по в.ч.т.д. №713/2019г. на ДОС. Депозираното от длъжника възражение
по чл.414а от ГПК, с което се твърди плащане по дълга, е приложено по делото с
Разпореждане от 22.01.2020г. поради липса на предпоставките за обезсилване на заповедта
за изпълнение.
В рамките на срока за възражение е постъпило и искане от длъжника с правно
основание чл.420 от ГПК, обективирано в частна жалба №12742/ 25.06.2019г., за спиране на
принудителното изпълнение по изп.дело №20199840400709 по описа на ЧСИ Ивета
Ернандес, с район на действие ОС-Варна. Искането е отхвърлено с влязло в сила
Определение №2150/31.07.2019г. по ч.гр.д. №896/2019г. на РС – Добрич, след отмяната му с
Определение №928/04.11.2019г. по ч.т.д. № 714/2019г. на ОС-Добрич, по съображения за
сключени между страните два договора за кредит и невъзможност да се установи по кой от
тях са извършени плащанията, обективирани в представените извлечения.
Искане с правно основание чл.420 от ГПК е отправено и пред исковия съд в
образуваното след указания по чл.415 от ГПК производство по гр.дело №20813/2019г. на
ВРС, обективирано в подадената от ответника частна жалба вх. № 22610/19.03.2020 г.,
уточнена с молба вх. № 23535/27.03.2020 г., срещу акта на съда, с който е оставил без
уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора, по която е
образувано ч.т.д. 732/20г. на ВОС. В условията на евентуалност се поддържат искания за
прекратяване на изп. дело № 20199840400709 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес с рег. № 894
и за отмяна на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С Определение № 5551/23.04.2020г. по гр.дело №20813/2019г. на ВРС, предмет на
обжалване в настоящото производство, искането на ответника с правно основание чл.420 от
ГПК е оставено без уважение, по съображения, че към молбите не са представени
убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи или се основава на
неравноправна клауза, нито е учредено обезпечение по чл.180 и чл.181 от ЗЗД, а въведените
в условията на евентуалност искания са оставени без разглеждане като процесуално
недопустими.
Към частната жалба са представени извлечения за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. и
за периода 01.01.2019г. – 11.06.2019г. от банкова сметка в „Прокредит Банк“АД с IBAN
BG32PRCB92301032668414 и титуляр Д. А. К. по клиентски номер 326684, от които се
установява факта на извършвано ежемесечно захранване със сумата от 125 лева на сметка с
IBAN ************************ по която според чл.5.4. от процесния договор е уговорено
да се извършва обслужването на кредита. Последното постъпило плащане по сметката е от
30.01.2019г. в размер на 145 лева или общо за двата периода сметката е захранена със сумата
от 1395 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 420 ГПК, длъжникът, срещу когото е издадена
заповедта за незабавно изпълнение, може да подаде възражение срещу заповедта, което не
спира нейното принудително изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени
доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител. Когато е образувано исково производство, компетентен да
се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът
по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В процесния случай решаващият съдебен състав съобрази липсата на представено
надлежно обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД - залог на парична сума, държавни
ценни книжа или ипотека. Не са ангажирани и надлежни писмени доказателства за
недължимост на присъдените в полза на кредитора суми или за неправилно изчисляване на
размера им. От представените доказателства не се установяват извършени плащания след
издаване на заповедта за изпълнение. Всички плащания са извършени преди изготвяне на
извлечението от счетоводна сметка, послужило като документ по чл.417 от ГПК –
08.02.2019г., като не възниква съмнение, че същите не са били отчетени при съставянето му.
Верността на документа по чл.417 от ГПК не подлежи на оспорване в настоящото
производство предвид едностранния му характер, тъй като предполага събиране на
допълнителни доказателства, включително специални знания. При наличните данни за
размера на отпуснатия кредит – 7175.71 лева и на остатъчния размер на дълга – 3321.30
лева, извършването на плащания в общ размер на 1395 лева не е в състояние до обоснове
недължимост на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, още повече
предвид данните по делото за наличие на друг договор за кредит между страните, към който
също биха могли да бъдат отнесени извършените погашения. С оглед изложеното
съображенията на длъжника, основани на хипотезите по чл. 420, ал.2, т. 1 и 3 от ГПК, се
явяват неоснователни.
Не са налице и визираните в чл. 420, ал.2, т. 2 от ГПК основания за спиране на
изпълнението. Настоящият съдебен състав намира, че в рамките на заповедното
производство преценката за неравноправност може да бъде извършена служебно от съда
само ако нищожността се извежда от текста на самата договорна клауза, без да е необходимо
да бъдат събирани доказателства в подкрепа на релевираните твърдения, тъй като
законовата уредба не предвижда заповедното производство да дублира и предрешава
резултата от състезателния исков процес, в който възраженията на ответника ще бъдат
предмет на доказване. В рамките на осъществявания от заповедния съд контрол за
редовност на представените документи от външна страна преценката за наличието на
неравноправни клаузи може да се извърши само ако тази неравноправност е установима от
текста на самия договор. В разглеждания случай при упражняване на служебното
правомощие на съда в текста на договора не се констатират клаузи с очевидно
неравноправен характер, като се има предвид формалния характер на преценката, която
дължи съдът в заповедното производство. В клаузите за възнаградителна лихва ясно е
формулиран алгоритъмът за изчисляването й и компонентите, от които се състои – 6-
месечният SОFIBOR и фиксирана надбавка, а наказателната лихва е уговорена в размер на
законната лихва, при съобразяване на изискванията на ЗПК. От друга страна преценката за
валидност е възпрепятствана и от бланкетния характер на предприетото оспорване, в което
не се съдържа позоваване нито на конкретни клаузи от договора, които се оспорват като
нищожни, нито на фактически твърдения, които да могат да бъдат субсумирани под някой
от предвидените в чл.143 от ЗЗП фактически състави, представляващи основания за
недействителност, още повече предвид вероятността да е налице индивидуално договаряне.
Налага се изводът, че оплакванията за наличие на неравноправни клаузи следва да бъдат
разгледани в рамките на висящия исков процес за дължимост на вземанията, иницииран по
реда на чл.422 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.420 ГПК
за спиране на изпълнението, поради което молбата се явява неоснователна.
Направените в условията на евентуалност искания за прекратяване на изпълнителното
производство и отмяна на наложен изпълнителен запор се явяват недопустими, тъй като не
са от компетентността на сезирания съд, поради което следва да бъдат оставени без
разглеждане.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното определение
на ВРС следва да бъде потвърдено.
По изложените правни съображения и на основание чл. 274 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5551/23.04.2020г., постановено по гр.дело
№20813/2019г. на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________