Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
22.06.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 168 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 156881 от 22.07.2020 год.,
постановено по гр.дело № 64264/ 2019 год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 144 състав
е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1, предл.
първо и второ извършеното със заповед № 332/01.10.2019 г. на управителя на „М.С.Б.“
ЕООД, ***, ЕИК*********, прекратеното на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ,
трудово правоотношение със С.К.К., ЕГН **********, гр.Благоевград, чрез адв.П. от длъжността „ консултант продажби
ИКТ“, с код ******** и е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, С.К.К., ЕГН **********, гр.Благоевград на
заеманата в предприятието на ответника „М.С.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, длъжност „
консултант продажби ИКТ“, с код ********. С решението на съда е осъдено на
основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ „М.С.Б.“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище гр.София и адрес на управление:***, представлявано от управителя
да заплати на С.К.К., ЕГН **********, гр.Благоевград, чрез адв.П., сумата от 26190 лв. обезщетение за
оставане без работа поради извършеното уволнение за периода от 01.10.2019 г. до 01.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба- 06.11.2019
г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен за горницата до пълния
размер от 30389 лева, поради прихващане с платено от „М.С.Б.“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище гр.София на С.К.К. обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на
4200 лв. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „М.С.Б.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище гр.София и адрес на управление:***,
представлявано от управителя да заплати на С.К.К., ЕГН **********,
гр.Благоевград, чрез адв.П., сумата от
2500 лв.за заплатено по делото възнаграждение за адвокат, като е оставена без
уважение молбата за разноски в останалата част. С решението на съда е осъдено „М.С.Б.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище гр.София и адрес на управление:***,
представлявано от управителя да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по
сметка на СРС, сумата от 1197 лв. държавна такса по водене на делото. С решение
№ 20232210 от 22.10.2020 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 64264/2019
г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 144 състав е оставена без уважение молбата на „М.С.Б.“
ЕООД, ***, ЕИК*********, чрез адв.Д., обективирана в жалба срещу съдебно
решение № 156881/22.07.2020 г. с правно основание чл.248 от ГПК.
Срещу
решението на СРС, 144 с-в, е постъпила въззивна жалба от „М.С.Б.“ ЕООД,
гр.София, подадена чрез пълномощника адв.С.Д. с искане същото да бъде отменено,
в частта, с която са уважени предявените обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и вместо това да бъде постановено друго, с
което същите да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане
на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец С.К.К., чрез
пълномощника си адв.К.П. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения
подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.
Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Постъпила е и жалба от „М.С.Б.“ ЕООД,
гр.София, подадена чрез пълномощника адв.С.Д. срещу решение № 20232210 от
22.10.2020 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 64264/2019 г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 144 състав, с което е оставена без уважение молбата на
„М.С.Б.“ ЕООД, ***, ЕИК*********, чрез адв.Д., обективирана в жалба срещу
съдебно решение № 156881/22.07.2020 г. с правно основание чл.248 от ГПК. В жалбата са изложени съображения за
неправилност и немотивираност на
обжалваното решение. Жалбоподателят, чрез своя пълномощник адв.С.Д. моли съда
да отмени обжалвания съдебен акт и да измени обжалваното решение, в частта за
разноските, като намали присъдения адвокатски хонорар до минимума съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно за иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ- 1315,70 лв., а за
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ-
560 лв., както и да намали размера на присъдените разноски за държавна
такса, като се вземе предвид обстоятелството, че става въпрос за общо два броя
неоценяеми искове.
Ответникът по жалбата- С.К.К., чрез пълномощника си адв.К.П. оспорва
жалбата, като неоснователна по съображения
изложени в депозирания по делото
писмен отговор на подадената жалба. Моли съда да остави същата без
уважение, като неоснователна по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищеца С.К.К. срещу ответника „М.С.Б.“ ЕООД,
гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.
1,
т.2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като краен резултат,
поради което настоящата въззивна инстанция споделя окончателния извод на
първоинстанционния съд за основателност на предявените от ищеца
С.К.К. срещу ответника „М.С.Б.“ ЕООД, гр.София, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1,
т.2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Крайните изводи на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в
жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав приема, че направените крайни изводи от първоинстанционният съд относно
незаконосъобразност
на заповед № 332/01.10.2019 г., издадена
от Л.Л., в качеството му на управител на „М.С.Б.“ ЕООД, гр.София , с която на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на С.К.К.,
служител по трудов договор от 18.09.2018 г. на длъжност „Консултант продажби
ИКТ“, с код по НКПД ********., респективно за незаконност на извършеното прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца, са правилни,
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства, и в съответствие на
материалния закон. В настоящия случай, безспорно се установява от
процесната заповед, че в мотивите на същата е прието за установено от
работодателя, че за периода от м.май 2019 г. до м.август 2019 г. включително,
служителят/ С.К.К./ системно е демонстрирал незадоволително представяне и
трайно непостигане на целени резултати в съответствие с трудовия договор и
длъжностната характеристика за длъжността „Консултант продажби ИКТ“ към него/ „длъжностната
характеристика“/, както и плана за развитие на отдел „ Препродажби“. Прието е
за установено в заповедта за уволнение на ищеца, че поради системното незадоволително
представяне на служителя за период от 4/ четири/ последователни месеца на същия
е връчен План за подобряване на представянето за периода от 20.08.2019 г. до
13.09.2019 г. включително/“ППП“/, който се считал за неуспешен съгласно
действащия процес за подобряване на представянето при работодателя и условията,
предвидени в ППП. Прието е за установено също така, че въпреки, че служителят
предварително е бил запознат с конкретно зададените му цели и очаквани
резултати от ППП и Плана за развитие на отдел „Препродажби“, същият е повторил
вече комуникирани грешки и пренебрегнал подробно обяснени процедури и
информация. Прието е за установено в заповедта, че цялостното представяне на
служителя не отговаря на изискванията за ефективно изпълнение на задълженията
на длъжността „Консултант продажби ИКТ“ и възложената работа. Посочено е също
така, че действията на служителя са довели до неизпълнение на основни
отговорности, задължения, задачи и цели по длъжностната характеристика,
конкретно посочени в случая. Прието е за установено също така, че цялостното
некачествено представяне на служителя е в резултат на липса на ключови лични
качества за изпълнение на заеманата длъжност, а именно: надежден,
самостоятелен, приспособяващ се и иновативен; добър в предаването на технически
знания на нетехнични хора; отборен играч; отдаден на услугата и ориентиран към
клиента; систематичен и структуриран. С оглед на което е направен извод, че
липсата на тези лични качества е довела до неефективно изпълнение на
възложената на служителя работа.
В
настоящия случай съдът приема за безспорно установено по делото
обстоятелството, че по силата на сключен между страните трудов договор на
18.09.2018 г., ищецът С.К.К. е бил нает на работа от страна на ответника- работодател
на длъжността „ Консултант продажби ИКТ“/ код по НКПД ********/ с основни
задължения описани в длъжностна характеристика- приложение № 1 към договора и
във вътрешните правила, приети от работодателя. По делото е представена
длъжностна характеристика за длъжността
„ инженер препродажби, регион ЕМЕА/ Европа, Близък изток, Африка/“ в „М.С.Б.“ ЕООД, гр.София. Длъжностна
характеристика за заеманата от страна на ищеца длъжност„ Консултант продажби
ИКТ“/ код по НКПД ********/ не е представена по делото. По делото не са
ангажирани и доказателства от страна на ответника за идентичност между
длъжността заемана от страна на ищеца, а именно „ Консултант продажби ИКТ“/ код
по НКПД ********/ и длъжността „ инженер препродажби, регион ЕМЕА/ Европа,
Близък изток, Африка/“ в „М.С.Б.“ ЕООД,
гр.София, за която длъжност единствено по делото е представена длъжностна
характеристика. Действително в представения по делото индивидуален план за
професионално развитие, изготвен на 20.08.2019 г. от страна на работодателя-
ответник „М.С.Б.“ ЕООД, гр.София, е посочено, че С.К. заема длъжност „ инженер
препродажби, регион ЕМЕА“, че се отчита на Мениджър препродажби за региона на
ЕМЕА на партньора, както и че има отработено време на тази длъжност от 7 месеца
и 20 дни. Липсват доказателства по делото процесния индивидуален план за
развитие от 20.08.2019 г. да е бил връчен на ищеца, както и такива, че към този
момент ищеца е заемал при ответника длъжността „инженер препродажби, регион
ЕМЕА“, а не длъжността „Консултант продажби ИКТ“/ код по НКПД ********/, за
която длъжност е сключен трудов договор на 18.09.2018 г. и възникнало валидно
трудово правоотношение. От друга липсват доказателства относно идентичност на
длъжността „Консултант продажби ИКТ“/ код по НКПД ********/, за която длъжност
ищеца е сключил трудов договор и е нает на работа при ответника, която длъжност
е заемал към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника
и длъжността „инженер препродажби, регион ЕМЕА“, посочена като заемана от
страна на ищеца в индивидуален план за професионално развитие, изготвен на
20.08.2019 г. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото от страна
на ответника.
Прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в процесната заповед основание – чл.328, ал.1, т.5 от КТ - поради липса на качества, предполага несъответствие между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя съответни спрямо длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както професионални, така и личностни. Касае се до липса на професионални знания, умения, навици, поради недостатъчен опит или природни дадености, като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Липсата на качества трябва да е обективно и да отразява трайно състояние на работника или служителя, като в резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо или недостатъчно качествено или резултатно своите трудови задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.126, т.4 от КТ, работникът или служителят е длъжен да
изпълнява възложените му задачи ефективно, да постига в работата си възможно
най- високите резултати. Разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.5 от КТ произтича от идеята на законодателя, че работодателят може да прекрати
трудовия договор тогава, когато е налице отклонение от онова, което работникът
или служителят следва да постига в работата си, и това, което в действителност
постига. След като последният не е в състояние да даде възможно най- добрия
резултат, може да бъде уволнен. Това налага да бъдат установени всички
възложени на работника или служителя трудови функции и се прецени всестранно
тяхното изпълнение. Преценката включва отчитане на характера и обема на
възложените задачи, тяхната сложност, необходимостта от използване на
определени знания и умения, творческите елементи и рискът в работата,
общественото значение на изпълнението им. Следва да се установи изпълнението на
възложените задачи в количествено и качествено отношение, влага ли се или не
творчески подход, като се изхожда само от изпълнението на онези задачи, които
работникът или служителят е длъжен да изпълнява по силата на трудовия си
договор. Периодът, който се взема предвид, е продължителен
и отразява едно трайно състояние. От друга страна се вземат предвид и деловите качества на работника или служителя в тяхната цялост с всичките
им положителни и слаби страни, като не е необходимо наличието на виновно
поведение. Всичко това следва да бъде преценено от работодателя към момента на
издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като
конкретните факти и обстоятелства- конкретните качества, които работодателят счита, че липсват на работника или служителя за
ефективното изпълнение на възложената работа, следва да са обективирани писмено
в тази заповед, а при евентуалното й оспорване в негова тежест- на
работодателя, е да докаже тези факти и обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим за трудовите
спорове по силата на чл.360, ал.1, изр. 2
от КТ.
Налице е съдебна практика,
обективирана в решение № 318 от
11.11.2014 г., постановено по гр. дело № 1201/2014 г. и решение
№ 15 от 05.03.2013 г., постановено по гр. дело № 209/2012 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско
отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че когато
работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за
ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества
липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в
действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника.
Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на
трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Същевременно трайната практика на ВКС е, че когато
работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за
ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества
липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в
действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника.
Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на
трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Качествата на
работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче
не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по
поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените
резултати. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени
качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати
резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното
за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние,
което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не
е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Доказването на
отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на
положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или
служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на
трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде
измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника -
неговите действия и бездействия и по получените резултати. В този смисъл са и решение № 202 от
19.06.2012 г. по гр.дело № 804/2011 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 564 от
22.01.2013 г. по гр.дело № 1774/2011 г., ВКС, ІV г.о., постановени по реда на
чл. 290 ГПК.
Хипотезата
на чл. 328, ал.1, т.5 от КТ предполага несъответствие между възможностите на
служителя с изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не
противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от
значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както
професионални, така и личностни и липсата им трябва да е трайна; не се касае за
спорадични или несъществени пропуски. От това несъмнено следва, че липсата на
качества у работника/служителя се наблюдава в продължителен период от време
преди уволнението, само че важното е това състояние да е налице и към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят – ответник по иска
следва да установи чрез пълно главно доказване наличието на основанието към
момента на уволнението. В този смисъл е решение № 60285 от 08.12.2021 г. по
гр.дело № 3502/2018 г. на ВКС, Г.К., ІV г.о.
На следващо място, според приетото в т.3 от
Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2017 г.,
ОСГК, фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във
времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на
качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа
липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на
волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена за действителност,
но законът не урежда съдържанието на заповедта. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение,
както и всяка отделна липса на знания, умения или навици биха могли да станат
причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира
волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на
договора – в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд
и законоустановеност на основанията за уволнение. За индивидуализация на
волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл.328,
ал.1, т.5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват, или да се
посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата /начинът,
по който работникът се справя с възложената работа/. С тълкувателно решение,
прието по тълк.дело №4/2017 г. на ОСГТК е прието също така, че правилото, че
работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, е в съответствие с
принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на
основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на
уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на
защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение.
Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи
фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да
доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или
служителят ще бъде длъжен в 2- месечен срок от уволнението да посочи факти за
незаконност на уволнението /в обстоятелствената част на исковата молба/, без да
знае причината за прекратяването на договора. За индивидуализация на
волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328,
ал.1, т.5 от КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се
посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата /начинът
по който работникът се справя с възложената работа/. И в двата алтернативни
варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят
правото си на защита. Същевременно трайната практика на ВКС е, че когато
работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за
ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества
липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в
действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника.
Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на
трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Съдът приема, че
заповедта за уволнение може да бъде мотивирана и с друг документ, към който да
препраща и който да е бил известен на работника към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на това основание. В случая, макар в процесната
заповед да има такова препращане към длъжностната характеристика за длъжността
„Консултант продажби ИКТ“, към плана за развитие на отдел „ Препродажби“ и към
план за подобряване на представянето/ППП/ за периода от 20.08.2019 г. до
13.09.2019 г., не става ясно дали тези документи са били известни на ищеца, за
да може да организира своята защита. В тази връзка, като неоснователни следва
да се преценят основните изложени доводи във възивната жалба, във връзка с
твърдението на ответника за мотивиране на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца, чрез
надлежно препращане към плана за подобряване на представянето и към
длъжностната характеристика на служителя-ищец. От една страна представения по
делото план за подобряване на представянето не би могло да се приеме за
установено, че се отнася за ищеца, както и че същия е бил запознат с неговото
съдържание. Преценката на показанията на разпитания по делото свидетел О.И.,
както и на останалите ангажирани по делото доказателства от страна на ответника
не могат да обосноват друг извод. Показанията на разпитания свидетел сочат
по-скоро не на обективна невъзможност на служителя да се справя с работата, а за
нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 от КТ и за виновно поведение,
което обуславя прекратяване на трудовото правоотношение на друго правно
основание, различно от процесното на което е издадена заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца. От друга страна, в процесния случай в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът изрично се е
позовал на длъжностна характеристика за длъжността „Консултант продажби ИКТ“,
като е приел за установено, че за
периода от м.май 2019 г. до м.август 2019 г. включително, служителят/ С.К.К./
системно е демонстрирал незадоволително представяне и трайно непостигане на
целени резултати в съответствие с трудовия договор и длъжностната
характеристика за длъжността „Консултант продажби ИКТ“ към него/ „длъжностната
характеристика“/, както и плана за развитие на отдел „ Препродажби“. В
процесния случай, съдът приема, че длъжностна характеристика за заеманата от
страна на ищеца при ответника длъжност„ Консултант продажби ИКТ“/ код по НКПД ********/
не е представена по делото. С оглед на което не би могло да се установи по
несъмнен начин обстоятелството какви конкретни задължения по длъжностна
характеристика е имал ищеца във връзка с възложената му от страна на ответника
работа за заеманата длъжност, за да се извърши от съда преценка и направи
обоснован извод дали действително представянето на служителя не отговаря на
изискванията за ефективно изпълнение на задълженията на заеманата от него
длъжност „Консултант продажби ИКТ“ и възложената работа, така както е приел за
установено работодателя в мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. От друга страна, при липса на длъжностна характеристика по
делото за заеманата от страна на ищец длъжност при ответника в процесния случай
не би могло да се прецени и дали действията на служителя са довели до
неизпълнение на основни отговорности, задължения, задачи и цели по длъжностната характеристика,
конкретно посочени в случая в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото не са ангажирани и доказателства от страна на ответника за
идентичност между длъжността заемана от страна на ищеца, а именно „ Консултант
продажби ИКТ“/ код по НКПД ********/ и длъжността „инженер препродажби, регион
ЕМЕА/ Европа, Близък изток, Африка/“ в „М.С.Б.“
ЕООД, гр.София, за която длъжност единствено по делото е представена длъжностна
характеристика. Няма и никакви доказателства по делото, ангажирани от страна на
ответника, че трудовите функции на тези две длъжности са еднакви.
В процесния случай, работодателят е изброил в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, липсата на
лични качества за изпълнение на заеманата длъжност, а именно: надежден,
самостоятелен, приспособяващ се и иновативен; добър в предаването на технически
знания на нетехнични хора; отборен играч; отдаден на услугата и ориентиран към
клиента; систематичен и структуриран. Т.е. в случая работодателят е изброил
липсващите качества на изпълнение на трудовите функции. Но от друга
страна, при липса на представена по делото от ответника длъжностна
характеристика за заеманата от ищеца длъжност и установяване какви конкретни
задължения по длъжностна характеристика е имал ищеца във връзка с възложената
му от страна на ответника работа за заеманата длъжност, то не би могло да се
установи дали действително представянето на служителя не отговаря на
изискванията за ефективно изпълнение на задълженията на заеманата от него
длъжност „Консултант продажби ИКТ“ и възложената работа, така както е приел за
установено работодателя в мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
С оглед на така
изложените съображения, предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд. Обусловените от изхода на делото по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, искове по чл.344, ал.1, т.2, и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ се
явяват също основателни и доказани, и като такива правилно са били уважени от
първоинстанционният съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
крайни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а съдебното решение, включително
и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По жалбата на „М.С.Б.“ ЕООД, гр.София,
подадена чрез пълномощника адв.С.Д. срещу решение № 20232210 от 22.10.2020 г.
постановено в закрито заседание по гр.дело № 64264/2019 г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 144 състав, с което е оставена без уважение молбата на „М.С.Б.“ ЕООД, ***,
ЕИК*********, чрез адв.Д., обективирана в жалба срещу съдебно решение №
156881/22.07.2020 г. с правно основание чл.248 от ГПК, съдът приема следното:
Обжалваното решение/ с характер на
определение/ е правилно и законосъобразно.
В процесния случай, съдът е бил
сезиран с искане на ответника „М.С.Б.“ ЕООД, гр.София по чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, обективирано във въззивната
жалба.
Като неоснователни следва да се преценят
доводите на ответника, че в настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лв. е прекомерно, с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото. Уговореното
и заплатеното от ищеца по делото адвокатско възнаграждение за първата съдебна
инстанция в размер на сумата от 2500 лв. не е прекомерно, с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението
по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, не предполага задължение за съда във всеки случай
да свежда уговореното възнаграждение до минималното, предвидено в Наредба №1 от
09.07.2004 г. В случая следва да се съобразят действителната фактическата и
правна сложност на спора. С оглед на това настоящият въззивен състав намира, че
не са налице предпоставките за намаляване поради прекомерност на направените от
ищеца разноски в производството пред първата съдебна инстанция за адвокатско
възнаграждение.
С оглед на изложеното, постановеното от
първоинстанционния съд решение / с характер на определение/ се явява правилно и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба/ с характер на частна жалба/, като
неоснователна - да се остави без уважение.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски
за настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата
съдебна инстанция и предвид изричната претенция на въззиваемата страна- ищец за
присъждане на разноски, на основание чл.273 от ГПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
въззивникът- ответник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2500 лв.,
представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от
14.09.2020 г. и списък по чл.80 от ГПК, като направеното от въззивника –
ответник, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема,
че в настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
На следващо място на въззиваемата страна –ищец не следва да се присъдят поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв., във връзка с изготвяне
на отговор на подадената от ответника жалба /с характер на частна жалба/, съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие от 14.09.2020 г., списък по
чл.80 от ГПК и разписка от 18.12.2020 г. Съгласно
установената съдебна практика производството по чл.248 от ГПК не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и
размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.
Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен
акт, поради което нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй
като интересът в това производство не е самостоятелен, като предмет на
адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото обжалваното решение/ с
характер на определение/, което е предмет на разглеждане по настоящето дело, е
постановено във връзка с производство по чл.248, ал.1 от ГПК, разноски в
производството по определяне на разноски по делото, не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 156881 от 22.07.2020 год., постановено по
гр.дело № 64264/ 2019 год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 144 състав, в обжалваната част, с която е признато
за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1, предл. първо и второ извършеното със заповед
№ 332/01.10.2019 г. на управителя на „М.С.Б.“ ЕООД, ***, ЕИК*********,
прекратеното на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, трудово правоотношение със С.К.К.,
ЕГН **********, гр.Благоевград, чрез адв.П. от длъжността „ консултант продажби
ИКТ“, с код ******** и е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, С.К.К.,
ЕГН **********, гр.Благоевград на заеманата в предприятието на ответника „М.С.Б.“
ЕООД, ЕИК*********, длъжност „ консултант продажби ИКТ“, с код ********, както
и е осъдено на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр.с чл.225, ал.1 от КТ „М.С.Б.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище гр.София и адрес на управление:***,
представлявано от управителя да заплати на С.К.К., ЕГН **********,
гр.Благоевград, чрез адв.П., сумата от
26190 лв. обезщетение за оставане без работа поради извършеното уволнение за
периода от 01.10.2019 г. до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба- 06.11.2019 г. до окончателното им
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата
на „М.С.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Л.Л., в качеството му на управител, подадена чрез
пълномощника адв.С.Д., срещу решение
№ 20232210 от 22.10.2020 г. постановено в закрито заседание по гр.дело №
64264/2019 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 144 състав, с което е оставена без
уважение молбата на „М.С.Б.“ ЕООД, ***, ЕИК*********, чрез адв.Д., обективирана
в жалба срещу съдебно решение № 156881/22.07.2020 г. с правно основание чл.248
от ГПК.
ОСЪЖДА „М.С.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Л.Л., в качеството му на управител , да заплати на С.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.273 от ГПК, сумата от 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско
възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.