Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.08.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-12
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
като разгледа докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 13930 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по повод на молба от
26.04.2023г., подадена от Ю.А., чрез пълномощника й адв.М., в която е
релевирано искане за допълване на Решение №260496/20.03.2023г. постановено по
гр. д. № 13930 /2019г. на СГС, I - 12 състав, като съдът се произнесе по иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК предявен от
ищцата, относно признаването за установено по отношение на ответниците, че тя е
собственик на апартамент с идентификатор 68134.1106.65.1.149 по силата на
покупко-продажба извършена с Нотариален акт №172, т.I, рег.№5015, нотариално дело №179/2000г. на Нотариус с
район на действие СРС.
В молбата се твърди, че с постановеното
решение съдът се е произнесъл не по предявения иск от ищцата, защото тя само
първоначално била предявила такъв с правно основание чл.26 ЗЗД, но с молба от
04.03.2020г. исковата молба била уточнена в изпълнение на Определение на съда
от 18.02.2020г., като искът бил изменен от такъв по чл.26 ЗЗД в положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С Определение от
05.03.2020г. съдът допуснал конкретизацията на иска, като със същото
определение делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В законоустановения срок ответниците, чрез
пълномощника им адв.С. са изразили становището, че молбата за допълване на
решението е неоснователна, тъй като доклада по делото съгласно чл.146 ГПК е
изготвен от съда в открито съдебно заседание на 23.02.2023г., на което
пълномощникът на ищцата е присъствал и съгласно този доклад, спрямо който
пълномощникът на ищцата не е имал възражения, предявеният по делото иск е за
прогласяването нищожността на договор за продажба на недвижим имот, а не иск за
установяване правото на собственост на ищцата върху апартамент с идентификатор
68134.1106.65.1.149. Сочи, че представителят на ищцата в хода на устните
състезания поддържа, че в хода на производството се е установила
основателността на претенцията за нищожност на прехвърлителната сделка, като изразява
същото становище и в представените писмени бележки по делото. Предвид това счита,
че не е била налице неяснота по отношение предмета на делото и предявения иск,
и съдейки по процесуалните действия на представителя на ищцата се налага
извода, че той е поддържал предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД, а не
такъв по чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че така предявеното искане за
допълване на решението постановено по делото е допустимо и направено в срока по
чл. 250, ал. 1 от ГПК.
Настоящият съд намира, че искането за
допълване на решението по реда на чл.250 ГПК е неоснователно, поради това, че в
самата молба не са наведени съображения сочещи към това, че съдът е пропуснал
да се произнесе по цялото й искане, съответно, че не се е произнесъл по
обективно съединен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, а в нея се сочи, че
съдът се е произнесъл по друг, непредявен иск с правно основание чл.26 ЗЗД,
което евентуално може да бъде единствено основание за обезсилване на решението,
но не и за неговото допълване.
Следва да се посочи, че настоящият съд не
споделя становището на молителя, че предявеният от нея иск с правно основание
чл.26,ал.2 ЗЗД относно прогласяването нищожността на договор за продажба на
недвижим имот е бил изменен в такъв по чл.124, ал.1 ГПК, относно признаването
за установено правото на собственост на ищцата върху имота.
Обективните и субективни предели на правния
спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК,
се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически
твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за
правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе
с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
В
конкретния случай исковата молба не е нередовна, изложените в обстоятелствената
й част факти напълно съответстват на заявения петитум относно прогласяването
нищожността на договора. В обстоятелствената част на исковата молба липсва
каквото и да било твърдени по отношение на това кога и как ищцата е придобила
собствеността върху имота, както и за това, че тя е негов собственик, а
ответниците оспорват това й право. Преписи от исковата молба са връчени на
ответниците на 17.12.2019г. и 08.01.2020г. На 13.02.2020г. и на 17.02.2020г. от
страна на ответниците са постъпили писмени отговори на исковата молба, в които
са заявили, че оспорват предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД. На
18.02.2020г., т.е. след постъпването на писмените отговори на исковата молба
съдът дава указания на ищцата, като й дава възможност да посочи, дали предявява
положителен установителен иск или ревандикационен иск, защото фактическите й
твърдения попадали в обхвата на т.1 от ТР №4/2019г. на ВКС. Тук следва да се
посочи, че предявяването на очевидно неоснователен иск не представлява
основание за оставяне без движение на исковата молба и за даване на указания до
ищеца за отстраняване на нередовности, които не съществуват.
В изпълнение на така дадените указания,
ищцата чрез пълномощника й адв.М. депозира на 04.03.2020г. молба, в която
липсват изложени факти касаещи придобиването на правото на собственост върху
имота от страна на ищцата, а са изложени такива относно липсата на
вещнопрехвърлителен ефект при публична продан по отношение на привиден кредитор
и наред с това е заявен нов петитум на исковата молба, а именно за признаване
за установено по отношение на ответниците на правото на собственост на ищцата.
Тази молба-уточнение не е връчвана на насрещните страни, като въпреки това с
определение от 05.03.2020г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.10.2020г. Ход на делото не е даден в откритото съдебно
заседание на 29.10.2020г. и то е отложено за 22.04.2021г. В съдебното заседание
от 22.04.2021г. доклад на делото не е направен, от изявленията на страните не
става ясно и какъв е предмета на спора, като делото е било отложено „без дата“.
С определение от 18.05.2021г. делото е насрочено за 13.01.2022г., като ход на
делото не е бил даден на тази дата и то е отложено за 24.03.2022г. В съдебното
заседание на 24.03.2022г. отново не е изготвен доклад по делото, а
производството е било спряно на основание чл.229,ал.1, т.2 ГПК. С определение
от 29.08.2022г. делото е било възобновено и насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 23.02.2023г.
В съдебното заседание от 23.02.2023г. съдът изготви
доклад по делото съгласно чл.146 ГПК предвид извършените до момента процесуални
действия от страните, като взе предвид, че исковата молба не е била нередовна и
уточнението й, след постъпване на писмените отговори на исковата молба, както и
определението на съда от 05.03.2020г. за допускане на уточнение на иска, не
може да се счита за допуснато изменение на иска, още повече, че подобно
изменение би представлявало заявяване на ново основание и нов петитум, което е
недопустимо. Предвид това съгласно доклада на делото искът беше квалифициран
като такъв по чл.26, ал.2 ЗЗД. По отношение на доклада процесуалният
представител на ищцата не заяви възражения, като освен това в пледоарията си
посочи, че счита, че претенцията за нищожност на прехвърлителната сделка е
основателна. Затова съдът счита, че неяснота относно предявения и разгледан иск
по делото иск не е била налице към момента на приключване на съдебното дирене и
даване ход на делото по същество, както и че той е с правна квалификация чл.26,
ал.2 ЗЗД.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата подадена от Ю.А.А.,
чрез пълномощника й адв.М., в която е релевирано искане за допълване на Решение
№260496/20.03.2023г. постановено по гр. д. № 13930 /2019г. на СГС, I - 12
състав, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: