Р Е Ш Е Н И Е
№ 273
гр.
Велико Търново, 06.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М. Н.и
участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова, разгледа докладваното
от председателя касационно АХД № 10269/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Същото е образувано
по касационна жалба подадена от Т.Г.С., чрез ***Л.В. от ВТАК, против Решение №
268/26.05.2023 г. по АНД № 1100/2022 г. на ВТРС. С обжалваното решение е
отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице за срок от
24 часа № 1739зз - 40 от 30.08.2022 г., издадена от полицейски орган при ОД на
МВР - Велико Търново, ПУ – Полски Тръмбеш.
Касаторът твърди
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост
– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните му
оплаквания са, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото
доказателства, както и не са обсъдени всички възражения на оспорващия относно
пороците на процесната заповед. В тази връзка сочи, че в липсват мотиви и
по-точно конкретни данни, обосновали предположението, че С. е извършител на престъпление.
Накрая, счита, че приложената ПАМ е несъответна на законовата цел, доколкото
задържането не е било наложително – С. сам се явил в полицейския участък, а
след задържането му с него не били извършвани никакви процесуални действия. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба - полицейски орган при ОДМВР - Велико Търново, ПУ – Полски
Тръмбеш издал оспорената пред районния съд заповед за задържане, редовно
призован, се явява и оспорва жалбата като неоснователна, тъй като решението на
ВТРС е правилно.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Намира решението на РС – Велико Търново за правилно.
Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, жалбоподател в производството пред РС – Велико Търново,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
срещу съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу оспорения пред
районния съд акт. Предвид горното, касационната жалба е редовна и процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на първоинстанционния съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства,
се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
районния съд. Със Заповед № 1739зз - 40 от 30.08.2022 г., издадена от Й.Т.Й.,
на длъжност младши полицейски инспектор при РУ - Велико Търново, участък Полски
Тръмбеш, ОД на МВР - Велико Търново, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
поради това, че има данни за съпричастност в извършване на престъпление - в гр.
Полски Тръмбеш, ул. Индустриална, кръстовище с ул. Александър Стамболийски,
извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение - престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК, за срок до 24 часа е
задържан касаторът Т.Г.С.. Заповедта е издадена на 30.08.2022 г. в 20,30 часа,
връчена на лицето при отказ, удостоверено от ***Т.Д.С.. При издаването на
заповедта за задържане С. е пожелал адвокатска защита по негов избор, за което
е бил уведомен ***Й.Ц., който след проведен разговор заявил, че е в
невъзможност да осъществи защитата му, поради което е уведомена ***М.И.от ВТАК,
определена за негов служебен защитник по реда на Закона за правната помощ.
При задържането С. е
декларирал, че има здравословни проблеми, вписвайки, че е с „високо кръвно
налягане, хрипове двустранно и тахикардия“ и пожелал консултация и медицински
преглед от д-р Е.Е., който му бил осигурен, а впоследствие е бил прегледан и от
д-р Й.Р., като съгласно издадена от него медицинска бележка, амб. № 1426 от
30.08.2022 г. Т.С. е „клинично здрав и може да бъде транспортиран и задържан“ (стр.
37 от делото).
С. е декларирал
нежеланието си член на семейството му да бъде уведомено за задържането;
уведомен е за правото му на свиждания, да получава колети и храна, както и че
няма нужда от специална хранителна диета. Посочил е, че е запознат с правата си
по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР.
При задържането му е
извършен личен обиск, за което е съставен протокол.
В заповедта за
задържане е отразено, че лицето е освободено в 11,00 часа на 31.08.2022 г.,
като в декларация е заявил, че не се нуждае от медицински преглед и се чувства
здравословно добре.
Във връзка със същия
случай е образувано досъдебно производство № ЗМ - 729/2022 г. по описа на РУ -
Велико Търново, пр. преписка № 6132/2022 г. по описа на ВТРП за това, че С. в
деня на задържането, до южен ЖП прелез в гр. Полски Тръмбеш извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото като заплашил с пистолет Г.В.А.от гр. Велико Търново - престъпление
по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, С. е оспорил
заповедта за задържане пред Районен съд – Велико Търново. От жалбоподателя в това
производство са били наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт,
поради допуснати нарушения на процесуални правила и противоречие с
матералноправните разпоредби на закона. От районния съд са събрани писмени
доказателства и след преценката им, съдът е отхвърлил подадената пред него
жалба, като е формирал извод за валидност, формална, процесуална и
материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед, и съответствието на
същата с целта на закона, вкл. издаването й при съобразяване принципа на
съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
Решението на
районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е
наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати при постановяване на
обжалваното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът е разгледал и обсъдил
събраните доказателства и възраженията на задържаното въз основа на обжалваната
заповед лице, при достатъчно подробно мотивиране на направените изводи.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и
проверка на доказателствения материал, като формираните от него изводи
съответстват на установените въз основа на доказателствата по делото релевантни
факти и обстоятелства. От страна на оспорващия не са направени никакви доказателствени
искания и съдът е събрал всички допустими и относими писмени доказателства по
делото.
При правилно
установена фактическа обстановка по делото, решаващият състав на РС – Велико
Търново е формирал изводите си въз основа на установените обстоятелства по
делото, при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Формираните от съда
правни изводи в резултат на тази проверка са правилни и се споделят от
настоящия състав на АСВТ.
Процесната Заповед
за задържане е издадена от полицейски орган в РУ при ОД на МВР – Велико
Търново, ПУ – Полски Тръмбеш, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да
постановява задържане на лице за срок от 24 часа. Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа определените в чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на
правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и
фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като наличието на
данни за извършено престъпление по чл. 325 от НК – задържаният извършва непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение.
Цитираното съдържание на заповедта позволява на задържаното лице да узнае какви
са конкретните правни и фактически основания за налагането на ПАМ, съответно да
упражни правото си на защита срещу наложената мярка. Освен това няма как да се
приеме, че за задържаният е останала неизвестна причината за неговото
задържане, след като още преди задържането е давал обяснения в участъка и с
него е била проведена беседа във връзка с инцидента и сигнала, заради който е
бил поканен да се яви. Съгласно трайно установената съдебна практика, е
допустимо мотивите да се съдържат в друг документ - част от административната
преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на административния акт (в
този смисъл и ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд). Заповедта
отговаря и на останалите изисквания за форма, установени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като от приложените
подписани от него декларации се установява, че задържаното лице е уведомено за
правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР
и е упражнило тези от тях, които е намерило за необходимо. По този начин на
същото е гарантиран принципът за защита от произвол, в съответствие с
изискването на чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС).
Правилни са и
изводите на районния съд, че при издаването на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, при
отчитане спецификата на този вид индивидуални административни актове с оглед
тяхната цел и обусловеното от това съответно приложение на разпоредбите на АПК.
Следва да бъдат
споделени и изводите за материална законосъобразност на оспорения пред него
ВТРС административен акт. В обжалваното решение са изложени мотиви, че в
конкретния случай прилагането на ПАМ е било необходимо предвид наличието на данни
за съпричастност на задържаното лице към престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, както и че за
прилагането на процесната принудителна мярка не е необходимо да са налице безспорни
доказателства за осъществяване на престъплението, а е достатъчно данните за
извършено престъпление да обуславят обосновано предположение за вероятна
съпричастност на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Настоящата инстанция
споделя тези мотиви на решаващия съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК. Основното
възражение на касатора е, че липсват мотиви за издаване на същата съгласно
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
и не са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване.
Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно т. 2 на
същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни
основания за издаването й. Като правно основание в заповедта е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като
полицейските органи имат провомощие да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не
по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 72 от ЗМВР принудителна
административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна
административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт на доказване в
административното производство по издаване на заповедта за задържане и в
евентуално последвалото го наказателно производство. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква
единствено наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление,
докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка
"задържане под стража" в досъдебното производство е необходимо да е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което
се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и
доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият
да се укрие или да извърши престъпление. При налагането на принудителната
административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
всички обективни и субективни елементи на престъплението по смисъла на НК, вкл.
вината на извършителя. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при
условията на оперативна самостоятелност да наложи принудителна мярка от вида на
процесната. Целта на закона е да се преустанови противоправното деяние или да
се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване. Тоест, прилагането от
органите на МВР, на ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е дейност,
свързана с разкриването на евентуално престъпление, а не с наличието и
санкционирането на вече доказано такова.
При установените в
производството пред него факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че цитираните
по-горе предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в случая са
осъществени. Към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ,
полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които сочат на
инкриминирано поведение на касатора. Споделят се и мотивите на ВТРС, че ПАМ е
приложена спрямо С. в съответствие с нормативните изисквания, като
ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, е само с оглед
постигане на предвидени в закона цели. В тази връзка следва дасе отбележи, че изискването
на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС за
"законосъобразност" на задържането, е същото бъде извършено при
спазване на процесуалните правила, установени в съответния национален закон и
това изискване в случая е изпълнено. Същевременно, към момента на ограничаване
правото на свободно придвижване на С. са били налице обективни данни за негова
съпричастност към соченото в заповедта престъпно деяние и непоследователно
поведение, препятстващо разследването, а въпросът дали касаторът действително е
извършител на това деяние, подлежи на надлежно изясняване в рамките на
наказателното производство. Тоест установява се и поне една от
материалноправните предпоставки за задържане, изброени в чл. 5, § 1, б. "с" от КЗПЧОС,
поради което не е налице нарушение на посочената норма. От друга страна
задържането е извършено на законово основание, предвидено в национален
нормативен акт (ЗМВР) и в този смисъл също не може да се приеме, че временното
ограничаване правото на свобода на С., е в нарушение на посочената конвенция.
С оглед на така
изложеното настоящата инстанция намира, че районният съд е установил с
допустими по закон доказателства и доказателствени средства, правилно и в пълна
степен относимите за случая факти и обстоятелства и въз основа на тях е извел
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че оспорваната Заповед се явява
мотивирана.
В светлината на
постановеното от СЕС решение по дело С-608/21
г. по повод преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС и съгласно чл. 633 от ГПК е задължително за всички
съдилища и учреждения в Р България, като поставеният втори преюдициален въпрос
от Софийски районен съд касае именно начина на мотивиране на заповедта за
задържане на лица по ЗМВР и тълкуването на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС и
по-конкретно дали посочената разпоредба изисква заповедта за задържане да
съдържа информация относно престъпното деяние, в извършването на което едно
арестувано лице е заподозряно, включително за времето, мястото, начина на
извършване и конкретното участие на лицето в него и следващата се
наказателноправна квалификация. Разпоредбата на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС има
следното съдържание: държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или
обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно
основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в
извършването на което са заподозрени или обвинени. Съгласно чл. 3, § 1, б. "в" от същата директива,
държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се
предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права,
както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното
им упражняване: правото на информация относно обвинението в съответствие с член
6. Разпоредбата на чл. 3, § 2 от своя страна гласи, че държавите-членки
гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя устно или
писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на
заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение. Съгласно съображение 28-мо
от преамбюла на тази директива, на
заподозрените лица или на обвиняемите се предоставя незабавно информация
относно престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или
обвинено, като това става не по-късно от техния първи разпит в наказателното
производство от полицията или от друг компетентен орган, без да се нарушава
хода на текущи разследвания. Описание на фактите, включително, ако са известни,
времето и мястото, свързани с престъпното деяние, в извършването на което
лицето е заподозряно или обвинено, както и евентуалната правна квалификация на
предполагаемото престъпление, следва да се предоставя с достатъчно подробности,
като се отчита стадия, на който се намира наказателното производство, когато
подобно описание се дава, за да се гарантира справедливостта на производството
и да се позволи ефективно упражняване на правото на защита. Според т. 60 от решение по дело С-608/21 г. по
описа на СЕС, задължението информацията да се предоставя с необходимите
подробности се прилага и в случай на задържане по смисъла на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС. Така с
решението си (т. 62 и т. 63) СЕС приема, че за да се гарантира преследваната с член 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС цел,
на задържаното лице трябва да се предостави цялата необходима информация, за да
може то да оспори ефективно законосъобразността на задържането си.
По-специално, от една страна, трябва да му се предостави описание на
релевантните факти, които са известни на компетентните органи и са свързани с
престъплението, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено. Това
описание трябва да съдържа — освен известните време и място на настъпване на
фактите — формата на участие на съответното лице в това престъпление (т. 63).
От друга страна, СЕС приема (т. 64 и т. 65 от решението), че е необходимо също
така в това описание да се включи дадената от компетентните органи
неокончателна правна квалификация на престъплението, в чието извършване съответното
лице е заподозряно или обвинено, стига тази квалификация да е от естество да
позволи на лицето или на неговия адвокат да разбере по-добре основанията за
задържането и съответно да оспори ефективно законосъобразността му пред
компетентния съд (т. 64). Степента на подробност на информацията, посочена в
предходните две точки (т. 63 и т. 64), трябва да бъде адаптирана в зависимост
от стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването
на текущо разследване, като едновременно с това на арестуваното или задържаното
лице се гарантира предоставянето на достатъчно информация, за да разбере
основанията за ареста или задържането си, и ако е необходимо, да оспори
ефективно неговата законосъобразност (т. 65). Съгласно т. 71 от решението,
националният съд трябва да се увери, че предоставяната във всеки конкретен
случай информация е достатъчно пълна, в съответствие с посоченото в точки 63—65
от настоящото решение. В заключение СЕС е приел, че чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица,
заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата
необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които
фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на
конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената
неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на
наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо
разследване.
При съобразяване с цитираното
решение на СЕС, следва несъмненият извод, че към момента на задържане на
лицето, полицейският орган е имал задължение да даде правна квалификация на
предполагаемото престъпление, като тази правна квалификация обаче не е
окончателна, още повече предвид изключително ранния етап, на който се намира
производството. Това е сторено със самата заповед за задържане. Освен това са
изпълнени и другите изисквания, съгласно цитираното решение на СЕС по дело С-608/21 – лицето е
било информирано към момента на задържането му за известните на полицейския
орган време и място на настъпване на релевантните факти, както и за формата на
конкретното му участие в предполагаемото престъпление. Както се посочи по-
горе, посочено е времето и мястото на извършване на предполагаемото
престъпление, неговата първоначална правна квалификация, формата на участие,
ролята на задържаното лице. В т. 50 от решение по дело
С-608/21 г. по описа на СЕС се сочи, че Директива 2012/13 не урежда способите,
чрез които информацията, предвидена в член 6 от нея, трябва да бъде съобщена на
заподозряното лице или обвиняемия. Тези способи обаче не биха могли да
застрашават постигането на целта, посочена в тази разпоредба (вж. в този смисъл
решение от 23 ноември 2021 г., IS (Незаконосъобразност
на акта за преюдициално запитване), C-564/19, EU: C: 2021: 949, т.
128 и цитираната съдебна практика), и особено на целта в основата на параграф 2
от посочения член, припомнена в предходната точка от настоящото решение. Но от
друга страна, в разпоредба на чл. 3, § 2 от същата директива се казва,
че необходимата информация по чл. 6 от директивата може да бъде предоставена на
задържаното лице устно или писмено. Това следва и от цитираната по-горе
практика на ЕСПЧ по чл. 5, § 2 от ЕКПЧ.
В т. 52 от решението на СЕС се посочва, че всъщност само по себе си
обстоятелството, че този акт (акта за задържане на лицето) не съдържа
достатъчно информация относно основанията за задържане, не възпрепятства
възможността задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно
законосъобразността на ареста или задържането си, при условие че елементите,
съдържащи се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на
тези лица, им позволяват да разберат тези основания, като следва задържаното
лице да бъде уведомено възможно най-бързо, а именно до момента на задържането
му или в кратък срок след началото на същото за основанията за задържането му,
а точният момент на това съобщаване може да бъде определен в зависимост от
конкретните обстоятелства около лишаването от свобода (арг. от т. 53 и т. 54 от решение по дело С-608/21 г. по
описа на СЕС).
На последно място,
правилно районният съд е приел за неоснователни и оплакванията за нарушаване на
принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт
и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразно
коментираните по-горе преустановителна или предотвратяваща цели на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, прилагането
на мярката следва да е оправдано от гледна точка съотношение тежестта на
налаганото ограничение с необходимостта от постигането на тези цели. В случая
приложеното задържане за срок до 24 часа е оправдано, тъй като установените на
място от полицейския орган данни и поведението на самото задържано лице сочат,
че задържането е било в защита на важен обществен интерес, надделяващ над
правилото за зачитане на личната свобода. Тоест в конкретния случай е
обосновано и доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо
прилагането на принудителната административна мярка. Като е достигнал до същите
изводи, районният съд е постановил решението си в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на
спора, не следва да бъде уважавана претенцията на кастора за присъждане на
разноски. Разноски не следва да се присъждат и на ответника по касационната
жалба, доколкото няма заявено такова искане.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
първи касационен състав на АСВТ
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268/26.05.2023 г. по АНД № 1100/2022
г. на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.