Р Е Ш Е Н И Е № 126
гр. Сливен,
24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на девети септември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА
ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на
секретаря Галя Георгиева и на прокурора Христо Куков, като
разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно
административно-наказателно дело № 101 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 333 по описа на Сливенски
Районен съд за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение №
204/19.06.2020 г. по АНД № 333/2020 г. на Сливенски Районен съд е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 2075795 издаден от ОДМВР гр. Сливен, с
който на Т.Г.Т. *** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата, като законосъобразен.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Т.Т.,
който чрез пълномощник – адв. С. П. *** го обжалва в
срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на съдебния акт. Счита, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като не са спазени изискванията за използване на
автоматизирано техническо средство или система. На приложения по делото
видеоклип било заснето движението и на друг автомобил, поради което възниквало
съмнение относно скоростта, засечена от техническото средство. Решението на РС
Сливен било немотивирано. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и по
същество отмени електронния фиш, алтернативно да върне делото за ново
разглеждане на друг състав.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява.
В писмено становище поддържа жалбата. Претендира разноски. Ангажира
доказателства - снимков материал.
В съдебно заседание
ответникът по касационното обжалване – ОДМВР Сливен редовно и своевременно
призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен
представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението
на РС Сливен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. При установяване на нарушението и издаване на електронния
фиш не били допуснати нарушения нито на материалните, нито на процесуалните
правила, в която връзка били правилни изводите на Районния съд. Налице били
условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде
оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори
на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 19.05.2018 г. в 11:05
часа в обл. Сливен, на път I – 6 с. Т. до бистро К.
било извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с
техническо средство № ARH CAM S1 – радар, собственост на ОД МВР
Сливен, като водачът на автомобил Хонда Акорд Седан
управлявал същия със скорост от 85 км/ч при разрешена за населено място с пътен
знак Д-11 от 50 км/ч. Установено било, че собственик на превозното средство е Т.Т.. На основание чл. 189, ал. 4, във вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата на собственика бил
издаден Електронен фиш сер. К № 2075795 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
в размер на 400,00 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Към преписката са
представени и приобщени като доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция снимка № 11743СС/0012833, Протокол № 257-ИСИ/11.12.2017 г. за
съответствие на одобрения тип на преносима система за видеоконтрол, снимков
материал, от който е видно, че на процесното място
има система за видеоконтрол, Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система № ARH CAM S1 с дата на
използване 19.05.2018 г. и място за контрол път I – 6 с. Т., обл. Сливен, снимка на разположение на мобилното средство
за контрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
За да потвърди
Електронния фиш, Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената дата и час,
както и че при издаване на процесния електронен фиш
не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния
закон, които да налагат отмяната му. Обсъдил е всички направени от нарушителя
възражения, представените по делото доказателства, направил е подробен анализ
на относимите материалноправни
и процесуални норми, като е приел, че определената глоба съответства на
степента и характера на нарушението. При такива мотиви Районният съд е
потвърдил процесния електронен фиш за налагане на
глоба.
Решението на РС
Сливен е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и
съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, се установява по безспорен и
категоричен начин, че на посочените в електронния фиш място и дата моторно
превозно средство Хонда Акорд Седан е управлявано в
населено място - в с.Т., до бистро К.,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак Д 11, със скорост от 85
км/ч. Това обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство
№ ARH CAM S1, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта
на движение на процесния автомобил е отчетена в
рамките на населеното място при ограничение от 50 км/ч, което налага извода за
допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
императива, въведен с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при
управление на автомобила да превишават определената стойност от 50 км/ч. за населено място. Правилно районният съд е приел, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно приложимата
редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Eлектронният фиш се
отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън
изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между
електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая са
налице всички изискуеми реквизити на електронния фиш.
При установяване на нарушението и
провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени
нарушения, съответно такива не са констатирани от районния съд.
Спазено е и задължителното изискване на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. По преписката се съдържа
задължителният Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или
Система, с отразена в него дата на използване, на която е извършено и
коментираното нарушение. Посочено е мястото за контрол, отбелязано е и
обстоятелството, че ограничението на скоростта е в следствие на общото
ограничение на скоростта от 50 км/ч., важимо за
мястото на нарушението (в населено място). При така попълнените данни в
протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна
квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС законосъобразно е
приведено в работен режим на твърдяното място и време, и е технически изправно,
поради което административнонаказателната отговорност
на касатора е законосъобразно ангажирана.
В представения снимков материал, освен
автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени координати, датата и
часа на заснемане, посоката на движение, въведеното ограничение на скоростта,
измерената скорост на движение и установената превишена такава. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетел техническото средство е било
разположено не до бистро „Ж.“, а до бистро „К.“, находящо
се в центъра на село Т.. От приложения по делото снимков материал пък се
установява /след пресичането на линиите, съединяващи четирите стрелки на
снимката/, че е засечен именно автомобилът, собственост на Т.Т..
Ето защо правилно
РС Сливен е приел, че извършеното от касатора деяние
осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма
на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната
отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация
на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в
предвидения от закона абсолютен размер.
На основание чл.221,
ал.2, изр. последно от АПК настоящата инстанция се присъединява към мотивите на
районния съд, които противно на твърдението на касатора
са подробни, правилни и напълно съответстват на фактическата обстановка
установена по делото, поради което не е необходимо да ги преповтаря.
Основателно
и своевременно се явява искането на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл.
221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 204 от 19.06.2020 г., постановено по АНД № 333/2020 г. по описа на Сливенски
районен съд.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. *** ЕГН **********
с адрес *** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в
размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: