РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Пловдив, 22.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1769 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл.30а, ал.3 от Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
2. Образувано е по жалба на М.П.К., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат М. П. А., срещу
заповед № 20-2368-0060 от 25.06.2020г.,
издадена от началника на Първо Районно управление /РУ/ при Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - “забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и чужбина” за срок от 1 година.
В
жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че при установяване на административното нарушение
са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Оспорва се
компетентността на административния орган. Твърди се, че липсва точно описание
на фактическата обстановка, при която е извършено нарушение и какво е било
полицейското разпореждане, което не е изпълнено. Поддържа се, че нарушението
обективно не би могло да бъде извършено, тъй като от общодостъпна медийна
информация и снимки в интернет било водно, че практически не е възможно да бъде
преодолян поставен парапет, тъй като такъв липсва пред спорния обект. Като
самостоятелно основание за отмяна се сочи липсата на мотиви за определяне срока
на мярката. Не се отрича, че оспорващия е посетил спорното мероприятие, но се
твърди, че арестът му е бил произволен, основан на вида на облеклото му, което
било типично за всички привърженици на подкрепяния от него футболен отбор.
Поддържа се, че жалбоподателят не е участвал в конфликт с органите на реда при
организация на достъпа до футболна среща
между отборите на ЦСКА София и Ботев Пловдив. Когато органите на реда
използвали спрей, оспорващият се отстранил веднага, за да не бъде поразен и
изчакал да се успокои ситуацията. Твърди се, че К. дори се опитал да помогне на
поразен от спрея приятел. Около 20 минути след започване на срещата всички
привърженици били допуснати до стадиона, след извършена проверка. Въпреки това
след края на мача оспорващият бил задържан, без да му бъде дадено обяснение.
Алтернативно се поддържа, че дори да е извършено административно нарушение, то следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай. Претендира се присъждане на
направените съдебни разноски.
3. Ответникът – началника на Първо РУ при СДВР, в
отговор на жалбата чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Георгиева, поддържа
становище за нейната недопустимост, тъй като е пропуснат срокът за оспорване.
По същество я намира за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира са
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Видно от доказателствата, оспореният административен акт е
връчен на жалбоподателя на 25.06.2020г., а жалбата е подадена на 29.06.2020г.
(първи работен ден) с пощенска пратка PS400002FOCLN чрез оператора „Български пощи“ –
клон Пловдив.
Според
разпоредбата на чл.30а, ал.3 от ЗООРПСМ, заповед за налагане на принудителна
административна мярка подлежи на обжалване в тридневен срок по реда на АПК. При
това положение жалбата се явява подадена в предвидения преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Съставен е АУАН
№ 2368/25.06.2020г. от Л. В. Л. - на длъжност младши полицейски инспектор при
Първо РУ към СДВР, в който е отразена следната фактическа обстановка: на
24.06.2020г., около 20:40ч., в гр. София, по време на провеждането на футболна
среща с начален час 20:30ч. между отборите на ПФК “ЦСКА” – София и ПФК “Ботев“
Пловдив на стадион “Българска армия“, находящ се на бул. “Драган Цанков“ №3,
при извършване на пропускателен режим на КПП, на сектор „Б“ М.П.К. извършил
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ, като
отказал да изпълни полицейско разпореждане, отдадено му от полицейския служител
В. П. , осъществяващ пропускателен режим, а именно да не преодолява изграденото
за спортното мероприятие заградително съоръжение
/парапет/. М.К. е продължил с действията си и преодолявайки заградителното
съоръжение, като е влязъл в сектор Б без да му бъде извършена проверка. Деянието
не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Същото е
квалифицирано като нарушение по чл. 21.т.2 и т. 3 от ЗООРПСМ.
Въз
основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 2368 от 25.06.2020г., с
което спрямо М.П.К. за нарушение по чл. 21.т.2 и т. 3 от ЗООРПСМ е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
7. Според докладна
записка рег. № 225р-23097/25.06.2020 г., изготвена от полицейския служител В.
П. , на 24.06.2020г. при изпълнение на служебните си задължения по охрана на футболна
среща между отборите на ПФК “ЦСКА” и ПФК “Ботев“ Пловдив, с начален час
20:30ч., на стадион “Българска армия“ в гр. София, съвместно с колегата Богдан
Василев, установили лице от мъжки пол, високо около 180 см, облечено с черно
яке, къси дънкови панталони, късо подстриган, на
видима възраст около 20 години. Същия преодолявал изграденото предпазно
съоръжение /парапет/, намиращ се пред входа за гости. Високо и ясно било му
разпоредили да се върне, но той не се подчинил и влязъл в сектор „Б“. Не го
последвали, за да не се предизвика напрежение сред феновете. След приключване
на футболната среща установили лицето като М.К., по данни от лична карта. В
последствие лицето било задържано и отведено в 01 РУ – СДВР за продължаване
работата по случая и изготвяне на документация по задържането. Горната
фактическа обстановка е отразена и в протокол от 25.06.2020 г. за писмени
показания на свидетел, дадени от Б. Н. В. – служител в 01 РУ – СДВР.
8. Според обясненията
на М.К. от дата 25.06.2020г., на 24.06.2020г. пристигнал в София, за да гледа
футболната среща между отборите на ЦСКА – София и Ботев Пловдив. Наблюдавал
футболната среща от сектор „Б“. Преди, по време и след мача не е участвал в
проблемите, случили се в сектора. След края на мача при напускане на сектор „Б“
бил задържан от органите на реда по неясни за него причини. Не е участвал в
пререкания с полицията, пререкания с други хора и т.н.
9. Въз основа на
така установеното е издадена заповед № 20-2368-0060 от 25.06.2020г., с която
началникът на Първо РУ при СДВР, на основание чл. 42 във вр.
чл. 30, ла. 1, т. 1, пр. 2 от ЗООРПСМ, е наложил спрямо М.К. принудителна
административна мярка - “забрана за посещение на спортни мероприятия в страната
и чужбина” за срок от 1 година.
10. По делото се
събраха показанията на свидетелите Н. Т. И. и И. В. М. . Свидетелят И. заявява, че познава М. от пет – шест години.
Посетили футболна среща през юни месец 2020 г., в гр. София. Тръгнали от гр.
Пловдив с автобус до гр. София. Автобусът спрял пред стадион „Българска армия“,
пред сектора за гости. Там имало ред полиция, ограждения
като лабиринти, после пак полиция, която проверявала билети и документи и
въртяща се ограда, за да се влезе в сектора. М. бил с него през цялото време.
Пристигнали на стадиона половин час преди срещата. Влезли 20-30 мин. след като
започнала срещата. Това се случило след обед. Били в сектора за гости. След
като свършил мача тръгнали да излизат. По време на срещата всичко беше
нормално. Преди срещата имало спречквания, но влезли след тези спречквания. Не
е видял никой да прескача тези ограждения. Те били
около 2-3 м и имало полиция. Нямало как да се прескочат. Бил е с М. постоянно,
зад него, той излязъл преди него. Точно пред сектора, след огражденията
видял как един полицай го посочва и задържа, преди да се кача в автобуса. Не разбрал
защо са го задържали.
Свидетелят М. заявява, че през лятото на 2020 г. е посетил футболна
среща между отборите „Ботев“ Пловдив и „ЦСКА“ София, която се провела на
стадион „Българска армия“, следобед. Пътувал с кола до София. Познава М. от
дете. Срещнали се пред стадиона и чакали да влязат за двубоя. Пред тях имало полицаи
и чакали да ги проверят. Когато дошло време да влизат, полицаите им казали, че
трябва да изчакат. Мачът бил започнал. Блокирали входа. Хора от фен клуба на „Ботев“
Пловдив говорили с полицаите, а те изчакали. Изведнъж станало нещо. Полицаите
започнали да ги избутват. Зад тях били рейсовете. Не знаели какво се случва. М.
бил с него през цялото време. Били група. Застанали до рейсовете. Полицаите
започнали да пръскат по тях със сълзотворен газ. Това се случило преди да влязат
в стадиона. След тези спречквания ги пуснали да влязат в стадиона, някъде към
20-30 минути, след като е започнал мача. Те не участвали в тези спречквания и
не знаели за какво става въпрос. Това се случва пред входа на стадиона. Имало
спречквания с полиция и хора, които чакали да влязат в стадиона. Хората били
фенове на „Ботев“ Пловдив. С М. влезли заедно, преминали огражденията,
проверили ги. Всичко било нормално. Гледали мача и си тръгнали, но четирима
полицаи задържали М.. Не разбрали за какво става въпрос. Имало и други
задържани. Двама полицаи се качили в рейса и ги предупредили на висок глас, че
ако някой слезе ще бъде арестуван. При което се чуло на радиостанцията на
единния полицай, че се търси човек с определено горнище. Това бил артикул на
отбора.
IV. За правото:
11. Според чл. 46,
ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМвР/,
полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции, като при невъзможност да се
издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия,
чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
Според
чл. 21, ал. 1 ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла
на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди,
по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или
на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. Точки 2 и 3
от посочената норма визират като спортно
хулиганство: отказът за изпълнение на разпорежданията на отговорните за
спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на
полицейските органи; преодоляването на преградни приспособления, конструкции и
съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона.
Съгласно
чл. 26, ал. 1 от ЗООРПСМ, за извършени противообществени прояви по този закон
органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на
нарушението в съответствие с изискванията на Закона за административните
нарушения и наказания.
Нормата
на чл. 27 от ЗООРПСМ изисква като доказателства към акта да бъдат приложени:
писмените обяснения на нарушителя; писмените показания на свидетелите на
противообществената проява; справка от Единния автоматизиран регистър; други
материали, които биха могли да послужат като доказателства, както и
видеозаписите и фотоснимките по чл. 29, ако има такива.
Правилото
на чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ предвижда в срок не
по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.26, ал.1 началникът на
районното управление на МВР по местоизвършване на
нарушението или оправомощено от него длъжностно лице да
издаде наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна
мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в
случаите по чл. 21, т. 1 – 10.
Нормата на
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 42 от ЗООРПСМ предвижда за
извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 на нарушителите да се
налага забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за
срок от една до две години, чрез принудителната административна мярка по чл.
41, т. 1 със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено
от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1.
12. Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията,
визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания генералната цел
на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Целта на мерките по
чл. 41 от ЗООРПСМ се извежда от генералната цел на закона - опазване на
обществения ред и борба с противообществените прояви, извършени при
провеждането на спортни мероприятия.
13. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и по
установения ред, без допуснати съществени процесуални нарушения. В този аспект
възраженията на оспорващия се неоснователни. Сочените пороци в съдържанието на
АУАН и наказателното постановление са извън предмета на настоящото съдебно
производство. Административното наказване и административната принуда
преследват различни цели, поради което паралелното им реализиране, макар и
изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е
предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Правната
квалификация на деянието, законосъобразността на наложеното административно
наказание и наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН, са въпроси на административнонаказателния процес. Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушение и се налага административно наказание. Административната
принуда е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, докато административните
наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод
извършено административно нарушение. С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Обсъдената
законова регламентация налага извода, че необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката по чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ е установена по надлежен ред
противообществена проява (спортно хулиганство) в спортния обект или в спортната
зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие.
Нарушението следва да е констатирано със съставен акт за административно
нарушение, който да бъде подкрепен от визираните в закона доказателства. В
случая тези процесуални изисквания са удовлетворени. Съставеният АУАН съдържа
нужната пълнота от данни за индивидуализиране на субекта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Описаната в него фактическа обстановка
се подкрепя от показания на органите на реда като свидетели на извършване на
нарушението. Съдът намира, че същите са последователни, непротиворечиви и
съответни на съвкупния доказателствен материал. В противовес, показанията на
разпитаните по делото свидетели се явяват изолирани и противоречиви, без
нужната степен на убедителност. Свидетелят И. не е съхранил ясни впечатления от
спречкванията преди влизането си на стадиона, макар да твърди че през цялото
време е бил с оспорващия. От друга страна в жалбата си К. подробно описва случая с
използвания срещу него сълзотворен газ, избягването му, за да не бъде поразен и
опита да помогне на поразен от спрея приятел. Свидетелят М. също твърди, че през цялото време е бил с К.,
като описва инцидента пред стадиона, но не споделя впечатления по заявените от К.
обстоятелства. В случай, че свидетелите са били постоянно с К., описаната
извънредна обстановка и най – малкото нуждата от индивидуална охрана спрямо приложените
от органите на реда мерки, предполагат съхраняване на ярък спомен, който да
кореспондира с твърденията на оспорващия. Липсата му разколебава показанията на
свидетелите, поради което съдът не ги кредитира с доверие.
Несъстоятелни
се явяват и твърденията, че К. е
задържан произволно само по белези на облеклото, типично за всички привърженици
на футболния отбор. Показанията на органите на реда съдържат данни за конкретно
поведение, ръст, видима възраст и прическа на нарушителя, които без съмнение го
отличават до степен позволяваща последващото му
идентифициране. Безспорно е също, че К. на посочените в административния акт
дата, място и час е бил в зоната на спортния обект преди спортното мероприятие,
където именно са произтекли и съприкосновенията между органите на реда и
привържениците на ПФК “Ботев“ Пловдив. Представените писмените показания на
свидетелите на противообществената проява са предвидени като процесуално
допустимо доказателствено средство, поради което се явяват годни да подкрепят
установената в АУАН фактическа обстановка. Органите на реда са дали устно
разпореждане към оспорващия, което не е изпълнено. Правилото на чл. 64, ал. 2
от ЗМвР допуска тази форма на изпълнително –
разпоредителна дейност, която с оглед конкретната фактическа обстановка се
явява и единствената приложима. Липсата на видеозапис и/или фотоснимки в случая
не е съществена, тъй като нарушението е установено от преки впечатления на
органите на реда.
Противно на
твърденията на оспорващия, административният орган ясно е посочил правните
основания и фактическите обстоятелства, които дават основание за налагането на
административната принуда, с което законосъобразно е приложил материално
правните норми. Мярката е определена във вида и размерите, предвидени в закона,
както и в съответствие с генералната и непосредствената цел за опазване на
обществения ред и борба с противообществените прояви, извършени при
провеждането на спортни мероприятия.
Ответният
административен орган не е посочил
конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в
минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите
за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от
съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за
налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и
правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно
установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид
административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно
принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че
размерът на мярката е съответен на този
принцип, същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи
служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и
обстоятелства. Иначе казано, липсата на мотив за размера на мярката не може да
бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за
преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Безспорно установените
по делото факти и обстоятелства сочат, че жалбоподателят е нарушил забраната за
противообществени прояви като не е изпълни разпореждане на органите на реда и е
преодоля неправомерно мерките за охрана на спортното мероприятие. Тези факти са
проявени в обективната действителност и правната им релевантност
не зависи от волята на административния орган, респ. обстоятелството дали ги е посочил
като мотив за определяне размера на мярката. Спортно хулиганство се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните
от закона цели това деяние изисква налагането на административна принуда с интензивен
превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителят да извърши други
подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с
цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като
последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на
правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната
сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да
бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в
случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните
не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите
на настоящия казус забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
чужбина за срок от 1 година не се явява прекомерна спрямо поведението на
оспорващия и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и
законосъобразен, а подадената жалба се явява неоснователна.
V. За разноските
14. Предвид изхода на делото на ответника се дължи присъждане на съдебни разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.К., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат М. П. А., срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка
№ 20-2368-0060 от 25.06.2020г., издадена от началника на Първо Районно
управление при Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: