Решение по дело №8659/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 261447

гр. Пловдив, 12.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.04.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8659 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Й.Т.А. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 525.64 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 27.11.2015 г. до 21.12.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „К.“№ ., ап.., както и сумата в размер на 124.40 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2016 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1219/2020 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния имот за процесния период е действало едно измервателно устройство, по което е извършен реален отчет. В карнетите е полаган подпис на потребител. Ответникът е потребител за процесния имот и в процесния период в качеството си на наемател по договор с ОП „Жилфонд“. За вземанията си ищецът се е снабдил със Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1219/2020 г. по описа на ПРС, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда интереса от предявяване на настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който се оспорва иска.  излагат се твърдения, че по делото липсват доказателства ответникът да е потребител на доставяните от ищеца услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност.  Моли за отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1219/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. 

  Дружеството – ищец следва да докаже наличието на възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик или ползвател, наемател, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в гр. П. ул. „К.“№ .., ап. в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.

Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

В разпоредбата на чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, е предвидено, че получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между доставчика и потребителя не се изисква.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора.

В пар.1, т.2, б. „б“ от ЗРВКУ кръгът на потребителите е разширен, като е предвидено, че потребител на „ВиК“ услуги са както собствениците, така и ползвателите на имоти в етажна собственост, в това число и наемателите, доколкото в посочената разпоредба не е използван изрично термина притежател на вещно право на ползване, както това е посочено в Наредбата, за да се приеме, че се касае единствено до лица, на които е учредено вещно право на ползване. 

В самите Общи условия на ищцовото дружество,  одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г., както и ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., действащи в процесния период, е предвидено, че потребител на услугите предоставени от „ВиК“ оператора може да бъде и наемател при определени условия, а именно подаване на декларация за това от ответника. Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество от 2006 г., когато партидата в ищцовото дружество е заведена на ответника, е посочено, че когато липсва декларация с изрично изразено съгласие за солидарна отговорност на собственика с наемател,  операторът открива и води партидата на собственика или ползвателя, който заплаща предоставените ВиК услуги. Нещо повече с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК в т.1 е дадено разяснение на понятието ползвател, като се приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в който се доставят услугите от топлопреносните дружества, на облигационно основание, стига да имат сключен договор с доставчика, като последното обстоятелство се установява и със завеждане на индивидуална партида на името на ползвателя. Макар и това решение да касае потребителите на топлоенергия, предвид близката, дори идентична уредба в частта относно качеството потребител на топлоенергия и ВиК услуги, съдът счита, че следва да намери приложение и по отношение на потребителите на ВиК услуги.

Качеството потребител на ответника се установява по безспорен начин въз основа на приложената по делото преписка, касаеща наемно правоотношение на ответника с предмет общинско жилище, находящо се в гр. П, ул. „К.“№ … ап., стопанисвано от ОП „Жилфонд“ към Община Пловдив. От преписката се установява, че наемното правоотношение е възникнало на 24.06.2005 г. по силата на сключен срочен договор за наем с Община Пловдив /л.68/, сключен като безсрочен. В договора като ползващи се лица освен ответника, са посочени и неговите две д. и с. му. Видно от преписката договорът за наем е действащ за процесния период и не е бил прекратен.

Горното води до извода, че ответникът като наемател на процесния имот, има качеството потребител, доколкото е и безспорно, че последната има открита на свое име партида при ищеца като потребител с № ....

Безспорно е че процесният имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната система на „ВиК“, което прави ответника, като собственик на същия, потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.

 Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.

В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния период 27.11.2015 г. до 21.12.2019 г. за процесния имот отчитането е извършвано въз основа на едно измервателно устройство с номера …., като през целият период отчетът е бил реален.

Видно от карнетите, водени за водомера в имота на ответника /л.8-10/ за посочения период начисляването е било по показанията на посочения водомер, който безспорно е водомер в процесния имот.

В карнетите са налице подписи за потребителя, като ответникът не опроверга, че положените подписи не са негови, за което носи тежест на доказване. Макар и да липсват подписи за някои от периодите, достатъчно за съда е, че е налице подпис на карнета от датата 19.12.2019 г., което от своя страна съдът приема, като признание на потребителя, че именно отразените в карнета са стойностите отчетени от водомера за целия период от 27.11.2015 г. до 21.12.2019  г. В тази връзка съдът не споделя възражението на ответника, че не са отчетени правилно стойностите на водомерите през процесния имот, доколкото самият ответник, се е съгласил с отразеното в карнетите, което представлява признание на неизгоден за потребителя факт.

С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция за главница е доказана по основание. Ответникът не оспорва размера на претенцията за главница, като единствено прави възражение за погасителна давност за част от главницата в срока по чл.131 ГПК.

В тази връзка ищецът е представил справка за вземанията, които не са обхванати от погасителната давност, а именно три години назад от подаване на заявлението по чл.410 ГПК от 28.01.2017 г. до 21.12.2019 г., които възлизат в размер на 150.33 лева, до която сума искът като основателен ще се уважи, а за горницата до пълния предвен размер от 525.64 лева и за периода 27.11.2015 г. до 27.01.2017 г. искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност. Справката не е оспорена от ответника, а и при служебно изчисление от съда размера на вземанията за главница за периода 23.03.2017 г до 21.12.2019 г., неонхванати от погасителната давност са именно в посочения по-горе размер.

Като законна последица от уважаване на иска, ще се уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.01.2020 г. до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 31.01.2016 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. ноември 2015 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Изчислено служебно от съда по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор размера на обезщетението за забва за периода 31.01.2016 г. до 31.12.2019 г. е в размер на 124.40 лева.

Ответникът е напарвил своевременно възражеие за изтекла погасителна давност на част от вземанията, което е основателно. Искът ще се уважи за сумата от 14.99 лева за период три години назад от подаване на заявлението, а именно за периода 31.05.2017 г. до 31.12.2019 г. За горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 124.40 лева и за периода 31.01.2016 г. до 30.05.2017 г. искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност.

По отговорността за разноските:

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат и за двете страни.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 200 лева – депозит за особен представител.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

Общо разноски за ищеца, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от претенцията са 19.04 лева – за заповедното производство и 95.18 лева - за исковото производство.

Ответникът е участвал в производсвтото чрез особен представител, като не е доказал напарвата на разноски.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

           Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Т.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. сумата в размер на 150.33 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 28.01.2017 г. до 21.12.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. П ул. „К.“№.., ап., както и сумата в размер на 14.99 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1219/2020 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ положителните установителни искове за главница за разлигата над уважения размер до пълния предявен такъв от 525.64 лева и за периода 27.11.2015 г. до 27.01.2017 г. и за обезщетение за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 124.40 лева и за периода 31.01.2016 г. до 30.05.2017 г., поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА Й.Т.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л.Н., следните суми 95.18 лева – разноски в исковото производство и 19.04 лева – разноски по ч.гр.д. № 1219/2020 г. по описа на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП